Архив етикети: lifehack

Нещо като портманто

Коридорчето при входа на къщата е 1,30 на 1,70м с 4 врати и с много зор успяхме да сместим шкаф над врата, тясно 20см огледало и шкафче за торби и чадъри, но честно казано за обувките и връхните дрехи там място не успяхме да направим. По тази причина още от самото начало се събличаме и събуваме в дневната, а за всекидневните обувки ползвахме етажерка до вратата и подпряно на стената старо огледало. Доста неудобно решение, понеже за да се видиш в огледалото трябваше да приклекнеш, а етажерката пречеше на робота и отварянето на гардероба до нея (толкова не го харесвах, че дори нямам снимка със старата етажерка).

Естествено, потърсих някакво готово решение, не намерих нищо подходящо с нужните размери и решихме да си направим сами портманто, но понеже не можехме да доизкусурим идеята, на дневен ред за сглобяване дойде едва тази пролет.

Чудихме се откъде да си поръчаме дървен плот с нужните размери и покрай една поръчка от Икеа взехме един от тяхна система стелажи – беше рендосан и импрегниран, затова остана само да го нарежем за полиците, вертикалната част от отпадъците от рязане и да го лакирам. Заедно с този плот взехме и два метални рафтоносача и с това спестихме дървената подпора за горния рафт.

Рамката за долната част направихме от квадрат 2х2 см, за да съответства максимално на рамката на огледалото. Боядисах двете метални части черни (в тон с други мебели, защото е по-лесно и защото месинговата рамка на огледалото ми стоеше малко ретро). През пролетта все още нямахме електрожен, затова рамката е сглобена с планки, захванати с нитове.

Не ни се пускаше поръчка за 2 пластмасови тапи за профила и Прасунсен ги издялка от дърво, а аз ги боядисах в черно. Наложи се да премести и контакта за роботчето.

Наложи се да си купим  комплект метчици и плашки за нарязване на резба, за да монтираме ръчно направените планки към огледалото (всички купешки планки бяха по-широки от рамката на огледалото).

Дълго се чудихме и как да фиксираме допълнително огледалото към стената и накрая използвахме пак квадрат, в който мушнахме заварената от предните собственици шпилка към огледалото. Парчето дърво, което ни беше останало, за да закрепим лоста към стената стигна колкото да монтираме една закачалка за шапки и къси якета на него 🙂

За да не се цапа дървото от калните обувки изплетох на една кука чердже от канап. Можем да използваме втория плот за по-високи боти или ботуши през зимата, но през останалото време е удобно място за градските ни раници.

Роботи в кухнята

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

Живот без кола: експеримент с продължение

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Торбичките за пазаруване

С Прасунсен ползваме текстилни торбички за пазаруване по-редовно от около 3 или 4 години – когато започнаха да се появяват достатъчно големи и евтини в кварталните супермаркети. Преди този момент основно ги колекционирах: поредната месторабота, връчваше ни се нещо рекламно в брандирани текстилни торби, които някак си се оказваха в моите ръце (колегите обикновено не проявяваха никакъв интерес към тях). Аз ентусиазирано си ги мъкнех в дамската чанта до първото им пране и после забравях за тях. И така до следващата.

После във “Фантастико” се появиха едни огромни пазарски чанти от нетъкан текстил с дълги дръжки, които се оказаха удобни за носене на рамо и побираха всичките ни покупки… и изведнъж се оказахме затрупани с такива. Защото струваха левче едната и в общи линии напълно си изплащаха парите за срока си на ползване. А и при тази цена, като забравиш да си вземеш от къщи, винаги можеш да си купиш нова.

Е, в Своге освен една умряла “Европа”, други супермаркети от калибъра, с който бяхме свикнали няма… и торбички за многократна употреба в местните магазинчета за хранителни стоки не се продават все още. И понеже не сме склонни да даваме суми от сорта на 16 лв за пазарска торба, потърсихме си онлайн не чак толкова “уникални, ръчно изработени” и т.н.

