Преди месец пуснахме тема, в която търсехме съвет каква да бъде бъдещата ни ограда. Коментарите на всички включили се ни бяха много полезни – прочетохме, спорихме, обмисляхме, пресмятахме, поискахме и мнението на съседите, живеещи на улицата ни. Признаваме си, варианта с вечнозелени храсти много ни изкушаваше… но в крайна сметка заложихме на малко по-сигурния вариант, който няма да зависи от свободното ни време и личен труд, т.е. направихме си класическа селска телена ограда с нисък бетонов праг.

Резултатът

Е, готовата ни ограда няма никакъв шанс да спечели конкурс за оригинална идея, но всеки, който е хвърлил поглед на снимката “преди” в миналия пост ще оцени спретнатия и солиден външен вид на готовото изделие 😀

• След покупката на парцела се оказа, че бившите собственици са иззели част от “тротоара” и са оградили с по 50-тина см повече в горната част (от какъв зор – идея нямам… като пространство не се печели нищо смислено). Новата ни ограда е на законното място малко по-навътре в границите на имота, с което си осигуряваме спокойствие пред общината и благоразположението на съседите.
• 35 метра ограда с врата (втора употреба, но здрава и добре рециклирана), с нова мрежа и колчета, нисък бетонов праг, бетонена площадка пред вратата и мини стълбище ни струваше 3600 лв, което включи всички материали, труда, подготвянето на терена и разчистването след работата, което трябва да стане днес. В неделя на едното стъпало и на участъка до вратата все още не бяха махнали кофража, но нямаме възможност да пътуваме пак през седмицата до Своге. Ще хвърлим отново поглед следващата неделя.
• Срокът на работа беше 10 дена за оградата и едната баня (за нея ще пиша друг път, че там е по-дълго и сложно), като дадохме аванс за материалите и доплатихме при приключването.

Процесът

Теренът откъм тази улица е доста шантав… при 30-тина см височина откъм улицата, бетоновия праг откъм страната на парцела ни е почти метър.

Честно казано, не можах да разбера каква е защитната функция на тази “шапка” върху бетона и не може ли да е без чупки, но оставихме хората да работят, както знаят. Предполагам, че ако слагаме облицовка острани на зида, ще има някаква завършваща функция. Малко вероятно е да ни хрумне нещо такова в следващите 10-тина години. Видяхме, че са предвидили някакви скобички в зида, за допълнително захващане на мрежата (освен за колчетата) и това ми направи добро впечатление.

Приключваме “инспекцията” на обекта и се изнасяме към центъра да ударим по една бира за чудесно свършената работа, а майсторите се връщат на работа (след като няма вече навлеци, които да им се моткат наоколо и да щракат с фотоапарата).

Половин час след това над града се излива такъв порой, че се чудим дали недостегнатия бетон ще издържи на водната струя. И докато наблюдаваме как в любимото ни заведение “Солей” персоналът отводнява приземния етаж, започваме да разбираме смисъла от направената инвестиция в по-стабилна ограда. И започваме да слушаме с по-голямо внимание съветите на техническия ни за този бетонен пояс около къщата, за който ни мрънка от миналата година и който щял да предпази основите на къщата.

Оградата е до тук, това е положението 🙂 Следващите 35 метра, които ограждат двора откъм асфалтираната улица ще ги правим по-нататък. Там също има някаква окъсана ограда, но поне терена е сравнително равен, можем да спестим бетоновия праг и няма да има нужда да местим колчетата навътре, защото в тази си част оградата е на мястото си.

Този път дори не научихме имената на майсторите (бригадата нае и ръководи нашия технически), но в замяна на това останахме доста доволни от работата им. Сега… винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може и по-добре или по-евтино, но… задължително след НО-то има условие, което обикновено ние не можем или не искаме да изпълним. Примерно да си вземем седмица/месец/сезон отпуск и да виснем на хотел в Своге, за да следим през деня кой какво работи по обекта. Или пък да обикаляме с кола София и околностите, за да открием малко по-евтини строителни материали. Или пък да изкараме един курс “строителен работник за начинаещи” и да се захванем сами да правим всичко онова, от което не разбираме.

А и не съм убедена, че по този начин ще стане по-евтино или по-хубаво.