Категория: Общи приказки

Общи приказки

Равносметка за пандемичната 2020

Не ни остава много време да пишем, а и хората вече по-малко четат дълги текстове, но след един коментар в темата “Живот без кола: експеримент с продължение” се почувствах задължена поне кратко продължение да спретна 🙂

За транспортния въпрос

Все още сме без кола. Канехме се през 2020-та най-сетне да намерим време за пустите му шофьорски книжки, но пандемията и нас ни изненада. Но пък сме направили гаражна врата на новата ограда и тази година с помощта на съседа чичо Данчо поизравнихме мястото за паркиране в двора. Както се казва – с копчето преди балтона сме смело напред 🙂

А и Прасунсен още през 2016-та се обзаведе с мотор за кат. М (понеже такава има) и в топлия сезон отмята по-тежката част от пазаруването. През зимата пък, понеже с домашния офис и липсата на занимания в двора сме малко лишени от движение, по-честото пазаруване се съчетава с разходка.

Тази година специално, когато хора из цял свят стояха затворени по домовете си, разходките пеш по любимия ни панорамен път с крайна цел новия голям супермаркет “Фреш” или друг по-далечен магазин ни бяха особено ценни.

Тук се чувствахме спокойни, свободни да се разхождаме в гората и далеч по-малко стресирани от цялата ситуация, отколкото близки и познати в големите градове.

Откъм магазини

По този въпрос определено има развитие за последните 5 години (че и малко преди това). Когато се преселихме в Своге през 2011-та единствения по-голям магазин, където да се разходиш с количка за пазаруване между рафтовете беше една “Европа” в центъра. После се появиха “Марио”, “Аванти”, “Европа”-та стана “СБА”, а в последните 2 години построиха и по-голям супермаркет (въпросния “Фреш” край пътя), с удобен паркинг под него. Има избор на различни стоки, включително диетични храни и все по-малко ни се налага да поръчваме онлайн такива неща.

Това, което определено оцених тази година, е липсата на опашки в местните магазини. Не, че не се случва понякога, но… никога не съм била сред толкова много хора и не съм чакала на такива опашки, каквито стават в суперите в големите градове.

Онлайн магазините

Продължаваме да поръчваме повечето от нужните ни неща онлайн, още повече, че куриерските услуги малко се подобриха. Вече има удобен офис и на Спиди в града, а Еконт се преместиха в по-голям.

И неприятните неща

Съкратиха някои банкови клонове и сметките ни ще се обслужват в София. Да, има онлайн банкиране, но за някои неща ще се наложи да се пътува до физически офис и това е неприятно.

Все още доста хора изхвърлят боклука си извън контейнерите и това се видя много ясно при последните проливни дъждове и сметището, донесено от реката.

Водата и токът често спират. Не сме се захванали – не сме решили за себе си тоя проблем, но понеже е голям проект, все го отлагаме за бъдещето 🙂
Поне вече приемаме спокойно тези неудобства и не ни нервират както преди.

Че болничното обслужване тук е кът, знаехме и преди, но не съм предполагала, че ще ми се налага дилемата да пътувам ли до София за читаво взета проба за PCR тест или да се успокоя с отрицателния от проформа забърсаните ми с клечка бузи.

И нещо, което още не знам към отрицателните ли да го сложа или има шанс да излезе нещо положително: асфалтират 2 от черните пътища при нас. Посред зима, след обилни валежи. Дано напролет са ок.

Общи приказки

Amigo почистващ робот

275 Comments

Мине се не мине време и аз пак търся нещо, с което да облекча живота на възрастните си родители. И понеже за робота за прозорци Mamibot нищо не написах, а Vileda Virobi не е точно робот, а не е и прахосмукачка, затова – запознавам ви с Amigo – новото семейно приятелче 🙂

Причината да се спра на него е мрънкането на баща ми, че четките на iRobot Roomba 520 вече са му много трудни за почистване, поради което е оставил робота изцяло в ръцете на майка ми и влошеното ѝ зрение. Избрах Amigo, защото няма хоризонтални четки, с които да прибутва боклука към контейнера – разполага единствено с 2 кръгли четки, по които не се намотават косми.

(Aбсолютно същия модел робот и консумативи за него ще намерите и под наименованието “ISeeLife”)

  • Комплектовка
    Комплектовка
  • Зарядна станция
    Зарядна станция
  • Без приставка за моп
    Без приставка за моп
  • контейнер за прах
    контейнер за прах
  • контейнер за прах
  • дистанционно
  • Amigo и Roomba
    Сравнен с Roomba 520

В комплекта имаше включени 1 допълнителен хепа филтър и 2 допълнителни странични четки (и подарък шоколадче 🙂 ).

Функция моп

Поръчах робота заедно с приставка за мокро почистване, която включва самата пластмасова приставка, на която се закрепва мопът с помощта на нещо като велкро, контейнер за вода, който заменя този за прах и комплект от 2 мопа.

  • приставка за моп
  • контейнер за вода

Хареса ми идеята един робот да служи и като прахосмукачка, и като подомиячка – това спестява място и пари. Приставката за моп се закрепва с щифтове към корпуса на робота и малко ме притеснява това, че могат да се счупят при вадене и слагане, но роботът може да работи в режим прахосмукачка и с поставена приставка. Най-добре е да има сложен и моп – така заедно с прахосмученето подът ще се полира допълнително (и няма да се задръстват с боклуци участъците велкро по приставката).
Ориентирането в кой режим (мокро почистване или прахосмучене) става с помощта на електрониката на контейнерите.

Контейнерът трябва да се пълни само с чиста вода, за да не се задръстват дюзите, но препарат може да се постави директно на мопа. И честно казано малка стая може да се измие и без вода в контейнера, само с добре намокрен моп.

В общи линии измива добре и без да мокри прекалено много пода в стаи, които са сравнително чисти. Справи се добре с ламината и не особено добре с белите ми плочки в коридора (не питайте мен защо са бели).

Консумативи

Хубавото на този робот е, че няма чак толкова много консумативи – мопът изглежда здрав и няма да се сменя прекалено често, а единият филтър се мие. Хепа филтърът се подменя на 3/6 месеца, а страничните четки – когато се проскубят.

Самите странични четки не са на винт, а се щракват на щифт, което за мен е предимство.

  • Хепа филтър
  • Странични четки
  • Моп
  • Миещ се филтър
  • контейнер за прах

Консумативи се предлагат от фирмата вносител – Дедал Къмпани ООД, но под марката Iseelife могат да се намерят и в Aliexpress. Хепа филтрите са с размер 99/39/13 mm, т.е. филтрите за повечето други китайски марки няма да свършат работа.

Сравнение с iRobot Roomba 520

Двата робота се различават доста като конструкция, дата на производство и функции и директно сравнение ще е некоректно, но като потребител намирам някои хубави неща в новия робот и други, които ми липсват (но ги има в стария). Основният недостатък в алгоритъма за мен е, че Amigo не знае кога е минал цялата стая и ще продължи да работи, докато има заряд.

По отношение на препятствия се справя по-добре от Roomba 520. Не набира черджета и не вади первазите на паркета. Много меко се спира преди препятствията, вместо да се блъска в тях (в повечето случаи). Справя се добре и със стълбите. Не толкова добре се оправя с измъкването, когато се заклещи някъде, както и с кабелите.

Amigo и стълбите 🙂

Нямам килими вкъщи и единствените тестове за такива повърхности са с изтривалките за крака пред вратата: Amigo не ги бута и влачи насам-натам, но не успява и да ги почисти добре от кал и котешки косми.
По описание ми хареса, че има всмукателна мощност 1300Pa, т.е. предполага достатъчно добро всмукване, но се оказа, че тя е за режима почистване в кръг. По отношение на твърдите повърхности нямам забележки.

Предимства:

  • Безшумен дори и в основния си режим (850Pa). Има и режим с по-малка мощност и още по-малък шум (550Pa).
  • Няма рошави четки, които да се почистват трудно от космите и изобщо цилиндрични четки, по чиито лагерите да се замотават косми.
  • Контейнерът за боклук е лесен за почистване.
  • 3 различни режима на работа на дистанционното. Има отделна програма за почистване на ъглите на стаята, както и програма за малки стаи.
  • Компактен и малко по-нисък от iRobot, навира се под повече мебели.
  • Блъска се по-леко в препятствията (не успява да извади ъглите на первазите по пода).
  • Качва се по-лесно върху килимите, без да ги смотава.
  • Има дистанционно, с което може да се програмира отложен старт, както и да се включи/изключи/придвижи робота из стаята, без да се налага човек да се навежда (което е предимство за възрастни хора).
  •  Li-ion батерия, копче за пълно изключване, когато няма да се ползва дълго.
  • Евтин.

Недостатъци:

  • Ограничено предлагане на резервни части и аксесоари. Не видях да се предлагат батерии у нас.
  • Не се справя добре с много замърсени мокети/килими (не изчисти добре кал и котешки косми от изтривалката пред вратата).
  • В режим моп не измива много добре светли плочки със сериозно замърсяване. По принцип не се справя добре със сериозно замърсяване.
  • Няма жак за зареждане без станция.
  • Малки бутони за управление върху самия робот.
  • Софтуерни недоразумения (когато е на станцията и извадя контейнера да го почистя, тръгва да се разхожда; тръгва да се лута щом спре токът и т.н.)
  • 1300Pa е само за спот режима.
  • Контейнерът за вода се изпразва много трудно от останалата вода. Не трябва да се зарежда с контейнер за вода в робота.
  • За малките стаи обикаля излишно много и харчи много заряд, дори и ако използваш функцията Mini room.

Като заключение: Amigo е добър избор за цената си. Единственото ми притеснение е липсата на резервни части (батерия, колело, контейнер за прах, миещ филтър) в сайта на търговеца и изобщо онлайн, както и вероятността да спрат да се предлагат филтри за този модел след няколко години.

Все още не съм отваряла корпуса за почистване отвътре и не знам доколко ще е възможно както при iRobot прахосмукачката да се разглоби почти изцяло, но след изтичане на гаранционния срок ще пробвам и това 🙂

Общи приказки

Сливи за смет

89 Comments

Преди 3г си купихме 3 сглобяеми, поликарбонатни контейнера за разделен боклук за верандата.

Спомням си, че отнесохме доста чудене за тази покупка, основно от хора, живеещи в големия град, на които разделните контейнери са им под носа. В Своге има на доста места, но до нито едно нямаме път всеки ден, че и всяка седмица.  А мразя да си заривам коридорите и терасите с торби боклук.

Ползваме ги, удобни са. Това лято ми хрумна да ги измия и да проверя за колко време ще ги напълним.

Това на снимките е пластмасата (+ малко кенчета) и хартията, изхвърлени от двучленно домакинство за 2 седмици. За стъклото ни трябва повече време, основно заради повторната му употреба за нещо.

Това не са единствените отпадъци, които генерираме. Имаме кофа за общ боклук и компост.  Стараем се да вкарваме всичко, което може в повторна употреба, имаме торби за пазаруване от плат, не си купуваме излишни пластмасови джунджурийки. Не мисля, че можем да редуцираме опаковките повече от това.

Може би е крайно време или всичко това да се преработва по-успешно за следваща употреба, или опаковките да се правят от някакъв щадящ природата материал, не знам.

Общи приказки

Vileda Virobi Slim робо-моп

6 Comments

Преди 8г родителите ми (вдъхновени от мен) си купиха почистващ робот iRobot Roomba 520. Веднъж след 3-тата година смениха батерията и продължиха да го ползват, но когато преди няколко месеца отново се наложи да се сменя батерия, баща ми даде отбой. Много трудно им било вече да му почистват четките, почти не го пускали заради досадния съпорт, който трябва да му се оказва после и т.н. Стана семеен спор, защото майка ми искала робот, но не го почиствала после тя (понеже не вижда добре). Баща ми вече не искал, с метла и моп му било по-лесно, но така само той можел да чисти пода, понеже майка ми не виждала боклука.

Взех присърце проблема и потърсих модел, който да има минимално обслужване, да може да обира прах и косми от твърди настилки (у тях има само паркет, мозайка, гранитогрес и балатум) и да не струва колкото пенсиите на двамата, взети заедно 🙂

Vileda Virobi се оказа кажи-речи единственото, което отговаря на критерия “минимум поддръжка на ниска цена”.

Робот е силна дума за това устройство, което прилича на детска играчка, сменяща посоката при сблъсък с препятствията. Има прост механизъм, сменяеми подложки, никаква електроника и издържлива батерия.

Впрочем с препятствията се справя наистина добре и многото крака на столове и маси не го притесняват.

Плюсове

  • Евтин (около 60лв в момента);
  • Много проста поддръжка;
  • Има консуматив, но не е скъп (около 7лв за 20 подложки и може да се рециклират няколко пъти);
  • Почиства добре грубо преметен от големи боклуци твърд под (в общи линии го оставя толкова добре лъснат,  колкото и iRobot Roomba-та ми);
  • По-малък по размер, Slim версията е много нисък (4,5см) и може да се навре на места, където нормален почистващ робот не влиза;
  • Няма нужда да стои непрекъснато на зарядното;
  • По-безшумен е.

Недостатъци

  • Не е прахосмукачка и не може да обере по-голям боклук (примерно трохи);
  • Не става за мокети, килими, пътеки и т.н.  Само твърди подове.
  • Не обхожда ъглите, както истинските почистващи роботи;
  • Няма сензори, които ще му попречат да падне от стълби;
  • Лута се хаотично като муха без глава (понеже няма и софтуер) и вероятността да не мине никога през някакъв участък от стаята съществува дори при дългата програма.

Поддръжка

Подложките (направени от електростатична синтетика) струват около 7лв за 20 броя и са предназначени за изхвърляне след употреба, но ако на човек му се занимава, може да ги изпере и да ги ползва поне още веднъж.

По принцип подложката улавя космите по себе си, но ако взе пак някакви косми са успели да се замотаят около колелата, отварянето става лесно – с издърпване на колелата и натискане на щифтовете на блока отстрани. Вече самото махане на замотаното от валовете е същата досадна задача, надявам се да не се налага често. Блокът с колела изглежда добре капсулован.

И в заключение

Ползвах го няколко дена у нас и ми се струва добър за поддържане на ламината вкъщи между основните почиствания. На втория ден след чистене с iRobot Roomba успява да обере значително количество прахоляк от иначе изглеждащ чист под.

Вдъхновена от това видео, опитах да го пусна с леко намокрена подложка, но не препоръчвам този режим на работа – робота става по-бавен, а чисти по-зле, отколкото със суха.

Ако баща ми не хареса и Virobi, ще му купя чувал микрофибърни терлици, с които да обхожда стаите методично 😀

 

Общи приказки

Живот без кола: експеримент с продължение

221 Comments

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Общи приказки

Downgrade на кухненската техника

40 Comments

Двете скарички

Изгоря ни горният реотан на скаричката (лявата на снимката, Sapir, на 6 месеца). Ей така, предпразнично, точно в момента, в който нямаме никакво време да търчим по сервизи.

Сега… ще кажете “Голяма работа, няколко дена без нея, преживяват се”, но при нас скарата е от най-използваните кухненски уреди. Без нея нямаме сутрешна закуска (любимите сандвичи с кашкавал на Прасунсен), нямаме препечени филийки на обяд и вечеря (в малката ни кухня замества и тостер), нямаме и препечените питки за любимите ни “скандинавски” сандвичи. Оцеляхме само един ден без нея и изтърчахме да й потърсим заместител. Обаче какъв?

Малко предистория

Изгорялата беше третата скара в малкото ни домакинство за 12 години. Първата взех от родителите си и беше подарък за тяхната сватба в далечната 1965г. Представляваше проста, но удобно висока скара от дебела неръждаема ламарина, 2 рафтчета за тавичка и 1 реотан. Изхвърлихме я като се пренасяхме, защото… ами нещо шнура се беше прецакал от годините и не ни се занимаваше да го сменяме, а и изглеждаше поочукана.

Втората скаричка си купихме през 2009-та, изкара 4.5г и я изхвърлихме, когато за 2-ри път й изгоря реотан. Беше с вратичка, горно / долно печене и таймер. Още след първия месец интензивно ползване бялата боя стана с цвят капучино и  с времето придобиваше все по-кафяв оттенък.

Третата затова си я избрах иноксова. Беше и единствен модел с възможност за превключване на горен/долен реотан. Първоначалният ни ентусиазъм бързо спадна, след като се оказа, че пече филийките “на петна” и някой трябва да се занимава да ги върти в различни позиции. Изкара от лятото до сега.

Писна ни

и четвъртата я взехме нискотехнологична. Тип “соц. парти грил от 80-те”, имаше ги във всяка студентска квартира. Съвременната версия е произведена в Китай от 1мм ламарина, която едва удържа реотана хоризонтален. Предлага се опакована в полусглобен вид (реотана си го монтираш сам), но това не е проблем, защото така или иначе ще ти се наложи да я разглобиш цялата: креативният китайски гений е облепил ламарината в полиетилен… но не се е сетил да го махне от сглобките и недостъпните места.