Изисквания:

  • здрава, по възможност да даяни на пране;
  • достатъчно голяма, за да събере половината от седмичните ни нужди;
  • дълги дръжки, защото и двамата предпочитаме да носим тежко на рамо;
  • като ще даваме малко повече пари от 1 лв, поне да не правим безплатна реклама на някоя фирма, т.е. да не брандирана;
  • да не струва повече от 5 лв.
Оказа се, че торбата-мечта не съществува, но понеже напазарувах 3 броя различни чанти, които ми се сториха интересни…
(чантите са закупени от www.decorbox.bg, продуктовите снимки по-долу са техни)

Чанта с отделения за бутилки

 

Плюсове

Оказа се здрава, добре ушита, с много приличен външен вид. Събира перфектно 6-те малки бирени бутилки в голямото си отделение и 3 бутилки вино в отделните джобове. Струва си цената от 3.50 лв.

Минуси

Малка е за обичайните ни покупки, а и на дръжките им трябва още малко дължина, за да се носи удобно на рамо, когато си със зимно яке. Май ще има повече важната роля да решава проблема с хаоса от бутилки в къщи, отколкото за пазарска чанта.

Карирана чанта с 2 вида дръжки

 

Плюсове

Два вида дръжки: за носене в ръка и за през рамо. Малко джобче за ситни неща/пари. Подсилено двойно дъно и почти достатъчен за нас размер. Доволно евтина (2,80 лв).

Минуси

Дългите дръжки отново не са достатъчно дълги. Чантата трудно може да се носи през рамо, особено ако си облечен с дебели дрехи и ръката, с която придържаш дръжката остава неудобно високо.

Ултра сгъваема чантичка за забравани

Обикновено аз имам задачата да набутам пазарските чанти в раницата си и също така често ги забравям. Връщането за торбите дори и когато сме почти пред двора е досаден процес, включващ отключването на 2 броя врати и спъването в 1 брой котка, която тренира цирковия номер “зигзаг около краката им”. По тази причина се изкуших за една малка сгъваема торбичка, която да спасява положението в такива случаи – мисля да я забравя някъде по джобовете на якето си.

 

Плюсове

Заема наистина ужасно малко място в сгънато състояние. Много лека и компактна, има карабинер за носене на колан или може да се ползва като ключодържател. Приятно голяма (на живо повече, отколкото изглежда на снимката). Идеален заместител на найлонова торбичка тип “потник”.

Минуси

Като изключим това, че не става за носене на рамо… май няма. Но пък и в описанието никъде не пишеше, че е с дълги дръжки. Малко по-скъпа (3.90 лв), но отново влизаше в предварително зададената финансова рамка “оправдана цена за 1 брой”.

 И в крайна сметка…

Експериментът ми струваше 10.20 лв за трите чанти и 3 лв за доставката. Не съм разочарована, днес дори ми харесват повече от вчера. Ще ги ползваме и не струваха скъпо, но… май следващия път торбите ще си ги шия аз. Или поне ще им добавям по един комплект дълги дръжки 😀

 

Нов живот за старата техника

Не знам защо, но ми доставя удоволствие да вкарвам в употреба компютри, които някой вече е пенсионирал. Някъде в началото на новото хилядолетие узрях за идеята, че вече не ме радва да купувам винаги най-новия хардуер и да съм първата,  нахендрила се на бъг на софтуер, който иначе ти го продават за един тон пари… и започнах да си купувам компютри втора употреба, на които работя с по-стар софтуер. Оказа се, че върша същата работа и губя същото количество време, за да я свърша, а за проблемите някой вече е открил решение и го е описал подробно.

Защо компютри втора употреба?

Изкушавам се с един бърз отговор: за да не отидат на боклука. Всъщност, когато човек си купува техника, това е последното, което го интересува. Винаги ще има и такива, които заради работата или хобито си ще се нуждаят от някакъв специфичен хардуер, но по-голямата част от хората обикновено не използват и половината от възможностите на хардуера и софтуера си. Често точно те нямат необходимата сума и купуват компютрите си от най-близкия техно-маркет на лизинг, което всъщност е голямата глупост. А, да… и мрънкат колко им било скъпо и колко високи им били лихвите.

Е, хубавото е, че от доста време у нас има много добра алтернатива за непретенциозни потребители – марковите компютри втора употреба. Обикновено са сглобявани от качествени компоненти, тествани за съвместимост, кутиите на десктопите и корпусите на мобилните са много по-добре проектирани и… в общи линии са добър избор, защото забравяш за някакви проблеми и просто употребяваш.

Кога е подходящо да купиш такъв компютър?

