Архив етикети: зима

Съботно бедстващи

В околосвогенско е обявено бедствено положение и по тази причина наоколо е идеално място за разходки – коли почти няма. Пътищата нагоре от нашата къща са едни белички и чистички и ни подсещат защо избрахме това място – за да не се налага да губим време в път, щом ни се приходи из планините 🙂

Току зад два баира видяхме еднорог. Добре де, просто бели кобили, обаче в далечната сред клоните на дърветата приличаха на нещо от приказките (видео).

На връщане попаднахме на стопаните на нашите еднорози и опитите им да приберат едни жребчета в конюшнята. Красиво беше.  (видеото е тук)

Относно фотоапаратите: винаги съм смятала, че е по-добре да имаме възможност да ходим на интересни места и да ни се случват интересни неща, вместо да клечим да щракаме детелините в парка, обаче… след такива като днешната разходка малко ме е яд, че снимаме със сапунерка, на която цялата оптика образува конденз.

Денят завърши подобаващо с вчерашна манджа: сафрид с горчица на фурна, печени картофки по гръцки и греяно вино.

Зимна приказка

Тц, няма да се оплакваме от лошото време, снега и пътната обстановка. Просто снощи се зачетох в блога на двама пенсионери, построили къща в затънтена местност на голяма надморска височина в Колорадо и осъзнах, че нямаме причини да си мислим, че ни е трудно. В задния ни двор не се навъртат елени и мечки, а най-близкия магазин е на 5 мин разстояние пеша, а не на 18 мили. И зимата тук е по-малко от 9 месеца годишно 🙂

Това се вижда (или по-скоро не се вижда) от хълмовете зад нас. Гледам жиците с леко притеснение… но все пак те са оцелявали 3 години до тази къща преди да се пренесем и още много преди да я построим.

Надявахме се първата ни зима тук да е топла и безпроблемна… ама не е. Преживяхме спиране на тока за по няколко часа няколко пъти на ден (и оцеляхме), преживяваме някак си и спирането на нета. Момчетата от Svoge LAN се стараят да оправят всички проблеми веднага, не може да им се отрече… просто при кабели във въздуха може да се очаква лошото време да създава проблеми. Започнахме и да си променяме навиците според обстановката – снегът се рине не сутрин, а когато нямаш нет и/или ток 🙂

Някои наблюдения

  • Добра идея беше да сложим обемен, а не проточен бойлер. Когато спре тока, все пак имаме гореща вода още известно време. При разумно ползване и изключен бойлер топлата вода стига за целия ден и включваме чак за вечерното къпане на нощна тарифа след 22 часа.
  • От външните ролетни щори няма голяма полза през зимата, освен при силен вятър и снежна виелица. Все пак видяхме някаква (минимална) полза от инвестицията си.
  • Още през октомври инвестирахме в едни натъпкани с овча вълна латвийски завивки (600g /кв.м.) и няма нощ, през която да не се поздравяваме за избора си. Първоначално мислех да купим пухени, но струваха 2 пъти по-скъпо за същия клас ползване. При температури от 6-8 градуса сутрин в спалнята, под завивките е топло… дори горещо. Друг е въпросът, че вече гледаме да не се събуждаме при такива температури (не е особено комфортно да спиш завит през глава :)).
    Радвам се и че запазих старите, плетени от майка ми пуловери от чиста, дебело предена, селска вълна – никакви грейки, полари и пр. изкуствени материи не успяват да ни осигурят такъв комфорт. Ако намеря някъде да се продава такава прежда, ще си купя едно значително количество.
  • Свикнахме да се чувстваме добре при температури от 12 градуса в стаите, а при 14 вече ни става и топло. При температури под 10 градуса на главите ни става студено, а носовете и ръцете ни измръзват. Като изключим 1-2 опита за настинки, основно заради спане в прекалено студена стая (3-6 градуса) – май тази зима още не сме боледували. Предната (в доста по-топлата квартира) лично аз я изкарах цялата с кашлица и антибиотици.
  • Керамичната грейка и електрическия ботуш са най-смислените ни и използвани покупки за тази зима.
  • Имахме толкова много слънчеви зимни дни, че е грехота да не помислим за нещо в тази посока за следващата зима.
  • Котките издържат повече на студ, отколкото на глад.

Топла енергоспестяваща зима

Спор няма, че добрата топлоизолация и добре обмисленото отопление са важно условие къщата да е топла, а сметките – ниски. Обаче спасяване на положението и допълнителна доза комфорт могат да се получат и с някои хитри, икономични и не чак толкова скъпи електроуреди. И понеже сезонът е подходящ – стават и за закъснял коледен подарък.

Някак си забелязахме, че ако ни е студено на краката, дори и по-високата температура в стаята ни кара да потреперваме при дълго седене на бюро и пред компютър. Първоначално завирах малка халогенна печка под бюрото си и я включвах на 400W, но ми се струваше неефективно и енергоемко, защото краката ми все бяха на решетката на печката и ги махах, когато замиришеше на прегоряло :). Започнахме да търсим подходящи варианти за пряко затопляне с по-малко ватове.

И понеже не обичам да говоря наизуст, изпробвали сме вече повече от месец и сме доволни от:

Гореща керамична бисквитка Solac COOKIE CC8980

От първото включване се влюбихме в бисквитката. Този уред е съвременната интерпретация на класическата гореща тухла, която навремето са ползвали за грейка. По спомени на майка ми, баба ми е вадила с машата такава тухла от печката, завивала я с чист плат и я поставяла в леглото, за да сгрее малко ледените чаршафи.

E, нашата бисквитка се експлоатира доста по-лесно: включваме я за около 5 мин, при което консумира до 365W, после кабела се изключва и тухличката запазва топлината си (около 50 градуса) между 1 и 4 часа, в зависимост дали е на открито в студената стая или е мушната между завивките. Ползваме я за гореща степенка за крака под бюрото, за затопляне на дрехите и леглата. Става и за грейка, когато ме боли кръст или гръбнак. Повърхността е лесна за почистване пластмаса, като има и негоримо калъфче, което може да се пере.

Безопасна е за деца, защото повърхността не става чак толкова гореща, че да се опарят, а и няма никаква връзка с електрическата мрежа след първоначалното зареждане. И ми е много приятно да я открия в моята половина от леглото, когато се върна от банята през нощта 🙂

Топъл ботуш Imetec  BODY & COMFORT

Поръчахме си 2 различни джаджи за затопляне на краката, защото не бяхме сигурни кое ще върши по-добра работа. Някакъв вид минимизиране на загубите, ако не сме доволни от единия уред. Оказа се, че сме много доволни и от бисквитката, и от ботуша… но по различен начин.

Електрическият ботуш консумира между 23 и 27W, има 2 степени на топлото и поддържа приятно и полезно затопляне на стъпалата, а не прекалено висока температура, която е вредна. Има 2 части – външна, в която е електрическата част и вътрешна, от 100% вълна, която може да се сваля и пере. Към кабела има “дистанционно” за включване и управление на степените на затопляне.

Ботушът е достатъчно голям и широк, за да става на всеки размер крака, но все пак е по-подходящ за индивидуално ползване. Това, както и наличието на кабел са основните му недостатъци, иначе е идеален за затопляне на краката и по-подходящ от бисквитката за тази цел. Не е подходящ за деца и става за ползване само в сухи и чисти помещения (външната част не се пере). Малко по-егоистичен е и за разлика от бисквитата става за личен, а не за семеен подарък.

Карбонова печка Diplomat DPL C 8009

Работното ми място е в голяма преходна стая с вътрешно стълбище и коридор на горния етаж… и понеже все още не сме си избрали климатик, а с всички останали видове електроуреди поддържането на нормална температура в такъв обем е скъпо удоволствие, потърсихме вариант, при който допълнителното дозатопляне ще го правя директно върху себе си, а не чрез топлене на околния въздух. Има най-различни видове лъчисто отопление, но преди да инвестираме някакви значителни суми, решихме да изпробваме ефекта с някаква по-бюджетна печка на подобен принцип и взехме тази, защото беше единственото, което се намираше в магазина в Своге. Беше и единствена бройка.

