Довърши си сам: навес и парапет

поглед от съседния хълм

Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.

Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта :). До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.

Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак  и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.

Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.

Почти готовия навес

Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.

Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.

Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.

Рокерско парапетче с катарами

Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.

От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.

Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.

В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.

7 thoughts on “Довърши си сам: навес и парапет”

  1. Тъй, да се включа като черна станция леко 🙂

    Тоя навес долу требАло поне с 30-40 санта да го пуснете по-дълъг, за да е истински навес. На едното село имаме подобен проблем с къс навес – при всеки дъжд мокри поне 50 см навътре!

    Парапета е мега рехав. Мани кой може и кой не може да падне. Според мен минимум още 1 дъска и по-наредко. Не ми харесва и тия гайки вътре – ако ще е такъв монтажа, по-добре да бяхте направили един фрезинг да влязат в планката и после една тапичка. Или поне глухи гайки.

    По-добре щеше да е със свързващи болтове, да няма тия дупета и гайки.

    Не можах да се ориентирам и какви ше да са тия коларски уникални, нищо странно не ми се видя, даже тънки ми изглеждат.

    И накрая, тия пиленца ша ги пържите ли с антената, или ще ги задушавате в собствен сос? 😀

  2. Значи, отговарям 🙂

    Не е удачно в нашия случай да пускаме по-дълъг навес, ако ще се покрива с ондулин. Покрива е точно платно ондулин, срязано на 2 по дължина. Ако следваме твоята логика, ще трябва да изхабим двойно материал за покриването и още толкова за конструкцията (защото по-дългия покрив предполага гредите да стигат до земята, т.е. още ред греди… над 4м или снаждани).
    В общи линии е излишно, ако така или иначе сме решили да го затваряме с остъкляване или ветроупорни завеси.

    За какво ни е по-гъст парапет? Идеята беше да не можем да паднем случайно, а не да си затваряме клюкарската гледка към улицата 😀
    Принципно мислехме по 5 дъски на платно, но след като изтървах 2-3 неща на покрива на навеса и се убедих, че дори и в този вариант не мога да си промуша лесно рамото през отворите… няма нужда. Така имаме гледка и простор… и е различно от обичайното 🙂

    Няма как с глухи гайки, при една боя разлика в размерите на елементите ще хлопа. Първият месец натягахме гайките на 2 дъски… не се е случвало от тогава, но принципно след всяко боядисване (на 2г задължително) ще мърдат размерите.
    В общи линии, който иска да му е гладко и да не вапца, да си поръча алуминиев парапет в някоя фирма.
    Първоначално, като чух идеята на адаша ти и аз мрънках за стърчащите гайки, но като сглобихме първото, много ми хареса точно така.
    Ако съображението ти е, че ще се одереш на тях… статистически на ципа на дънките и на капсите на якето си по-често успявам да се одраскам :). Т.е. не е чак от такова значение, каквото човек му придава.

    Нищо уникално няма в болтовете (М5х 70 мм), просто са в края на диапазона и не ги зареждат навсякъде, защото рядко се ползват. Никъде в Своге, недостатъчно количество в Ташев-Галвинг… и едва открихме липсващите ни 20-тина само в 1 магазин на улицата с железариите до Краснодар в Бургас.

    Къщичката за птички е декоративна, както споменах в поста за нея 🙂
    Принципно без висока стълба мястото, на което можем да я закачим ще е достъпно и за котките ни. А до нас има гора 🙂

  3. Значи и аз да се включа. Напълно съгласен с Боби – абс е прав.

    Да добавя. Навесите и парапетите са ми слабост тъй и тъй. Абсолютно не ми харесва туй къдравото нещо – как му казвате? Ондулин?! Все това. Навес се прави като към чудните греди, които сте сложили – вариант а – бюджетен – наковавате отгоре ОСБ кофражно и после битумни керемидки: За: може да се ходи отгоре, дълъг живот на покрива, няма значение колко е голям покрива (битумките са на ленти) Против – отдолу седи малко грозно между ребрата се вижда пресовката на ОСБ-то – колкото и да лакираш – на мен не ми харесва и затварям с картон и латекс между ребрата.

    Вариант б – предпочитан – върху гредите се кове ламперия и върху нея битумни керемидки. И отгоре и отдолу е супер на вид, може да се ходи отгоре – абе няма минуси 🙂

    За перилата – 2 неща. Едното е – прав е Боби – може да падне някое дете – никога не знаеш кой ще ти дойде на гости – затова са и стандартите. Така ми се струва и на мен опасно.

    Също не ми харесват стърчащите гайки. Планките са били усилие – виждам – и в ФБ писах – сякаш цяла дъска и от вътре ще е по-добре – с фаска и тапа и край – заспива.