  • Когато достатъчно добре знаеш за какво ще го ползваш и си видял в офертите компютър с параметри, които те устройват.
  • Купил си преди години някакъв софтуер, който ти върши добра работа и нямаш намерение да инвестираш пари и време в нови версии.
  • Трябва ти нещо много здраво и много евтино, защото ще го ползваш в “опасна среда” (в сервиз или работилница, сред малки деца, на места, където кражбите или природните бедствия са нещо обичайно и т.н.)  🙂
  • Когато нямаш достатъчно излишни пари в брой, а машината ти трябва спешно.
  • Не таиш особено голямо уважение към поредните еко-био-мега-скъпи измишльотини, но от друга страна ти пука за природата и не смяташ, че работеща качествена техника трябва да отива на сметището.

Нашите истории със стари компютри

Обичам стари компютри. Да де, знам как звучи… “възпявам електрическото тяло…”. Ама аз наистина обичам стари компютри. Имаше един период преди 19 години, когато в къщи мъкнеха от къде ли не древни 8 битови машини, от време на време им бършех праха, пусках ги и се опитвах да измисля за какво могат да се ползват.
После минах набързо през манията да имам най-новата и най-скъпа техника, на която качвах последни версии (естествено пиратийки) на софтуер, от който нищо не отбирам и тепърва ще уча, но идеята беше, че трябва да имам най-новото и мощното, за да изкарвам повече пари.
За късмет тази болест ме отмина бързо. За късмет и парите през този период смениха цената си няколко пъти, та в крайна сметка не знам какви финансови загуби са генерирани от цялата тази история, иначе щях да се гръмна.
От 6-7 години насам отново съм фен на старите компютри. Честно казано – станах им фен по принуда. Случи се през една Коледа, когато имах пари колкото да си платя наема и билета до Бургас. Семейството за мен е тази институция, която винаги ще те прибере на топло, нахрани, позабърше сълзите и закрепи самочувствието, така че връщайки се за празниците при семейството, трябваше да измисля как да се отблагодаря за грижите, защото, когато си на найсе и кусур години, не върви да се тръсваш на готова софра, ако ще и да си пълен с проблеми. Родителите ми тогава таралянкаха някакъв Pentium 90MHz от 96-та и понеже дори и те мрънкаха колко им е бавен вече… хрумна ми да им подаря нов компютър. За наистина нов, естествено пари нямах. Някак си успях да събера 130 лв, с които купих втора употреба Compaq – параметрите му сега нищо не говорят, но бяха като на офисната ми машина година и нещо по-рано и изглеждаше почти неупотребяван на външен и вътрешен вид. Родителите ми останаха доста доволни от подаръка и го ползваха няколко години, а аз се запалих по марковите компютри на старо.
От тогава двамата с Прасунсен сме си купували винаги компютри и лаптопи втора употреба, като рядко се е случвало някоя машина да ни струва повече от 350 лв. Тествали сме най-различни фирми, но като че ли за сега най-доволни сме от услугите на “Краш” и “Retro-PC-Mania” – и двете фирми имат доста добре подбрана техника и добър сервиз.

Всяка от машините ни си има някаква история, може би за това някак си са ни скъпи – повече откъм емоции, отколкото като пари.

  • Този Dell Latitude 410, на който пиша в момента, взехме заради пътешествието ни в Грузия миналата година. Достатъчно лек, за да не тежи в раницата и достатъчно удобен, за да можем да работим на път, ако се наложи.
  • стационарния ми hp d325, който смених наскоро беше и компютъра, който прецаках особено тъпо още преди да съм го пуснала за пръв път. Бях особено бясна на себе си, защото компютъра беше подарък от Прасунсен за рожденния ми ден. За моя радост от “Краш” ми го оправиха за часове, а аз си спечелих като подарък и една “Приказка за човката” :).
  • стария Прасунсенов IBM NetVista беше един от малкото, купени от друга фирма. На още по-стария, полуразпадащ се жълт Прасунсенов компютър изгърмя захранване в работен ден, точно когато е затрупан със спешни задачи и NetVista-та беше избран, купен и инсталиран за по-малко от 3 часа. От Коледа 09, оборудван с още рам е при родителите ми – да смени древния първи Compaq 🙂
  • Fujitsu Celsius M440, който смени NetVista-та е много добре проектирана работна станция и още му завиждам на Прасун за нея. Аз подменям компютър около година и половина след него и никога не попадам на толкова добро съотношение цена/качество.
  • А… и ThinkPad-a… любимия на половинката и големия ми грях, че незнайно как успях да  променя плановете му да си вземе отново лаптоп от тази марка, та в къщи се оказахме с още един Dell – този път Latitude 610 – и един нещастен Прасунсен 🙂

Едно приложение на 9 годишен лаптоп

Чудехме се за какво да използваме стария ни IBM ThinkPad R31, модел от 2002-ра. Изключително здрава машина с много удобна клавиатура, уви само с 256MB RAM и слабичък вече процесор. Не ни се продаваше, нито подаряваше, защото има някаква сантиментална стойност за нас – това е първия лаптоп на Прасунсен, ходил е до  Индия, Сърбия и Унгария и… когато си носил нещо на гръб толкова много, просто не можеш да го зарежеш :D.

Тото ми предложи да му качим Crunchbang Linux и честно казано бях доста скептична. Ползваме Ubuntu на част от другите си машини, но аз специално съм си прост линукс потребител и изобщо не ми се е налагало да го разбирам. Чудех се дали изобщо ще се справя сама да си инсталирам или конфигурирам нещо в Crunchbang, но се оказа лесно и забавно. И въпреки че не се препоръчва за сериозна работа, тази дистрибуция си има всичко необходимо за браузване, блогване, слушане на музика, има офис пакет, напълно достатъчен за 90% от нуждите ми и все още не съм успяла да я накарам да крашне. На лаптопа е инсталиран само безплатен софтуер, а десктоп компютър с подобни параметри може да се намери и за 65 лв, така че това е вариант дори и за материално затруднени хора.

Е, според мен снимката на екрана е достатъчна реклама на Crunchbang. Експериментирах с неща, които обичайно правя на един лаптоп вечер – пуснах си музика, Skype, отворих някаква електронна таблица, един 70 MB pdf списание за четене (на сайта на “Домът” има стари броеве, които можете да дръпнете/четете безплатно) и Chrome с обичайните минимум 4 таба, когато не работя. Нормално самата ОС окупира малко под 60MB RAM, а и това conky, което държа на десктопа за да следи ресурсите също похапва от тях, но пък ThinkPad-а отново е използваем, а аз си имам нова играчка 😀

Списъкът с подаръците

Странно е как всеки път, когато ни се наложи да купуваме подарък на близък или приятел, изпадаме в дълбока чуденка на какво точно би се зарадвал получателя. Уж знаем много за близките си хора, уж ги слушаме внимателно, но… ето – от години поканата “Елате ми на гости” се заменя с по-удобното за всички “Да се видим някъде навън?” и реално не знаем нищо ново за домовете на приятелите си след оня първи път, когато сме празнували новото жилище или квартира.

Неделното обикаляне по магазините ме подсети колко много предмети планираме да си купим и колко много от тях ще са подаръците, на които много бихме се зарадвали и бихме ползвали (или поне притежавали)  с радост. Списъкът изглежда странно, признавам… особено когато се е родил в женска глава. И като съм тръгнала с признанията – вчера си купих шублер от Практикер – след многомесечно опяване от моя страна и мрънкането на половинката “Ама колко често ще го ползваш… потрябвало ти е веднъж и хайде – един излишен инструмент”.  Е, шублерът снощи излезе от списъка ми с подаръци 🙂

Моливко и Сръчко

  • Винтоверт (все още нямаме такъв инструмент, а ни чака голямо разглобяване и сглобяване на мебели)
  • Електрически прободен трион (за дребни дърводелски дейности в къщи)
  • Електрическо ренде
  • Електронна рулетка
  • Разни дребни инструменти с разнообразни функции. Имаме цял шкаф с клещи, отверки, чук, трионче и т.н., обаче винаги се изкушаваме да допълним колекцията с още  🙂 (запълнихме 2-та шкафа за инструменти и ако ще си купуваме още, ще ни трябва още една къща :))

Горният списък звучи сериозно, но всъщност на нас не ни трябват скъпи професионални уреди, а просто обичаме като ни потрябва нещо за дребна поправка в къщи, да ни е под ръка, а не да звъним на познати с молба да разнасяме някакви инструменти през половината град. Винтоверт или трион от 30-тина лв са ни напълно достатъчни като начало – какво от това, ако трионът се скапе след първото шкафче за обувки, което ще е правено с него. Нали това ще е “шкафчето, направено с триона от Пешо!” 🙂

В края на краищата евтината ми “куче марка” бормашина, която на всичкото отгоре купих на старо от колега, си върши добра работа вече 6-та година и още е здрава.

За терасата и градината

  • Соларни лампи от всякакъв калибър и форма
  • Красиви ръчно рисувани керамични саксии
  • Брадва. Без майтап.
  • Косачка (или коса), тример за храсти, градински ножици, права лопата.
  • Разни смешни по-нестандартни градински украшения, като тенекиена котка или градинско джудже – прасенце 🙂

За къщата и душата

  • Книгите обикновено предпочитаме да си ги избираме и купуваме сами, но примерно за някои справочници никога не идва ред, а ще стоят добре в библиотеката и може да са полезни, когато няма ток и нет 🙂 Не, че често са ми трябвали справочниците по висша математика или електротехника, но сега съжалявам, че ги изоставих при последното пренасяне.
  • Барометър/влагомер/термометър – някакъв комбиниран домашен уред с приятен дизайн и повече функции – отдавна се каним да си купим и все отлагаме, защото не ни е чак толкова необходимо, но… такъв подарък ще ни зарадва 🙂 (вече ни зарадва :D)
  • Домакинска везна все още нямаме.
  • Масичка за закуска в леглото. Наскоро много се изкуших от една такава, която ставаше и за лаптоп, имаше и подвижен накланящ се половин плот, за да четеш удобно книга, без да изливаш чашата с кафето на другата половина… и за малко да я купим за един приятел, но Прасунсен ме спря с въпроса: “А сигурна ли си, че у тях има място за още излишни мебели, ако и да са сгъваеми?” Е… не бях, така че му подарихме класическата бутилка.
  • Пластмасови,  плетени или сглобяеми картонени кутии за багаж от всякакъв калибър.

От списъка ни отсъстват традиционните тостер, сокоизстисквачка, комплект тенджери и сервизи порцелан, които обикновено се подаряват на новодомци или на младоженци, защото вероятно както повечето от тях и ние сме стара къща, която просто се мести с покъщнината си на ново място и вече сме си купили всичко по-необходимо. Май списъкът с подаръци не е чак толкова лоша идея.

На кой всъщност би му хрумнало, че ще се зарадваме на една брадва с панделка и картичка на дръжката?!

Tips & Tricks: филтри за iRobot

Ако случайно сте събрали на едно място в къщи ултразвукова вана и роботизирана прахосмукачка iRobot Roomba 520, известна икономия на средства може да реализирате, като “изперете” употребявания 2 месеца филтър в ултразвуковата вана, вместо да го изхвърлите. Почиства се перфектно и в дълбочина (както се казва в рекламите), без да се размъхнатва и накъсва текстила на филтъра.

Опитът е направен с евтина 50-левова китайска ултразвукова ваничка (доста по-прост и слаб модел от оня, с който експериментирах преди време) и чиста вода, без никакви препарати. Предполагам, че щипка прах за пране във водата ще успокои и маниаците на тема чистота 🙂

Освен на джоба ви, рециклирането на филтрите с пластмасови рамки ще се отрази добре и на околната среда.

Работа отвъд Околомръсното

Оглеждаш ли се за къща извън големия град? Може би със смяната на местоживеенето не търсиш всъщност и по-голяма промяна. Повечето хора не искат да признаят, че всъщност търсят промяна на начина си на живот и работа, и вместо това се вкопчват в работата като извинение да не осъществят мечтата си да избягат от града.

Имам поне пет бързи отговора на въпроса “как ще ходя на работа, ако си вземем къща извън големия град”. Не обещавам, че ще са лесни, но сам(а) избираш дали искаш да живееш с апатия или с предизвикателства, които съвсем не са толкова страшни. Независимо дали искаш да смениш само местоживеенето си или цялостния начин на живот, има много възможности да го направиш – повече са дори от оправданията.

Да започваме:

1. Преместване със запазване на сегашното работно място. Това е най-правия път и логично е избор на повечето хора. Ако искаш да поемеш по него, а ти се струва, че не е възможно, добре е да премислиш вариантите. Те са основно два:

a) Да пътуваш до работа. Всекидневното пътуване изисква две неща: време и пари. По отношение на парите няма кой знае какво да се направи – ако мислиш да шофираш, може да помислиш за по-икономичен модел кола или скутер. Вариантът с обществен транспорт може да бъде гъвкав, особено ако между новото ви жилище и големия град има ЖП връзка – има различни намаления и карти, които могат да спестят доста пари. След като се проучат вариантите, въпросът опира до следната сметка: ще изхарча ли повече пари за път отколкото сега плащам, за да живея в града, и ако да, искам ли да платя цената. В общия случай ако не разполагаш със собствено жилище в града, равносметката ще е в полза на живеенето извън него, защото транспортните разходи са по-малки отколкото наема на жилището.

По-съществен въпрос е времето. Губенето на 3-4 часа за път на ден (по час-два във всяка посока) може да се окаже сериозен препъни-камък. Много хора по света го правят, но това не означава непременно, че и вие трябва да сте готови на същото. Все пак, би ли могло това време да се оползотворява? Тук пак общественият транспорт печели, защото предлага много повече възможности – докато пътува с автобус или влак човек може да спи, да чете, да слуша радио или аудио книги и дори да работи на нетбука си. Тези, които шофират, могат да се възползват единствено от радиото и аудио книгите.

б) Да работиш отдалечено. Дори и в България това започва да се случва често. Разбира се, човек, който работи на поточна линия в завод, няма как да върши работата си от разстояние, но в наше време огромна част от хората в големия град се потят в офиси и почти всички те биха могли да вършат същата работа от дома си с добра интернет връзка и телефон. Преди да помислиш “никога няма да ми разрешат това”, иди и попитай, не губиш нищо.

2. Смяната на работното място е следващият очевиден избор. Преместването в ново жилище би могло да те предразположи и за такава важна стъпка. А защо да сменяш работата си? Ето няколко идеи:

а) Работа в новото населено място. Това невинаги е възможно особено ако се местите в някое село. Но нищо не пречи да опиташ – обикновено в малките населени места няма много специалисти, така че би могъл бързо да се превърнеш в най-уважавания експерт областта си.

б) Работа в големия град, но на по-удобно място – една лесна възможност, която често се пренебрегва. Можеда продължиш да работиш в големия град, но да намериш работа в близост до най-удобната ти гара, спирка или пътна артерия, която използваш за придвижване до дома. Често транспортът в големия град отнема същото и дори повече време, отколкото транспорта до него. И ако сега пътуваш по един час на ден до работа, при една такава промяна би могъл дори да намалиш общото време за път.

в) По-добре платена работа, която да компенсира нарасналите разходи от пътуването. Това звучи достатъчно ясно – единственият въпрос е защо отсега не си започнал по-добре платената работа.

г) Работа с по-гъвкаво работно време, която да облекчи новия ти дневен режим. Крайно време е да скъсаш с ретроградните разбирания, че денят започва в 9:00, обедната почивка е точно 30 минути и денят завършва в 17:30. С малки изключения (например служители на каса/гише и работници на поточна линия), за повечето професии такова строго фиксиране на времето е ненужно. И ако сегашните ти работодатели още не са го разбрали, има достатъчно други. Едно по-гъвкаво работно време ще ти даде спокойствие и възможност да се съобразяваш с графика на транспорта или собствените си нужди, вместо с точния час, в който трябва да си в офиса.

д) Нова работа, която да ти позволява да работиш дистанционно – ако не изцяло, то поне няколко пъти седмично. Много фирми в много области в цивилизования свят вече са отворени за това. Разбира се у нас нещата са с 20-тина години назад, но няма пречка да потърсиш и да се опиташ да договориш условия, които те устройват.

3. Да смениш професията. Може да звучи радикално, но е напълно реална опция дори и да си на 40. Ако в новото населено място няма работа за специалисти като тебе, вероятно има друг вид работа, която би ти харесала. Възможно е също смяната на професията да ти даде възможностите описани в точки 4 и 5.

4. Да преминеш на свободна практика. Няма значение дали си лекар, програмист, дизайнер, монтьор, адвокат или дори дърводелец – почти всички професии могат да се практикуват и на свободна практика. Различните видове компютърни специалисти са най-облагодетелствани, защото могат да работят дистанционно за клиенти от цял свят. Но дори и да не си от тях, няма причина да се отчайваш. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на сайт като Guru.com, за да видиш колко различни професии могат да се упражняват дистанционно на свободна практика. Ако твоята професия е такава, има много подобни места онлайн, където да се свързваш с потенциални клиенти или да обменяш идеи с други специалисти на свободна практика. Най-добрата отправна точка е FreelanceSwitch.

