Билките в градината

Задния двор в началото на май

Дворът ни е трън в очите на близки, съседи и минувачи. Принципно сме наясно какво в общи линии искаме: максимално естествена среда, като горска полянка. Селекция от най-готините местни диви видове, които се чувстват добре на тази почва. Няколко лехи с цветя и зеленчуци, за които ще полагаме грижи. Дръвчетата, храстчетата, лозите и останалите трайни насаждения.

На теория звучи просто, на практика не чак толкова готините и откровено досадните местни диви треви се чувстват прекалено добре в двора и успяват да се извисят до човешки бой.
Та вопъла ми “Не пипай дивото!” се спазва някъде до средата на май, а към средата на юни дори и аз съм приела идеята да окося ниско целия треволяк. Но от тази пролет – определено съм решена да проверя какво все пак минава под ножа.

Твърдо разпознати билки



От растенията, които си растат на воля в двора и нямам съмнения относно самоличността им, използваме активно глухарчето и маточината. От листата на глухарчето може да се прави салата, жълтия цвят става за паниране (или както ние го обичаме повече – на омлет), а миналата година дори се опитахме да правим вино от глухарчета. Половин бутилка оцет от него още се мота в шкафа.

Маточината трудно може да се сбърка, заради лимоновия аромат на листата. От нея си правя чай – изстуден е добър и през лятото, но листата се берат преди да е започнала да цъфти. В двора маточината расте на едно единствено място и поради тази причина не пускам чужд човек да коси там. Опитах се да садя “културна” маточина от купени семена, опитах се дори да пренеса коренче от тази в оградена леха, но и в двата варианта няколко пъти неуспешно.

Кукуряк “отглеждам”, защото е красив и е от първите пролетни цветя. Всяка година си самопораства на едно и също място – край оградата. Подозирам, че ако се пробвам да го пренеса в цветна леха, ще претърпя неуспех и просто го пазим при косене.

Лепката, родилната трева и бучинишът са от нежеланите плевели в градината. Не са грозни, просто на нас са ни безполезни и окупират всичко. И въпреки уверенията на Прасунсен, че няма вариант да объркаме бучиниша с магданоз, на мен ми е леко притеснително да го гледам в двора. Иди доказвай после… 😀

Предполагаеми билки

Това са растенията, които аха да назова, ама ми липсва сигурност. Не бързам да ги използвам, но ми се ще да ги запазя някак си.

Това, което наричам “конски босилек” доста прилича на салвията, засадена от купени семена в двора. Пчелите на съседа го обожават и преди да се приберат привечер, почти не може да се ходи спокойно около тези храстчета.

От предполагаемия “теснолист живовлек” имахме доста в лехата с невените, но беше брутално оплевен от роднини :). Идея нямахме какво е това растение, не остана време да проверя предварително, не впечатлява с външен вид… но все пак ми оставиха няколко, за да проверя какво е. Надявам се да са достатъчно, за да се размножи пак.

За петопръстника съм по-скоро сигурна и аха да го преместя в горния раздел, но в двора открих и друга трева, доста приличаща на него. Намерих я в един блог  като “планински очеболец” и май според доп. инфо ще се окаже точно това.

За нежния лилав жаблек също щях да съм напълно сигурна, но при ровичкането миналата пролет съм го записала като Vicia tenuifolia (тънколистна глушина), та в крайна сметка не знам кое растение от семейство Бобови окосих вчера.

Търся помощ

За последните няколко треви нямам никаква идея и ще съм благодарна, яко някой ми даде насоки. За предните, уж разпознати също, разбира се :).

Миналата година в двора се подвизаваха няколко вида див здравец, тази пролет самоизникна само този. На картинка прилича на пиринейски здравец.

Това, което прилича на лайка няма нищо общо нито с нея, нито с полското подрумиче като листа. Някакви странни широки са, ниско долу.

За останалите нямам съвсем никаква информация, но ако някой ми каже как да се отърва от този противен трън (без химия), ще черпя :).

***

Още поне 20-тина растения останаха неизследвани, защото или са били единични бройки, или миналогодишни и липсващи през тази пролет, или снимката съвсем не става за нищо. Вероятно темата ще е с продължение. Поне докато ме мори любопитсство.

 

23 thoughts on “Билките в градината”

  1. 9 е великденче. За синьото ще се сетя скоро, беше нещо сродно на врабчови чревца, ако не се лъжа.

    15 комай си е обикновена маргаритка.

