Категория: Зелена къща

Home Sweet Home, Зелена къща

Билките в градината

64 Comments

Задния двор в началото на май

Дворът ни е трън в очите на близки, съседи и минувачи. Принципно сме наясно какво в общи линии искаме: максимално естествена среда, като горска полянка. Селекция от най-готините местни диви видове, които се чувстват добре на тази почва. Няколко лехи с цветя и зеленчуци, за които ще полагаме грижи. Дръвчетата, храстчетата, лозите и останалите трайни насаждения.

На теория звучи просто, на практика не чак толкова готините и откровено досадните местни диви треви се чувстват прекалено добре в двора и успяват да се извисят до човешки бой.
Та вопъла ми “Не пипай дивото!” се спазва някъде до средата на май, а към средата на юни дори и аз съм приела идеята да окося ниско целия треволяк. Но от тази пролет – определено съм решена да проверя какво все пак минава под ножа.

Твърдо разпознати билки



От растенията, които си растат на воля в двора и нямам съмнения относно самоличността им, използваме активно глухарчето и маточината. От листата на глухарчето може да се прави салата, жълтия цвят става за паниране (или както ние го обичаме повече – на омлет), а миналата година дори се опитахме да правим вино от глухарчета. Половин бутилка оцет от него още се мота в шкафа.

Маточината трудно може да се сбърка, заради лимоновия аромат на листата. От нея си правя чай – изстуден е добър и през лятото, но листата се берат преди да е започнала да цъфти. В двора маточината расте на едно единствено място и поради тази причина не пускам чужд човек да коси там. Опитах се да садя “културна” маточина от купени семена, опитах се дори да пренеса коренче от тази в оградена леха, но и в двата варианта няколко пъти неуспешно.

Кукуряк “отглеждам”, защото е красив и е от първите пролетни цветя. Всяка година си самопораства на едно и също място – край оградата. Подозирам, че ако се пробвам да го пренеса в цветна леха, ще претърпя неуспех и просто го пазим при косене.

Лепката, родилната трева и бучинишът са от нежеланите плевели в градината. Не са грозни, просто на нас са ни безполезни и окупират всичко. И въпреки уверенията на Прасунсен, че няма вариант да объркаме бучиниша с магданоз, на мен ми е леко притеснително да го гледам в двора. Иди доказвай после… 😀

Предполагаеми билки

Това са растенията, които аха да назова, ама ми липсва сигурност. Не бързам да ги използвам, но ми се ще да ги запазя някак си.

Това, което наричам “конски босилек” доста прилича на салвията, засадена от купени семена в двора. Пчелите на съседа го обожават и преди да се приберат привечер, почти не може да се ходи спокойно около тези храстчета.

От предполагаемия “теснолист живовлек” имахме доста в лехата с невените, но беше брутално оплевен от роднини :). Идея нямахме какво е това растение, не остана време да проверя предварително, не впечатлява с външен вид… но все пак ми оставиха няколко, за да проверя какво е. Надявам се да са достатъчно, за да се размножи пак.

За петопръстника съм по-скоро сигурна и аха да го преместя в горния раздел, но в двора открих и друга трева, доста приличаща на него. Намерих я в един блог  като “планински очеболец” и май според доп. инфо ще се окаже точно това.

За нежния лилав жаблек също щях да съм напълно сигурна, но при ровичкането миналата пролет съм го записала като Vicia tenuifolia (тънколистна глушина), та в крайна сметка не знам кое растение от семейство Бобови окосих вчера.

Търся помощ

За последните няколко треви нямам никаква идея и ще съм благодарна, яко някой ми даде насоки. За предните, уж разпознати също, разбира се :).

Миналата година в двора се подвизаваха няколко вида див здравец, тази пролет самоизникна само този. На картинка прилича на пиринейски здравец.

Това, което прилича на лайка няма нищо общо нито с нея, нито с полското подрумиче като листа. Някакви странни широки са, ниско долу.

За останалите нямам съвсем никаква информация, но ако някой ми каже как да се отърва от този противен трън (без химия), ще черпя :).

***

Още поне 20-тина растения останаха неизследвани, защото или са били единични бройки, или миналогодишни и липсващи през тази пролет, или снимката съвсем не става за нищо. Вероятно темата ще е с продължение. Поне докато ме мори любопитсство.

 

Зелена къща

Торбичките за пазаруване

53 Comments

С Прасунсен ползваме текстилни торбички за пазаруване по-редовно от около 3 или 4 години – когато започнаха да се появяват достатъчно големи и евтини в кварталните супермаркети. Преди този момент основно ги колекционирах: поредната месторабота, връчваше ни се нещо рекламно в брандирани текстилни торби, които някак си се оказваха в моите ръце (колегите обикновено не проявяваха никакъв интерес към тях). Аз ентусиазирано си ги мъкнех в дамската чанта до първото им пране и после забравях за тях. И така до следващата.

После във “Фантастико” се появиха едни огромни пазарски чанти от нетъкан текстил с дълги дръжки, които се оказаха удобни за носене на рамо и побираха всичките ни покупки… и изведнъж се оказахме затрупани с такива. Защото струваха левче едната и в общи линии напълно си изплащаха парите за срока си на ползване. А и при тази цена, като забравиш да си вземеш от къщи, винаги можеш да си купиш нова.

Е, в Своге освен една умряла “Европа”, други супермаркети от калибъра, с който бяхме свикнали няма… и торбички за многократна употреба в местните магазинчета за хранителни стоки не се продават все още. И понеже не сме склонни да даваме суми от сорта на 16 лв за пазарска торба, потърсихме си онлайн не чак толкова “уникални, ръчно изработени” и т.н.

Изисквания:

  • здрава, по възможност да даяни на пране;
  • достатъчно голяма, за да събере половината от седмичните ни нужди;
  • дълги дръжки, защото и двамата предпочитаме да носим тежко на рамо;
  • като ще даваме малко повече пари от 1 лв, поне да не правим безплатна реклама на някоя фирма, т.е. да не брандирана;
  • да не струва повече от 5 лв.
Оказа се, че торбата-мечта не съществува, но понеже напазарувах 3 броя различни чанти, които ми се сториха интересни…
(чантите са закупени от www.decorbox.bg, продуктовите снимки по-долу са техни)

Чанта с отделения за бутилки

 

Плюсове

Оказа се здрава, добре ушита, с много приличен външен вид. Събира перфектно 6-те малки бирени бутилки в голямото си отделение и 3 бутилки вино в отделните джобове. Струва си цената от 3.50 лв.

Минуси

Малка е за обичайните ни покупки, а и на дръжките им трябва още малко дължина, за да се носи удобно на рамо, когато си със зимно яке. Май ще има повече важната роля да решава проблема с хаоса от бутилки в къщи, отколкото за пазарска чанта.

Карирана чанта с 2 вида дръжки

 

Плюсове

Два вида дръжки: за носене в ръка и за през рамо. Малко джобче за ситни неща/пари. Подсилено двойно дъно и почти достатъчен за нас размер. Доволно евтина (2,80 лв).

Минуси

Дългите дръжки отново не са достатъчно дълги. Чантата трудно може да се носи през рамо, особено ако си облечен с дебели дрехи и ръката, с която придържаш дръжката остава неудобно високо.

Ултра сгъваема чантичка за забравани

Обикновено аз имам задачата да набутам пазарските чанти в раницата си и също така често ги забравям. Връщането за торбите дори и когато сме почти пред двора е досаден процес, включващ отключването на 2 броя врати и спъването в 1 брой котка, която тренира цирковия номер “зигзаг около краката им”. По тази причина се изкуших за една малка сгъваема торбичка, която да спасява положението в такива случаи – мисля да я забравя някъде по джобовете на якето си.

 

Плюсове

Заема наистина ужасно малко място в сгънато състояние. Много лека и компактна, има карабинер за носене на колан или може да се ползва като ключодържател. Приятно голяма (на живо повече, отколкото изглежда на снимката). Идеален заместител на найлонова торбичка тип “потник”.

Минуси

Като изключим това, че не става за носене на рамо… май няма. Но пък и в описанието никъде не пишеше, че е с дълги дръжки. Малко по-скъпа (3.90 лв), но отново влизаше в предварително зададената финансова рамка “оправдана цена за 1 брой”.

 И в крайна сметка…

Експериментът ми струваше 10.20 лв за трите чанти и 3 лв за доставката. Не съм разочарована, днес дори ми харесват повече от вчера. Ще ги ползваме и не струваха скъпо, но… май следващия път торбите ще си ги шия аз. Или поне ще им добавям по един комплект дълги дръжки 😀

 

Зелена къща

Топла енергоспестяваща зима

46 Comments

Спор няма, че добрата топлоизолация и добре обмисленото отопление са важно условие къщата да е топла, а сметките – ниски. Обаче спасяване на положението и допълнителна доза комфорт могат да се получат и с някои хитри, икономични и не чак толкова скъпи електроуреди. И понеже сезонът е подходящ – стават и за закъснял коледен подарък.

Някак си забелязахме, че ако ни е студено на краката, дори и по-високата температура в стаята ни кара да потреперваме при дълго седене на бюро и пред компютър. Първоначално завирах малка халогенна печка под бюрото си и я включвах на 400W, но ми се струваше неефективно и енергоемко, защото краката ми все бяха на решетката на печката и ги махах, когато замиришеше на прегоряло :). Започнахме да търсим подходящи варианти за пряко затопляне с по-малко ватове.

И понеже не обичам да говоря наизуст, изпробвали сме вече повече от месец и сме доволни от:

Гореща керамична бисквитка Solac COOKIE CC8980

От първото включване се влюбихме в бисквитката. Този уред е съвременната интерпретация на класическата гореща тухла, която навремето са ползвали за грейка. По спомени на майка ми, баба ми е вадила с машата такава тухла от печката, завивала я с чист плат и я поставяла в леглото, за да сгрее малко ледените чаршафи.

E, нашата бисквитка се експлоатира доста по-лесно: включваме я за около 5 мин, при което консумира до 365W, после кабела се изключва и тухличката запазва топлината си (около 50 градуса) между 1 и 4 часа, в зависимост дали е на открито в студената стая или е мушната между завивките. Ползваме я за гореща степенка за крака под бюрото, за затопляне на дрехите и леглата. Става и за грейка, когато ме боли кръст или гръбнак. Повърхността е лесна за почистване пластмаса, като има и негоримо калъфче, което може да се пере.

Безопасна е за деца, защото повърхността не става чак толкова гореща, че да се опарят, а и няма никаква връзка с електрическата мрежа след първоначалното зареждане. И ми е много приятно да я открия в моята половина от леглото, когато се върна от банята през нощта 🙂

Топъл ботуш Imetec  BODY & COMFORT

Поръчахме си 2 различни джаджи за затопляне на краката, защото не бяхме сигурни кое ще върши по-добра работа. Някакъв вид минимизиране на загубите, ако не сме доволни от единия уред. Оказа се, че сме много доволни и от бисквитката, и от ботуша… но по различен начин.

Електрическият ботуш консумира между 23 и 27W, има 2 степени на топлото и поддържа приятно и полезно затопляне на стъпалата, а не прекалено висока температура, която е вредна. Има 2 части – външна, в която е електрическата част и вътрешна, от 100% вълна, която може да се сваля и пере. Към кабела има “дистанционно” за включване и управление на степените на затопляне.

Ботушът е достатъчно голям и широк, за да става на всеки размер крака, но все пак е по-подходящ за индивидуално ползване. Това, както и наличието на кабел са основните му недостатъци, иначе е идеален за затопляне на краката и по-подходящ от бисквитката за тази цел. Не е подходящ за деца и става за ползване само в сухи и чисти помещения (външната част не се пере). Малко по-егоистичен е и за разлика от бисквитата става за личен, а не за семеен подарък.

Карбонова печка Diplomat DPL C 8009

Работното ми място е в голяма преходна стая с вътрешно стълбище и коридор на горния етаж… и понеже все още не сме си избрали климатик, а с всички останали видове електроуреди поддържането на нормална температура в такъв обем е скъпо удоволствие, потърсихме вариант, при който допълнителното дозатопляне ще го правя директно върху себе си, а не чрез топлене на околния въздух. Има най-различни видове лъчисто отопление, но преди да инвестираме някакви значителни суми, решихме да изпробваме ефекта с някаква по-бюджетна печка на подобен принцип и взехме тази, защото беше единственото, което се намираше в магазина в Своге. Беше и единствена бройка.

Печката чудеса не може да прави и нейните 900W са си просто 900W от загряване на една жичка… но дали заради покритието й или заради добрата огледална повърхност зад реотана, но усещането, когато седиш пред нея е като пред камина. Много бавно загрява предметите в стаята, но топли чудесно топлокръвните обитатели. Котката ни обожава да лежи пред нея 🙂

В общи линии се стремя да поддържам температурата на въздуха в помещението около 12-14 градуса (иначе започват да ми замръзват ръцете и носа), а с локално затопляне с карбоновата печка при тези иначе ниски температури направо си ми става горещо. Компактна е, има дръжка за лесно пренасяне и 2 степени (450 и 900W), както и функция за въртене, в случай, че трябва да затопли и двама ни, докато вечеряме. Може да се завърта и в хоризонтално положение, но никога не сме я въртели – вертикална заема наистина много малко място в стаята.

Уреди, от които не сме много доволни

Понеже хигрометъра ни показва редовно между 75 и 80% влажност в дневната (не съм сигурна може ли да му се вярва, но все пак…), потърсихме влагоуловител и единственото, което открихме в Своге беше един малък модел на Solac -DH8935, който работи на принципа на ефекта на Пелтие. Този модел няма компресор и е доста икономичен (60W), но и не става за големи помещения, особено при по-ниски температури, като при нас.

Ползваме го да суши прозорците и да обира малко от влагата в кухнята, но понеже съм виждала добитъка на баща ми, как успява да изсмуче и водата от листата на цветята в стаята… та този не става за това, да не се набутвате. При цена от близо 70 лв, ефектът от уреда е много малък.

Иначе е симпатичен, елементарен за ползване, заема малко място и харчи малко ток.

Зелена къща, Общи приказки

Кому пречат билките?

44 Comments

цъфнало зеле - незаконен растителен продукт

Понеже ЕС и светът като цяло си нямат никакви по-важни проблеми за решаване в момента, на дневен ред е отново мотото “да опазим гражданите на ЕС от самите тях”. Някак си между другото и без да ни питат е на път да влезе в сила  “Директива за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти” от 31.03.2004г.

Накратко, това е законодателна инициатива, с която предвижда всички билкови продукти да минават през същите клинични и биохимични изпитания, валидни за продуктите на фармацевтичната индустрия. На пръв поглед не звучи страшно – на кой не му е любопитно да разбере аджеба как точно действа лайката и дали действително отварата от невен има чак толкова много приложения?  На практика процедурата е толкова сложна и така оскъпява продуктите, че за 7-те години гратисен период в ЕС са регистрирани едва 200 продукта, съдържащи само 34 вида билки.

Това, което мен лично ме вбесява е опитът да наместят живота ми на рафтчета, по кутийки с етикети. Да, ползвам и конвенционални лекарствени средства. Когато имам нужда от салицилова киселина и съм сред цивилизацията, си купувам от аптеката аспирин или ацетизал, не тръгвам да търся върбова кора. Също така на аптеката разчитам да си купя пакет лайка, мащерка или жълт кантарион, защото чистите слънчеви полянки все още са ми далече, а аптеката е до нас.

Ще ми е крайно неприятно, ако след време тези природни продукти спрат да се продават в аптеката на нормални цени и започнат да ги таблетират и капсулират, гарнирани с оцветители, консерванти и подсладители. Честно казано, започвам да се притеснявам и дали след време гледането на билки в домашната градинка няма да започне да се санкционира като отглеждането на марихуана и колко години затвор ще ми лепнат за саксиите с босилек? 🙂

Ако и на някой друг тази директива му изглежда притеснителна, може да подпише тази петиция против.

Материали по темата

(Тази директива не се отнася за хомеопатичните лекарствени продукти, които отговарят на условията за разрешение за търговия или за регистрация съгласно по-общата Директива 2001/83/ЕО. Не ми се чете още един скучен документ по никое време, а и хомеопатията изобщо не я разбирам. Интересуват ме единствено отварите и субстанциите, които мога да си забъркам сама в къщи при липса на лекар.)

Зелена къща

Нов живот за старата техника

39 Comments

Не знам защо, но ми доставя удоволствие да вкарвам в употреба компютри, които някой вече е пенсионирал. Някъде в началото на новото хилядолетие узрях за идеята, че вече не ме радва да купувам винаги най-новия хардуер и да съм първата,  нахендрила се на бъг на софтуер, който иначе ти го продават за един тон пари… и започнах да си купувам компютри втора употреба, на които работя с по-стар софтуер. Оказа се, че върша същата работа и губя същото количество време, за да я свърша, а за проблемите някой вече е открил решение и го е описал подробно.

Защо компютри втора употреба?

Изкушавам се с един бърз отговор: за да не отидат на боклука. Всъщност, когато човек си купува техника, това е последното, което го интересува. Винаги ще има и такива, които заради работата или хобито си ще се нуждаят от някакъв специфичен хардуер, но по-голямата част от хората обикновено не използват и половината от възможностите на хардуера и софтуера си. Често точно те нямат необходимата сума и купуват компютрите си от най-близкия техно-маркет на лизинг, което всъщност е голямата глупост. А, да… и мрънкат колко им било скъпо и колко високи им били лихвите.

Е, хубавото е, че от доста време у нас има много добра алтернатива за непретенциозни потребители – марковите компютри втора употреба. Обикновено са сглобявани от качествени компоненти, тествани за съвместимост, кутиите на десктопите и корпусите на мобилните са много по-добре проектирани и… в общи линии са добър избор, защото забравяш за някакви проблеми и просто употребяваш.

Кога е подходящо да купиш такъв компютър?

  • Когато достатъчно добре знаеш за какво ще го ползваш и си видял в офертите компютър с параметри, които те устройват.
  • Купил си преди години някакъв софтуер, който ти върши добра работа и нямаш намерение да инвестираш пари и време в нови версии.
  • Трябва ти нещо много здраво и много евтино, защото ще го ползваш в “опасна среда” (в сервиз или работилница, сред малки деца, на места, където кражбите или природните бедствия са нещо обичайно и т.н.)  🙂
  • Когато нямаш достатъчно излишни пари в брой, а машината ти трябва спешно.
  • Не таиш особено голямо уважение към поредните еко-био-мега-скъпи измишльотини, но от друга страна ти пука за природата и не смяташ, че работеща качествена техника трябва да отива на сметището.

Нашите истории със стари компютри

Обичам стари компютри. Да де, знам как звучи… “възпявам електрическото тяло…”. Ама аз наистина обичам стари компютри. Имаше един период преди 19 години, когато в къщи мъкнеха от къде ли не древни 8 битови машини, от време на време им бършех праха, пусках ги и се опитвах да измисля за какво могат да се ползват.
После минах набързо през манията да имам най-новата и най-скъпа техника, на която качвах последни версии (естествено пиратийки) на софтуер, от който нищо не отбирам и тепърва ще уча, но идеята беше, че трябва да имам най-новото и мощното, за да изкарвам повече пари.
За късмет тази болест ме отмина бързо. За късмет и парите през този период смениха цената си няколко пъти, та в крайна сметка не знам какви финансови загуби са генерирани от цялата тази история, иначе щях да се гръмна.
От 6-7 години насам отново съм фен на старите компютри. Честно казано – станах им фен по принуда. Случи се през една Коледа, когато имах пари колкото да си платя наема и билета до Бургас. Семейството за мен е тази институция, която винаги ще те прибере на топло, нахрани, позабърше сълзите и закрепи самочувствието, така че връщайки се за празниците при семейството, трябваше да измисля как да се отблагодаря за грижите, защото, когато си на найсе и кусур години, не върви да се тръсваш на готова софра, ако ще и да си пълен с проблеми. Родителите ми тогава таралянкаха някакъв Pentium 90MHz от 96-та и понеже дори и те мрънкаха колко им е бавен вече… хрумна ми да им подаря нов компютър. За наистина нов, естествено пари нямах. Някак си успях да събера 130 лв, с които купих втора употреба Compaq – параметрите му сега нищо не говорят, но бяха като на офисната ми машина година и нещо по-рано и изглеждаше почти неупотребяван на външен и вътрешен вид. Родителите ми останаха доста доволни от подаръка и го ползваха няколко години, а аз се запалих по марковите компютри на старо.
От тогава двамата с Прасунсен сме си купували винаги компютри и лаптопи втора употреба, като рядко се е случвало някоя машина да ни струва повече от 350 лв. Тествали сме най-различни фирми, но като че ли за сега най-доволни сме от услугите на “Краш” и “Retro-PC-Mania” – и двете фирми имат доста добре подбрана техника и добър сервиз.