За повечето от останалите остава възможността да практикуват локално в и около новото си местоживеене. И разбира се, точка 5.

5. Да стартираш малък бизнес. За много хора тази възможност звучи малко страшно, но всъщност почти по нищо не се различава от другите споменати по-горе.

Малкият бизнес може да бъде локален – в малките градове и села много неща липсват, така че с малко креативност може да си единственият, който е подхванал нещо. Например в Своге няма нито един дюнерджия, така че ти можеш да си първият 🙂 Разбира се, стартирането на такъв бизнес изисква някакъв капитал – затова е добре да се помисли още преди строежа или покупката на имота за живеене. Хората често се изхвърлят до краен предел на финансовите си възможности, за да имат по-хубава къща с по-голям двор, като така си отрязват възможностите за инвестиране в бизнес.

Ако обаче разполагате с малко повече капитал, може да организирате и по-глобален бизнес, който просто е базиран в малкото населено място. Ако става въпрос за някакво производство или отдалечени услуги (например шиене на ишлеме), в малкия град ще имате достъп до повече свободна работна ръка, по-малки разходи за наеми и съпътстващи бизнеса услуги.

Отново хората на интелектуалния труд са облагодетелствани, защото в много случаи имат възможност да старитрат онлайн бизнес с много малко разходи (подобно на работата на свободна практика). Другите обаче също могат да стартират онлайн бизнес – повече за това чети в примера в края на материала.

Напълно реален и не толкова лош вариант е да се хванеш и със земеделие, пчеларство и т.н. – каквото е подходящо за съответното място. Тези си занимания можеш да комбинираш с работа “на парче” (отдалечено или не) и в крайна сметка да живееш много по-интересно, без от това да страдат финансите ти. Преместването извън големия град не намалява възможностите – напротив, отваря нови.

Да разгледаме само един пример за всичко казано по-горе.

Ясно е, че за програмист или преводач не е трудно да работи от дома си в малкия град. Какво да правиш обаче, ако си автомонтьор, работещ по трудов договор във фирмен сервиз?

1. Оставаш на същата работа и пътуваш всеки ден. Работата на сегашното място от разстояние отпада като вариант.

2. Да се хванеш на работа в сервиз в новото място е трудно, защото сервиз или работни места може и да няма, а и да има, заплащането ще е малко. Остава ти вариантът обаче да намериш работа в големия град, която е близо до изхода, откъдето тръгва пътят за новото ти “вкъщи”. Възможностите да смениш работата с по-високо платена, или с работа в сервиз, в който ще приемат да се появяваш в по-удобно за тебе време също са съвсем реални.

3. Вариант номер 3 важи и за тебе, всеки може да смени професията.

4. Отлична опция за всеки автомонтьор – вместо да работиш на заплата, хвани се да оправяш колите на хората по домовете в новия си град или село и около него.

И разбира се (5.), винаги можеш да създадеш собствен авто сервиз. Ами ако вече има такъв, или нямаш пари да го направиш, или пък населеното място е прекалено малко? Можеш да базираш бизнеса си онлайн и вместо да оправяш колите на хората, да ги учиш как да ги оправят сами. Такъв сайт или блог може да печели от реклама, от платени секции, платени видеоматериали за сваляне и т.н.

Няма място в този материал да изброим всички възможности дори за един автомоньор – а какво остава за специалисти с по-“виртуални” професии?

Бетонни колчета с кофраж от отпадъци

Преди известно време някой ми беше задал въпроса за какво биха могли да се използват пластмасовите бутилки от минерална вода. Е, за големите разфасовки вече имам и отговор 🙂

kolci1

Това е ул. “Пловдивско поле” в София, която от известно време насам вече има и нова придобивка за пешеходците – тротоар, свободен от коли. Забележете симпатичните жълти колчета с интересен релеф по тях.

kolci2

Сега ги погледнете от по-близо.  Може би формата ви е позната?

kolci3

От единствения останал неуспешен (и небоядисан) опит става ясно какво са използвали за кофраж живеещите в околните блокове. Докато се накумя да я снимам тази “оградка” и взеха, че боядисаха всички колчета.

Идеята ми се струва добра, мисля да се възползвам от нея, когато стигнем до оградата 🙂