Архив етикети: направи сам

Остъклена веранда – прозорци

След като в края на миналата година започнахме новото остъкляване на верандата от вратата, още през първите сухи и топли пролетни дни на 2020-та се захванахме с прозорците. Още повече, че ситуацията покрай вируса и затварянето на всичко провали плановете ни за пътувания и… ами нямаше какво друго да правим за почивка 🙂

Старите към 40г дървени дограми, които ни даде съседът ни чичо Данчо бяха от добре изсъхнало дърво в прилично състояние, но зимата, която изкараха навън не им се отрази много добре и се наложи доста работа по тях – махане на обкова, рендосване, шлайфане и грундиране с безир.

Решихме да ги боядисаме в зелено, вместо да ги лакираме с прозрачен лак заради не особено добрия външен вид на дървесината и защото имахме нужда от малко зелен акцент, който преди осигуряваха рамките на ветроупорните завеси.

Понеже в светлите отвори отново няма много прави ъгли, наложи се да добавим един Г-образен метален профил, за да обере луфтовете (и да не вее през зимата). Отново боядисан в зелено, за да компенсира визуално недостатъците на дограмата.

Затварянето на прозорците решихме да реализираме с една неподвижна част (постоянно затворена) и една отваряема част на панти, която се захлюпва към неподвижната част. Двете заедно са с дебелината на гредите от навеса.

Поставянето на остъклението (отново плътен поликарбонат, 3мм) този път направихме по класическия джамджийски метод – с пирончета, понеже оригиналните дограми имаха шлиц за стъкло.

За да се застопорят крилата добре и да не се отварят от вятъра, направихме импровизирани резета от обкова, който беше останал от дограмите. Дълго мислихме какви дръжки да направим, така че да не пречат на затварянето и накрая просто пробихме дупки с бормашината и прекарахме свински опашки – хем като дръжка, хем като застопоряване в отворено положение.

В общи линии, получи се добре и отвън, и отвътре. Естествено, като изпълнение има много недостатъци, но голяма част от тях не зависеха от нас 🙂

Остъклена веранда – вратата

През есента на 2014-та закрихме верандата с едни ветроупорни завеси и първоначално бяхме много доволни от това решение, но с годините те загубиха хубавия си вид и започнаха да ни дразнят. А и махането и слагането им се оказа една досадна дейност, отнемаща 1-2 часа, та заради това го правехме само по веднъж на сезон.

Първоначално миналата година подменихме само завесата с цип при входа с направена двойна врата от дъски и плътен поликарбонат за остъкляване и това решение ни хареса. И тъкмо тогава съсед ни предложи старите си дървени дограми, за да ги използваме като прозорци за верандата. Но есента почти беше приключила, затова прибрахме дограмите под навес за следващата година.

Вратата

Проблем тук се оказа много големият размер на светлия отвор, липсата на прави ъгли и некачественият дървен материал (който трябваше да е добре изсъхнал, но дъските бяха криви още при доставката и се изметнаха допълнително).

При втората врата аз внезапно се сетих “Ами как ще минава котката?!” и се наложи леко преправяне в долната част за котешка вратичка.

Парапет с камерен поликарбонат

Завършихме активния сезон на 2019-та, като закрихме долната част на парапета с плоскости камерен поликарбонат и спуснахме отново завесите за зимата.

Някои детайли

Плътният поликарбонат прилича на стъкло, но се пробива и реже лесно. За съжаление също така лесно се надрасква, затова при миене на прозорците трябва да се внимава да е с много мека кърпа и в никакъв случай да не се използват разтворители. Не махайте защитния слой, докато режете и пробивате – чак след монтажа.

За разлика от плътният поликарбонат, камерният изисква специален обков. Ние използвахме термошайби за поликарбонат и обикновени винтове за дърво. Термошайбите имат и капачета, за да защитят винтовете и дървото от влагата. Има и специални завършващи лайсни, които не позволяват в камерите да влиза вода, мръсотия и насекоми.


Вижте още втората част: Остъклена веранда – прозорци

Дървена ограда

Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.

Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални.  Купихме дървен материал и се захванахме за работа.

Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.

Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.

Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.

За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.

По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.

Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова  вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.

По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂

Външна мивка с дървен шкаф

Проектът “мивка” висеше поне от две години. Още първото лято установихме, че поливане на лехите с лейка, която пълня вкъщи и нося навън е безумно.

Купихме няколко маркуча, които да достигат до целия двор и почнахме да поливаме така. Но с разпъването на маркучите, отварянето на вратата всеки път и пазенето на котките да не влязат вътре и поливането си остана доста досадно и времеемко занимание. Миналата година най-после извадихме вода през стената с тръба и външен кран и вързах два маркуча там.

А защо през стената? Защото когато строихме, “майсторите” от местното ВиК вкараха водомера вътре, без външна шахта.

А сега по същество: тази година най-накрая решихме да направим външна мивка, която да е удобна за връзване на маркучи за поливане, за миене на обувки, зеленчуци, ръце и тн.

След като огледахме готовите варианти от бетон (тежки, грозни и скъпи), решихме да си направим дървена (каква изненада).

Подготовка на терена за мивката

Въпреки протестите ми срещу бетона все пак поддадох на натиска на Кот и съседа да има площадка 😀 Копаенето и изливането оставихме на него – тая работа нито я разбираме, нито обичаме да я вършим:

Отпред направихме и малка пътечка от плочки, за да се слиза по-удобно към градината.

Подготовка на частите за шкафа

Ето, тук вече сме в свои води. Използвахме обичайния материал, който се намира тук на село – кофражни дъски и строителни греди 6х8 см. Реших да не използвам килограми обков, а да съединя конструкцията с предимно правоъгълни сглобки с длаб и чеп. Хем са по-естетични, хем доста по-стабилни, защото не позволяват усукване  и държат много по-здраво от винтове и гвоздеи. Искат, разбира се, малко повече време да се направят и доста ръчна работа с пасвателя и длетото:

Сглобяване на шкафа с мивката

В по-голяма част от конструкцията винтове и гвоздеи изобщо няма. използвахме ги само за вратичките, където влязоха в употреба и отпадъчни части от ламперията в спалнята.

Фалцове за плота изрязах с ръчния циркуляр, поради което не са идеално равни. Рамката на вратичките е сглобена със стандартна правоъгълна сглобка и по две дървени дибли диагонално – почти гарантирано няма да се усучат или изметнат, въпреки че мивката е пряко напечена от слънцето от юг. Върху конструкцията монтирахме стандартна кухненска мивка, отдолу хваната с почти единствените винтове в мивката.

Лакирахме, вързахме водата и засега сме готови. Догодина обмисляме да сменим маркучите с тръби, защото връзките и маркучите не издържат под налягане.

Навес над терасата (допълнение)

През лятото и особено есента обичайно при нас тече сезонът на “направи си сам нещо навън” и време за регулярно документиране на направеното не остава. Затова с известно закъснение представям довършването на навеса и външната мивка.

Навесът всъщност е продължение на този проект от 2013-та, с който започнахме по-сериозно да се занимаваме с правене на разни дърводелщини по къщата. И понеже се наслушахме на приказки “ама защо не го пуснахте над цялата веранда, така ще мокри”… а и наистина мокри :), та решихме, че е крайно време да го довършим*.

За конструкцията използвахме греди 6х8см, покрива наковахме с ламперия, намазахме я с битум и залепихме отгоре воалит със зелена посипка.

Възползвахме се най-безсрамно от помощта на бащата на Прасунсен и цялата работа беше готова за един уикенд. За мен, традиционно, остана лакирането.


*И за тази реализация имаше критика “ама защо не го пуснахте навеса и над стълбите”, но по тази логика можем и целия двор да скрием под купол, че да се разхождаме там сухи, когато вали 😀

Щори за верандата

Навесът, направен преди 3г ни върши добра работа, но въпреки това следобедното лятно слънце прави невъзможно седенето (и работата) на верандата.

Въртеше ми се в главата идеята за някакви прости щори, от сорта на бамбуковите, но от материал, който няма да изгние и се намира и в местните железарии.

Материали

  1. Градинска засенчваща мрежа 90%;
  2. Дървен прът за моп (може да се замени с някаква летва, но струваше 1,50лв, бамбуков и добре изгладен);
  3. Два вида куки за окачване (с халка и без);
  4. Летви;
  5. Канап и конопени въжета.

Реализация

Самите щори се правят много лесно:

  • Засенчващата мрежа се реже на нужния размер и се заковава с телбод за предварително лакираните летви.
  • В горната част на летвите се навиват куките, които са с допълнителна халка, а другите куки се навиват в носещата греда.
  • Дървеният прът за моп служи за тежест и опора за навиване в долния край на щората. Махат се гумените му аксесоари и се зашива здраво в подгъв на мрежата с канап и дебела игла (губерка).
  • Мрежата се разнищва, така че ако се срязва от двете страни, е добре също да се обканти с канап. Аз я минах грубо с тропоска, защото… ами така ми харесва 🙂
  • Щората се окачва, като се ползват малките халки за захващане една в друга, а големите се оставят за въжетата.
  • Накрая се прави механизма за навиване с помощта на конопените въжета и големите халки.

За да не се измъкват въжетата от халките, краищата им могат да се съединят в някакъв красив морски възел.

И отзиви след 3 седмици употреба

Засенчващата мрежа пропуска доста светлина. Не знам какво точно означава 90% в обозначението, но определено не спира 90% от светлината. Иначе е проветрива, пропуска въздуха и не прави верандата задушна. Не скрива съвсем и гледката към двора.

Този вид окачване и навиващ механизъм се оказаха неподходящи за външна употреба. Още от първия ден се почувствах като на ветроход и се наложи да връзвам здраво въжетата за парапета, за да не летят щорите насам-натам. Не помага много :).

След някоя друга година, когато се наложи да подменяме щорите, ще избера по-плътна материя и ще измисля някакво по-подходящо окачване.

 

Диванчето в дневната

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Плетено калъфче за електронна книга

Плетенето, както се оказа, е перфектното хоби за зимата – може да се практикува и от леглото, под завивката 🙂

Съвсем начинаеща плетачка съм. Досега съм успяла да се справя едва с две ленти за глава в ластична плетка, една шал-яка, изпълнена в лицева и чифт ръкавички без пръсти, съчетали двете плетки, които вече съм усвоила.
Но Прасунсен ми подари нова електронна книжка, на мястото на счупения ми Nook Simple Touch и понеже не поръчахме калъф за нея, гушнах томчето “Плетене for Dummies” и се захванах да изплета дрешка за книжка от някаква изостанала дебела прежда за мартенички.

Исках да изпробвам ще се справя ли с плетеница и се оказа много лесно за плетене. Цялото калъфче направих като един дълъг правоъгълник, а плетеницата е прекъсната по сгъвките на книгата, за да има цялото изделие по-добра форма. След завършване се зашива от двете страни.
Капачето е в оризова плетка (или поне моята версия за нея :D) и… май копче няма да слагам. Опасно е за екрана, а и много излишно 🙂

Роботи в кухнята

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

IKEA Expedit Hack

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

ikea-hack

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.