Всяка от машините ни си има някаква история, може би за това някак си са ни скъпи – повече откъм емоции, отколкото като пари.

  • Този Dell Latitude 410, на който пиша в момента, взехме заради пътешествието ни в Грузия миналата година. Достатъчно лек, за да не тежи в раницата и достатъчно удобен, за да можем да работим на път, ако се наложи.
  • стационарния ми hp d325, който смених наскоро беше и компютъра, който прецаках особено тъпо още преди да съм го пуснала за пръв път. Бях особено бясна на себе си, защото компютъра беше подарък от Прасунсен за рожденния ми ден. За моя радост от “Краш” ми го оправиха за часове, а аз си спечелих като подарък и една “Приказка за човката” :).
  • стария Прасунсенов IBM NetVista беше един от малкото, купени от друга фирма. На още по-стария, полуразпадащ се жълт Прасунсенов компютър изгърмя захранване в работен ден, точно когато е затрупан със спешни задачи и NetVista-та беше избран, купен и инсталиран за по-малко от 3 часа. От Коледа 09, оборудван с още рам е при родителите ми – да смени древния първи Compaq 🙂
  • Fujitsu Celsius M440, който смени NetVista-та е много добре проектирана работна станция и още му завиждам на Прасун за нея. Аз подменям компютър около година и половина след него и никога не попадам на толкова добро съотношение цена/качество.
  • А… и ThinkPad-a… любимия на половинката и големия ми грях, че незнайно как успях да  променя плановете му да си вземе отново лаптоп от тази марка, та в къщи се оказахме с още един Dell – този път Latitude 610 – и един нещастен Прасунсен 🙂

Едно приложение на 9 годишен лаптоп

Чудехме се за какво да използваме стария ни IBM ThinkPad R31, модел от 2002-ра. Изключително здрава машина с много удобна клавиатура, уви само с 256MB RAM и слабичък вече процесор. Не ни се продаваше, нито подаряваше, защото има някаква сантиментална стойност за нас – това е първия лаптоп на Прасунсен, ходил е до  Индия, Сърбия и Унгария и… когато си носил нещо на гръб толкова много, просто не можеш да го зарежеш :D.

Тото ми предложи да му качим Crunchbang Linux и честно казано бях доста скептична. Ползваме Ubuntu на част от другите си машини, но аз специално съм си прост линукс потребител и изобщо не ми се е налагало да го разбирам. Чудех се дали изобщо ще се справя сама да си инсталирам или конфигурирам нещо в Crunchbang, но се оказа лесно и забавно. И въпреки че не се препоръчва за сериозна работа, тази дистрибуция си има всичко необходимо за браузване, блогване, слушане на музика, има офис пакет, напълно достатъчен за 90% от нуждите ми и все още не съм успяла да я накарам да крашне. На лаптопа е инсталиран само безплатен софтуер, а десктоп компютър с подобни параметри може да се намери и за 65 лв, така че това е вариант дори и за материално затруднени хора.

Е, според мен снимката на екрана е достатъчна реклама на Crunchbang. Експериментирах с неща, които обичайно правя на един лаптоп вечер – пуснах си музика, Skype, отворих някаква електронна таблица, един 70 MB pdf списание за четене (на сайта на “Домът” има стари броеве, които можете да дръпнете/четете безплатно) и Chrome с обичайните минимум 4 таба, когато не работя. Нормално самата ОС окупира малко под 60MB RAM, а и това conky, което държа на десктопа за да следи ресурсите също похапва от тях, но пък ThinkPad-а отново е използваем, а аз си имам нова играчка 😀

Зелена къща

Къщичка за звездобройци

7 Comments

Къде ще прекараме следващата си ваканция ли? Ами във френски куб. Така се оказа, че наричат малките квадратни дървени къщички 3х3х3 метра, за които Валя ми прати линк.

carre-detoiles-exterior

Концепцията е много сладка – имаме супер луксозно бунгало за двама, което включва спалня, дневна, баня, отделна тоалетна и кухненски бокс в съвсем малка площ. В дневната има каминонапомнящ отоплителен модул и телевизор, разтегателен диван и компактни масичко-табуретки.

livingarea

carre-detoiles-interior

До спалнята се стига по стълбичка, а освен леглото, горе има и нощни шкафчета-ракли с осветление. И най-сладкото: кръгъл прозорец точно над леглото 😀

viewfromloft

showercloset

Снимките са взети от сайта на Carre d’etoiles, там има и доста забавна 360° разходка из къщичката, много снимки и видео. За сега ваканционни селища с такива къщички има само във Франция, очаква се да плъзнат из Европа, ако се харесват. Нощувката в момента (декември, студ) e около 85 евро за двама.

Ако искате да си купите такова кубче за вила или къщичка за гости – според този документ струват 25 000 евро, напълно обзаведени и готови за ползване. За доставката и монтажа нищо не разбрах 🙂

box2

Ако искате да си направите нещо такова – гледането е без пари. Гледането на звездите също 🙂

Зелена къща, Направи сам

Бетонни колчета с кофраж от отпадъци

42 Comments

Преди известно време някой ми беше задал въпроса за какво биха могли да се използват пластмасовите бутилки от минерална вода. Е, за големите разфасовки вече имам и отговор 🙂

kolci1

Това е ул. “Пловдивско поле” в София, която от известно време насам вече има и нова придобивка за пешеходците – тротоар, свободен от коли. Забележете симпатичните жълти колчета с интересен релеф по тях.

kolci2

Сега ги погледнете от по-близо.  Може би формата ви е позната?

kolci3

От единствения останал неуспешен (и небоядисан) опит става ясно какво са използвали за кофраж живеещите в околните блокове. Докато се накумя да я снимам тази “оградка” и взеха, че боядисаха всички колчета.

Идеята ми се струва добра, мисля да се възползвам от нея, когато стигнем до оградата 🙂

Зелена къща

Джаджи за контактите

57 Comments

От време на време имам навика да преглеждам и спама, особено ако е български. Този път имаше мейл от някаква пловдивска фирма Х10 ООД и инфо за устройство, което намалява сметката за ток, като оптимизира работата на електрическата мрежа. Заинтригува ме и цъкнах на сайта. Харесах си и още една джаджа за контакта, която защитава от токови удари и мълнии.

Та въпросът ми е: някой ползвал ли е подобни или тези уреди? И изобщо… малко повече инфо от потребителите 🙂

Отзивите на сайта ги четох, вярвам им, ама все пак никой няма да ръгне отрицателните във фирмения си сайт.

Зелена къща

Нов блог за земна архитектура и еко строителство

46 Comments

Или по-скоро глог… И тъй като услугата на dir.bg е в състояние да откаже по-нетърпеливите, а информацията в glinata.dir.bg е много интересна, иска ми се някак си да я споделя с кратък анонс…

  • Непечената глина като строителен материал: мръщете се колкото искате – Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и е просъществувала… 2300 години?! Колко сгради от прехвалените съвременни материали ще изкарат толкова? Жилищата от непечена глина са топли през зимата и прохладни през лятото, а относителната влажност в тях е най-подходяща за човешкия организъм.
  • Английският коб: защо си мислиш, че хобитските къщи са само в книгите на Толкин? Всъщност  къщите от глина и слама са характерни за Англия и Уелс от XI до XIX век, като само в Югозападна Англия са запазени около 20 000 такива къщи, честно неремонтирани от векове.  Този тип къщи изживява своето възраждане в Англия и има фенове на много други места. Искате да си построите хобитска къща? Инструкции и рецепти има тук.
  • Старата къща: За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени. По нашите земи в миналото са се строели дървени, каменни и кирпичени къщи…
  • Екоселищата – между мечтата и реалността: “Нашето общество е обременено от разочарования. Много проблеми са резултат от отчуждението на човека от природата, от другите хора и… от самият себе си. Ние експлоатираме природните ресурси, ние експлоатираме болшинството от световното население, и все още усещаме неудовлетворение и страдаме от стрес…” Интересни факти за съществуващите по света екоселища, с техните културни, социални и екологични аспекти.
  • Ренесансът на трамбованата глина: Знаехте ли, че Антонио Гауди и Франк Лойд Райт са правили проекти за сгради от трамбована глина? Аз не. И ми беше интересно да прочета за това.
Благодаря на арх. Георги Георгиев за интересната информация, илюстрациите и видео информацията в неговия блог.