Миналата година приключи с едно падане на стълбите в коридора, което отприщи дълго отлагания въпрос с парапета по тези стълби. Та още напролет простата конструкция от 3 пръчки беше монтирана (което се оказа не толкова лесна работа за довършване).

Първо се чудехме как точно да закрепим пръчките в горната част – оказа се, че освен в плочата, няма друг вариант. После отворите в паната на окачения таван нямаше как да бъдат толкова малки, колкото ми се искаше и се наложи да измисля с какво да ги прикрия – използвах картон, конопен канап, лепило и кука за плетене. Получи се нещо като капак, който пасна на цялата концепция в стаята.

И накрая, защото нямаше смисъл да се поръчват 3 капачета за профила, струващи някакви стотинки – направиха ми ги на 3D принтер и станаха перфектни.

***

Понеже всеки ме пита защо само 3 пръчки и не продължава ли да е опасно – за момента е по-важно да могат да се пренасят по стълбите обемни неща без да се маха парапета, а дали е безопасно… ами аз паднах от най-долното стъпало, то като си оплиташ краката като вървиш и равен под е опасен 😀

След като в края на миналата година започнахме новото остъкляване на верандата от вратата, още през първите сухи и топли пролетни дни на 2020-та се захванахме с прозорците. Още повече, че ситуацията покрай вируса и затварянето на всичко провали плановете ни за пътувания и… ами нямаше какво друго да правим за почивка 🙂

Старите към 40г дървени дограми, които ни даде съседът ни чичо Данчо бяха от добре изсъхнало дърво в прилично състояние, но зимата, която изкараха навън не им се отрази много добре и се наложи доста работа по тях – махане на обкова, рендосване, шлайфане и грундиране с безир.

Решихме да ги боядисаме в зелено, вместо да ги лакираме с прозрачен лак заради не особено добрия външен вид на дървесината и защото имахме нужда от малко зелен акцент, който преди осигуряваха рамките на ветроупорните завеси.

Понеже в светлите отвори отново няма много прави ъгли, наложи се да добавим един Г-образен метален профил, за да обере луфтовете (и да не вее през зимата). Отново боядисан в зелено, за да компенсира визуално недостатъците на дограмата.

Затварянето на прозорците решихме да реализираме с една неподвижна част (постоянно затворена) и една отваряема част на панти, която се захлюпва към неподвижната част. Двете заедно са с дебелината на гредите от навеса.

Поставянето на остъклението (отново плътен поликарбонат, 3мм) този път направихме по класическия джамджийски метод – с пирончета, понеже оригиналните дограми имаха шлиц за стъкло.

За да се застопорят крилата добре и да не се отварят от вятъра, направихме импровизирани резета от обкова, който беше останал от дограмите. Дълго мислихме какви дръжки да направим, така че да не пречат на затварянето и накрая просто пробихме дупки с бормашината и прекарахме свински опашки – хем като дръжка, хем като застопоряване в отворено положение.

В общи линии, получи се добре и отвън, и отвътре. Естествено, като изпълнение има много недостатъци, но голяма част от тях не зависеха от нас 🙂

През есента на 2014-та закрихме верандата с едни ветроупорни завеси и първоначално бяхме много доволни от това решение, но с годините те загубиха хубавия си вид и започнаха да ни дразнят. А и махането и слагането им се оказа една досадна дейност, отнемаща 1-2 часа, та заради това го правехме само по веднъж на сезон.

Първоначално миналата година подменихме само завесата с цип при входа с направена двойна врата от дъски и плътен поликарбонат за остъкляване и това решение ни хареса. И тъкмо тогава съсед ни предложи старите си дървени дограми, за да ги използваме като прозорци за верандата. Но есента почти беше приключила, затова прибрахме дограмите под навес за следващата година.

Вратата

Проблем тук се оказа много големият размер на светлия отвор, липсата на прави ъгли и некачественият дървен материал (който трябваше да е добре изсъхнал, но дъските бяха криви още при доставката и се изметнаха допълнително).

При втората врата аз внезапно се сетих “Ами как ще минава котката?!” и се наложи леко преправяне в долната част за котешка вратичка.

Парапет с камерен поликарбонат

Завършихме активния сезон на 2019-та, като закрихме долната част на парапета с плоскости камерен поликарбонат и спуснахме отново завесите за зимата.

Някои детайли

Плътният поликарбонат прилича на стъкло, но се пробива и реже лесно. За съжаление също така лесно се надрасква, затова при миене на прозорците трябва да се внимава да е с много мека кърпа и в никакъв случай да не се използват разтворители. Не махайте защитния слой, докато режете и пробивате – чак след монтажа.

За разлика от плътният поликарбонат, камерният изисква специален обков. Ние използвахме термошайби за поликарбонат и обикновени винтове за дърво. Термошайбите имат и капачета, за да защитят винтовете и дървото от влагата. Има и специални завършващи лайсни, които не позволяват в камерите да влиза вода, мръсотия и насекоми.

Вижте още втората част: Остъклена веранда – прозорци

Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.

Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални.  Купихме дървен материал и се захванахме за работа.

Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.

Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.

Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.

За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.

По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.

Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова  вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.

По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.