Категория: Искърско дефиле

Ирландско време в Своге, вело-старец и детско рали

Обичам разходката по никое време по празници, защото всички тюфлеци са яко замасени и улиците са наши. Така колоездихме из Младост на един 1 Януари и беше все едно бомба бе паднала. Така е и в Своге на Великден, особено при ситен дъжд и ракиено време.

Тъкмо с Прасунсен обсъждахме, как за разлика от Дъблин, по нашите ширини валне ли малко дъжд и всички се изпокриват или се качват в колите… и го видяхме. Старец с костюм, прилично колело и чадър в едната ръка.

Докато се набутам да извадя фотоапарата и ни отмина. След него профучаха селяни с коли (от тези особи, дето няма да намалят, за да не те изпръскат) и докато го ожалвахме при тази липса на химическо чистене в близките 30 км… той взе, че се върна. Без чадъра, ухилен до уши, даже ни помаха :). Не знам защо ми хрумна, че сигурно не е българин.

   

Когато бях малка, всички момчета на нашата улица имаха лагерни колички. По-отворените си ги правеха с кормило от детски велосипед и колелца от ролкови кънки. Сигурно от 20 години не бях виждала деца да си играят така на улицата.

Шантаво ирландско време – през 10 мин се сменят ситен дъжд, силен дъжд и слънце изпод оловни облаци. А по нашите улици има само деца, странни  старци и откачалки като нас. Вървиш, дишаш дълбоко и се усмихваш на пролетта наоколо. И се чудиш къде, аджеба, са живите хора.

Набързо до Лакатник

Преди две-три седмици решихме да разнообразим рутинната проверка на къщата в Своге и да отскочим до с. Гара Лакатник преди това. Безспорно пещерняци и катерачи има какво да намерят там, но ние няма да се спираме много на темата за природните красоти. Първо, те са разгледани много по-добре в други сайтове, второ, в нашия блог обичайната тема се върти около това става ли едно място за заселване на градски хора или не. За Лакатник отговорът е по-скоро не, въпреки че селцето е много симпатично.

Автогарата, а и пейзажът наоколо определено ме подсетиха за Градът, в който никой не слизаше. За щастие не срещнахме героите му :D

Иначе в селото има доста симпатични къщички, които могат да изглеждат впечатляващо на фона на скалите.

Ето и една във възрожденски стил, с малко буренце пред входа.

Селският “кооп” магазин не работеше в неделя. Не работеше и единствената кръчма, като изключим двете гарови кафенета. В едното пихме чай и ядохме пържени картофки, от бланшираните. Все пак е добре, че имаше и това :)

Помислихме тази къща за кръчма и се разбързахме към нея, но не беше. Все пак срещнахме две деца с покупки, които казаха, че има един отворен магазин в селото дори и в неделя.

А ето и един от хвърчащите “гаражи”, каквито съм виждал само по дефилето. Предполагам всеки, който е чувствителен на тема шофьорска чест, трябва да се научи да паркира в такъв гараж :D

В Лакатник се продават безумно евтини имоти, но въпреки това едва ли представляват интерес за хора в активна възраст. Селото е прекалено малко, няма бизнес, и е далече от големите градове. Не видяхме суичове и кабели на интернет доставчици. Не видяхме дори и аптека. След разходката там Своге ни се видя като мегаполис :)

С котка на разходка

Не бяхме се разхождали много из есенно Своге – миналата есен търчахме само до общината и в Жълтото до гарата, за да уреждаме подробностите около проекта и разрешението за строеж, а тази… бяхме се заканили, че ще отидем накрая, да си приемем строежа, но не удържахме :) Мернахме се за малко на строежа, колкото да видим, че с ВиК няма развитие (това вече го знаехме), материалите за част от довършителните са докарани и майсторите са започнали да слагат гипсокартона по стените… и толкова. Хванахме пътя покрай боровата гора до нас и лека-полека кашлицата ми от 3-те активно и 50-тината пасивно изпушени в петък вечер цигари изчезна.

11

Редовно минаваме покрай тази култова табела. Не знам някой глобен ли е, но мини-сметището си седи. Точно зад тези борове има едно много стръмно дере, в което някой идиот си е изхвърлил боклуците. Или няколко идиота. На по-малко от 200 метра по пътя има контейнер за боклук.

01

Пътят минава покрай тази порутена стара плевня, но до сега не бяхме се приближавали до нея. Наканихме се да я разгледаме по-подробно, докато не са я съборили.

08

09

Бяхме си понабрали малко дюли и орехи от нашите, в двора, обаче… тази ябълка с малки червени плодове и почти никакви листа направо си ме изкуши да я пробвам. После като една истинска евина щерка, прилъгах и Прасунсен. Очаквахме да е стипчива, горчива и червива като всяка дивачка, но ябълката се оказа сочна и сладка, без протеинови добавки.

15

Пътя навръщане, както винаги, го объркахме. Не че има някакво значение, след като всички пътища надолу ни устройват, но винаги някъде при тази къща бъркаме разклонението.  И всеки път се каня да почукам и да попитам за телефона на майстора, който е редил облицовката на долния кат. На мен ми прилича на венецианска мозайка. На малкият бял пес в двора ние пък приличахме на натрапници и понеже се продра да лае и ни наду ушите, побързахме да се разкараме.

06

Обаче по който и маршрут да поемем за към центъра, винаги има някаква авто кретенийка, която ни хвърля в музиката. В Своге сме виждали бус, отрязан по дължина, закрепен към стената на къща и превърнат в кокошарник… видяхме и бивш камион-кокошарник… е това долу просто е гараж. Нищо оригинално :)

03

Впрочем там сигурно се подвизава някаква авто-тенекеджийска шайка, защото старите военни джипки са сред най-вървежните коли. На нашата улица имаше паркирани 3, а тази вече е минала и през освежаване.

12

Прасунсен си умира да се грижи за фигурата ми и винаги успява да ме прекара през стълби или умопомрачителни наклони. И понеже съм известна с чувството си за ориентация (губя се в тристаен апартамент и по този повод винаги мъкна със себе си наръч карти и компаси), за следващия път съм решила да си отбелязвам на картата всеки маршрут с повече от 10 стъпала. За да го избягвам.

13

14

Е, това е… стигнахме моста, значи до гарата има 5-6 минути пеша. Докато писах това, успях да си загоря баницата, така че за ваш късмет мой пост в кулинарния ни раздел скоро няма да има :D

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката :) Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено :)
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… ;)

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада :) – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива :(

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам :)

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Своге – любов от пръв поглед

Не ми се тръгваше за Своге, ама въобще. Мислех си, че е далеч, че едва ли ще е нещо особено този град, че навсякъде, където се струпат повечко хора на едно място неминуемо става свинщина… Надявах се да завали и Прасунсен да се навие да разгледаме отново Реброво или дори Томпсън. Да, ама не. Времето беше перфектно, а Своге се оказа толкова сладко градче, че със слизането от влака онова, другото нецензурно, което мислех да изръся се трансформира в: “Баси, колко е яко тук!”

Своге ми прилича на макет на идеалното градче. От гарата до градския площад са няколко крачки, но типичният гаров пейзаж с неизбежната чернилка и боклуци липсва. Всичко, което може да ти потрябва за нормален живот е съсредоточено в радиус от 1 км от центъра и може да се обхожда пеш, а улиците навсякъде са комплектовани с прилични тротоари, по които (какво щастие е само!) все още няма накацали много коли и може да се върви спокойно.

***

Четвъртък – пазарен ден. Главната улица е отрупана със сергии, а навалицата е като на Женския пазар. Мернах чехличките, които си мислех, че съм купила в София много изгодно, на двойно по-ниска цена. Пазарът в четвъртък явно е популярно развлечение за жителите на околните села, защото на гарата следобяд е небивала манифестация. Учудващо е, че във влака успяхме да седнем. Само не знам как успяват да направят така, че на следващия ден по нищо да не се познава, че по протежение на цялата улица се е подвизавал пазар…

***

Влюбих се в улица “Каменярска” и по-специално в една къща, напомняща по-скоро на мини фентази замък. Или на джуджешка страноприемница.  Не знам дали е гот да живееш в такава къща, но е приятно да я съзерцаваш и да си мечтаеш за една такава. Искам да знам кой е архитекта на това чудо. Искам да я видя сега, през лятото, когато бръшляна е плъзнал по стените, ама пусто все няма време за разходка.

Къщите по “Каменярска” са като Ребровските – много нива, много стъпала, архитектура, която трудно се преглъща – като в картина на Ешер.

