Категория: Чорба, каша, топъл хляб

Безглутенови оризови мъфини с кашкавал, сирене и маслини

Тези мъфини често похапваме вместо хляб – на сутрешна закуска (когато са по-стари и сухи – срязани на 2 и запечени на скаричка с кашкавал или топено сирене отгоре) или заедно с някое по-леко ядене, вечеря само със салата и т.н.

Оригиналната рецепта промених леко, за да добавя малко екстри (маслини и сирене) и да увелича количеството, за да става за 12 мъфина, без да увеличавам брашното.

Продукти

  • 2 яйца
  • 1/2 до 2/3 чаена чаша кисело мляко (започнете от по-малкото количество и добавяйте при нужда)
  • 5 супени лъжици зехтин
  • 1/2 чаена чаша настърган кашкавал
  • 100-150 гр сирене, натрошено
  • 1 чаена лъжичка бакпулвер (или сода, разбита с кисело мляко или оцет)
  • 1/4 чаена лъжичка сол
  • 5-10 маслини без костилки, нарязани (по желание може да се добави и малко нарязана червена чушка, чесън, лук)
  • 1 и 1/2 чаена чаша оризово брашно (може да се смеси с брашно от просо, малко тиквено или копривено брашно за зелен цвят и повече полезност)

Процедура

  1. Яйцата се смесват с киселото мляко и зехтина и се разбиват.
  2. Добавя се настъргания кашкавал.
  3. Постепенно се добавя брашното с бакпулвера.
  4. Накрая се прибавят маслините и сиренето, като се разбъркват внимателно с вилица, за да остане сиренето на бучки.
  5. Сместта се разпределя във формичките за мъфини и се пече в предварително загрята фурна на 170-180 градуса за 30 минути (в малки по обем фурни за 20-25 минути).

 

Безглутенов кекс с брашно от елда, мед и орехи

Аз трябва да избягвам тестяното и захарта, а се оказа, че Прасунсен има лека глутенова непоносимост. Това рязко ни ограничи възможностите не само за купешки сладкиши и закуски, а и за домашно направени.  И се започнаха едни експерименти… а успешните ще споделям тук :).

Оригиналната рецепта беше за “Здравословен кекс с лимец и мед” от сайта на БонАпети, но от нея запазих единствено основните продукти и съотношенията. Брашното от лимец заместих с брашно от елда и брашно от шипки като основни, като елдата не трябва да бъде повече от половината количество брашна (иначе кексът се рони). На практика всеки път правя различен сладкиш, благодарение на смесването на различни типове брашна, добавянето на различни ядки и сушени плодове. Глазура не правя.

Необходими продукти

  • 3 яйца
  • 100 г масло (става и с кокосово)
  • 120 г мед (може да се намали с добавяне на брашно от рожков и фурми)
  • 120 г брашно (50г от елда, 50г шипково брашно, 20г друго – рожков, бял трън, ябълково, кайсиево и т.н.)
  • 1 бакпулвер (може и сода, разбита с малко кисело мляко)
  • 1 ванилия ( и/или канела)
  • 20 г ром (аз слагам от любимата си вишновка, производство на снаха ми и брат ми, която за съжаление вече не мога да пия натурална заради алкохола в нея)
  • 50 г орехи (или лешници) и 1-2 шепи сушени плодове

Процедура

  1. Маслото се разтопява на водна баня. Ако медът не е течен,  може да се смеси с горещото масло, за да се разтопи по-бързо и после се оставят да се охладят.
  2. Яйцата се разбиват добре на пяна.
  3. Добавят се ванилията, бакпулвера, рома и брашното. Ако вместо бакпулвер ползвате сода, разбита с кисело мляко, може да я слагате на части заедно с брашното. Отново всичко се разбърква много добре.
  4. Към сместа се добавят изстиналите масло и мед, и отново се разбърква до хомогенизиране.
  5. Добавят се орехите (или други ядки), сушените плодове, фурмите (с извадени предварително костилки и нарязани на ситно).
  6. Готовата смес се налива в кексова форма и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса (без вентилатор) или на 165 градуса с вентилатор. Времетраенето е според размера на фурната. При мен е 20 минути (за малка по обем фурна), при стандартните е около 25-30 минути. Можете да проверявате с клечка за зъби, но разпука ли се добре на повърхността е готов.

От какао няма нужда, защото кексът става много тъмен заради елдата и шипковото брашно. А добавите ли и брашно от рожков, го докарва и на аромат.

Ако парченцата фурми се слепват много едно за друго, може да се овъргалят предварително в натрошените орехи и тогава да се добавят към сместта.

Могат да се добавят и пресни/замразени плодове, но в малко количество, защото иначе сладкишът се разпада. Успешно се получава със сини сливи (и пресни, и замразени), не особено успешен беше експериментът с ябълки. С банан, смачкан на каша и добавен при разбъркването на сместта е вкусно, но също по-ронливо като текстура.

Формата за кекс при този вид я намаслявам и посипвам с брашно, независимо, че ползвам керамична. Само веднъж пренебрегнах тази процедура и не успях да го извадя… но това беше версията с 2 чаши нарязани ябълки.

По принцип не можете да очаквате от този кекс да бухне добре, независимо от бакпулвера и това е заради безглутеновите брашна. Прилича повече на сладкиш и много добре се получава във форми за мъфини (особено, ако слагате плодове и се притеснявате от разпадане при изваждане от формата), но така го изяждаме по-бързо :).
Количеството тесто е достатъчно за 12 мъфина.

 

 

Мързелива лютеница и апетитка “Маргаритка”

Нямах никакво намерение да се занимавам с този тип зимнина точно тази година, но уханието на печени на тенекия чушки, носещо се из квартала и ей тази рецепта за уж мързелива лютеница ме вдъхновиха за нови подвизи 😀 .

“Мързеливата” лютеница

Фурната и тавите ми са малки, така че цяла доза няма как да сместя там. Направих половин и толкова ни хареса, че след няколко дена направих още половин. Рецептата ми е оригиналната, но с малка модификация в начина на приготвяне.

Продукти (за 1/2 доза)

  • 1,5 кг червени чушки
  • 1 кг домати
  • 0,5 кг патладжан
  • 300 г моркови
  • 1-2 глави лук
  • 65 мл захар (знам, че не се мери така, но оригиналната рецепта е в чаени чаши по 200 мл, а аз имам мерителни чашки в мл и ми е удобно).
  • 35 мл оцет
  • 35 мл вино (признавам си, че слагам малко повече)
  • 1 и 1/2 супени лъжици сол
  • 125 мл олио
  • 1/2 глава чесън
  • 1/2 връзка магданоз
  • подправки на око: черен пипер, кимион, малко чили.

Понеже имам вкъщи човек с фобия към домати, тях ги обелвам и нарязвам на четвъртинки като за салата, отцеждам хубаво сока и семките в отделна купичка и в лютеницата слагам само месестата част, нарязана на парчета. После пасирам и прецеждам отделеното от купичката до доматен сок без семе и го заделям във фризера за готвене (този път напълних бурканче и го пастьоризирах с другите).

Всичко редя сурово в тава без чушките (патладжаните отцедени) и поръсвам солта, захарта, оцета и виното. Разбърквам добре. Отгоре нареждам цели измитите и изтърбушени сурови чушки. Не слагам фолио, тъй като чушките предпазват останалата смес от прегаряне, като се пекат през това време. Обръщам ги веднъж, после ги вадя, беля,  нарязвам на парчета и връщам обратно в тавата.

В моята фурна сместта се изпича до мазнина за около 2.5 часа. На 2-3 пъти разбърквам в процеса на печене. Пасирам и пълним в бурканите – от половин доза излизат около 5 бурканчета от лютеница и малко за дегустация.

Апетитка “Маргаритка”

Това е любимата ми зимнина в буркан, която майка ми правеше години наред и затова съм я кръстила на нея 🙂 .

За 1 доза апетитка (аз правя четвърт):

  • 6 кг чушки
  • 6 кг домати
  • 0,3-0,5 кг чорбаджийски чушки
  • 0,5 л олио
  • 0,5 л винен оцет
  • 2 връзки магданоз
  • няколко глави чесън
  • 6 супени лъжици сол
  • 2 чаени чаши захар

Детайли

Чушките: изпечени, обелени и нарязани. Доматите: обелени и смлени на пюре. Чорбаджийските чушки са нарязани сурови. Чесънът е обелен на скилидки.

Процедура

  1. Олиото, оцета, солта, захарта, чорбаджийските чушки и чесъна се слагат да заврат за 5 мин.
  2. След това се слагат опечените, обелени, измити и нарязани чушки (зелени или червени, може и смесени)
  3. Всичко ври отново 5 мин.
  4. Слага се доматения сок и отново всичко ври 5 мин.
  5. Изключва се котлона и се добавя магданоза.

Ако сместта е още гореща при пълненето, могат да се обърнат бурканите върху стара хавлия. Ако капачката хлътне, могат да се съхраняват няколко месеца при макс 15 градуса.

Имаме стара руска соковарка, която ползваме за пастьоризация на буркани: 15-20 мин са достатъчни и за лютеницата, и за апетитката.

Винаги надписваме бурканчетата с дата на производство, за да не се чудим после колко старо е нещото и годно ли е още за ядене. Бояджийското тиксо е много удобно за целта: залепва добре, надписва се добре и се отлепва лесно при миене после, без да оставя следи. Може да се ползва и за надписване на храна за фризера.

Зимнина 2012

Сезонът на зимнината е. Сега… ако имате 5 супермаркета в радиус 200 метра от къщи, не ви пука особено какво ядете и не виждате смисъл да купите скъпи зеленчуци с неясен произход от магазина и да убиете един уикенд в рязане печене и затваряне на буркани – пропуснете този пост. Ние обаче вече имаме градина :D.

Миналата година в бързината около пренасянето си сложихме само кисело зеле в 2 кутии (събраха се 5 малки зелки и тъкмо ни стигнаха), малко люти чушки и 2-3 сладоледени кутии карфиол с моркови. Просто при опаковането на багажа изхвърлихме празния амбалаж и малко по-късно го отчетохме като сериозна грешка. Тази година подходихме по-сериозно, макар и отново скромно.

(Снимките са от миналата година, когато документирахме ентусиазирано всяка дребна промяна в къщата, включително и правенето на няколко буркана зимнина, но тази есен имаме толкова неща за довършване и толкова нови неща, че туршията я правихме между другото.)

Това са някои от любимите ни рецепти:

Кисели краставички

  1. Компотен буркан се пълни с цели или нарязани краставички;
  2. Сипва се една равна супена лъжица сол (най-добре морска);
  3. За аромат може да се сложи семе от копър или лист от смокиня;
  4. Пълни се с вода и се затваря с капак;
  5. Проточва се всеки ден една седмица. Може да се разклаща както е с капачката.

Бурканите се държат  на топло 10-тина дни и са готови. Ако се правят през лятото, после трябва да се приберат на по-хладно.

Саламура за туршия и кисело зеле

Ако бурканите са с различен размер или освен краставичките искаме да направим и друга туршия, правим саламура, с която да се залеят зеленчуците.

  1. С  едра морска сол се прави концентриран разтвор. Познава се, когато в него пуснем (добре измито) сурово яйце и над разтвора се покаже повърхност, колкото 5 ст.
  2. Този концентриран разтвор се разрежда с вода 1:1, т.е. една част разтвор и една част вода се смесват. Най-лесно се мери, като в друг съд се редува да се сипват 1 чаша разтвор и 1 чаша вода, докато получим нужното количество. В разредения разтвор яйцето потъва на дъното.
  3. С разредения разтвор (т.е. саламурата) се заливат краставичките или туршията (зелени домати с моркови и карфиол или стъргано зеле с моркови и целина). Със същия разсол се прави и кисело зеле.

Рецептата за тази саламура е от баба ми Радка (майката на майка ми). По този начин са правили туршиите и нейните майка и баба.

Пукани люти чушлета в марината

Понеже огъня рядко ми се отдава, а и живеем в близост до гора, го избягвам. За печенето на лютите чушки ползваме обикновен котлон, чиято плоча е обвита с готварско алуминиево фолио (мразя да стържа печки).

  1. Чушлетата се измиват и съвсем леко се опукват (хубаво е да не са прегорели и да останат твърди, така ни е по-вкусно). Нареждат се в буркани с капачки на винт и се добавят малко нарязани на кубчета моркови, чесън и целина (обикновено с целина сме забравили да се снабдим, та и без нея става).
  2. Прави се марината от оцет, олио, захар и сол (може да ползвате класическото съотношение, при нас е по-скоро “на око и език”). От подправките слагаме бахар и черен пипер на зърна.
  3. Маринатата я кипваме на котлона и веднага наливаме в бурканите. Затварят се добре, обръщат се и се оставят да изстинат. Ако след изстиване капачката е хлътнала, бурканите могат да се съхранява и малко по-дълго, за зимата… ако не – в хладилника за бърза консумация. Тези, последните, много ги обичам.

При нас чушлетата не се задържат повече от 2 месеца, та за по-голям срок на годност не мога да гарантирам.

Вариант с патладжани

Спомням си за една страхотна туршия от патладжани, която съм яла като дете. Правеше я една роднина и за кратко родителите ми се бяха запалили, но престанаха. По спомен:

  1. Патладжаните се нарязваха на кръгчета, посоляваха се и се оцеждаха след час. После се пържеха.
  2. В буркани се редяха ред патладжани, ред нарязан чесън, магданоз и черен пипер на зърна… и така до 1 пръст от ръба на буркана.
  3. Заливаха се с маринатата и се затваряха.

Вариант със зелени домати

Нямам патладжани, но в градината има доста зелени домати, които нямат голям шанс да узреят през следващите дни. И понеже печените на оребрен тиган резенчета зелен домат, заляти с маринатата, останала от изядено бурканче люти чушлета доста ми хареса на вкус, мисля да еспериментирам да направя за зимнина по спомените ми за патладжановата рецепта през уикенда.

Ако случайно се окаже успешна, ще се похваля :).

***

П.П. Лютеница не правихме, защото време не остана и си поръчахме от Боби и Гери. Много е вкусна, пробвайте! 🙂

Квартален курбан

Съседите ни поканиха на квартален празник – от години на 8-ми се правело курбан за раждането на Богородица. Сега… ние с Прасоний принципно друг култ изповядваме, пък и от няколко години мръвка не ядем, но като люде отворени за чуждите вярвания и обичаи, а и уважаващи много съседите си, зарязахме недовършената барака, облякохме новите дрехи, награбихме фотоапарата и поехме към кварталната църквичка, която на всичкото отгоре ни е и съвсем наблизо.

Не бяхме ходили до сега ни на курбан, ни на събор и не бяхме много наясно с програмата и какво да очакваме, та разказът ще е в картинки 🙂

Улицата, която обичайно изглежда като в горната си част започна да се пълни с хора и коли.

До мястото на събитието предприемчиви търговци бяха опънали обичайните шатри: джунджурийки за децата и бира със скара за възрастните. На бирения щанд мярнахме познати физиономии – собствениците на кварталното магазинче за хранителни стоки – и с далеч по-леко сърце си поръчахме пиенето.

На поляната хората започнаха да се редят в кръг и пред всеки имаше някаква съдинка – баки, кофи, бидони, емайлирани канчета… кой каквото намерил. Доста от съдовете си стояха на земята без собствениците – хората използваха времето, докато започне ритуала, за да се видят с познати.

Чудехме се как ще напълнят всичките тези кофи, докато не ни заведоха “в кухнята”. Оказа се, че курбанът всъщност са доста курбани, ентусиазирано разбърквани от мъж и жена с огромни дървени лопати. Иска се наистина голям мерак, за да прекараш такъв горещ ден край врящи казани и огън до краката.

Това, което бяхме мислили за странен стар гроб се оказа паметник на Богородица. На него се оставяха запалени свещи за здраве и цветя.

Местният свещенник пристигна и службата започна. Все още не мога да разбера защо не трябва да се ползват микрофони и усилватели в православните служби. Бяхме доста назад и не успяхме нищо да чуем.

Повечето хора бяха донесли и питки. Традицията повелява попа да си отчупи пръв от питката и понеже хлябовете бяха наистина много, нашият се беше въоръжил с нож и действаше доста експедитивно 🙂

Традицията май и друго е повелявала, но понеже и аз съм почитателка на Божествения Еликсир в Малки Плоски Шишета, след шеговитото попско подмятане “Ей, намери и ти в кой момент да ме снимаш”, се заклех съвсем сериозно да унищожа компромата. Без да уточнявам кога 😀

След сериозната, дойде ред и на веселата част и майсторите на курбаните тръгнаха да пълнят съдинките.

А след като се поразчисти поляната, започнаха песните и танците. На една компания в съседна къща явно българския фолк се стори прекалено мек, та набримчиха и някакво брутално сръбско. Очаквах хората на хорото да омотат стъпките, ама тц – мешаната музика не им пречеше изобщо.

След този национален музикален двубой ни бръмнаха главите, наливното Пиринско в нас започна да пита от къде да излезе, а и слънцето залезе, та тръгнахме да се прибираме. Младите щели да стоят до късно с музиката. Ние, попреминалите 30-те за наш късмет вече не се числим към младите и се захванахме да правим кисели краставички 🙂

***

Хареса ни: има общност на квартално ниво, хората се събират, правят нещо заедно, веселят се, имат си традиции. Църквата, която мислехме за затворена, се оказа работеща (принципно на едно място затворят ли училищата, значи деца няма и до 30 години ще се разминават само старци по улиците… затворят ли и храмовете, пиши го бегало – и старите вече ги няма).

Не ни хареса: чалгата.

 

Вино от глухарчета

Очаквахме този момент още от есента, когато дойдохме тук. Грижливо пазихме недокосната ливадата глухарчета в задния двор: от градинските ни ботуши, от косата, от съседските кози и кокошки. Дълго се опитвах да стана рано, докато по цветчетата има роса и накрая просто излязох с кошничката в жегата и набрах количество за около 1 литър. Внимателно спазихме етапите от рецептата и този път се сетих да ги заснема всички.

И идилията беше дотук

Чудех се дали да пускам този пост, но понеже мернах в блогосферата, че и някой друг е правил такова вино – вече мога спокойно да си призная: нашето за директна консумация не става. Кисело е като оцет :D, а алкохолния градус не мога да измеря – явно има малко по-едра утайка, която е минала през тензуха и задръства виномера ми.

И понеже не знам дали догодина ще се опитвам отново да правя алкохол от глухарчета (химиците в семейството здраво ме наплашиха с разните съединения, които се получавали при неправилна ферментация и ефектите върху различните органи на тялото, ама те моите по принцип така могат да те откажат от всяка храна) – замислих се за всякакви

Алтернативи за консумация на глухарчета

  • Салата от млади листа на глухарчета: ползват се като марули, води се доста полезна пролетна храна. По-старите листа нагарчат, но на мен това не ми пречи.
  • Панирани цветове на глухарчета: идеята за това (заедно с уверенията, че е много вкусно) дойде от @Roguegater. Ние за по-бързо си направихме омлет с последните жълти глухарчета, които успяхме да наберем в двора и беше доста приятно ястие. Догодина ще е сред основните ни мезета за април 🙂
  • Запарка от цветове (рецептата взех от блога на Късна Пролет): заливат се 15 цветчета с около литър вода, похлупва се и като изстине се пие като вода.

И идеи за какво да ползвам моя киселяк (понеже след толкова чакане и труд ми е жал да го изхвърля, а Прасунсен опита една глътка и се отказа, така че съм сама в усилията си да изпразня бутилката):

  • Коктейл Бредбъри: 1/3 от много киселото ми вино от глухарчета, 2/3 тоник, лед, коктейлни аксесоари според вкуса.
  • Глътка от виното чудесно ароматизира и прави приятно кисела газираната вода, която пия вместо безалкохолни. Знам, че газираното не е полезно, ама ми писва голата вода и чая, а разните фрешове са си калорични.
  • И естествено – вместо лимон или оцет в салатата.

 

Немците вярват на докторите, българите – на бабите си

До този извод достигнахме, докато бодро изстисквахме любимата си горчица “Др. Швайцер”*  върху сутрешната закуска. Горчицата е страхотна – само натурални продукти, без консерванти, точната консистенция, готин вкус. Ако беше българска, щеше да се казва “Горчицата на БАБА”, да е пълна с Е-та** и онова досадно момченце от рекламите всяка вечер да я открива в хладилника.

Само една забележка към вносителите – хрянът е съставка, не подправка в една горчица. Издърпайте ушите на преводача си.  И… добре, че имам някакви бегли познания по немски от училище, защото този етикет успях да го прочета едва след като го снимах и зумнах. Едно рекламно картонче с малко по-едър шрифт, нахлузено върху капачката няма да ви излезе много по-скъпо от тази размазана лепенка.


*Горчицата всъщност е австрийска, но това само потвърждава наблюдението, че немскоговорещите уважават докторите си 🙂

** Опитайте се да намерите българска горчица, която да е направена само от синапено семе (евентуално и хрян), оцет, захар, сол, вода и натурални подправки.  Най-доброто ни българско попадение имаше “само” Е330 (лимонена киселина), Е412 (емулгатор), Е211 (консервант) и букет аромати с неизвестен химически произход. Да, всички са от разрешените, ама нужни ли са?

Солдашка рибена чорба

Това е една лесна рецепта, моя разработка върху истинската “Солдашка чорба”, която в семейството ни се предава още от пра-пра-(пра?)дядо ми Петър Опълченеца. Оригиналната рецепта е с пушено месо и боб, но няма как да пусна нещо, което не съм готвил. Затова ето го модифицирания рибен вариант:

За една голяма тенджера (8 – 10 порции):

Нарязан лук, целина, моркови, грах, картофи – или съдържанието на един пакет замразена зеленчукова супа – се изсипва в тенджерата и се добавя малко олио (50гр стигат).

Към зеленчуците се прибавя нарязано на дребно кисело зеле – около 200 – 300 грама – и една нарязана и обезкостена пушена скумрия или друга пушена риба.

Его го и най-важният момент: сипвате поне половин литър зелев сок, добре е също да се добави и сок от буркан люти чушки и/или друга туршия. Добавяте два-три литра вода и варите.

Подправки: червен пипер (повечко, да промени цвета на чорбата), чубрица, целина (ако ползвате готова замразена зеленчукова супа, в тях обикновено няма) и евентуално сол (ако се сложи достатъчно зелев сок или друга туршиена вода няма нужда от допълнителна сол).

Това е всичко 🙂 Супата върви най-добре с люти чушлета, ракия, вино и студ 😀

Куртово Конаре Веб Сълушънс

Умираме за пукана (капия) шипка. Така де… онези малки бурканчета с люти чушлета – печени, после мариновани или направени на някаква туршия. Чушлетата обикновено си ги хапваме сладко, а чорбичката от буркана Прасунсен използва за солдашка чорба – супа с пушено месо (в нашия случай риба). Много ги обичаме чушлетата, ама на входа – на изхода си е лек телесен кошмар.

Днешните се оказаха много благи – не люти, а пикантни. Ярко червени, с ясни следи от печене, като на тенекия. И понеже не изядоха много хляб, ние двамата оправихме почти целия буркан. Накрая погледнахме и етикета – като ти хареса нещо, логично е да се пробваш да го запомниш и да си го търсиш пак в магазина.

пукана капия

Е, на етиката са нарисувани абсолютно същите чушлета, които ядохме. Логото на фирмата, “Мисота”, по чиято поръчка са правени. И производителя – “Йока”, с. Куртово Конаре.

