Обичам по-северните страни и винаги ми е приятно да откривам колко се тачи там дървото като строителен материал. Миналата есен направихме кратко едноседмично пътуване из Литва, Латвия и Естония и сред гигабайтите снимки, които направихме там има… ами да, основно къщи и архитектурни детайли 🙂

Талин, Тапа и Тарту – Естония

Талин ни посрещна с намръщен, септемврийски, средновековен чар. Наслаждавахме се на всеки метър разходка из него и на всяка врата на къща и капак на прозорец.

Този път твърдо решихме да не стоим само в столиците и по път за Латвия спряхме на още 2 места: Тапа и Тарту.

Тапа е малко, приятно селце с много зелени улици и аромат на сладки, зрели ябълки. Бих живяла там с удоволствие, но останахме само 2 часа и се качихме на влак за Тарту -университетско градче със съвременна архитектура, но имахме късмета да попаднем на хостел в стар квартал с дървени къщи.

Останахме там само за да преспим и разходката ни наоколо беше на здрачаване. На следващия ден с раници на гръб се запътихме към автогарата, на път за Рига.

В Рига, Юрмала и Сигулда – Латвия

В Рига не видяхме къщи с дървена обшивка и в началото бях леко разочарована, но самият град е красив по много други начини и скоро започнахме да ловуваме различни детайли – като годините на строеж на сградите. Всъщност там аз търсех основно детайлите, понеже поиграх и малко Ingress 🙂

Ако трябва да ги класирам по някакъв начин, Рига беше и столицата, която най-много ми хареса. Но отново решихме да не се застояваме много и отскочихме до Юрмала – курорт на брега на Балтийско море.

Юрмала ни посрещна с дъжд и до морето отскочихме колкото да се разпишем. Бих отишла там през лятото, за да избягам от тукашните жеги. Градчето е обединение от 9 крайбрежни селища и от едно в друго се стига лесно пешеходно (или с влак, за бързащите като нас). Великолепни имения и страхотна атмосфера, не ни се тръгваше.

Тъй като в Рига останахме 3 дни и след първия в общи линии я използвахме като спалня, решихме да отидем за няколко часа и до Сигулда – историческо градче на 53км от столицата.

За замъка Сигулда има доста подробен и интересен пътепис, иначе ние отново надничахме предимно в дворовете на хората.

Вилнюс, Литва

В Литва бяхме само един ден (и вечерта на предния), понеже време не остана, а полетът ни беше от Вилнюс.

Вилнюс по инфо има най-големия бароков стар град, но понеже го оставихме последен след няколко дни интензивни впечатления, май не успяхме да го усетим много добре.

Все пак се разходихме до хълма Гедиминас, където е едноименната кула и най-хубавите гледки към града.

***
Прибалтийските къщи, за разлика от норвежките и исландските, са по-шарени и с доста повече детайли. В първия момент ми изглеждаха малко натруфени, после окото ми свикна и започнах да ги намирам за красиви 🙂

Не знам ще намеря ли време и настроение за пътепис за цялото пътешествие до Осло/Свалбард, но обожавам скандинавските дървени къщи и не мога да не споделя няколко поне тук :).

Свалбард

Шпицбергенски шик в Лонгиър

Градчето с труднопроизносимото за мен име (пише се Longyearbyen или Longyear) вероятно ще си остане най-северната точка, на която съм стъпвала и как се справят със строителните неволи неговите 2000 жители ми беше крайно любопитно. Поживяхме 2 дена в дървена миньорска барака и… добре де, влюбих се в това място :).

Особености на полярните домове

Като например кварталните къщички за пощенски кутии – за да не се лута пощальона от къща на къща през дългата полярна нощ. Или пък “мазетата”, организирани като складови сгради някъде на улицата. “Мъжката бърлога”, залепена до крайбрежна къща.

И задължителната “кална част” на почти всяка сграда: къща, хостел, кафене, бар, музей… тоест място, където оставяш обувките си и нахлузваш чехли. Само в магазините се влизаше директно.

Строителни неволи

Да си строител при тамошния климат не е майтап работа. Пролет е, началото на сезона и до края на лятото трябва да са приключили. Зад приятно боядисания в черно парапет на туристическия информационен център стои… ами да, дъски и шперплат.

Местата за шопинг

Паркинги и контейнери за боклук

Не е свързано с дървените къщи, но е забавна част от градския пейзаж. Платен паркинг в пустощта, човеко…!

Осло

Къщички за къпане

Последен ден, а вали дъжд. Разходката с корабче из фиордите на Осло е подходящ вариант да се видят интересни дървени къщи, за съжаление отдалеч.

Някои са вградени директно в скалата, а островчето-сграда се ползва за бракосъчетания.

Малките, почти кукленски къщички са съблекални за къпане. Всяко семейство с вила в района има и такава къщичка на брега – често с цветовете на къщата-майка. В тях се преобличат, оставят някакъв багаж, разполагат шезлонги по мини верандите, вероятно и някоя въдица…

Някои от малките острови са частни, на повечето е почти невъзможно да купиш имот. Предават се в семейството, а новите собственици трябва да запазят цветовете и архитектурата на старата къща.

Лилестрьом

Искахме да избягаме за час от Осло и попаднахме в Лилестрьом – малко градче на 18 км от столицата. Съжалявахме малко за живописните селца, които пропуснахме по пътя, но и в Лилестрьом открихме квартал с традиционни къщи, които да разгледаме отблизо.

Макар и доста късно, тук също се смрачи. Побързахме да се качим на обратния влак и да се приберем в хостела – полетът за дома предстоеше.

***

Огромни благодарности към д-р Зинаида Гаранина, която направи това и всички бъдещи мои пътешествия възможни! Чудесен човек и отличен хирург!

В неделя закачихме къщичката ни за птици в края на парапета на терасата (признавам, не е най-подходящото място) и си припомних исландската мания към тази дворна декорация. Ето някои модели, в случай, че се запалите да си направите собствена:

Оригинална кула – фар за птици, Хафнарфьордур

С удобна пейка в същите цветове, за желаещите да погледат хвъркатия живот.

В бяло и синьо, Хафнарфьордур

Къщичката за птички, саксиите и детската къщурка са с цветовете на голямата къща. Толкова ми хареса композицията, че обикалях оградата да разглеждам сума ти време… вероятно собствениците щяха да извикат полиция, ако не беше полунощ :).

Класическа дървена къща, Хафнарфьордур

С уважение към детайлите и от материал, който се намира навсякъде – щеше да е перфектна, но ми се стори монтирана прекалено ниско, за да е безопасно за птиците.

Още една дървена в Хафнарфьордур

Тъкмо се чудех няма ли котки в тази страна, че поставят къщите за птици толкова удобно за катерещи се хищници и видях исландска котка – дремеше мързеливо в същия двор.

Котките тук са много лениви, гальовни към непознати и почти всички, които видяхме бяха със звънчета на шията. Вероятно точно за да не тормозят пернатите.

Хранилка за птици с ветропоказател, предградие на Рейкявик

 Декорирана къщичка, Рейкявик

В столицата архитектурата за хора и птици беше по-безинтересна и стандартна. Все пак откриваме една странно декорирана къщичка. Оказва се част от арт фестивала Undir Berum Himni (така де, на открито), пръснат из целия Рейкявик.

Птичия комплекс, Хверагерди

Кръстих го така, защото на това ми заприлича това шарено убежище за птици близо до геотермалния парк в селцето.

В бяло и червено, Кефлавик

Загледах се в градинските джуджета – ябълки и съм пропуснала да забележа къщичката на заден план. Отново в цветовете на голямата къща (бели стени, червен покрив, детайл с дървесен цвят). Тук хората обичат да вапцат всичко хармонично, дори когато става дума за няколко дъски и стара гофрирана ламарина.

***

Кратко пътеписче за юнското ни трамбоване из 4-те исландски града има тук.

Четирите дена почивка (два от които път с камили… така де, БДЖ) минаха. Гледам си снимките от 2-те населени места, където се шматкахме в жегите и се чудя защо преди 4 години, на предното ми идване тук съм пропуснала да спомена впечатления. А то не е като да няма.

Добрич е град, където човек може да изкара една доста приятна няколкодневна отпуска. Спокойно, много зелено, с широк пешеходен център, доста приятни места за хапване и пийване. И достатъчно места, където жените да блеят, а мъжете да нервничат – за всички, които не могат да си представят почивката без пазаруване – магазини бол. През 2008-ма, когато за пръв път ходих в този град центъра се ремонтираше и не беше толкова спретнато, но сега ми се стори различно – по-курортно някакво. Почти като в любимия на сърцето ми Бургас 😀

Единственото непроменено нещо е архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” – дълбоката сянка на дърветата, тишината, каменния плочник и белите варосани магазинчета са си същите като преди.

Момичето с шевиците

Разходка в събота из “Стария Добрич” не е добра идея – част от магазинчетата не работят, а други затварят по-рано. Отново не успях да пия сироп от сиропчийницата – онези странни съоръжения  от детството с месингови тръби, кранчета и яркоцветните сиропи в стъклени буркани. При следващата визита там ще включа непременно и делничен ден, защото определено си струва да се види всичко.

       

Всички дюкянчета ми бяха интересни, но май при момичето с шевиците се задържах най-дълго и се върнах няколко пъти. Нямах нужда от нищо, но си тръгнах с кръгла чантичка от кадифе, вълна и плетени гайтани за зимното палто, като платих доста скромна сума за огромното количество ръчен труд в нея.

Дюкянчето с шевиците си има страничка във Фейсбук. За останалите забележителности в музея на открито инфото е много оскъдно – има по няколко думи и снимки в официалния общински сайт, в официалното туристическо недоразумение и в разни частни информационни портали.

Тотемите в парка

Парк Свети Георги в Добрич е един от най-старите в България, открит е през 1867г. Принципно градските паркове са мястото, където мога да убия един цял ден, а има ли локва (река, езеро, море) и повече. В този имаше 2 от 3 – през парка минава “Сухата река” и има плавателно изкуствено езеро, а на нас ни бяха останали само 2 часа привечер. Но това, което има само в този парк са дърворезбованите върху отрязани сухи дървета тотеми. В смисъл… може и другаде да има подобни, но няма да са същите – всяко украсено с резба и грънци дърво беше само за себе си.

   

И докато ми обясняваха, че интересното изкуство е безвъзмездно дело на някакъв ентусиаст, с разрешение на парковата управа… взехме, че го срещнахме. В действие, дълбаейки поредното дърво (видео има тук).

Пищов-къщи в Стефаново

Неделята прекарахме на вилно гости в село Стефаново. И въпреки че сме ходили вече там преди 4 години и шматкахме с фотоапарат надлъж (повече, защото е дълго) и нашир (само няколко улици) из селото, успях да забележа особености от селския пейзаж, които съм пропуснала предния път.

Повечето по-стари къщи бяха с някаква по-специфична и непривична за мен архитектура, различна от планинската. Зачудих се дали няма някакво румънско влияние и попитах стар добричлия… оказа се, че това са типови проекти за селски къщи от 60-те и 70-те, по които са градени селата на калъп. Или по-скоро “на пищов”, защото погледнати в равнина на скиците, точно на това напомнят.

Предимно едноетажни, този фасон къщи лесно се дострояват с някоя друга стая при увеличаване на семейството. Просто удължаваш дръжката или дулото на пищова :). Малките прозорчета при кара-тавана горе служат за вентилация: напролет ги отварят, за да се махне влагата от таванското и се затварят наесен.

Май достатъчно впечатления за толкова кратка почивка.