Навесът, направен преди 3г ни върши добра работа, но въпреки това следобедното лятно слънце прави невъзможно седенето (и работата) на верандата.
Въртеше ми се в главата идеята за някакви прости щори, от сорта на бамбуковите, но от материал, който няма да изгние и се намира и в местните железарии.
Материали
- Градинска засенчваща мрежа 90%;
- Дървен прът за моп (може да се замени с някаква летва, но струваше 1,50лв, бамбуков и добре изгладен);
- Два вида куки за окачване (с халка и без);
- Летви;
- Канап и конопени въжета.
Реализация
Самите щори се правят много лесно:
- Засенчващата мрежа се реже на нужния размер и се заковава с телбод за предварително лакираните летви.
- В горната част на летвите се навиват куките, които са с допълнителна халка, а другите куки се навиват в носещата греда.
- Дървеният прът за моп служи за тежест и опора за навиване в долния край на щората. Махат се гумените му аксесоари и се зашива здраво в подгъв на мрежата с канап и дебела игла (губерка).
- Мрежата се разнищва, така че ако се срязва от двете страни, е добре също да се обканти с канап. Аз я минах грубо с тропоска, защото… ами така ми харесва 🙂
- Щората се окачва, като се ползват малките халки за захващане една в друга, а големите се оставят за въжетата.
- Накрая се прави механизма за навиване с помощта на конопените въжета и големите халки.
За да не се измъкват въжетата от халките, краищата им могат да се съединят в някакъв красив морски възел.
И отзиви след 3 седмици употреба
Засенчващата мрежа пропуска доста светлина. Не знам какво точно означава 90% в обозначението, но определено не спира 90% от светлината. Иначе е проветрива, пропуска въздуха и не прави верандата задушна. Не скрива съвсем и гледката към двора.
Този вид окачване и навиващ механизъм се оказаха неподходящи за външна употреба. Още от първия ден се почувствах като на ветроход и се наложи да връзвам здраво въжетата за парапета, за да не летят щорите насам-натам. Не помага много :).
След някоя друга година, когато се наложи да подменяме щорите, ще избера по-плътна материя и ще измисля някакво по-подходящо окачване.
Радвам се, че имам сродни души! 😀 Повечето ми приятели са техничари и изобщо не приемат с възторг моята страст към дръжките за мопове, “свинските опашчици”, щипките за растения и други подобни като материали в интериорния дизайн.
Между другото, колкото по-плътна е мрежата, толкова повече проблеми създава вятърът – преди имах по-плътна и при една буря я изкърти заедно с рамките.
Затова си сложих мрежа против градушка – намерих в много красив зелен цвят, който кара балкона ми да изглежда като полянка на шарена сянка. Обаче там седя в по-късните часове, не в жегата – мрежата против градушка не спира много слънцето и не знам дали ще е подходяща за вас. Затова пък спира насекомите и любопитните погледи на комшиите. 😉
Със здраве да си ползвате вашата мрежа и ще се радвам да споделите и други интериорни хакове. 😀
Благодарим 🙂
То и ние се водим техничари уж… ама в работно време. За почивка от доста време насам предпочитаме да се занимаваме с други неща 🙂
Аз се надявах с тази рехава мрежа въобще да нямам проблеми с вятъра, но… оказа се не достаръчно рехава за него и достатъчно за слънцето 🙂
Пази от слънчеви лъчи, но отново подобно на шарена сянка.
Ами не е лесно да се намери златната среда, така че и на вятъра да угодим, и на слънцето, и на себе си… 😉
На другия балкон мисля да пробвам с тензух (това, което имам, всъщност е по-скоро марля на големи листа – малко по-рехаво е от тензуха, но прави приемлива сянка). Но следващият силен вятър сигурно ще го изкърти и него, ако разчитам само на рамки отстрани.
Така че мисля да сложа за основа армираща мрежа – падам си по едни парчета метър на два, на дупки около 6 на 6 см. Нищо чудно и тая конструкция да я изкърти вятърът, но от проба глава не боли… ако тази глава не се намира точно под падащата мрежа. 😀
Мой близък ми препоръча да си сложа от прозрачните плоскости, каквито има по автобусните спирки – забравих името на материала. Уж спирали и слънце, и шум. Е да, но аз държа да има не само навес отгоре, а и странична стена, за да спира комарите. А пък с такава плътна стена няма да влиза въздух. Май докато не усвоя анаеробен начин на живот, ще трябва да карам на мрежи. 😉
Поликарбонат може би е имал предвид… има ценово прилични варианти, но наистина спира всичко. Включително и гледката 🙂 (изкривява образа).
Мислех да “остъклявам” верандата с такъв материал, но в крайна сметка решихме първо да пробваме с ветроупорни завеси (ей тези http://homes.gruh.org/?p=3607 )
На едната си тераса баща ми сложи външни PVC щори, от ролетните. Освен жегата, спират и студа донякъде. Но пък съвсем затварят терасата, когато са спуснати 🙂
И аз се замислям за ветроупорни завеси – но само за зимата, през топлото време не бих искала превръщам балкона в парник. Само че ме е страх, че тези ветроупорни завеси не са особено коткоупорни. 😉 Досега съм намирала на доста солени цени, а не ми се правят експерименти да видя за колко време 12 лапи ще им видят сметката. Вие за колко взехте Вашите завеси?
Нещо от сорта на 430лв общо 5 завеси… наистина става парник в жегите, вдигаме ги някъде към май и ги пускаме към края на октомври.
Коткоупорни са, нашите 2 не са успели да ги скъсат все още, а цяла зима изкарват на тази веранда. Обаче започва да понамирисва на котки 🙂
Явно вашите котки не се стараят достатъчно. 😉 А моите дават всичко от себе си! Последният им подарък – котешка колибка – оцеля около половин минута. По секунда за всеки лев от цената…
Така че засега съм пас за завесите – не са достатъчно скъпи, за да изкарат цял сезон! 😀
Тъкмо се зарадвах, че са коткоупорни… и ето на, не били 🙁 Голям проблем има с котьо..