Не ни остава много време да пишем, а и хората вече по-малко четат дълги текстове, но след един коментар в темата “Живот без кола: експеримент с продължение” се почувствах задължена поне кратко продължение да спретна 🙂
За транспортния въпрос
Все още сме без кола. Канехме се през 2020-та най-сетне да намерим време за пустите му шофьорски книжки, но пандемията и нас ни изненада. Но пък сме направили гаражна врата на новата ограда и тази година с помощта на съседа чичо Данчо поизравнихме мястото за паркиране в двора. Както се казва – с копчето преди балтона сме смело напред 🙂
А и Прасунсен още през 2016-та се обзаведе с мотор за кат. М (понеже такава има) и в топлия сезон отмята по-тежката част от пазаруването. През зимата пък, понеже с домашния офис и липсата на занимания в двора сме малко лишени от движение, по-честото пазаруване се съчетава с разходка.
Тази година специално, когато хора из цял свят стояха затворени по домовете си, разходките пеш по любимия ни панорамен път с крайна цел новия голям супермаркет “Фреш” или друг по-далечен магазин ни бяха особено ценни.
Тук се чувствахме спокойни, свободни да се разхождаме в гората и далеч по-малко стресирани от цялата ситуация, отколкото близки и познати в големите градове.
Откъм магазини
По този въпрос определено има развитие за последните 5 години (че и малко преди това). Когато се преселихме в Своге през 2011-та единствения по-голям магазин, където да се разходиш с количка за пазаруване между рафтовете беше една “Европа” в центъра. После се появиха “Марио”, “Аванти”, “Европа”-та стана “СБА”, а в последните 2 години построиха и по-голям супермаркет (въпросния “Фреш” край пътя), с удобен паркинг под него. Има избор на различни стоки, включително диетични храни и все по-малко ни се налага да поръчваме онлайн такива неща.
Това, което определено оцених тази година, е липсата на опашки в местните магазини. Не, че не се случва понякога, но… никога не съм била сред толкова много хора и не съм чакала на такива опашки, каквито стават в суперите в големите градове.
Онлайн магазините
Продължаваме да поръчваме повечето от нужните ни неща онлайн, още повече, че куриерските услуги малко се подобриха. Вече има удобен офис и на Спиди в града, а Еконт се преместиха в по-голям.
И неприятните неща
Съкратиха някои банкови клонове и сметките ни ще се обслужват в София. Да, има онлайн банкиране, но за някои неща ще се наложи да се пътува до физически офис и това е неприятно.
Все още доста хора изхвърлят боклука си извън контейнерите и това се видя много ясно при последните проливни дъждове и сметището, донесено от реката.
Водата и токът често спират. Не сме се захванали – не сме решили за себе си тоя проблем, но понеже е голям проект, все го отлагаме за бъдещето 🙂
Поне вече приемаме спокойно тези неудобства и не ни нервират както преди.
Че болничното обслужване тук е кът, знаехме и преди, но не съм предполагала, че ще ми се налага дилемата да пътувам ли до София за читаво взета проба за PCR тест или да се успокоя с отрицателния от проформа забърсаните ми с клечка бузи.
И нещо, което още не знам към отрицателните ли да го сложа или има шанс да излезе нещо положително: асфалтират 2 от черните пътища при нас. Посред зима, след обилни валежи. Дано напролет са ок.