От Молдова се прибрахме позаоблени и влюбени в гагаузката кухня, а по-специално аз – в гюзлемето. И веднага започнах да експериментирам с различни безглутенови варианти, за да мога да похапвам без Прасунсен да ме гледа тъжно отстрани.

От експериментите троха не остана, дори и от по-несполучливите, но като че ли най-лесно и добре се получи с тестото за безглутенови соленки от този сайт.

Соленки

• 150гр брашно, смес от царевично, просо, сорго и нахут (или каквото безглутеново има в наличност)
• 3-4 чаени лъжички гума гуар (за еластичност на тестото и да не се разпадат)
• 150гр масло на кубчета
• 150гр сирене и кашкавал
• 1 жълтък
• Нещо за поръсване на соленките (аз ползвам ким и хималайска сол )

Брашното и настърганите сирена смесвате с пръсти в една купа.  Добавяте маслото на кубчета и втривате до получаването на трохи. Работете бързо, за да не се разтопи маслото. Слагате жълтъка и омесвате тесто (не е нужно да е гладко).

Загрявате фурната до 200°C, като през това време разточвате тънка кора и изрязвате формички.  Соленките се мажат с разбития белтък на яйцето и се поръсват. Ако тестото омекне, го слагам за малко в хладилника или фризера, за да се стегне пак маслото. Тестото за следващата тава също се държи в хладилника.

Пекат се до зачервяване (в моята фурна за около 20 минути).

Гюзлеме

Печката и тавите за нея са ми малки и затова винаги остава малко тесто, което не стига за цяла тава. Него прибирам в хладилника за закуска за следващия ден.

В тестото за соленки вече има сирене и кашкавал, затова може просто да се разточи, сгъне и пече на сух или леко намазнен тиган.  Може да се експериментира и с всякаква плънка (в Молдова ядохме гюзлеме с агнешки дреболийки и беше адски вкусно).

Втори вариант

От тестото за чапати по-долу също може да се направи гюзлеме. Топка тесто се разточва на тънка кора и се слага малко масло. Сгъва се и се разточва отново.  Поръсва се с плънката (обичайно е натрошено сирене и настърган кашкавал), сгъва се на 4 и се пече в леко намаслен тиган.

Безглутенови чапати

• Чаша брашно, смес от царевично и просо
• 5 до 7 чаени лъжички гума гуар (без нея тестото не може да се разточи)
• 1/2 чаша до 3/4 вода (зависи от количеството гума, но винаги може да се добави малко брашно при месенето за сгъстяване, а вода – не).
• Щипка сол

Прави се меко тесто, което е добре да попрестои известно време, за да станат хубави балони. Аз меся тестото вечер и го държа в хладилника за закуска за следващите няколко дена.

Правят се топчета и всяко топче се разточва колкото дебела палачинка. Нагорещява се тигана до към 200°C (може да се провери дали е достатъчно горещ, ако се пръсне вода по него и тя се изпарява веднага със свистене) и разточената питка се пече на сух тиган. С дървена шпатула леко се понатиска в краищата и се завърта, за да започнат да се получават балони.

Самото правене на балоните е повече усет, трудно може да се обясни. Натискат се оттук-оттам, за да се надуе добре навсякъде. С безглутеновото тесто се работи по-трудно, но дори и без много балони питките са вкусни.