При такова количество безплатна информация в нета, да намериш добри думи за хартиено списание от типа “Направи си сам” си е направо събитие.

От известно време насам спрях да купувам де що излезе за архитектура, строителство и обзавеждане. Цените на списанията са невероятни, една и съща информация и реклами можеш да видиш в 3-4 различни издания, а и много място ми заемат в къщи. Ограничих се до “Abitare” и “Домът” заради по-смислените статии и отсвирих останалите.

Обаче снощи срещнах нещо непознато и се изкуших. Отбих се след работа до блоковото магазинче за бира и понеже ме мързеше да връзвам колелото, изчаках отвън няколкото човека да приключат с покупките. И тогава забелязах “Как да направя” или по-точно фиксирах с поглед анонса за статията “Тайник в къщи”.

Е, сумата от 4.50 за 95 страници не е малка, но списанието си струва да се пробва. Освен статията за тайника, всички анонсирани на корицата ми харесаха: как да си направим пейка в японски стил, както и впечатляващи релефни стени с подръчни материали (разбивачка за яйца и опаковъчно фолио с мехурчета “пуканки” бяха най-оригиналните щамповъчни уреди). Пълнежът от рекламни статии също не беше досаден, но ако бяха наслагали и цените на описаните инструменти, подобно на парцалките в глупавите женски списания, нямаше да сбъркат.

До тук с похвалите. Сега да помрънкам малко: сайта на списанието никакъв го няма още. Четвърти брой и още са under construction.

И понеже много дебело е подчертано, че всичко в списанието е обект на авторско право – инфото ми е постно – без снимки на корици и ревюта на статиите. Надявам се поне линка към сайта да може да се разпространява свободно и да не ме арестува някой за неправомерно споделяне на линкове.

Много приятно впечатление ми прави, че това симпатично списание – “Още за къщата” – публикува доста от най-полезните си статии и онлайн. А откакто се запролети, си набелязах и материалчета със строителни съвети, ремонти и изолации:

• SOS – ПРОВИСНАЛА И НАПУKАНА СТОМАНОБЕТОННА ПЛОЧА
• СТРОИТЕЛСТВО ВЪРХУ НЕСТАБИЛНИ ТЕРЕНИ
• РЕКОНСТРУКЦИЯ НА СТАРА КЪЩА
• ИЗГРАЖДАНЕ НА СГРАДНА ВОДОПРОВОДНА ИНСТАЛАЦИЯ
• ОСНОВЕН РЕМОНТ
• ТОПЛОИЗОЛАЦИЯТА – ИЗБОР И ПРОБЛЕМИ

Е, аз чета хартиената версия, основно докато пътуваме до строежа, но ровенето в стари броеве да открия коя статия къде беше ми е досадно… дори и в този си орязан вариант сайтът е полезен 🙂

Обаче в хартиената версия има повече картинки. Мрън!

“Имало едно време едно прасе и една котка, които искали да си живеят дълго и честито в дървена къщичка, с дървена дограма и сламен покрив…”

И малко по малко къщичката станала тухлена с бетонов фундамент, покривът от сламен се превърнал в битумни керемиди, а дървената дограма… е на път да се трансформира в PVC. Като основната причина за това, забележете, ще бъде не толкова непосилно високата цена на дървената дограма, а просто липсата на всякакво онлайн инфо за цената й… дори и ориентировъчно.

Един прост гугъл сърч изважда на пръв поглед достатъчно фирми, занимаващи се с производство на дървена дограма:

• Коником – 3 странички, почти никакво инфо. 
• Пинус – постарали са се да дадат достатъчно информация в сайта си, има за четене… има и страница за цени. Споделят как се прави ценообразуването. Формално нямам никакви забележки, но щях да съм щастлива, ако имаше поне 2-3 примера. Просто като порядък да се ориентира човек… дали да им губи времето, или е само за баровци. Сайтът е доста приятен, но от него човек не може да си прави изводи дали би могъл да си позволи да им стане клиент.
• Камбера и син – същата работа, като Пинус. Богат на инфо сайт, но няма цени, няма ориентация за порядъка. “Изпратете ни запитване за желаната от Вас форма и размери сега!”… води просто до страницата с контактите. Но пък има едно доста практично решение – съчетание на алуминий (отвън) и дърво (отвътре). Със сигурност скъпо, обаче 🙂
• Инос – единствената цена, която видях, беше на блиндирана врата. Иначе освен дървена дограма и врати имат и дървени капаци за прозорци… сладко изглеждат. И снимките на дограмите са големи и хубави. Иначе сайтът им изглежда ужасно, но поне го има.
• Лима – Я! Има инфо, има съвети… има и страница за цени. Обаче е прекалено хубаво, за да е истина – линковете към word-овските файлове с цените не работят. Едва след това разочарование забелязах как изглежда сайта им, което е доказателство за това, че съдържанието е преди формата.
• CV@TNO  изглеждат свежари. Сайтът им е богат. Имат и цени – на щорите. На дограмите – тц. Но ако искате богат набор щори, включително и дървени и държите да видите колко ще ви струват, още преди да се разходите до фирмата – това са вашите хора 🙂
• Eurowood – производствена база Велинград – това май е единственото, което запомних, освен собствената им марка дограма “Ди Медичи”. Няма много смислено инфо, няма и цени. Сигурно произвеждат качествени продукти, но определено не са успели да ми го набият в главата.
• Червенков – инфо… има. Разбрах най-сетне какво е отваряне тип “фоклсваген” :)) Разбрах и, че от външната страна може да се сложи една хитра джаджа – водобран, за да пази дограмата. Цени – няма.
• Джи ес джи 1 – ако ползвате Chrome, може и да не видите страницата с дървената дограма. Другите излизат. Забавлявах се известно време в опит да разбера в какво е проблема, но кодът изглежда доста чист, въпреки ужасния дизайн. А, да… има някакво инфо, но няма цени.
• Станев – под логото пише “луксозни врати и прозорци” – значи са луксозни, т.е. скъпи.  Всъщност идея нямам… никъде няма цени. Иначе поне снимките си личи, че са от техни проекти и дограмите изглеждат добре.
• www.dogramata.info – няма никой… сайтът още се прави, фирмата е в Пазарджик. Иначе от някакъв форум изкопах инфо за цените им – средно около 330 лв/м2 с КА-стъкло и подпрозоречни первази. Най-сетне добих представа как грубо да си сметна цената на дограмата, в случай, че искам да ми е от дърво.

След тази разходка, това, което успях да разбера е как НЕ трябва да се прави сайт за производител на дограма. И понеже знам за един, в който има цялото необходимо ми инфо за PVC дограма (как се произвежда, какво представлява и какви аксесоари мога да добавя) – минах през него, за да си сметна удоволствието да имам прозорци VEKA с калкулатора за оферти на Мултитех.

В крайна сметка при PVC дограмите огромна разлика в технологията няма – набор от разнообразни профили с ен на брой камери, стъклопакети, уплътнения, възможност за цвят. Технически характеристики, които малко се отличават при различните марки от един ценови клас. Това, което отличава фирмите е производствената им база, служителите, които взимат размери (ако не са достатъчно компетентни и объркат нещо на този етап, чудесно произведените ви прозорци стават брак) и монтажниците, които също имат шанса да оплескат работата. Всъщност човешкия фактор е слабото звено при дограмите май…

Рядко се връзвам на реклама и още по-рядко си струва. В този случай не сбърках. Новият, ноемврийски брой на “Bravacasa” върви в комплект с пилотния брой на български на списанието за архитектура, дизайн и изкуство “Abitare”.