Печката чудеса не може да прави и нейните 900W са си просто 900W от загряване на една жичка… но дали заради покритието й или заради добрата огледална повърхност зад реотана, но усещането, когато седиш пред нея е като пред камина. Много бавно загрява предметите в стаята, но топли чудесно топлокръвните обитатели. Котката ни обожава да лежи пред нея 🙂

В общи линии се стремя да поддържам температурата на въздуха в помещението около 12-14 градуса (иначе започват да ми замръзват ръцете и носа), а с локално затопляне с карбоновата печка при тези иначе ниски температури направо си ми става горещо. Компактна е, има дръжка за лесно пренасяне и 2 степени (450 и 900W), както и функция за въртене, в случай, че трябва да затопли и двама ни, докато вечеряме. Може да се завърта и в хоризонтално положение, но никога не сме я въртели – вертикална заема наистина много малко място в стаята.

Уреди, от които не сме много доволни

Понеже хигрометъра ни показва редовно между 75 и 80% влажност в дневната (не съм сигурна може ли да му се вярва, но все пак…), потърсихме влагоуловител и единственото, което открихме в Своге беше един малък модел на Solac -DH8935, който работи на принципа на ефекта на Пелтие. Този модел няма компресор и е доста икономичен (60W), но и не става за големи помещения, особено при по-ниски температури, като при нас.

Ползваме го да суши прозорците и да обира малко от влагата в кухнята, но понеже съм виждала добитъка на баща ми, как успява да изсмуче и водата от листата на цветята в стаята… та този не става за това, да не се набутвате. При цена от близо 70 лв, ефектът от уреда е много малък.

Иначе е симпатичен, елементарен за ползване, заема малко място и харчи малко ток.

Зимни тестове

01

Това се виждаше от нашия двор, когато все пак успяхме да се доберем в Своге в неделя и някак си се справихме с отключването на къщата. Събота беше работен ден и честно казано не ми се измъкваше от къщи в студа, но трябваше да направим 2 важни констатации: колко студено е в момента в къщата и има ли някакво развитие с ВиК (тоест вързани ли са водата и канала), което трябваше да е станало през седмицата, но понеже зимата обикновено изненадва всички институции… не се надявахме много 🙂

04

Водата беше “закачена”, тоест в къщата влизаше тръба и имаше сложен водомер. Предполагам проби не са правени или поне водата е източена после, защото в този кучи студ… Пък и водомера не показваше никакво потребление.

Прасунсен  поразръчка малко снега до стената, от където трябва да излиза канала… и се отказа да пробва по-нататък из двора.  Полянката изглежда измамно равна под преспите, но като си спомня какво имаше из двора предния път, когато ходихме… не бих рискувала да се разхождам наоколо, че настъпването на мотиката (празната кофа от боя, дългите една педя пирони или ръждивото желязо от арматурата) е най-малкото неприятно нещо, което може да му се случи на човек в нашия двор през зимата.  Умолявам господа крадците да почакат до пролетта, когато поне се вижда ясно от къде почва дерето. И без това вече нищо ценно не остана… 🙂

02

Затова пък на улицата имахме повече успех с ровенето – асфалта беше рязан, което според нас трябваше да означава, че нашия канал  е културно закотвен в шахтата. А дано! Изчакахме чинно един камион с вериги на гумите и двама чичковци с лопати на каросерията да се изпързаля 8 пъти по улицата, преди да успее да вземе лекия наклон (същия, който се вижда на снимката, да) и тъкмо се чудехме какви са тези ентусиасти да работят в това време, когато чичковците започнаха да посипват улицата с пясък. Ахам… това явно са службите по почистването на улиците. Студено ми беше на ръцете и не ми се вадеше отново фотоапарата, иначе гледката беше култова 🙂

03

А това са резултатите от температурните измервания на строежа и в кухнята на квартирата ни, на следващата сутрин, малко след като пуснахме печката. Два еднакви външни термометъра с диапазон от -40 до +50°C, които бяхме купили за Своге преди известно време…

Ако все още се чудите как ще оцеляваме в тази къща през зимата – тренираме за полярна експедиция 😀

Празнични пожелания

  • Приятно изкарване на празниците на всички, които наминават тъдява;
  • на ВиК – Своге пожелаваме никакви аварии, поне докато не се стопли времето;
  • на нашите строители – здраве, късмет и точни клиенти;
  • на община Своге – някой да им довърши сайта и да им качи документите, че да не се захващам аз…
  • на нас – да приключим със строежа, преди да ни е писнало и да се е загубила тръпката.