Сглоби си сам скарата

И понеже не обичаме смърдящи на пластмаса филийки, поиграхме си малко с отвертката и решихме някой от следващите ни проекти да е “направи си сам удобна скара за сандвичи от дебела ламарина, свестен реотан, ключ и някакъв таймер”. Аман!

 

 

Home Sweet Home, Общи приказки

Втората година в Своге

103 Comments

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине 🙂

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора :).

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели :).

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж 🙂

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета :). След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток :).

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid 😀

 

Общи приказки

“За гъби” в изборния ден

42 Comments

Едно от неочакваните предимства на малките градчета е, че всичко ни е под носа, включително и кварталния клуб, в който се помещава изборната ни секция. За пръв път успяхме да се наспим добре в неделя, да закусим обилно, да прегледаме социалните мрежи до обяд, да гласуваме и дори да ни остане време за 4 часова изцяло пешеходна разходка из гората с прибиране по светло. За да полеем прясно засятите в събота насаждения, защото в София може и да е валял съвсем безсмислен проливен дъжд, ама в Своге и капка не капна.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Принципно планирахме кратка разходка, защото косенето на почти метър и петдесет висока трева и последвалото прекопаване и садене на домати и цветя предния ден е достатъчно уморително и честно казано всичко ни болеше. Обаче равният път предполага сладки приказки и след като подминахме познатата част от пътя се започна с едно “Добре, виждаме какво има след следващия завой и се връщаме…” и така още 1 час.

На кръстопът.
[ На кръстопът сме – по познатия или по трудния път да поемем. ]
дотук бяхме стигнали предния път
[ Дотук бяхме стигнали предния път. ]
поляната, която не бих косила
[ Зюмбюл ли си… (всъщност обикновен салеп, както ми подсказаха). Поляната, която не бих косила. ]
Идеята да се забием на още по-диво място вече не ни се струва чак толкова абсурдна. Набелязахме си и достатъчно диви и непривлекателни за туризъм, промишленост и едро земеделие симпатични местенца (с ток и мобилен обхват), където да емигрираме, ако ни писнат съвсем живота в цивилизацията и кретените, които традиционно си избираме да ни управляват.

Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в града.
[ Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в Своге, защото им било много градско. ]
И не знам защо започнах да си мечтая за коне. Освен за козичката, кокошките и прочие животинки, за които все не идва ред и място.

П.П. Няма време за дълги и сериозни постове тази година… планирали сме да правим много неща, а времето не стига.

Общи приказки

Онлайн пазаруването

47 Comments

– Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
– Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас, гражданите 😀

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магазин какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

Обаче положението е по-сложно с нехранителните продукти. Особено с по-обемните. И особено за хора без кола като нас. Така открихме спасението в пазаруването онлайн 🙂 А то има доста български особености, но се оказа и доста по-развито отколкото очаквахме.

Следва кратък обзор на десетината онлайн магазини, които сме пробвали за 6-те месеца тук. Може да бъдат полезни:

Супермаркетите

Всъщност преди обзора искам само да отбележа: такова животно НЕМА. Тоест има, но само за София. Каква е логиката в София да е пълно с онлайн доставки на хранителни продукти, като всеки има супермаркет на най-много пет минути, а на 30км от София да не може, не знам. Но ето бизнес ниша: доставки на храни извън София. Може да се ползват куриерски услуги точно като се доставят други неща. Ясно, че няма как да се доставят бързоразвалящи се неща, но за консерви и тон други неща, които из дълбоката провинция ги няма, не виждам какъв е проблемът.

Сега по същество:

Инструменти, строителни материали, железария

Наесен обикалях местните железарии да търся мотика. Нямаше. Тук много използват търнокоп и мотиките не ги уважават. На мене ми идва тежък, а и не ми е ясно какво му е по-хубавото като за един удар с мотиката това нещо трябва да го вдигнеш три пъти. Но че нямаше мотики, не е единственото, което ме накара да търся “онлайн железария”. Липсва избор от разни бурмички и качествени инструменти, и какво ли още не. Да не говорим за качеството на тенекиените лопата и гребло, които имам купени от кварталната железария 😀

Така попаднахме на магазин Маркита, откъдето си поръчахме хубава кована мотика, разни кантове, поцинкована куха лейка, и тн. От тях пазарувахме два пъти. Като цяло сме доста доволни с малки забележки:

  • Много от продуктите нямат снимка. Как точно да си поръчам нещо без да мога да го видя?
  • Както и по всички родни онлайн магазини, инфото на сайта не е 100% актуално. Или цената е сменена (по-висока естествено) или нещо го няма, въпреки че излиза като налично.
  • Втория път ни изпратиха вила с видимо очукан вид (?!), явно използвана от две поколения фермери. Липсваше и дребен артикул от поръчката. Дребни проблеми, заради които не си заслужава да се разправя човек, но поставят под въпрос дали пак ще пазаруваме оттам.

Иначе в магазина има наистина почти всичко. Има и доста други онлайн магазини, които предлагат инструменти и домашни потреби, така че пазаруването на такива неща не е проблем. Доставките са до офис на куриера или до вкъщи на доста прилични цени.

Градински магазини

Както на всеки селянин и на мене ми трябват още доста неща за градината 😀 Например наесен искахме да забодем малко овошки. И какво се оказва, уж сме на село, все къщи с дворове, а човек няма откъде да си купи. На пазарния ден (всеки четвъртък в центъра идват някакви пътуващи търговци и разпъват сергии с парцалки, инструменти и тн), понякога носели. Но според съседа ги откопавали от реката и не е ясно като засадиш ябълка дали няма да поникне бреза 😀 Така или иначе аз дори и откопани от реката не намерих. Така достигнахме до онлайн магазина на Сортови Семена откъдето си поръчахме.  Имат и всякакви градински неща, семена, инструменти, торове, и тн. Мога да кажа почти само добри думи за тях – разбират си от работата и държат на качеството на разсадния материал дори ако това значи, че клиентите ще почакат повече от обичайното. Имаха леки проблеми с комуникацията (по-скоро такава липсваше), но щом вече три пъти поръчваме от тях, явно сме доста доволни. Изключвам обичайните проблеми с липсващи продукти.

Досега сме пазарували разсади и семена само от тях, но има още някои онлайн магазини с подобна насоченост, които са интересни:

  • Напояване откъдето освен обичайните градински неща може да се купят също и всякакви напоителни системи
  • Meyer.bg които не продават разсади, но пък имат много добри мрежи, инструменти и други градински неща.
  • http://hrasti.com/ от които предстои да поръчаме растения за жив плет. Още не сме ги пробвали, но сайтът и асортиментът си ги бива.

Още за дома:

Донякъде се припокриват като теми, но все пак ще спомена и Домко, откъдето си купихме огледално фолио и термо тапет за разни слънчеви и изолационни идеи, които имаме. Всъщност това май беше единствения магазин, в който всичко, което поръчахме, си го имаше и нямаше промени в цените.

Тук се сещам да запитам защо разните практикери, баумакси и тн нямат онлайн магазини?

Дрехи:

Тук парцалки като цяло се намират, но когато Кот тръгне да търси нещо конкретно, местните продавачки вдигат рамене и немеят. Търсенето на удобни пижами и нощници я отведе в beliobg.com, където има доста и предимно български стоки. Разбира се пак имам критики 😀 В онлайн магазина няма избор на размер и всички неща се уточняват по телефона, което е доста неудобно. И разбира се никога няма всичко, което си поръчал.

Играчки:

Имаме доста племенници, а тук изборът на играчки се свежда до високотехнологични китайски недоразумения. На идеята пък да ходим до  разните хиполенди в София особено по празниците  казах твърдо нье. Пазарувахме от Toy Town, където има добър избор. Естествено пак нямаше всичко, което бяхме поръчали, и трябваше по телефона да си обясняваме колко голяма гъсеница имат и дали играта с колички е с батерии или не.

Още строителство:

Да не пропусна и малко по-индустриални неща. Трябваше да си оградим последната стена на двора, която граничи с един обрасъл с дървета скат. Проблемът е, че оттам се качват ето тези дами, които може да ни опасат насажденията, както и още по-невъзпитани кучета, които ни наторяват двора. Та дойде ми идея за лесно и бюджетно решение с колци от арматурно желязо, забити направо в майката земля. Хубаво, ама арматурно желязо има долу в другия край на града. И като отидохме там взеха да ни обясняват как трябва да дойдем в 10 сутринта, защото момчето с транспорта било заето и тн. Пък телефони явно си нямат 😀 Така местният бизнес за пореден път беше пренебрегнат и стигнахме до онлайн магазина на Миланов и Син. Към тия хора нямам абсолютно никакви забележки. Обадиха се, уточнихме как трябва да са нарязани железата, пратиха ги по куриер и готово. Сигурно доставката ще е по-скъпа отколкото щеше да е локално, но пък цената на арматурата при тях е по-ниска, а и ни спестиха време и неудобство.

Книги:

Въпреки, че сме оборудвани с електронни четци, отвреме навреме купуваме и хартиени книги. Основната причина: новите издания на български са почти само на хартия. А все пак не искам избора ми на това какво да чета да се определя от носителя. У нас онлайн книжарници с лопата да ги ринеш, така че няма да давам конкретни линкове. Имам само един съществен въпрос: поради что, юроди, единствената опция за доставка е куриер до врата? Аз лично мразя за 1-2 книги да се обяснявам половин час по телефона с куриери, особено такива които ми звънят рано сутрин и не познават града. Какъв точно е проблемът да се предлага и доставка до офис на куриер или по пощата?

Техника

Всички знаят Мултирама и другите подобни онлайн магазини за компютърна и черна техника, така че за тях няма кой знае какво да добавя – поръчвахме нещо от Мултирама веднъж, дойде без проблеми.

Обаче когато купуваме компютърна техника за работа, има точно два онлайн магазина: Crash-bg и Retro PC Mania. Купували сме от тях монитори, стационарни компютри, лаптопи и периферия и без изключение техниката е била на ниво, каквото евтината ширпотреба от разните технополисмаркетмултидрамаплезио не могат и да доближат. Но това не значи, че техниката е скъпа, напротив – и в двата магазина предлагат втора употреба или нова, ремаркетирана техника, така че обикновено цените са всъщност по-ниски. Хората, които избират компютър само по параметри, няма да останат впечатлени от повечето им предложения. Но който разбира от техника знае, че от Thinkpad по-добро няма 😀 И двете фирми доставят по куриер, въпреки че в Crash няма онлайн магазин и трябва да се поръча по имейл. Така или иначе, препоръчваме ги с всичките си ръце, лапи и копита.

В допълнение на всичко горе, харесали сме си и магазини за кафе и чай, още за дрехи, домашни потреби, и тн. Заключението е, че дори и в България човек може да купува почти всичко онлайн, при това доста удобно. Все още купуваме предимно локално, за да подпомагаме местния “бизнес”, а и защото за обемисти и евтини неща доставките не са изгодни. Но за много неща местните магазини са пълна скръб, така че да живее е-търговията 🙂

Home Sweet Home, Общи приказки

6 месеца реален живот отвъд Околомръсното :)

55 Comments

Направихме ги преди седмица… и не остана време дори виртуално да почерпим :). Време за постове с равносметки също нямаме и двамата. За това – накратко:

  • Свикнахме в Своге и даже ни харесва. Зимата беше доста тежка, особено за хора като нас, които не са решили проблема с отоплението си. Оцеляхме, не се разболяхме нито веднъж… явно редките срещи със себеподобни държат вирусите настрани.
  • В началото бяхме много нещастни, че не откриваме по магазините любимите си храни. След няколко месеца просто сменихме едни марки с други или направо с липса на марки… и пак хапваме вкусно и колкото можем – здравословно 🙂
  • Липсата на кола и липсата на магазини от сорта на Практикер и Бриколаж в Своге решаваме с онлайн доставки от разни електронни магазини за строителни материали. Така започнахме да пазаруваме и дрехи, книги, подаръци, фиданки, семена… повечето сайтове изглеждат странно и работят странно, но е факт, че пестим много време и вероятно пари.
  • Продължаваме да се ядосваме на някакви местни управленски недоразумения, но вече имаме и някакво рационално обяснение на въпроса “Е добре де, защо така?!”
  • Радваме се на всичко, излязло от неопитните ни ръце, като богове на творението си 🙂
  • Оказа се, че 3 стаи и кухня е прекалено голяма площ за нас. Изкарахме 2 месеца, работейки от спалнята, лежерно опънали се на леглото. Май кабинетите ни в зимния сезон ще стоят пусти.
  • Оказа се и, че имаме прекалено малко (да не кажа никакви) сервизни помещения. Чака ни правенето на барака в двора, която да събере селскостопанския инвентар и велосипедите ни (заемат половината дневна). Изобщо не знам кога ще намерим време и за това!
Магданозът от снимката ни радва цяла зима и някак си оцеля при ниските температури. Повечето ми саксийни цветя нямаха този късмет. Обаче от новите саксийки започнаха да се показват едни свежи зелени листенца и май ще успеем да отгледаме репички, спанак и някакви подправки 🙂