Помним ли кой е произвел пуканата шипка (доста лютичка впрочем), която грухаме втора година? Не. Ако сменят етикета, вероятно ще ги пропуснем. Но пикантните чушлета от Куртово Конаре определено ще запомним и ще търсим. Не защото са незаменими като вкус – сигурно има и по-добри. Просто са приятни за хапване и са произведени в местност, чието име лесно не можеш да забравиш. С големи извинения към жителите на това село, но Куртово Конаре е нещо като Долно Нанагорнище… хумористичен синоним на дълбока провинция. Нещо като измисления руски град Мухосранск.

С Прасунсен леко се колебаем дали да чакаме новия си адрес в Своге, за да регистрираме бъдещата си уеб компания там, или да използваме някой от адресите на близки и роднини със собствени жилища… така де, ние сме все още на квартира, а квартирата, както е известно, лесно се подменя при различни обстоятелства и не е подходяща за седалище на фирма. Обаче този етикет направо ни разбута представите 🙂 Както се вика… кърти фаянса, изби рибата и сцепи мрака. Започнаха да ни се въртят грандиозни идеи в главиците (особено в моята, след няколко бири) – колко яко би било да имаш фирма, регистрирана в това селце – “Куртово Конаре Веб Сълушънс” ООД. Или, ако след този пост някой ни свие гениалната идея, “Конаре Лабс” ООД. Веднага се забелязва и се помни дълго. А на добрите продукти определено не им пречи, че са произведени в с. Куртово Конаре…

Впрочем този етикет (а и поста, който четете в момента) ме накара да погледна за малко повече информация за селцето – има си история, хор, фестивал на чушките и доматите… и може би е приятно място, което определено ще включим в списъка си “места, които задължително да посетим, докато още можем да ходим без бастун”.

И това само от един етикет за люти чушлета… а ако беше уеб компания?
Направо си е лилава крава – ултра лилава, с градиент към #9966CC.

😀

/* Edit */
И според Прасунсен не е пукана капия, а пукана шипка, така че го поправих. Обаче… убедена съм, че съм виждала и такъв етикет 🙂

Миди с ориз по бургаски (с черупките)

Не бях яла миди по тази рецепта от 18 години – горе-долу от толкова време няма читаво място по нашето Черноморие, където да не се притесняваш какво е яла мидата, преди да я изядеш ти. Нали знаете, мидите са като гъбите… де що отрова се излее в морето, цялата менделеева таблица отива у тях. Мидите, готвени с черупките, бяха едно от любимите ястия в детството ми. Имаха вкус на море и се ядяха с ръце, тоест с черупка 🙂

Пазарувахме в Кауфланд и видях замразени миди с черупките. Гръцки. Големи и черни, по половин кило… точно, колкото да си припомня вкуса на мидите с ориз и да покажа на Прасунсен рецептата.  Не храня никакви илюзии относно Средиземно море, то беше станало клоака преди Черно. Обаче… пусти мерак :). Пуснах скайпа и помолих родителите си за помощ. Така де… аз тази рецепта само съм я тествала като консуматор, никога досега не бях готвила миди с черупките. Не знам кое беше по-интересно –  готвенето или чата покрай него, но се забавлявах и с двете 🙂

Малко за произхода на рецептата 🙂

Atanas Sokurov каза: това ядене е ритуално, като на японците, с онази, отровната риба
Atanas Sokurov каза: и да не извадиш вилици, яде се с ръце и черупка – с нея се загребва ориза
Atanas Sokurov каза: това е стара рецепта от Анхиало, прабаба ти Марго беше от там, тя показа рецептата на баба ти Дана и от там на нас
Dani каза: значи по гръцки е :))
Atanas Sokurov каза: пиши я Бургаска, в Анхиало никой не я помни вече
Atanas Sokurov каза: не знам гърците дали я използват

И самата Рецепта (за половин кило миди с черупки)

Мидите трябва да бъдат със затворена черупка. Отворените… просто не са пресни. Помиришете ги – ако смърдят на мърша, директно са за боклука. Желателно е да миришат на море, допустимо е да имат дъх на блато. При замразените е много трудно да се прецени… тези, които купихме, се оказаха отворени, след като ги размразих. Но така и не разбрах дали отварянето не се дължи на температурните шокове, на които са били излагани, защото мидите не миришеха неприятно и реших да ги използвам.