  2. Ok, сетих се за синьото – Вероника нещо си, veronica persica примерно. Ша са поровиш за детайли.

    Тия съм ползвал с нелош успех:
    http://whattheflora.com/
    http://biology.burke.washington.edu/herbarium/imagecollection.php?Page=plantkey.php

    Сега по другата тема, за местенето. Ако имаш притеснения, мести растението в късна есен, като го извадиш с поне 10 см радиус почва околвръс. Специално маточината е супер инвазивна и се хваща от всичко – например аз съм я “разсаждал” като изкоренявам една туфа с дърпане, която е превзела ягодите и ако я забравя в някой ъгъл, догодина там расте маточина.

    Тръни, лапад и прочее коренови се махат с дълбоко копане. В задния двор на едното село извадихме 10тина корена трън и лапад, които на листа стигаха 100-120 см височина. Коренът на всички, до където ми стигнаха силите, беше към 60 см и надолу неизвестно още колко. За целта подкопах 2 лопати надолу и после – дядо вади ряпа.

    Другия вариант е косачката – едната микро ливадка има бая бонсай лапад, петопръстник и живовляк. Породено от 3 години косене лятото през месец. Ето матрял (зима, пролет, по-пролет):
    http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/7005623521/
    http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/7087430109/
    http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/5660451413/

  3. На досадно-противния трън баба ми му викаше паламида и твърдеше че не подлежи на унищожение, освен с директни физически действия или засаждане на някой още по-противен плевел, който да го задуши.

  4. Благодаря за включването 🙂
    Това синьото вярно прилича на врабчовите чревца… ще видя останало ли е нещо неизскубано за сравнение.

    @gezatop тоя трън миналото лято го заливахме с вряла вода и уж бяхме успели да го уморим 😀
    Явно е оцелял някой корен, защото тази година се е разпрострял още, пущината. Ще проверя с мотиката ще имам ли повече успех.

    П.П. Боби, сори, късно го видях тлъстия коментар… заминал е в модерация заради линковете 🙂
    Благодарности за които, ще чета по-подробно тези дни 🙂

  5. За 10 се въздържах оня ден, за да дам точен вид, но понеже нямам време, давам само това, което е очевидно с 1 поглед: според мен това е някой вид хвощ, може би Equisetum arvense (полски). Най-лесно се различава при поникването, има специфична “глава”.

  6. Верно ужасТ – как няма да сте трън в очите на съседите – ми то си е мамата таковало 🙂 Що не си преместиш каквото ти трябва по краищата – после тотално плевене (мен ме мързи и ползвам тотален хербицид) и после -тревица и ел. косачка / тример?

    Мани другото, ами от кърлежи, дзмии – не ви ли е страх?

    Тва с врялата вода за сефте го чувам – не вярвам да можеш да умориш корена, ако е на 40-50-60 см надолу – или колко 90 литра ли да сипваш 🙂 Плевене му е майката или листен хербицит – слагаш в ръчно пръскало и цъскаш САМО върху листата на бурена. Той, като си “усвои” отровата му умира секво и само махаш изсъхналата горна част – в почвата (изключае корена на гадината) – нищо не попада, а и тези хербициди имат кратък карантинен период. Мразя ги, щото боцкат 🙂

  7. @Cyber/SAS
    пробвахме с детелина на съвсем малка цветна леха, която е с по-свястна почва и е торена, поливах я… и порастна съвсем рехава тази година. Как я мислиш тази работа със саденето на тревица по почти 400 кв.м. неравен терен, без източник на вода извън водопровода?
    Като безсмислен труд ми се вижда това (иначе е възможно, ама за чий?) 😀

    Кърлежи има където има домашни животни. Ние откакто оградихме и кучета не влизат. Само 2-те котки, ама тях ги пудря за паразити. И да, притесняват ме, ама не чак толкова, колкото, ако се мотаме по дивите полянки. Има един спрей против кърлежи, пръскаш се и си една идея по-спокоен.
    Змиите, ако случайно се окаже, че тукашните ядат мишки, ще ги призная за домашни любимци. За сега само откривам по някой змийски труп, с който си играят котките (иначе ние газим в някои части на двора с ботуши и от други съображения – примерно заровена тел или арматура, която да ти пробие джапанката).

