Abitare & Bravacasa – неочаквано добра…

Рядко се връзвам на реклама и още по-рядко си струва. В този случай не сбърках. Новият, ноемврийски брой на “Bravacasa” върви в комплект с пилотния брой на български на списанието за архитектура, дизайн и изкуство “Abitare”.

Какво ме впечатли в тандема:

  • Курс по проектиране на Енцо Мари: малката доза потупване по рамото и усмивка, от която определено имах нужда.
  • Петият елемент: Необичайна, привлекателна, уютна… и глинена. Къщата в село Баня (арх. Кирил Кирилов, инж. Михаил Михалев) е изградена от ръцете на собствениците си. Буквално. Селекцията на снимките в списанието е доста по-добра, отколкото в сайта… не знам защо QM пренебрегват така онлайн версията си.
  • Къщата Термос от рубриката SOS Abitare или защо не бих живяла в нещо толкова авангардно.
  • Блок 647 в Люлин: да изпреварим “побългаряването” и “усвояването” още на етап проект.
  • Градил Илия килия: Тодор Колев и Харалан Александров за страстта на българина към недвижими имоти.
  • “Къща за гости” от Виргиния Захариева: само си “плакнах” очите… много интересен материал, просто съм далеч от тези мащаби. И все пак веранда с дървен дъсчен под и малко тучна зелена морава е мечта, която можем да си позволим да обърнем в реалност.
  • Повърхности: селекция от най-интересните стенни и подови облицовки от различни материали. Знаете ли какво е лукон? Бетон с оптични влакна… има якостта и плътността на армиран бетон, но светлината и сенките прозират през бетона. 
  • Личният Албум на Ани Лийбовиц… отново. Този месец имаше достатъчно статии на тази тема къде ли не, но на мен някак си не ми омръзва.
  • Градежът или какво е да живееш в склуптура на Павел Койчев.
Почти не ми се случва да намеря толкова материал за четене в едно списание на QM… обикновено ги купувам, за да гледам картинки. Този път ме изненадаха приятно. За 8,50 лв получваш двете списания – струва си пробата, като се има предвид, че Abitare ще е на цена 10 лв от следващия брой.

(Честит Рожден Ден, Прасуне 🙂 Следващия да го изкараме в нашата си колибка вече! )

Изгубени… в ЗУТ

Изпуснахме летните намаления и промоционални условия за сглобяема къща по готов проект и тъй като до пролетта време за мислене има много, поръчахме си проект за монолитна. И от тук започнаха истинските ни проблеми…

Проектантът ни е симпатичен чичко със свое виждане за нашите нужди. Срещите ни с него са като шахматна партия, в която ние с Прасун отчаяно се опитваме да устоим на експанзията от квадратури, чупки и килери, като развяваме знамето на финансовата криза и все по-трудното кредитиране.

Човекът просто ни харесва и иска да си построим голяма къща. За него 70 кв. м. разгърната площ са абсолютния минимум за двама души, втората тоалетна е задължителна, когато имаш 2 спални (въпреки протестите ни, че кабинетът на Прасунсен не е спалня), едната спалня трябва да е минимум 12,5 кв.м., а къща без входно антре не може да съществува по закон. Изобщо идеята ни – да строим според текущите си нужди и финансови възможности, а не за поколенията и на гърба на поколенията, май му е чужда.

Е, оставихме го да твори както си знае, а аз от чисто любопитство се забих да чета законите с идеята да разбера дали еднофамилните къщи са с по-различен статус от апартаментите или почти цялото ново строителство в София е извън закона.

Първи опит…

Първо попаднах на някаква версия от 60-те (СТРОИТЕЛНИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА) във форума на lex.bg, според която:

VIII. Вътрешно разпределение на жилищните сгради 

§ 38. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. 
(Ал. 2 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) При едно и двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня. 

Честно казано – звучи разумно, въпреки всички тези (така нужни, но толкова ядящи бюджета) спомагателни помещения. Естествено, невъзможно е точно тези закони да са останали непроменени и продължих да ровя за актуални версии.

Опит втори…

Така и не можах да намеря безплатно място в интернет, където юридическата информация да е добре подредена, като за лаици. Иди търси нещо, което даже не знаеш как се казва…
Е, попаднах на “Закон за устройство на територията” в paragraf22.com, който май се оказа актуален. 
Раздел VI: Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата
Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
Нито дума за размерите на помещенията, а банята вече е в комплект с тоалетната без никакви условия. И все пак… доста постно. Не може да няма още нещо!

