Категория: На изток

Стария Добрич и други илюстровани приказки

August 9, 2012 Кот 168 Comments

Четирите дена почивка (два от които път с камили… така де, БДЖ) минаха. Гледам си снимките от 2-те населени места, където се шматкахме в жегите и се чудя защо преди 4 години, на предното ми идване тук съм пропуснала да спомена впечатления. А то не е като да няма.

Добрич е град, където човек може да изкара една доста приятна няколкодневна отпуска. Спокойно, много зелено, с широк пешеходен център, доста приятни места за хапване и пийване. И достатъчно места, където жените да блеят, а мъжете да нервничат – за всички, които не могат да си представят почивката без пазаруване – магазини бол. През 2008-ма, когато за пръв път ходих в този град центъра се ремонтираше и не беше толкова спретнато, но сега ми се стори различно – по-курортно някакво. Почти като в любимия на сърцето ми Бургас 😀

Единственото непроменено нещо е архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” – дълбоката сянка на дърветата, тишината, каменния плочник и белите варосани магазинчета са си същите като преди.

Момичето с шевиците

Разходка в събота из “Стария Добрич” не е добра идея – част от магазинчетата не работят, а други затварят по-рано. Отново не успях да пия сироп от сиропчийницата – онези странни съоръжения от детството с месингови тръби, кранчета и яркоцветните сиропи в стъклени буркани. При следващата визита там ще включа непременно и делничен ден, защото определено си струва да се види всичко.

Всички дюкянчета ми бяха интересни, но май при момичето с шевиците се задържах най-дълго и се върнах няколко пъти. Нямах нужда от нищо, но си тръгнах с кръгла чантичка от кадифе, вълна и плетени гайтани за зимното палто, като платих доста скромна сума за огромното количество ръчен труд в нея.

Дюкянчето с шевиците си има страничка във Фейсбук. За останалите забележителности в музея на открито инфото е много оскъдно – има по няколко думи и снимки в официалния общински сайт, в официалното туристическо недоразумение и в разни частни информационни портали.

Тотемите в парка

Парк Свети Георги в Добрич е един от най-старите в България, открит е през 1867г. Принципно градските паркове са мястото, където мога да убия един цял ден, а има ли локва (река, езеро, море) и повече. В този имаше 2 от 3 – през парка минава “Сухата река” и има плавателно изкуствено езеро, а на нас ни бяха останали само 2 часа привечер. Но това, което има само в този парк са дърворезбованите върху отрязани сухи дървета тотеми. В смисъл… може и другаде да има подобни, но няма да са същите – всяко украсено с резба и грънци дърво беше само за себе си.

И докато ми обясняваха, че интересното изкуство е безвъзмездно дело на някакъв ентусиаст, с разрешение на парковата управа… взехме, че го срещнахме. В действие, дълбаейки поредното дърво (видео има тук).

Пищов-къщи в Стефаново

Неделята прекарахме на вилно гости в село Стефаново. И въпреки че сме ходили вече там преди 4 години и шматкахме с фотоапарат надлъж (повече, защото е дълго) и нашир (само няколко улици) из селото, успях да забележа особености от селския пейзаж, които съм пропуснала предния път.

Повечето по-стари къщи бяха с някаква по-специфична и непривична за мен архитектура, различна от планинската. Зачудих се дали няма някакво румънско влияние и попитах стар добричлия… оказа се, че това са типови проекти за селски къщи от 60-те и 70-те, по които са градени селата на калъп. Или по-скоро “на пищов”, защото погледнати в равнина на скиците, точно на това напомнят.

Предимно едноетажни, този фасон къщи лесно се дострояват с някоя друга стая при увеличаване на семейството. Просто удължаваш дръжката или дулото на пищова :). Малките прозорчета при кара-тавана горе служат за вентилация: напролет ги отварят, за да се махне влагата от таванското и се затварят наесен.

Май достатъчно впечатления за толкова кратка почивка.

Дестинации, На изток

Новите дрехи на Бургас (в 16 снимки)

July 4, 2011 Кот 48 Comments

Когато по Коледа пристигнах в Бургас, заварих целия център разкопан и в кал, с импровизирани мостчета, по които изтупани мацки отчаяно се опитваха да не наклепат ботушките си и нервни продавачки в околните магазини. Половин година по-късно от разкопките няма и следа, съкровищата са открити (добре де, не са открити тук, но можете да ги видите и тук до края на август), а жителите и гостите се наслаждават на обновения (и вече без никакви условия пешеходен) център 🙂

Тротоарите

Всъщност двете централни улици и някои от прилежащите им къси пресечки са направени изцяло пешеходни, в тротоарни плочки с тук-там вградени осветителни тела. Стоянките за велосипеди са кът и са пределно минималистични, не че някой би рискувал да си остави колелото на тях, ако не бяха точно в обхвата на камерите на банката.

Появила се е и някаква арка със св. Николай, за която ми е малко трудно да преценя добавя ли някаква стойност за града, но хората май й се радват.

Когато баща ми попита “А видяхте ли компаса?”, очаквах да има предвид някакво съоръжение от сорта на градски часовник, а не мозайка на паважа около шахтата и минахме няколко пъти през него, навирили погледи в околните сгради 🙂

Пейките

Когато човек върви гордо на 2 крака, се изморява, а умореният човек трябва да има къде да седне и да си почине. Пейки в центъра на Бургас и в Морската винаги е имало, но сега вече има възможност абсолютно всички пешеходци, намиращи се в един и същ момент на главната, да намерят място за сядане, ако някой подаде команда “Седни!” Без майтап 🙂

Пейки вече има достатъчно, в най-различни конфигурации, модели и форми и едва ли има някой недоволен от това.

Велоалеите

По крайбрежната и в морската винаги са се борили за лично пространство колоездачи и пешеходци, така че жълтите линии едва ли променят много нещата… В общи линии хората се стараят да спазват ограниченията им, дори и когато са опънати пределно идиотски на завой по тясна алея.

Алеите изглеждат пусти, защото имах достатъчното търпение да изчакам момента без хора по тях. Обаче ми стана неудобно да снимам повече този млад татко с детската седалка и не можах да видя на практика как се кара с бебока отпред.

Бункерът, любимото място за срещи от ученическите ми години е пребоядисан като клоун и едва го познах 🙂

И разни други (некатегоризирани) неща

Като срещата по плажен волейбол между Английската и Руската (не знам кой грабна купите накрая, не бях аз), поставените навсякъде из Морската градина кошчета за кучешки отпадъци, на които за чудо никой не беше окрал торбичките, парковите фитнес уреди и някакви забавни табели, които съзерцавахме, докато чакахме да се извали проливния дъжд.

Хареса ни. Винаги съм обичала центъра на Бургас и Морската градина, но не мога да си кривя душата – след това преобразяване е много по-добре.

На изток

с. Стефаново, Добруджа

September 9, 2008 Прасунсен 63 Comments

В Стефаново попаднахме не точно с идеята да гледаме имоти, но кой би опитал да спре страховитата Кот с нейния фотоапарат? Пък и оказа се, че и в равнината има чар, който донякъде ми бе убягнал в няколкото летни месеца, които съм прекарал там като юноша бледен.

Първата голяма разлика в сравнение с почти всички места, които обиколихме в търсене на място за живеене, е че в Добруджа е равно – горе долу докъдето ти стига погледа, ако изключим редовете дървета, посяти да разграничават нивите. Парцелите са равни и квадратни – няма борба за всяка педя земя, както по Искърското дефиле и особено в с Реброво.

Стефаново се намира на 7 км от град Добрич в посока към курорта Албена, на хубав, добре поддържан път. На местно ниво разстоянието може би изглежда значително, но от гледна точка на софийски жител, това си е по-близо до центъра от Люлин или Младост. Общественият транспорт е уреден с автобуси, които преминават няколко пъти на ден. С кола пътят е не повече от 5-10 минути.

Селото като цяло е доста цивилизовано и има 4-5 магазина и заведения, училище и детска градина. Водопровод има навсякъде, но отходните води засега отиват в септични ями. Докато се разхождахме с Кот видяхме и суичовете на два интернет доставчика, както и антени на Булсатком. Май основният проблем за хора като нас в такова място биха предизвикали честите спирания на тока.

За разлика от планинските села, които обикаляхме досега, Стефаново, а и много други равнинни села, е концентрирано около пътя – дълго може би 2 километра, но широко едва 500 метра, ако не и по-малко (има 3-4 реда дворове от всяка страна на улицата).