Какво ме впечатли в тандема:

• Курс по проектиране на Енцо Мари: малката доза потупване по рамото и усмивка, от която определено имах нужда.
• Петият елемент: Необичайна, привлекателна, уютна… и глинена. Къщата в село Баня (арх. Кирил Кирилов, инж. Михаил Михалев) е изградена от ръцете на собствениците си. Буквално. Селекцията на снимките в списанието е доста по-добра, отколкото в сайта… не знам защо QM пренебрегват така онлайн версията си.
• Къщата Термос от рубриката SOS Abitare или защо не бих живяла в нещо толкова авангардно.
• Блок 647 в Люлин: да изпреварим “побългаряването” и “усвояването” още на етап проект.
• Градил Илия килия: Тодор Колев и Харалан Александров за страстта на българина към недвижими имоти.
• “Къща за гости” от Виргиния Захариева: само си “плакнах” очите… много интересен материал, просто съм далеч от тези мащаби. И все пак веранда с дървен дъсчен под и малко тучна зелена морава е мечта, която можем да си позволим да обърнем в реалност.
• Повърхности: селекция от най-интересните стенни и подови облицовки от различни материали. Знаете ли какво е лукон? Бетон с оптични влакна… има якостта и плътността на армиран бетон, но светлината и сенките прозират през бетона. 
• Личният Албум на Ани Лийбовиц… отново. Този месец имаше достатъчно статии на тази тема къде ли не, но на мен някак си не ми омръзва.
• Градежът или какво е да живееш в склуптура на Павел Койчев.

(Честит Рожден Ден, Прасуне 🙂 Следващия да го изкараме в нашата си колибка вече! )

Изпуснахме летните намаления и промоционални условия за сглобяема къща по готов проект и тъй като до пролетта време за мислене има много, поръчахме си проект за монолитна. И от тук започнаха истинските ни проблеми…

Проектантът ни е симпатичен чичко със свое виждане за нашите нужди. Срещите ни с него са като шахматна партия, в която ние с Прасун отчаяно се опитваме да устоим на експанзията от квадратури, чупки и килери, като развяваме знамето на финансовата криза и все по-трудното кредитиране.

Човекът просто ни харесва и иска да си построим голяма къща. За него 70 кв. м. разгърната площ са абсолютния минимум за двама души, втората тоалетна е задължителна, когато имаш 2 спални (въпреки протестите ни, че кабинетът на Прасунсен не е спалня), едната спалня трябва да е минимум 12,5 кв.м., а къща без входно антре не може да съществува по закон. Изобщо идеята ни – да строим според текущите си нужди и финансови възможности, а не за поколенията и на гърба на поколенията, май му е чужда.

Е, оставихме го да твори както си знае, а аз от чисто любопитство се забих да чета законите с идеята да разбера дали еднофамилните къщи са с по-различен статус от апартаментите или почти цялото ново строителство в София е извън закона.

Първи опит…

VIII. Вътрешно разпределение на жилищните сгради 

§ 38. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. 
(Ал. 2 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) При едно и двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня. 

Опит втори…

Раздел VI: Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата

Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

Трети опит…

Раздел III: Жилища 

Чл.132. Най-малките допустими светли площи на помещенията в новопроектирани жилища са:

1. дневна – 15 кв. м;
2. спалня за един обитател – 7,5 кв. м;
3. спалня за двама обитатели – 12,5 кв. м;
4. кухня-бокс – 4,5 кв. м;
5. кухня с място за хранене – 7,0 кв. м.

И победител е…

НАРЕДБА No 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Или поне на нас ни се иска тази да е последната. Защото в нея ограниченията са отпаднали и дори и да не е много разумно да сместиш 3 стаи в 50 квадрата, поне не е незаконно.

Задачки за напреднали

1. Как ще се казва следващия нормативен акт, който отменя този?
2. Има ли или няма все пак някакъв закон, според който всичко изписано до тук да не важи за еднофамилна къща?
3. Как се казват майките на създателите на тази каша?

Аз съм до тук… заболя ме главата.

Пет дневната отпуска не предлага много алтернативи – мога да отида да се видя с родителите си, мога да отида на море… късмет, че в моя случай мога да съвместя и двете. Темата за разговор вечер естествено беше новата къща, а разравянето на библиотеките на баща ми с идеята да намеря помощна литература – задължително.

guter Rat беше едно от малкото така да се каже “по-западни” списания, до които можехме да се доберем през моето детство. Оказа се, че списанието, което винаги съм смятала за ГДР-ската версия на “Направи си сам” е с 63 годишна история, все още съществува, има си сайт… макар и да ми се струва, че е с леко разширена тематика. (Струва ми се, защото сайтът е на немски, списанието също, а немския никога не ми е бил силната страна – на немски мога да си изпрося боя, да благодаря… и горе-долу толкова).

Снимката е от брой 3/1980г. – един от малкото запазени от онова време. Статия от две цветни страници със снимки на различни разпределения на тийнейджърска стая с мебели от сандъци и 1 черно-бяла с чертежи и инструкции как да си сглобиш сандъците и чекмеджетата. Това беше мечтата ми за детска стая и съм я кътала дълго и упорито поне 5 години, когато изведнъж родителите ми прекратиха абонамента за guter Rat и в къщи се появи друго немско списание на подобна тематика – kultur im heim. И двете спряха да се продават у нас някъде към 89-та, а малко след това се появи brava casa и позабравих за въздишките си по малко по-западния соц дизайн 🙂

Но тази стая съм я сънувала… как размествам дървените сандъци в най-различни конфигурации и все не мога да харесам резултата 😀

Много се ядосвам на списания, които не разрешават под никаква форма препечатването и разпространението на своите материали. Че как ще споделиш с колкото се може повече хора нещо, което много те е впечатлило, ако не го цитираш?!

Списанието “Къща и градина” е малко и невзрачно на пръв поглед евтино списание (0,99 лв), в което обаче цялата площ е уплътнена с много полезна информация. В списанието няма никакви реклами (значи можело и така да се издържат), няма артистични фотографии на цяла страница, в замяна на това е пълно с енциклопедични данни за градински растения и отглеждането им, материали в стил “направи си сам” с чертежи и алгоритъм как да си направите нови мебели, да реновирате старите, да сътворите ръчно изработен подарък и т.н.

В брой 6/2008 на списанието има една уникално яка статия в категория “за малкото жилище”: “Мезонет на 29 квадратни метра”. В статията е описано как от една малка мансарда е направено удобно функционално жилище на 2 етажа с дневна, кухня, спалня, отделни баня (с вана) и тоалетна. Мебелите и разпределението са измислени много хитро и изглежда чудесно.

Попаднах на инфо за книжката на Едуард Калъпов – “Как да построиш къща, да направиш ремонт – без да те ошушкат, без да те ощавят” съвсем случайно, в един форум за имоти и веднага реших, че трябва да я имам.

Авторът описва собствената си 9 годишна епопея и опитите си да построи собствена къща и малък хотел. Пълна с ирония и сарказъм, но и с безброй практични съвети, книгата започва с избора на парцел, архитект и проектанти и продължава с много систематично, почти блок-схемово описание (авторът е компютърен консултант в голяма Ню-Йоркска компания) на кръговете на ада, през които ще минеш с помощта на така наречените “майстори” от всякакъв сорт и калибър: арматуристи, кофражисти, бетонджии, бояджии, фаянсаджии и т.н.

В книгата се описва като за пълни профани каква е спецификата на всяка професия в строителството, как да се пазариш с майсторите, за какво да се оглеждаш и ослушваш като ги наемаш, какви инструменти и материали използват, къде може да те изпързалят, ако не упражниш контрол и как всъщност да упражняваш този контрол. Има доста добри съвети, свързани с топло-, звуко- и хидроизолацията, вертикалната планировка и грубия строеж, както и описание на цялата бумащина, през която ще трябва да минеш.

И ей така, докато си чета и се хильотя на глас, вече знам какво означават марките бетон, коя за какво се използва и как могат да те прецакат в бетоновия възел или шофьора някъде по пътя – тема, която, повярвай ми, винаги ми е била адски скучна и никога до сега не съм намирала времето и нервите да седна да се пообразовам в тази сфера, дори и след решението да строим къща.

Препоръчвам я като първи и основен наръчник за всеки, който нищо не разбира от строителство, но му се налага да строи, ремонтира или дори да чака да му се построи нещо.

И ако на места те дразни огорчението или жлъчта на автора – прости му, той все пак се е опитвал да направи нещо хубаво в годините на най-големите строителни безумия. Съветите му обаче със сигурност са актуални и днес.