Очаквахме този момент още от есента, когато дойдохме тук. Грижливо пазихме недокосната ливадата глухарчета в задния двор: от градинските ни ботуши, от косата, от съседските кози и кокошки. Дълго се опитвах да стана рано, докато по цветчетата има роса и накрая просто излязох с кошничката в жегата и набрах количество за около 1 литър. Внимателно спазихме етапите от рецептата и този път се сетих да ги заснема всички.
И идилията беше дотук
Чудех се дали да пускам този пост, но понеже мернах в блогосферата, че и някой друг е правил такова вино – вече мога спокойно да си призная: нашето за директна консумация не става. Кисело е като оцет :D, а алкохолния градус не мога да измеря – явно има малко по-едра утайка, която е минала през тензуха и задръства виномера ми.
И понеже не знам дали догодина ще се опитвам отново да правя алкохол от глухарчета (химиците в семейството здраво ме наплашиха с разните съединения, които се получавали при неправилна ферментация и ефектите върху различните органи на тялото, ама те моите по принцип така могат да те откажат от всяка храна) – замислих се за всякакви
Алтернативи за консумация на глухарчета
- Салата от млади листа на глухарчета: ползват се като марули, води се доста полезна пролетна храна. По-старите листа нагарчат, но на мен това не ми пречи.
- Панирани цветове на глухарчета: идеята за това (заедно с уверенията, че е много вкусно) дойде от @Roguegater. Ние за по-бързо си направихме омлет с последните жълти глухарчета, които успяхме да наберем в двора и беше доста приятно ястие. Догодина ще е сред основните ни мезета за април 🙂
- Запарка от цветове (рецептата взех от блога на Късна Пролет): заливат се 15 цветчета с около литър вода, похлупва се и като изстине се пие като вода.
И идеи за какво да ползвам моя киселяк (понеже след толкова чакане и труд ми е жал да го изхвърля, а Прасунсен опита една глътка и се отказа, така че съм сама в усилията си да изпразня бутилката):
- Коктейл Бредбъри: 1/3 от много киселото ми вино от глухарчета, 2/3 тоник, лед, коктейлни аксесоари според вкуса.
- Глътка от виното чудесно ароматизира и прави приятно кисела газираната вода, която пия вместо безалкохолни. Знам, че газираното не е полезно, ама ми писва голата вода и чая, а разните фрешове са си калорични.
- И естествено – вместо лимон или оцет в салатата.
Може би трябва да ползвате тази рецепта http://loisslokoski.blogspot.com/2012/06/dandellion-wine.html от един кулинарен блог е 🙂 Успех!
Точно тази видях оня ден… ама чак другата пролет ще има пак глухарчета при нас.
Май на омлет ще ги консумирам вече глухарчетата, шипковото вино и сайдера ми се получават по-добре 🙂
Навремето баба ми правеше такова вино.Аз не съм се пробвал,но нейното се получаваше доста добро.Прави се с дрожди за бяло вино.Ако се ползва хлебна мая,не се получава-става си дирекно на оцет.
Абе уж винени дрожди ползвах, ама нещо количеството не е баш както трябва.
На опаковката пише, че 5-15 грама са за 100 литра вино, а аз правих 1 литър, лабораторен опит. Та от там вероятно е сакатлъка, просто нямаше с какво да премеря прашеца и карах на око 🙂
хммм за вино ще трябва да сложите към 20 процента захар към прибавената вода,по рецептата е 3 паунда на 2 галона,за 1 л 200 грама,вие сложихте ли,явно след алкохолната ферментация поради слабия градус на винцето е тръгнала оцетно кисела такава,а иначе от вредни продукти не се страхувайте,глухарчето е основна суровина за добив на силимарин основния и единствен хепатопротектор или пазител на черния дроб един вид.
Захарта и изобщо всички съставки Прасунсен имаше грижата да преизчисли и ги отмери много педантично до прашинка… 🙂
Аз трябваше да сложа само маята… така де, поемам вината и оцета 😀
При нас, заради климата ли, не знам, ама всичко ферментира много бавно и трудно – киселото зеле стана 1 месец по-късно, на сайдера добавях екстра захар и пак стана само 2% алкохол… дори и отпадъците в кофата за компост не миришат, въпреки горещината.
Ама щом глухарчето е толкова полезно за черния дроб, ще си допия оцета… то така или иначе остана съвсем малко в шишето. С газирана вода в жегите страшно върви 🙂