***

Оказа се, че Своге е далеч по-добър избор от селцата по-близо до София, които бяхме гледали. Градът си е град, колкото и малък да е – тук спира и бързия влак, има 6 банки (или може би 8… ако се вярва на инфото в сайтовете. Аз преброих 5 докато се разхождахме. ) Има избор на интернет доставчици. А цените на парцелите са по-ниски… И е красиво, много красиво.

Връзки

Малко факти

  • Местоположение: Юго-Западен регион
  • Разстояние до столицата: 31.692 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.967N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.35E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ на Град Своге: 21.932km2 (НСИ)
  • Население на Град Своге: 8230 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код на Град Своге: 2260
  • Телефонен код на Град Своге: 0726 от България, 00359726 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

Снимките са от март и април – от първото ни стъпване в Своге. Ще ми се да престанем да ходим там само по работа и да се разходя отново с фотоапарата по чукарите :)

Площад в центъра на Своге Площад в центъра на Своге.
По стръмните улички е по-лесно да се придвижваш пеш. Стълбища свързват нивата и ти спестяват обикалянето по завоите.
Знаеш ли как се казва тази улица?
Не е нужно да четеш табелата, за да се досетиш. Точно така, “Каменярска” :)
Не само улиците в този квартал са на нива… къщите също са целите опасани със стълби. Девойките в Своге са все стройни, като козички… вече не се чудя защо :)
Това е къщата – вълшебен замък.

Голяма мъка е да го снима човек през оградата – по никакъв начин не можеш да хванеш всички тераски, ниши, стълбета, люкове и порти със сводове от зидан камък.

Да бях дете, щях да се метна през оградата и да хукна по стълбите…

Търговска улица в Своге. В общи линии няма проблем да откриеш почти всичко, което може да ти потрябва…
тъй де :)

електроуреди, резервни части, електроматериали, осветителни тела, лагери и бои.

Новодомци ще сме все пак.

Изглед към част от кв. Дренов. Крайните улици все още не са асфалтирани, но има канализация.
Тази полянка не е забутана някъде в Балкана, а си е заобиколена от къщи в кв. Джиджовица. Боровата гора е бонус и в двата квартала.
Дълго я сънувах с една къщичка в средата, но пътя до там с колело си е екстремно преживяване :)
Кръгом, 200м напред и… това е изгледа към града, който ще имаш.

***

Благодарим на Мария от агенция “Крез”, на Бисер, на Галя от “Теменужка 94″ – за това, че ни показаха толкова красиви места в града и ни помогнаха да открием нашата триъгълна слънчева полянка. Те са страхотен екип и с тях е удоволствие да се работи. Мария и Бисер ни накараха да се почувстваме сред приятели в Своге :)

с. Владо Тричков

Нацвъкано по умопомрачителни хълмове по протежението на р.Искър, Владо Тричков е първото наистина чисто и спокойно място по пътя София – Своге и първото по Искърското дефиле, което принадлежи на община Своге.

Идеята да си търсим там парцел дойде след разочарованието ни от Нови Искър (като визия, цени и наличните имоти на пазара) и след като ударихме на камък в Кътина (а там не е като да липсват камъни де :) ). Владо Тричков се оказа на същото разстояние от Курило, на каквото е и Кътина, с единствен недостатък, че автобусния транспорт до там не е софийски градски, т.е. ще струва малко по-скъпо.

И така, въоръжени с 1 свободен ден, раници с карти, разписание на транспорта, нещо за четене и вода атакувахме пътническия влак за Своге с бойната задача да обходим селцата по Искърското дефиле на разстояние до 30 км от София, започвайки от Реброво, през Луково, оставяйки най-близкото до София – Владо Тричков за десерт.

В интерес на истината, след слизането от влака се почувствахме леко разочаровани – района около гарата с нищо не подсказва колко симпатично и приятно селце е това. Гарата се намира в ниското, до реката. От едната страна на линиите виждаш хълм и малко накацали къщи… от другата също хълм с малко накацали къщи… и това е. На пръв поглед – село, по-малко дори от Луково, чак се зачудихме къде се побира това население от над 1000 души.  Докато не се качихме по стълбите на единия хълм, от където изведнъж ни станаха ясни 2 неща:

  1. За половин час разходка нищо още не сме видяли от селото, защото сме се разхождали във вилна зона.
  2. При избор на парцел там местоположението е много важно, защото селото е пръснато на голяма площ, с много махали и вилни зони, а както може да се предположи “градски” транспорт между тях няма.

Точно тук за пръв път ни хрумна идеята да снимаме табелките с имената/номерата на улиците преди да тръгнем по тях – така и не успяхме да открием карта на това село, а при разговор с брокерите по телефона уточнения от сорта на “ами да, близо е до линиите, значи и до гарата” и “само на километър от центъра на селото е парцела” са доста подвеждащи и не носят никаква полезна информация. Ако въпросният километър е по единствения път за София, еднолентов, без тротоар, минаващ през няколко моста с ниски парапети и с доста завои – забравете идеята да вървите това пеша всеки ден (както беше нашата идея). Със същото “удоволствие” можете да се разхождате и по Околовръстното.

И така, същинската ни разходка започна по улица 3, на която стъпихме веднага след като изкатерихме досадните стъпала от гарата (не пуша от 1 година и въпреки всичко усетих, че все още имам фасове “за изкарване” :) ). Това е приятна панорамна уличка, която минава покрай училището и стига директно до центъра на селото, от където минава и пътя за София. Асфалтирана, с хубави къщи и чудесна гледка, това е една от улиците (заедно с пресечките й) във Владо Тричков , на които си струва човек да има къща, а фитнеса по стълбите е само ако ще пътувате често с влак. Улицата свършва в нещо като административно-търговски център (т.е. общинска сграда, поща, книжарница, някакви магазинчета) и доста приятна кръчма, в която се подкрепихме, преди да продължим разходката :)

От шосето за София (което във всички села в района се нарича “булевард нещо си” и играе ролята на главна улица) в централната част на селото тръгват много пресечки, някои асфалтирани (като улица 20, улица 30, улица 8 и 9…) или на черен път (като улица 19), на които също си струва човек да живее, защото са сравнително равни, близо до всякакви “екстри” на пъпа на селото :). За съжаление това, че вече знаем имената на улиците изобщо не ни помогна, защото повечето от брокерите не ги знаеха.

Оказа се, че в централната част на селото има и няколко магазинчета за хранителни и други стоки, дрогерия (аптека, ама не съвсем),  супермаркет “Аро”, детска градина с чудесен просторен двор и кът за игра, доста прилично футболно игрище, няколко кафета, хлебопекарна и кантора на агенция за недвижими имоти. И сигурно нещо сме пропуснали, но просто не можахме да обходим всичко, въпреки че във Владо Тричков ходихме общо 3 пъти до сега (2 разходки и 1 оглед).

От вилните зони обходихме по-сериозно само Клисура, защото повечето парцели в нашия ценови обхват и изисквания (ток, вода, регулация) бяха основно там. Но за Клисура – в следващия пост.

В общи линии от всички села по дефилето до Своге, като че ли Владо Тричков е най-добрия избор за постоянно живеене. Близо е до София, още по-близо е до Нови Искър, където може да се разчита на банков клон, банкомат, по-добре заредени аптеки и поликлиника.

Само едно не успяхме да разберем: кой е този Владо Тричков, на когото е кръстено селото?

Как се стига до Владо Тричков?

  • С влак: от София до Владо Тричков пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 37 минути с пътнически влак, а цената е 1.00 лв.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират във Владо Тричков. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 25 мин.

 Някои факти

  • Местоположение: Юго-Западен регион
  • Разстояние до столицата: 20.862 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.867N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.367E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ: 18.969km2 (НСИ)
  • Население: 1454 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код: 2299
  • Телефонен код: 07166 от България, 003597166 от чужбина

(информацията е от Справочник България)

Галерия

vt7.jpg Пейзажът около гарата е малко в стил “Дивият запад” и с нищо не подсказва симпатичното селце, скрито зад хълмовете наоколо.
vt1.jpg Улица 3 се простира успоредно на р. Искър и от нея се открива страхотна панорама към другия бряг.
vt6.jpg Улица 19 прилича повече на алея в парк, но всъщност е на 2 мин пеша от центъра на селото. Зад храсталаците се крият симпатични къщички.
vt4.jpg Някои от магазинчетата се крият в дворовете на къщите.
vt8.jpg Едното от двете заведения, които забелязахме в центъра на селото. Това не сме го тествали, но другото има добра кухня :)
vt3.jpg Детската градина има просторен двор с доста прилична детска площадка.
vt5.jpg Улица 20 е къса, асфалтирана и в центъра. За съжаление по нея не се продават евтини парцели.
vt2.jpg Футболно игрище в село Владо Тричков

с. Кътина

 katina1.jpg

Така се случи, че в Кътина ходихме 3 пъти. Първия – защото решихме да видим става ли за живеене едно съвсем непознато за нас село веднага след Нови Искър, който все пак се води квартал на София, втория – на оглед за конкретен парцел и третия – защото от първите 2 пъти нямам никакви снимки, а мястото е хубаво и никак не е зле да се има предвид.

Селото е чаровно и не може да не ти се стори такова след Курило и Гниляне. Имам чувството, че колкото по-близо до София е едно място, толкова вероятността да е попило от всепроникващия “столичен” дух е по-голяма. Тоест да изглежда като сметище.

Кътина беше първото място, в което се почувствахме наистина добре, без уговорки. Дали защото денят беше един от първите слънчеви февруарски и някак си можехме да си представим, че се разлагаме на сянка на пейките в градинката в летните жеги, на една ръка растояние от борова гора в едната посока и студена бира в другата… дали защото селото беше много чисто и подредено, а на площадчето имаше и кофи за разделно събиране на боклук или може би заради чудесната кухня на заведението в центъра, но някак си ми легна на сърцето – дотолкова, че да потърсим оферти за парцели в Кътина и да прозвъним някои от тях.

И до тук с хубавите неща – оказа се, че доста сме позакъснели. Близостта до София и удобния редовен градски транспорт, както и прослувутото Кътина Голф Ризорт вдигнаха и тук цените на имотите доста над нормалното за извънградски район. На цени под 40 евро на квадратен метър за парцели с ток, вода и регулация имаше само 2-3, а след като единственото място с подходящи размери да пасне на джоба ни се оказа дере с 60 градусов наклон и едва не “паркирахме” в една пропаст, докато го търсихме, се насочихме към други дестинации и доста време ми ставаше чоглаво, щом се сещах за Кътина. Едва след едномесечната обиколка по Искърското дефиле се върнахме отново тук – не да търсим имот, а за да видим селцето с новопридобитото си “зрение”  и някак си да се помирим с него.

Село Кътина е добър избор, ако близостта до София е от значение, не отстъпва по природа на някои прехвалени и доста по-скъпи дестинации в полите на Витоша, в селото живеят около 1000 души, има интернет, хубави къщи (всъщност от едната страна на реката направо си беше строителна площадка), няколко магазинчета и заведения. Най-известните природни забележителности там са Кътинските пирамиди, селото има и богата история.

В Кътина трябва да се внимава при избора на парцел – ако е в ниското и близо до реката ще е равен, но има опасност от наводнения, а хълмовете наоколо са доста стръмни и задължително парцелите там трябва да се погледнат от специалист, освен ако борбата с гравитацията не ви е цел в живота :) .  Впрочем това важи за всички селца по Искърското дефиле, но ако следвате нашата логика (първо оглеждаме местата по-близо до София, ако не харесаме нищо се преместваме 5-10 км или няколко завоя нататък) Кътина ще е първото по-планинско селце в тази посока и със сигурност ще се зачудите може ли да се строи изобщо къща при такъв стръмен терен. Може – в Реброво и Владо Тричков са виртуози на скатните къщи – просто се искат повече средства, добри строители и доста кураж.

До Кътина може да се стигне по 2 начина: с градски автобус 27, който се хваща от Илиенци и с маршрутка 18, чиято друга крайна спирка е ж.к. Дружба. И автобуса, и маршрутката имат спирки в Нови Искър, могат да се ползват и за ходене до там и са на цената на съответните градски превози в София.

Галерия

katina8.jpg Площада в центъра на Кътина.
katina7.jpg Кофи за разделно събиране на боклук в центъра на Кътина.
katina2.jpg В градинката в центъра на селото има и детска площадка.
katina6.jpg В този снек-бар готвят вкусно домашни манджи и цените са народни. В центъра има и един ресторант, но него не сме го тествали.
katina5.jpg Дворовете на къщите са чисти и подредени. Впрочем по уличките и на площада също беше чисто.
katina4.jpg Булевард “Сливница” е главната пътна артерия в селото :).
katina3.jpg Стари къщи от плет, кал и камък в Кътина.

с. Луково

На около 5 минути път с влак или няколко завоя разстояние от Владо Тричков се намира село Луково. Напомнящо повече на парк, селцето в по-голямата си част е вилна зона с постоянно живеещи около 300 души.

За разлика от Владо Тричков и Реброво, с. Луково е сравнително равно в по-голямата си част. В района около центъра на селото и гарата има доста приятни къщички, добре зареден смесен магазин, кръчма, кафе и чудесна детска площадка. В селото има и атракция от сорта на “басейн, джакузи и 2 бара”, която не успяхме да тестваме, защото работеше само през лятото.

Хората… малкото, които срещнахме там бяха приятни, любезни, поздравиха ни без да любопитстват кои сме, какво снимаме и оглеждаме около къщите им, отговориха търпеливо на всичките ни въпроси и ни пожелаха приятен път. В рамките на селото има асфалтов път, ток, вода и интернет, като цените на парцелите там са около 20 евро/кв. м. Във вилните зони по баирите се мяркат доста прилични къщи, но “екстрите”, осигуряващи нормален живот са проблем. В замяна на това може да се намери над декър парцел с ток и вода за около 5000 евро.

Как се стига до Луково?

  • С влак: от София до Луково пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 45 минути с пътнически влак, а цената е 1.80 лв.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Луково. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 35 мин.

Галерия

lukovo1.jpg Смесен магазин и хоремаг в центъра на Луково. Работеха и в неделя.
lukovo1.jpg Детска площадка с градинка, пейки и кладенец. Не знам в селото има ли малки деца, но условия за тях има.
lukovo1.jpg Не седнахме в това кафе, просто отбелязахме, че го има.
lukovo1.jpg Дворовете на къщите в Луково са чисти и добре поддържани – като този тук. Склуптурата “Мухоморки сред поляна” определено ме впечатли :)
lukovo1.jpg Вилна зона зад гарата, на 5 минути пеша от центъра. Не бих имала нищо против да живея на място, приличащо на парк… и в такава къща. Пътят е черен около километър оттук нататък. Малко преди къщата свършва асфалтовия път.

с. Реброво

Разходката ни из Искърското дефиле започна от Реброво – село на 9 км от Своге и на около 25 км от София (някъде го водят 30 км… може би зависи от къде и как се мери). Пътувахме с влак и както можеше да се очаква, по-досадната, прашна и грозна част от пътя беше докато се доберем до Централна гара и успеем да се измъкнем от София.

Докато ахкахме и охкахме на невероятните гледки (много е красиво, наистина!), влакът пристигна и се изсипахме на гарата в чуденка накъде точно да поемем. А си е за чудене, защото селото се оказа пръснато по няколко склона – поради силно начупения планински терен местните са “усвоили” всяка педя земя, която гравитацията не е свлякла в реката. А река Искър дели селото на 2 части, свързани помежду си чрез мостове (имаше и въжен).

Никога досега не бях виждала толкова упорито и рационално усвояване на “въздуха” в парцела. Силно денивелираните терени с множество чупки и тераси са принудили местните да натворят такива причудливи строителни решения, че като че ли в Реброво най-често градината и гаража са на едно ниво с покрива, а до основата на триетажната къща се стига през поредица от стълби и тераси, изглеждащи от улицата направо висящи във въздуха.

rebrovo1.jpg

Навярно по тези склонове се образуват и свлачища, но срутила се къща по време на двучасовата ни разходка там не видях. В замяна на това навсякъде на опасните места имаше укрепителни каменни зидове или направо бетонни блокове, а къщите, опасани с подобни “крепостни стени” изглеждат малко странно, но пък няма опасност да се приземят на пътя.

rebrovo2.jpg

В Реброво открихме няколко кафенета, един клуб и ресторант, но нищо от тези много прилично изглеждащи заведения не работеше в събота. Отворени бяха магазина за хранителни стоки и кафето на гарата.

Селото е чисто (видяхме хора, които премитаха улицата пред оградата си), хората са дружелюбни и приятни, а природата наоколо е страхотна, но малко по-сурова към мераклиите да живеят там. Проблем е да намериш равен парцел в регулация в рамките на селото, за това пък има интернет.

Как се стига до Реброво?

  • С влак: от София до Реброво пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 50 минути с пътнически влак.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Реброво. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 40 мин.

Малко факти:

  • Разстояние до столицата: 22.881 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.883N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.383E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ на Село Реброво: 15.534km2 (НСИ)
  • Население на Село Реброво: 1061 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код на Село Реброво: 2294
  • Телефонен код на Село Реброво: 07164 от България, 003597164 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

rebrovo3.jpg Гарата в Реброво
rebrovo4.jpg Улица “Търговска” зад гарата – симпатични заведения и магазинчета
rebrovo5.jpg Центъра на селото – изглед от площада към училището