    С косачка по нашия терен не става, тримера върши добра работа, ама много насича тревата и като някакъв прахоляк я разпръсква… после седи като мръсно по листенцата на цветята и по тревата. Ползвам го около бордюрите и на тесни места, където не мога да замахна с косата.
    С ръчната коса е най-чиста работата (и безшумна), а и си е фитнес 🙂

    Не че съм против хербицидите в случаи като с тоя трън, ама някой трябва да купи и напръска (около стените на къщата също не е зле, че растат треволяци в бетона).
    Т.е. няма да е до края на месеца 🙂
    Някакви платформи за излежаване планираме в тази част на двора, та няма да оцелее тръна под тях или поне няма да боде краката ни… ама не знам кога ще сколасаме и за това.

  8. Ся, Кот. Аз по принцип мразя да давам наклон на … на когото и да е, но ние всяка вечер с бебето сме на двора – те и през деня – та е невъзможно да има нещо по-високо от 2-3 см (кося тревата кат Хамериканец – сяка седмица). Друго си е – моравка, чадърче – шезлонг и лаптоп в скута хе хе…

    И при мен беше много неравно – решението – чичко с мотофреза – срещу 1 бутилка сливова разора (разрохка) всичко на 40 см дълбочина и после с момата – земи тия гребла за изравняване, тревица – семена – пак с греблата да ги скрием от врабците и мравките. Накрая – с една голяяяяма дъска – слагаш и денсиш по нея – ние много се забавлявахме – за отъпкване и това е…

    Относно поливането. Цената на водътъ тук е ниска – ние поливаме с обикновени, кръгови пръскачки – всяка вечер за около 10 мин, ако не е валяло – това Април до Септември вкл. Имаме си таймер с магнитен клапан – просто не е добра идея да си на двора между 21:00 и 21:10 🙂 Сметката ни за вода не надхвърля 15 лв., като разбира се се къпем всеки ден (верно – понякога в тандем) на проточен бойлер – доста дълго…

    Много го мислехме, но при нас къщата е цопната в средата на парцела, и на изток ни е гаража (няя двор) – на Юг направихме зеленчуковата градина – растат сега там домати, краставици, билки, 3 вида марули, репи, тиквички, лук, чесън и патладжан (20 м2) – на запад сме заградили на кучетата – там нищо не никне кажи речи – те са ни по 33 кг+ всяко и на север е баш двора с тревата, цветята, навесите, барбекюто и мини-алпинеум. Дет се вика – за всекиго по нещо.

    Другия плюс на тревата, е – че като косиш отпадъка отива за загърляне на зеленчуците – и нямам кьорав плевел там – мързелива, изпитана сто годишна практика 😛

  9. Абе тури едни компири, кво се занимаваш 😀

    Иначе това с тревата за загърляне на зеленчука е добра идея, мисля да я приложим и с цел запазване на влагата. Че това поливане много тегаво, при нас за разпръснати лехите, защото няма 10 квадрата читаво място на едно. И само ходим насам-натам с маркучи и лейки.

  10. Така де – загърлянето освен че няма плевели (плътна сянка) – задържа много влага. Съседите поливат като луди – аз съм веднъж седмично – нямам грижи. Само трябва да се внимава да не се завъдят голи охлюви под тревата за загърляне, че става ужас… Треа се поглежда – ако се появят – махаш цирка за два дни и нова трева за загърляне. Ларвите им не търпят 2 дни пек – мрат и пак си ти…

    Аз щото все едно си кося всяка седмица и подменям тревата – старата я горя на барбекюто и проблем няма. Ама щото има матрял… Офлювите не ги кефи млада трева – явно под слама се развъждат – или де да знам – усещат, че не си пипал повечко време и си викат – а – тук е сейф 🙂 ха ха – Бе Пауло Куельо пасти да яде 🙂

  11. Споко, тука през ден някакъв чичко ни обяснява как трябвало да подравним с една фадромка и да сеем картофи 😀

    То и при нас къщата е в ъъъ… в средата на парцела (т.е. триъгълника) и кажи-речи на единственото място, където биха ни разрешили да строим в тоя парцел, ако трябва да се спазят всички законови отстояния 🙂 Не че 500 кв.м. са малко място, ама с тази форма…

    Нас си ни кефи биоразнообразието… принципно мъдрим някакво лежерно терасиране, защото имаме наклон, но не бързаме да го правим. Искам да се получи естествено, все едно нищо не е пипано, но да ни е удобно.
    Равно (колкото за лека дървена платформа с чадърче и шезлонги) – до бараката долу, при долната “тераса”. Горе-долу единственото подходящо място.

    Ей сега, примерно, най-сетне определихме най-подходящото място за гараж. Освен друго е и на място, където отдолу е само камънак и канала за мръсната вода (не особено дълбоко закопан заради дългия му път, наклона и височината, където трябваше да се включи в шахтата). Нито можеш да изравниш, за да сееш нещо, нито да терасираш читаво, нито ще расте нещо културно без цялостна подмяна на почвата, та… 🙂
    Е как да го пусна чиче с мотофрезата там? Или ще правим наново канала, или ще му плащам техниката 🙂
    Иначе такова чудо има брат ми, ама като дойде и видя на място сам се съгласи, че с фрезата няма да стане. Той канала минава по диагонал през половината парцел.

    При нас водата май е малко по-скъпа. Ние не плащаме много (горе-долу като теб), но поливаме само няколко лехи със зеленчуци и цветята ми. Съседите при същия парцел като нашия като размер се оплакват, че от сега им е 40 лв водата, заради поливането.

    За загърлянето си прав, Боби слагаше на места, ама слама… Аз доматите си ги насадих с Terawet в корените, ще видим тази година от колко поливане ще имат нужда. Но при мен са в коминки така или иначе, те задържат влагата.

  12. Гаража за какво ще ви е 🙂 За КоУеУетата ли 🙂 хе хе – ми да – не знаех за тръбата 🙂 Аз за тва избягвам да давам акъл 🙂 Я кажи ся кво е тва “коминки”, че ме застреля, честно.

  13. Гаража… един ден, като одъртеем толкова, че да не можем да извървим 4 км пеш с пазарските торби, ще се наложи да опрем и до кола 😀

    Коминките са си прости бетонни коминни тела, единични. Ползваме ги за евтини временни преместваеми стенички за терасиране + бетонна саксия без дъно. Едното струва между 1.20 и 2 лв, зависи от къде ги купуваш. Нямат впечатляващ външен вид, ама вършат работа и варосани изглеждат почти прилично 🙂

    http://homes.gruh.org/wp-content/uploads/2013/05/kominki.jpg
    http://homes.gruh.org/wp-content/uploads/2013/05/kominki2.jpg

    Тези варосаните от долната снимка ни останаха от строежа и докато ги подмятахме насам-натам из терасата, просто ни хрумна… А ги варосах, защото след 4 години навън почнаха да зеленясват, а точно варосвах дръвчетата… 😀

  14. Коте, теснолистния живовлек (и широколистния също) са незаменими за налагане на рани, особено гнойни. Два пъти съм си удряла палеца на крака в градината (от футбола с кучето) и двата пъти – листа живовлек омотани като превръзка, отгоре бинт, приличах на бинтован заек от анимационен филм, обаче няма грешка – нито забира, нито се подува, тая билка всичката мърсотия смуче. Сушен живовлек се прави на чай против кашлица. Лападът пък е на особена почит, щом раззелени, бера и готвя или бланширам за зимата, започне ли да израства, режа. Кафяв ориз с пресен лапад и джоджен от градината – и с домашно кисело мляко – е любима пролетна манджа на всички в къщи.
    На билките и аз съм фенка, засадила съм маточина, мента, исоп, риган, мащерка, лавандула, балканска чубрица и майорана. Презимуваха и сега са кокетни туфички. От самораслеците пазя само живовлека и джоджена.
    Да споделя за поддръжката – тример нямам, обаче си поръчах акумулаторна ножица, много доволна съм – реже отлично, подходяща е за неравен терен. Държиш с лявата ръка треволяка, с дясната кълцаш и оп-в количката, чиста работа.
    Поръчала съм и едни интересни ръчни инструменти – плоскорези на Фокин, руска джаджа : http://prodavalnik.com/ploskorezi-na-fokin-i20542133. Като ги получа и пробвам, ще споделя опит.

  15. Малина, теснолистия изобщо не го знаех, че е живовлек, докато не го видях в една стара книга за билки 🙂
    И аз често се халовсам къде ли не, ще го пробвам, ако е в сезона.

    За тези плоскорези четох някъде, ще чакам отзиви 🙂

    Ние пък си взехме една книга за пермакултура, чакам на опашката да стигна и аз до нея. Не бързаме да оформяме окончателно двора, поне докато не ни писне, ще е поле за експерименти 🙂

  16. Малина, а лапада не може ли да го оставим до есента както си е – има ли причина да се реже?
    А за плоскореза четохме миналата година, но тогава нямахме никаква обработена земя и нямаше да ни е полезен. Че чакаме инфо от тебе каква работа върши 🙂

  17. За плоскорези бая мога да ви надуя главата, а и не само – прочее руски екзотични пособия:
    http://www.youtube.com/watch?v=h_lxpA0lhDc
    http://www.youtube.com/watch?v=OL9oad4VS70

    Аз си предпочитам мотиката.

    Коминките, ако се турят по 2 или 3 една връз друга, ще се получат идеални микро подигнати лехи 😉 Като ги видях на живо ми хареса идеята за малки култури, ягоди, билки и тн, защото позволяват повече микро менижмнт.

    Специално за тревата, най-добрата употреба, която сме намерили, е компостирането. Ние така действаме на едното село, където има камари трева, щото само едната ливадка е към 150 квадрата (поливането е с централна вкопана кръгова и е поне 2-3 часа 2-3 пъти седмично през нощта), та едно косене пълни към 1 кубик с трева. Ето снимка на Гери връз част от ливадката:
    http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/7302304762/in/set-72157601978628651

    Не мога да си представя да горя тревата, която е на практика чист (ако не пръскаш с разни отрови) източник на азот. Дори да се натрупва на купчина някъде, омешана с лозови или дървесни клонки от резитбата (за структура) и някоя лопата пръст, без да си играеш с нея допълнително догодина ще имаш тор.

    Иначе мулчирам ягодите с нея, но тъй като е прекалено фина, много се степва. Затова и сламата (не сено!) е по-добър мулч за ягодите. На есен успешно сме мулчирали чесън и лук с 5 см трева, но трябва да има нещо в нея за структура, иначе не може да я пробие стръка след зимното спластяване. ТЕОРЕТИЧНО става дори и за домати, виждал съм идеята “насипване на вадата и после като поливаш тревата е суха и лека и се дига нагоре и реално поливаш под тревата”, но съм скептик докато не опитам.

    Цялата тая ненужна тирада идва да покаже, че всеки има свой метод, което е една от най-яките страни на градинарството!

  18. Адаш, освен самозасяването на плевели, има ли друга причина да се избягва сеното за мулчиране? Понахвърлих сега малко около тиквичките, а нямах време да изчиствам само стъбълца и се чудя дали беше добра идея.

  19. @ Прасунсен
    Лападът се реже, защото много бързо израства на височина,листата стават малки и тънки и накрая цъфти. Аз режа върховете, а често и почти до корен, така има шанс пак да пусне повече листна маса и да има по-дълго за консумация. Плоскорезите ги вземам утре, поръчах ги, защото наесен оставам сама и мотиката бая ме измаря. Тези са по-лекички и като че с по-малко усилие има резултат, пък са и три в едно. Ще разказвам 🙂 Тревата и аз я слагам за компост, но я оставям да позасъхне първо – за сваляне на обем и азотно съдържание. И аз като вас не бързам с оформлението на двора, доста оскъдна ми е намесата в проценти от общата зелена площ. Боцкам разни храстчета от промоции, една пауловния за екзотика, малко овошки, малко рози…
    В заключение – каквато и техника да има (и инструменти), няма ли време за поддръжка, става джунгла.

  20. Конския босилек страшно прилича на (но не е) една декоравина салвия, която сях миналата година. Не беше лоша, но не се разсади сама следващата година и се отказах от нея.

  21. А, салвия имаме, 7 растения с тазгодишните. Много прилича конския босилек на нея наистина, вероятно е от същия род, вид.

    Какво значи “не се разсади сама”? Не беше ли многогодишна салвията? На нашата зимата даже не й опадаха листата.

  22. Обещах да пиша отзиви за плоскорезите – определено съм доволна! Имам два вида – малък и голям, работих и с двата. Големия го монтирах на сап за мотика със сечение близко до правоъгълно, за малкия ми приспособиха една по-здрава летва. Ползвам големия за нещо като косене – по-скоро е между косене и рязане, за по-къси треви, бурени, тревни труфи. Като му се хване чалъма, върши работа 🙂 И големия, и малкия са перфектни за разрохкване на почвата, много леко се работи, не е като с мотика. Малкия върши работа и като уред за вадене на плевели. Стоманата им е много здрава, но като цяло не са тежки инструменти и не измарят. Така де, с кирка и лопата не се виждам:) накратко – лично аз съм доволна. Поздрави и да публикувате още снимки:)

  23. Благодаря за инфото!
    Ще трябва да ги пробваме тези плоскорези и ние 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *