Попаднах на инфо за книжката на Едуард Калъпов – “Как да построиш къща, да направиш ремонт – без да те ошушкат, без да те ощавят” съвсем случайно, в един форум за имоти и веднага реших, че трябва да я имам.

Авторът описва собствената си 9 годишна епопея и опитите си да построи собствена къща и малък хотел. Пълна с ирония и сарказъм, но и с безброй практични съвети, книгата започва с избора на парцел, архитект и проектанти и продължава с много систематично, почти блок-схемово описание (авторът е компютърен консултант в голяма Ню-Йоркска компания) на кръговете на ада, през които ще минеш с помощта на така наречените “майстори” от всякакъв сорт и калибър: арматуристи, кофражисти, бетонджии, бояджии, фаянсаджии и т.н.

В книгата се описва като за пълни профани каква е спецификата на всяка професия в строителството, как да се пазариш с майсторите, за какво да се оглеждаш и ослушваш като ги наемаш, какви инструменти и материали използват, къде може да те изпързалят, ако не упражниш контрол и как всъщност да упражняваш този контрол. Има доста добри съвети, свързани с топло-, звуко- и хидроизолацията, вертикалната планировка и грубия строеж, както и описание на цялата бумащина, през която ще трябва да минеш.

И ей така, докато си чета и се хильотя на глас, вече знам какво означават марките бетон, коя за какво се използва и как могат да те прецакат в бетоновия възел или шофьора някъде по пътя – тема, която, повярвай ми, винаги ми е била адски скучна и никога до сега не съм намирала времето и нервите да седна да се пообразовам в тази сфера, дори и след решението да строим къща.

Препоръчвам я като първи и основен наръчник за всеки, който нищо не разбира от строителство, но му се налага да строи, ремонтира или дори да чака да му се построи нещо.

И ако на места те дразни огорчението или жлъчта на автора – прости му, той все пак се е опитвал да направи нещо хубаво в годините на най-големите строителни безумия. Съветите му обаче със сигурност са актуални и днес.