    Лично мнение. Знам, че е било усилие и мързела надделява над аргументите, но дето се вика – future use 😉

  4. Всичко е въпрос на вкус и стил на живот, колега 🙂

    Харесвам скандинавските къщи, а там хората правят чудеса с… вълнообразното 😀
    Ето ти примери на употреба, които много ме радват:
    http://bit.ly/1hqawss
    http://bit.ly/1kBE8YA
    http://bit.ly/L4aivG
    http://bit.ly/1aFpOIf

    Ламарина основно, но за нашите географски ширини не е особено подходяща и ондулина я замества. Проблемът му е в цветовете (зелен и керемиден само), но ако бях открила по-рано черния за под керемиди… хич нямаше да му мисля толкова 🙂
    Не знам каква работа имаш да ходиш по този навес, след като е 1м и почти стигаш до края му с ръка (от терасата горе) 🙂

    Принципно да затворим със сачак отдолу сме обсъждали, но (както не веднъж съм се оплаквала) – добре изсъхнал дървен материал тук няма и от гредите при шлайфане се отделяше смола. Ще оставим конструкцията да доизсъхне добре поне до другата есен, ще й ударя още 1 ръка лак и евентуално тогава ще се затваря.
    Още не съм убедена, че си струва: черното от долната страна ме радва много в съчетание с червеникавите дъски, а и така се сервизира много лесно – веднага виждаш дали от някъде не тече, коя дъска е тръгнала да гние и можеш да я подмениш за 10 минути.

    Относно децата… много трудно успяваме да дойдем на едно мнение с днешните родители 🙂
    Прекалено много усилия хвърляте да им осигурите стерилна среда, вместо да ги учите непрекъснато как да се движат във “враждебната”.
    Никога не съм оставяла синът ми като малък да вършее в чужда къща без надзор и обикновено съображението ми не е било, че ще падне от терасата.
    От 8 месеца до 7г съм отглеждана периодично при баба и дядо, а дядо ми имаше работилничка за поправка на велосипеди и мотори в двора. Не си спомням да съм се наранявала на нещо там, а си играех с инструменти и чарколяци. Въпрос на подходящо възпитание е.

    На горния етаж са само офиса и спалнята ни и достъпа до тази тераса е само от двете стаи. Ако толкова на никой не му се занимава няколко часа със ситни хлапета, просто ще заключа вратите – лесно е.

  5. Да пусна една критика и аз, нищо че ви пиша за сефте:).

    Тоя гранитогрес сигурни ли сте, че няма да става ужасно хлъзгав ако падне снежец, а също и като се понатрупа прах и/или превали леко ?
    То вече май никой не прави класическа мозайка, но тя поне според мен е идеална точно за подобни цели, защото я няма тая гладкост на теракота/гранитогреса, но формован/щампован бетон (или както там се казваше) може би би осигурил подобен на мозайка ефект.

    За парапета с цел да си запазите гледката и достъпа до покрива можеше да ползвате желязо например Г-образен винкел или плоска шина. Това по две причини – дървото иска по-честа поддръжка от желязото, а желязото дори и сериозно поръждясало има повечко здравина от олющено и поизгнило дърво, а другата причина си е чисто моя субективна – работата с желязо ми е по-приятна, което във вашия случай няма никакво значение.
    Но в къща в един момент електрожен и умения да работите с него се оказват доста ценни.

    Ондулина не го познавам като материал, но ми изглежда кекав, за да понесе сериозна градушка или много сняг без да има дъски/ОСБ отдолу, но това са чисто мои лаишки разсъждения в случая, но пък от друга страна дори и да се изпорти не е скъпо и трудно да се подмени.

  6. @Стан
    Нищо против критиките, от споровете по форумите се научават доста полезни неща 🙂

    Забавихме правенето на терасата с 2г тъкмо заради мозайката. Вече наистина на никой майстор не му се занимава с това, а тук и без това трудно се намират.
    Гранитогреса, който избрахме е противоплъзгащ и незамръзващ (уж), но имаше вече минусови температури и сняг – не става пързалка.
    Щампованият бетон излиза по-скъпо, а на село няма кой да ти го направи читаво (ако изобщо намерим майстор). С лепенето на плочки вече се оправяме, но за долната тераса още не съм сигурна, че ще е пак гранитогрес.

    С желязо пък ние не умеем да работим – нито имаме инструменти за него, нито опит. За желязната конструкцията ни бяха довели майстори още като се пренесохме и се опитах пак тях да издиря, ама… 🙂
    Ще се учим с електрожен по-нататък, все още се наслаждаваме на това, че има къде да стоварим 4м дървени греди и да си ги нарежем :). В апартамент беше невъзможно.
    Иначе поддръжката е същата – на 2-3г, в противен случай започва да изглежда като на запусната селска къща.

    Ондулинът е материал за покриви и като такъв издържа на градушка, сняг, проливен дъжд дори и сам по себе си. Понеже се огъва, трябва да има и напречни на ребрата дъски под него, за да не провисне.
    За сериозни покриви, естествено, трябва по-плътно наредени дъски или ОСБ, хидроизолационна мушама и т.н., но за къс навес, по който няма да се ходи и това е достатъчно. Тестван е вече на сняг и градушка – не мръдна 🙂

    Съображенията ни бяха бърза, лесна и евтина подмяна на всички елементи, защото често си меним идеите и нуждите 🙂
    И да ни стигнат наличните материали, защото обикалянето по местни складове, транспорт и разтоварване убива цял ден, а както споменах – надпреварвахме се с есенните дъждове и работата за пари 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *