Или няколко от съветите на Blake в clubs.dir.bg как да купувате или продавате имот с минимум рискове, такси и комисионни.

(Материалът е копиран от темата с разрешението на автора. “Живот отвъд Околомръсното” ви съветва, за да е пълно забавлението и информацията, да прочетете цялата полемика от оригиналния линк 😀 )

При продажба на имот

1. Пуснете си обявата сами. Ако не можете – платете 10-20 лева на някой, който може. Със сигурност ще ви излезе по-евтино, отколкото да оставите тази работа на агенция за недвижими имоти. 
2. Естествено, че веднага ще ви се наобадят поне 10 агенции, не се съгласявайте да ви предлагат имота, защото така според тях автоматично им ставате клиенти, т.е. дължите комисиона. 
3. Ако все пак агенция настоява да ви предлага имота, дебело подчертайте, че може да го направи САМО И ЕДИНСТВЕНО, ако не ви иска комисиона. 
4. Не се връзвайте на примамки от сорта “Имам реални клиенти”, “Веднага ще ви го продам” и т.н. Това са брокерски празнодумия, целящи да ви склонят да им станете клиенти, т.е. да ви вземат парите. 
5. Ако сте ориентирани в пазара – не се поддавайте на предложенията за цена, предлагани от брокери. Рискувате имота ви да бъде обявен на непродаваеми цени. Ако не сте ориентирани – прегледайте обявите за подобни имоти и преценете за колко можете да предложите вашия. Бъдете реалисти. 
6. Ако все пак устоите на напъна и се опазите от агенции, при сключване на евентуална сделка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си наемете адвокат, работещ в сферата на недвижимите имоти. Със сигурност ще познава законите по-добре от произволен брокер. Адвоката го избирайте ВИЕ, а не купувача, щото може да ви хлъзнат. 

При покупка

Новогодишните празници отминаха и като поздрав, наред с имотната, борсовата, банковата и политическата, получихме и газова криза. Да ни е честита.

Нямаме нужда от реалити, в което да се справяме със страховете си… ние живеем в такова. Ето и страховете, които ще ми се наложи да преодолея:

1. Газовата криза се задълбочава и води до загуби в ред български предприятия. Не ми дреме за парното (за да запушат устите на пенсионерите и хората с малки деца ще намерят някакво решение), а за икономиката. От това губим всички.
2. Избори (редовни, след 6 месеца или “предсрочни”, след 4-5), в които никоя партия не печели мнозинство и се започва парламентарното надлъгване и въртележки. Временни кабинети, кабинети на “експерти” и многоъгълни коалиции – идеалната ситуация да се окраде и малкото, което е останало. На наемателите за кратко не им пука каква кочина ще оставят след себе си.
3. Падане на валутния борд (без приемане на еврото), т.е. левът в ситуация на свободно падане. Това… няма какво да го коментирам.

В края на годината всички правят някаква равносметка на изминалата и трупат обещания за бъдещата. Ето и нашият списък с грешки и случайни попадения по месеци:

През януари 2008-ма все още се сбогувахме с мисълта да теглим непосилни кредити за кенеф с тераса (или както обичаха да рекламират брокерите – просторен двустаен) в Люлин и узрявахме за идеята на свободата – къща с двор в околностите на София. Това беше и времето, когато започнахме първите си преходи до близки и не чак толкова селца и паланки… с надеждата да намерим парцел по джоба ни, а защо не и направо къща с всички екстри на безсрамно ниска цена. Разходихме се до с. Железница, за да установим, че там ни харесва, но цените са високи, а пътят – дълъг и гаден, както и да осмислим, че вилна зона на 8 км от селото изобщо не си струва дори губенето на време в огледи. От тогава се заклехме да не забравяме фотоапарата, защото втори път може и да няма.

Февруари и март бяха месеците на целенасоченото търсене. Оказа се, че интернет има навсякъде, но канализация – не, а близостта до София като километри съвсем не означава удобен и редовен транспорт. Разгледахме с. Кътина до Нови Искър и това беше първото място, което ни хареса дотолкова, че да звъним на обяви и да се срещаме с брокери. Оказа се, че фотоапаратът ни не “пали” при минусови температури, за това и първите снимки са от следващото ни ходене там. Първата ни среща с брокер не беше съвсем губене на време – имахме екстремно спускане по кътинските улички, както и една непланирана разходка до с. Богьовци, където според него се намирал парцелът-мечта за нас. Е… отметнахме и тази дестинация – без сделка.

Разгледахме Волуяк и бързо го отписахме като подходящо място за живеене. Близко е, стига се с градски транспорт, но като съотношение “цени/качество на живот” беше толкова под останалите села, че дори и снимки не направихме. За това пък тъкмо липсата на удобен траспорт ни отказа дори и да разгледаме в.з. Клисура до Банкя, въпреки доста изгодните предложения, подплатени с красиви кадри от там.

Изобщо март беше периода на най-активното ни търсене. Тогава ни хрумна, че може би Костинброд също е добър вариант, а след като сме стигнали до там, защо да не разгледаме и с. Драговищица – само на няколко км от Костинброд и с доста по-ниски цени на имотите. В тази посока обмисляхме и гр. Сливница, но докато се чудехме дали изобщо имаме желание да се отдалечаваме толкова, решихме да се разходим навътре по Искърското дефиле и се влюбихме дотолкова, че заседнахме там 🙂

Този път подходът ни беше различен. Определихме си най-отдалеченото място, до което искаме да стигнем по линията на влака и започнахме оттам. Реброво се оказа живописно и чисто селце, което дори и в ранната пролет изглеждаше красиво, в Луково се чувствахме чудесно, но ни притесняваше, че е почти вилна зона, за това пък във Владо Тричков ходихме цели 3 пъти. И сигурно щяхме да се набутаме да купим парцел там, ако на Прасунсен не му беше хрумнала гениалната идея да ме примами да се разходим до Своге (с обещание да минем на връщане през Кътина, за да компенсирам с липсващите ми снимки).

Април беше изцяло посветен на Своге и на опитите ни да си намерим “идеалното-место-за-живеене-там-за-което-ни-стигат-парите”. Вече знаехме какво точно търсим: парцел в регулация на не повече от 30 мин пеша от центъра на града, с ток и вода, желателно и канализация… и улица, на която нямам нужда от спирачки на обувките, за да не тръгна да се търкалям надолу. Разгледахме около 10-тина предложения и намерихме пресечената точка между разума и сърцето, така че около Великден вече бяхме горди собственици на нашата слънчева полянка с форма на усмивка 🙂

Май и юни бяха загубено време. От една страна проучвахме вариантите за сглобяема къща и ходихме да разглеждаме вече построени такива, от друга – бяхме останали с впечатление, че за да сключим договор с фирма да ни построи такава, трябва да имаме предварителни договори с ЧЕЗ и местното ВиК.

През юли също не мръднахме напред. Прасунсен беше в Индия, от където успя да се включи с едно материалче за дворните бараки и постави началото на рубриката “Направи си сам”. От нервниченето ме спасяваха единствено моите скици за обзавеждане на спалня с мини размери и дискусиите за най-добрата технология за строеж на къща, но в затова пък открихме много интересни хора, с които дори и в споровете се научава нещо полезно.

Август и септември бяха месеците на разочарование и съмнения. Цените на сглобяемите къщи се изстреляха нагоре, започнаха фалитите на банки отвъд океана… и затягането на кредитната политика у нас. Преференциалните уж условия на известна банка се оказаха толкова неизгодни, че 3-те дена срок, които си оставих за отговор бяха повече от уважение към усилията на кредитния ми инспектор. Започнахме да обмисляме и други варианти за строеж – не изискващи цялата сума кеш.

В замяна на това обиколихме родните си места и близките им околности и верни на принципа да представяме подходящи за уморени граждани извънградски населени места, се отчетохме с един материал за с. Стефаново, съвсем близо до Добрич.

През октомври и ноември почти не сме писали по същество за нашите търсения и проблеми, но темите, които споделяхме, косвено бяха свързани с тях. Преосмислихме позицията си за монолитното тухлено строителство – с всичките си недостатъци, това е технологията, която позволява строеж “на части”, разтеглен във времето… според доходите и атмосферните условия. Поръчахме си проект за малка къща и с нетърпение (и в пълно неведение относно крайния резултат) изчакахме да стане готов, докато се ограмотявахме относно законите. Намерихме подходящо място за споровете относно различните видове строителни технологии и на малките обяви, които периодично се появяват (и съответно се губят назад по страниците).

Декември беше време за търчане по институции, чакане на разрешение за строеж и осъзнаване на идеята, че понякога най-умното нещо, което можеш да направиш, е да не правиш нищо. Защото от лятото до сега цените на материалите и труда в строителството са паднали доста и както утешително ме потупа по рамото един познат строителен инженер: “Радвай се, че ви е липсвал опит да задвижите бързо строежа още през лятото. Щяхте да се набутате двойно…”

Късметът на новака? Хммм… ще видим това през 2009-та 🙂

В последно време забелязвам, че като коментари се пускат обяви за извършване на разни (строителни и не съвсем) дейности, от сорта на този.

Нищо лошо няма в това, ние приветстваме подобна активност, но така, пръснати назад по темите, дори и на нас с Прасунсен ни е трудно да ги откриваме.

Е… мисля, че намерих някакво временно решение на проблема: отварям фиксирана страница за малки обяви, в която можете да ги пускате като коментари. Желателно е на български и на кирилица – не знам доколко ще имам време да ги “превеждам”. Ще копирам там последния открит от мен коментар-обява за пример.

Струва ми се безсмислено да спорим във всички други теми със Salvador и Soprano за това коя строителна технология е най-подходяща за малки къщи, за това, както обещах, пускам специална тема, в която всички строителни специалисти и лаици са поканени да споделят мнението си за различните класически и космически технологии, да кръстосат шпаги, да разменят линкове и да се пробваме в крайна сметка чрез спорове да открием истината си. Всеки своята, естествено… не очаквайте чудеса 🙂

Нашата позиция

С Прасунсен сме фенове на дървените къщи, къщите от пресована пръст, от чувалчета пръст, от глина, слама и всякакви класически строителни материали, които са присъщи за местността, вписват се естествено в околната среда и при разрушаване не оставят неразградими строителни отпадъци. Стандартната класическа тухлена къща с бетонен фундамент е компромис с тези мечти, но пък е лесна откъм формалностите… 

Опозицията

предлага нещо много интересно като технология – патентованата строителна система IBT, което представлява сглобяеми олекотени (модулни) панели, изработени от експандирана полистиренова плоскост с подходяща плътност, между 2 пласта галванизирана и заварена мрежа, като след монтирането на панелите следва полагане на бетон (CLS) (източник на информацията от тук).

Е добре де… какво му е лошото?

Всъщност нищо кой знае колко лошо не виждам в тази технология. Като цена излиза от порядъка на сглобяемите дървени къщи, фирмата има сходни условия за клиентите: възможност за строеж на еднофамилна къща по типов проект, възможност за кредитиране (естествено преди да сключвате договор задължително проверете дали банките, с които работят точно на вас ще отпуснат кредит и при какви условия), в обявените приблизителни цени за готовите проекти влизат същите неща, които и при сглобяемите дървени къщи и са изключени специфичните (като фундамент, покривно покритие и т.н.), но поне изрично пише, че тези неща не влизат, за това не е подвеждащо.

Твърди се, че в тази технология се използва по-малко желязо и бетон. Това е добре, защото се твърди, че железобетонът разболява…  Да, но в сравнение с какво е по-малко? По тази технология не се прави фундамента, значи той отпада от сравнението… в къщите от дървени трупи, сглобяемите дървени къщи или примерно глинените коб-ове няма изобщо желязо и бетон – носещите конструкции са от други материали. Единствено при сравнение с класическите тухлени къщи и с панелните жилища може да е вярно това твърдение.

Моите резерви по отношение на IBT са точно това, което е и гръбнака на технологията – гъстата метална мрежа, бетонът и полистиренът (или казано по народному – стиропор). Да, знам, че полистиренът (полистирол) е материал във почти всички топлоизолации, но докато една изолация със стиропор може да се смени след време, то стените на сградата ти остават. Ще ми се да знам малко повече за влиянието на този материал… може би след 2 поколения в тези японски куполни къщи ще е ясно 🙂

Спори се доколко е вредно да се живее във фарадеев кафез (тоест човешкото биополе да не може да си взаимодейства с магнитното поле на земята). От друга страна се твърди, че и електромагнитния смог е вреден за здравето и съветите са точно в обратната посока – да се екранира жилището (е да де, но с какво точно? Защото “дупките” в решетката трябва да съответстват на дължините на вълните, от които ще се спасяваме). Доколкото се зачетох в pdf-ите в сайта на IBT, разстоянието между нишките стоманена тел е от 8 до 25 см. (Честно казано не успях да намеря надеждна информация по тези въпроси – т.е. нещо различно от “един екстрасенс каза” и “така пише в учебника, по който е учил дядо ми”, но не съм и имала време да търся и чета. Ще се радвам на повечко просветление по темата.)

Последно – за бетона по принцип. В по-големите градове няма как да се избегне, така че системата с полистиренбетон е много добра алтернатива. Ако строя къща в София, със сигурност ще разгледам много сериозно готовите им проекти, има доста модерно изглеждащи и удобни варианти. Но някак си не ми се връзва да се ползва за малка селска къща, вила или изобщо място, където отиваш да си почиваш от града.

Като инженер съм заклет фен на всякакви нови и интересни технологии. Предпочитам електронната си книжка пред печатното издание и рядко имам повече от 3-4 дни годишно далеч от компютър. Като човек съм доста уморена от тях и ми се ще следващата част от живота си да прекарам в зона, свободна от излишен технически шум. 

(Прасунсен няма чак толкова много резерви, ако му гарантират, че излиза 2 или 3 пъти по-евтино от класическа тухлена къща със същата квадратура, вярвам ще успее да намери подход и да ме убеди 😀 )