Трети опит…

Май към закона имало някакви наредби… знаех си аз, че не може да е толкова лесно. Този път попаднах на НАРЕДБА No 5 от 21 май 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията в dir.bg, за която видях, че е не е валидна чак след като изчетох всичко, което ни касае:

Раздел III: Жилища 

Чл.132. Най-малките допустими светли площи на помещенията в новопроектирани жилища са:

1. дневна – 15 кв. м;
2. спалня за един обитател – 7,5 кв. м;
3. спалня за двама обитатели – 12,5 кв. м;
4. кухня-бокс – 4,5 кв. м;
5. кухня с място за хранене – 7,0 кв. м.
Хм, явно това е имал предвид нашия човек, когато упорито отказа да намали размерите на стаите. И тъй като вече ми беше просветнало, че законите и нормативните актове в тази страна (а може би и навсякъде по света) нямат никаква логика в наименованията си, този път открих следващата версия по-лесно.

И победител е…

НАРЕДБА No 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Или поне на нас ни се иска тази да е последната. Защото в нея ограниченията са отпаднали и дори и да не е много разумно да сместиш 3 стаи в 50 квадрата, поне не е незаконно.

Задачки за напреднали

  1. Как ще се казва следващия нормативен акт, който отменя този?
  2. Има ли или няма все пак някакъв закон, според който всичко изписано до тук да не важи за еднофамилна къща?
  3. Как се казват майките на създателите на тази каша?

Аз съм до тук… заболя ме главата.

Градят еко къща по стар дюлгерски обичай

Разгеле… започват да се намират и ентусиасти. Чакам с нетърпение снимки от къщата в село Чифлиците. Иначе тази в Лещен изглеждат много сладка… отдавна ми е мерак да намина натам да разгледам.

01 Октомври 2008, 14:19
Източник : БТА

Необикновена екокъща строи край белоградчишкото село Чифлиците архитект Георги Георгиев, видя репортер на БТА. 
Къщата се гради се по стар български дюлгерски обичай – само с природни материали. Къщата се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците, в сърцето на предбалкана в едно от най-красивите места в страната – под уникалната белоградчишка скална корона. За Георгиев това строителство е един експеримент и той си поставил задачата да построи къща с двете си ръце, използвайки екологично строителство. Всичко се прави само от естествени материали – камък за основите, глинени тухли (непечени – кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновената сграда е негов. Показва ни макета – странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева. В къщата са разположени дневна, кухня, спалня, кът за почивка и за работа, сервизни помещения. Изумяват при строителството идеално гладките кирпичени стени и дебелината им – около 80 сантиметра. Тухлите се правят на място с преса. Георгиев ползва глината изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини. Подобни екологични къщи има построени на много места по света, но в България това ще бъде втората подобна, след построената в село Лещен, близо до Гоце Делчев, известна като “Къщичката на Флинстоун”.

(информацията е от novini.dir.bg)

 

Къщата, която нямаше да полети

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

 

(Флаш версия на филмчето има тук

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)

с. Стефаново, Добруджа

В Стефаново попаднахме не точно с идеята да гледаме имоти, но кой би опитал да спре страховитата Кот с нейния фотоапарат? Пък и оказа се, че и в равнината има чар, който донякъде ми бе убягнал в няколкото летни месеца, които съм прекарал там като юноша бледен.

Първата голяма разлика в сравнение с почти всички места, които обиколихме в търсене на място за живеене, е че в Добруджа е равно – горе долу докъдето ти стига погледа, ако изключим редовете дървета, посяти да разграничават нивите. Парцелите са равни и квадратни – няма борба за всяка педя земя, както по Искърското дефиле и особено в с Реброво.

Стефаново се намира на 7 км от град Добрич в посока към курорта Албена, на хубав, добре поддържан път. На местно ниво разстоянието може би изглежда значително, но от гледна точка на софийски жител, това си е по-близо до центъра от Люлин или Младост. Общественият транспорт е уреден с автобуси, които преминават няколко пъти на ден. С кола пътят е не повече от 5-10 минути.

Селото като цяло е доста цивилизовано и има 4-5 магазина и заведения, училище и детска градина. Водопровод има навсякъде, но отходните води засега отиват в септични ями. Докато се разхождахме с Кот видяхме и суичовете на два интернет доставчика, както и антени на Булсатком. Май основният проблем за хора като нас в такова място биха предизвикали честите спирания на тока.

За разлика от планинските села, които обикаляхме досега, Стефаново, а и много други равнинни села, е концентрирано около пътя – дълго може би 2 километра, но широко едва 500 метра, ако не и по-малко (има 3-4 реда дворове от всяка страна на улицата).

Повечето къщи в Стефаново са добре поддържани.

Като във всяко уважаващо се село, има и животни

.

Пътят е прав и равен, както и всичко останало.

Някой май е използвал жп елементи, за да изгради пристройка.

Може и да не са модерни, но на нас градинските джуджета ни харесаха (А в новата къща специално за Кот ще инсталирам зловещи клоуни).

Ето и едно от по-забележителните заведения.

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката 🙂 Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено 🙂
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… 😉

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада 🙂 – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива 🙁

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам 🙂

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Кредит ли?

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.

Не почиваме :)

Няма ни, защото е малка лудница:

  • Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
  • Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
  • Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
  • Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Да си платиш, за да гледаш реклама?!

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?