  • Черупката на мидите се изстъргва добре от водорасли, налепи, охлювчета (те може и да се оставят, ако са здраво залепени – опасно е да паднат, да се смесят с ориза и да ви строшат някой зъб)
  • Изскубва се “мустака” на мидата (онази опашка водорасли, която са тръгнали да хапват и не са прилапали в момента на брането)* (корекциите долу… :))
  • Измиват се добре със студена вода няколко пъти (в тенджера или гевгир). Ако сте край морето, измийте ги с морска вода… става много по-вкусно. В общи линии колкото по-добре са измити, толкова повече се губи специфичния вкус на ястието, ама… при замразени миди, брани незнайно от къде и незнайно от кой… просто нямах избор 🙂
  • Един праз или една глава лук (каквото имате) се запържват леко с 1-2 лъжици олио.
  • Сипва се вода (с 1-2 чаши зелева чорба, ако е зима и имате кисело зеле). В интерес на истината, никога досега не бях пробвала варианта със зелевата чорба… миди винаги сме готвили през лятото. Просто майка ми издири оригиналната рецепта в тефтера си от младините и там пишеше: зелева чорба. Сложих половин чаша, че зелето ми е дарено и ми беше малко и без това 🙂
  • В тенджерата се изсипват мидите, заливат се с вода, така че да се покрият, слага се сол… и се варят, докато се отворят. Колко сол ще зависи от това има ли зелева чорба и колко солено предпочитате да консумирате. Ако по някакви причини черупките вече са отворени (като моите) – варят се, докато придобият жълтеникав или оранжев цвят. Цветът на варените миди зависи от това къде са расли и с какво са хранени. Аз ги попреварих, защото очаквах да придобият цвета, който помня от детството си 😉 Да, но преварените миди стават като подметка – след като се отворят, трябва да се варят макс 10 мин, за да останат сочни. Ако не можете да разчитате на този индикатор (като мен) – карайте по усет… изваждайте от време на време някоя от отворените миди и оглеждайте ядката й – ако прилича на варена, значи е време за ориза 🙂
  • За половин кило миди с черупки, количеството ориз е около 1 чаена чаша. Оризът се изчиства, измива и изсипва и ястието се вари на слаб огън, докато изври водата и ориза се свари добре.
  • Подправки по време на готвенето не се слагат (мидите с черупки имат специфичен вкус на море, който е черешката на тортата, допълнителните подправки ще убият този вкус), но при сервиране може да се поръси черен пипер.

В интерес на истината, получи се… въпреки че ми е за пръв път и въпреки очевидно некачествените миди (големи черупки, малка бледа ядка, отворени). По принцип това ястие се консумира с бяло вино от региона 🙂

Фото сесия

Снимах суровите миди, чиния с готовото ястие**  и… това, което остана от една тенджерка миди с ориз, когато я налазят двама чревоугодника 🙂

сурови измити миди порцийка миди с ориз черупките след голямото плюскане

Половин кило миди с черупки са точно порция за 2-ма души (хапнахме си допълнително по още една чинийка).
Да ви е сладко!

______

* [23:30:32] Atanas Sokurov каза: всичко бива, само не е вярно за мустаците, това не са водорасли, които мидите ядат, те нямат нито зъби, нито стомах, през тялото й минава водата и се храни с планктон и др дребни частици, а с мустаците се захваща за скалите, да не я отнесе течението или вълните на прибоя,алоо…., селянчето от шопскоооо…!

**[23:42:21] Atanas Sokurov каза: алоуо…, казах, че ястието е култово – яде се, като се отчупва горната черупка с ръце, и с нея се изстъргва от долната черупка ядката на мидата, заедно с ориза. Яде се със завързана кърпа на врата или на коляното, в която отвреме навреме се бършат ръцете и устата – когато се отпива бялото вино от чашата, като английските барони 😀
[23:43:43] Dani каза: това да го метна ли в забележките накрая?
[23:45:19] Atanas Sokurov каза: естествено, като инструкция за “хранене”  🙂