Немците вярват на докторите, българите – на бабите си

До този извод достигнахме, докато бодро изстисквахме любимата си горчица “Др. Швайцер”*  върху сутрешната закуска. Горчицата е страхотна – само натурални продукти, без консерванти, точната консистенция, готин вкус. Ако беше българска, щеше да се казва “Горчицата на БАБА”, да е пълна с Е-та** и онова досадно момченце от рекламите всяка вечер да я открива в хладилника.

Само една забележка към вносителите – хрянът е съставка, не подправка в една горчица. Издърпайте ушите на преводача си.  И… добре, че имам някакви бегли познания по немски от училище, защото този етикет успях да го прочета едва след като го снимах и зумнах. Едно рекламно картонче с малко по-едър шрифт, нахлузено върху капачката няма да ви излезе много по-скъпо от тази размазана лепенка.


*Горчицата всъщност е австрийска, но това само потвърждава наблюдението, че немскоговорещите уважават докторите си 🙂

** Опитайте се да намерите българска горчица, която да е направена само от синапено семе (евентуално и хрян), оцет, захар, сол, вода и натурални подправки.  Най-доброто ни българско попадение имаше “само” Е330 (лимонена киселина), Е412 (емулгатор), Е211 (консервант) и букет аромати с неизвестен химически произход. Да, всички са от разрешените, ама нужни ли са?

7 thoughts on “Немците вярват на докторите, българите – на бабите си”

  1. Горчицата наистина е много добра, същото може да се каже и за цялата им серия (имат още кубанска и незнам си каква си). Също така има една в буркани с черни капачки(bornier или нещо такова) която също си заслужава. А колкото до Е-тата, нечетено на списъка с съставките значително подобрява общото впечатление )))

  2. Ние от докторската марка само тази сме нацелвали… иначе купуваме тубички на Haas с подобни параметри.

    Започнахме да четем съставките и при подправките, откакто взехме някаква нашенска горчица, която стоеше направо като желирана, а в някаква мерудия забелязахме, че са набутали оцветител.

  3. Докторската я има във Фантастико, а разновидностите Haas освен там сме ги виждали и в Дар.

  4. Благодаря. Ми аз, това че обичам не означава, че разбирам коя е хубава и коя не. В смисъл аз ям и онези с Е-тата, но сега ще се доверя на Кот и ще видя какво съм изпускал досега. Ако чакам да разбера по мой вкус ще има да почакам. 🙂

  5. Ако ти се занимава, може да си направиш и домашна 🙂

    Намерих някаква рецепта, не изглежда сложно…

    Така или иначе, когато се преместим в Своге, няма да имаме такъв избор на магазини наоколо и някои неща, които сме свикнали да ги приемаме за даденост, ще трябва да си ги правим сами. Или да ходим “на лов” за горчица и хубав чай в София :))

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *