Равносметка за пандемичната 2020

Не ни остава много време да пишем, а и хората вече по-малко четат дълги текстове, но след един коментар в темата “Живот без кола: експеримент с продължение” се почувствах задължена поне кратко продължение да спретна 🙂

За транспортния въпрос

Все още сме без кола. Канехме се през 2020-та най-сетне да намерим време за пустите му шофьорски книжки, но пандемията и нас ни изненада. Но пък сме направили гаражна врата на новата ограда и тази година с помощта на съседа чичо Данчо поизравнихме мястото за паркиране в двора. Както се казва – с копчето преди балтона сме смело напред 🙂

А и Прасунсен още през 2016-та се обзаведе с мотор за кат. М (понеже такава има) и в топлия сезон отмята по-тежката част от пазаруването. През зимата пък, понеже с домашния офис и липсата на занимания в двора сме малко лишени от движение, по-честото пазаруване се съчетава с разходка.

Тази година специално, когато хора из цял свят стояха затворени по домовете си, разходките пеш по любимия ни панорамен път с крайна цел новия голям супермаркет “Фреш” или друг по-далечен магазин ни бяха особено ценни.

Тук се чувствахме спокойни, свободни да се разхождаме в гората и далеч по-малко стресирани от цялата ситуация, отколкото близки и познати в големите градове.

Откъм магазини

По този въпрос определено има развитие за последните 5 години (че и малко преди това). Когато се преселихме в Своге през 2011-та единствения по-голям магазин, където да се разходиш с количка за пазаруване между рафтовете беше една “Европа” в центъра. После се появиха “Марио”, “Аванти”, “Европа”-та стана “СБА”, а в последните 2 години построиха и по-голям супермаркет (въпросния “Фреш” край пътя), с удобен паркинг под него. Има избор на различни стоки, включително диетични храни и все по-малко ни се налага да поръчваме онлайн такива неща.

Това, което определено оцених тази година, е липсата на опашки в местните магазини. Не, че не се случва понякога, но… никога не съм била сред толкова много хора и не съм чакала на такива опашки, каквито стават в суперите в големите градове.

Онлайн магазините

Продължаваме да поръчваме повечето от нужните ни неща онлайн, още повече, че куриерските услуги малко се подобриха. Вече има удобен офис и на Спиди в града, а Еконт се преместиха в по-голям.

И неприятните неща

Съкратиха някои банкови клонове и сметките ни ще се обслужват в София. Да, има онлайн банкиране, но за някои неща ще се наложи да се пътува до физически офис и това е неприятно.

Все още доста хора изхвърлят боклука си извън контейнерите и това се видя много ясно при последните проливни дъждове и сметището, донесено от реката.

Водата и токът често спират. Не сме се захванали – не сме решили за себе си тоя проблем, но понеже е голям проект, все го отлагаме за бъдещето 🙂
Поне вече приемаме спокойно тези неудобства и не ни нервират както преди.

Че болничното обслужване тук е кът, знаехме и преди, но не съм предполагала, че ще ми се налага дилемата да пътувам ли до София за читаво взета проба за PCR тест или да се успокоя с отрицателния от проформа забърсаните ми с клечка бузи.

И нещо, което още не знам към отрицателните ли да го сложа или има шанс да излезе нещо положително: асфалтират 2 от черните пътища при нас. Посред зима, след обилни валежи. Дано напролет са ок.

Остъклена веранда – прозорци

След като в края на миналата година започнахме новото остъкляване на верандата от вратата, още през първите сухи и топли пролетни дни на 2020-та се захванахме с прозорците. Още повече, че ситуацията покрай вируса и затварянето на всичко провали плановете ни за пътувания и… ами нямаше какво друго да правим за почивка 🙂

Старите към 40г дървени дограми, които ни даде съседът ни чичо Данчо бяха от добре изсъхнало дърво в прилично състояние, но зимата, която изкараха навън не им се отрази много добре и се наложи доста работа по тях – махане на обкова, рендосване, шлайфане и грундиране с безир.

Решихме да ги боядисаме в зелено, вместо да ги лакираме с прозрачен лак заради не особено добрия външен вид на дървесината и защото имахме нужда от малко зелен акцент, който преди осигуряваха рамките на ветроупорните завеси.

Понеже в светлите отвори отново няма много прави ъгли, наложи се да добавим един Г-образен метален профил, за да обере луфтовете (и да не вее през зимата). Отново боядисан в зелено, за да компенсира визуално недостатъците на дограмата.

Затварянето на прозорците решихме да реализираме с една неподвижна част (постоянно затворена) и една отваряема част на панти, която се захлюпва към неподвижната част. Двете заедно са с дебелината на гредите от навеса.

Поставянето на остъклението (отново плътен поликарбонат, 3мм) този път направихме по класическия джамджийски метод – с пирончета, понеже оригиналните дограми имаха шлиц за стъкло.

За да се застопорят крилата добре и да не се отварят от вятъра, направихме импровизирани резета от обкова, който беше останал от дограмите. Дълго мислихме какви дръжки да направим, така че да не пречат на затварянето и накрая просто пробихме дупки с бормашината и прекарахме свински опашки – хем като дръжка, хем като застопоряване в отворено положение.

В общи линии, получи се добре и отвън, и отвътре. Естествено, като изпълнение има много недостатъци, но голяма част от тях не зависеха от нас 🙂

Остъклена веранда – вратата

През есента на 2014-та закрихме верандата с едни ветроупорни завеси и първоначално бяхме много доволни от това решение, но с годините те загубиха хубавия си вид и започнаха да ни дразнят. А и махането и слагането им се оказа една досадна дейност, отнемаща 1-2 часа, та заради това го правехме само по веднъж на сезон.

Първоначално миналата година подменихме само завесата с цип при входа с направена двойна врата от дъски и плътен поликарбонат за остъкляване и това решение ни хареса. И тъкмо тогава съсед ни предложи старите си дървени дограми, за да ги използваме като прозорци за верандата. Но есента почти беше приключила, затова прибрахме дограмите под навес за следващата година.

Вратата

Проблем тук се оказа много големият размер на светлия отвор, липсата на прави ъгли и некачественият дървен материал (който трябваше да е добре изсъхнал, но дъските бяха криви още при доставката и се изметнаха допълнително).

При втората врата аз внезапно се сетих “Ами как ще минава котката?!” и се наложи леко преправяне в долната част за котешка вратичка.

Парапет с камерен поликарбонат

Завършихме активния сезон на 2019-та, като закрихме долната част на парапета с плоскости камерен поликарбонат и спуснахме отново завесите за зимата.

Някои детайли

Плътният поликарбонат прилича на стъкло, но се пробива и реже лесно. За съжаление също така лесно се надрасква, затова при миене на прозорците трябва да се внимава да е с много мека кърпа и в никакъв случай да не се използват разтворители. Не махайте защитния слой, докато режете и пробивате – чак след монтажа.

За разлика от плътният поликарбонат, камерният изисква специален обков. Ние използвахме термошайби за поликарбонат и обикновени винтове за дърво. Термошайбите имат и капачета, за да защитят винтовете и дървото от влагата. Има и специални завършващи лайсни, които не позволяват в камерите да влиза вода, мръсотия и насекоми.


Вижте още втората част: Остъклена веранда – прозорци

Amigo почистващ робот

Мине се не мине време и аз пак търся нещо, с което да облекча живота на възрастните си родители. И понеже за робота за прозорци Mamibot нищо не написах, а Vileda Virobi не е точно робот, а не е и прахосмукачка, затова – запознавам ви с Amigo – новото семейно приятелче 🙂

Причината да се спра на него е мрънкането на баща ми, че четките на iRobot Roomba 520 вече са му много трудни за почистване, поради което е оставил робота изцяло в ръцете на майка ми и влошеното ѝ зрение. Избрах Amigo, защото няма хоризонтални четки, с които да прибутва боклука към контейнера – разполага единствено с 2 кръгли четки, по които не се намотават косми.

(Aбсолютно същия модел робот и консумативи за него ще намерите и под наименованието “ISeeLife”)

В комплекта имаше включени 1 допълнителен хепа филтър и 2 допълнителни странични четки (и подарък шоколадче 🙂 ).

Функция моп

Поръчах робота заедно с приставка за мокро почистване, която включва самата пластмасова приставка, на която се закрепва мопът с помощта на нещо като велкро, контейнер за вода, който заменя този за прах и комплект от 2 мопа.

Хареса ми идеята един робот да служи и като прахосмукачка, и като подомиячка – това спестява място и пари. Приставката за моп се закрепва с щифтове към корпуса на робота и малко ме притеснява това, че могат да се счупят при вадене и слагане, но роботът може да работи в режим прахосмукачка и с поставена приставка. Най-добре е да има сложен и моп – така заедно с прахосмученето подът ще се полира допълнително (и няма да се задръстват с боклуци участъците велкро по приставката).
Ориентирането в кой режим (мокро почистване или прахосмучене) става с помощта на електрониката на контейнерите.

Контейнерът трябва да се пълни само с чиста вода, за да не се задръстват дюзите, но препарат може да се постави директно на мопа. И честно казано малка стая може да се измие и без вода в контейнера, само с добре намокрен моп.

В общи линии измива добре и без да мокри прекалено много пода в стаи, които са сравнително чисти. Справи се добре с ламината и не особено добре с белите ми плочки в коридора (не питайте мен защо са бели).

Консумативи

Хубавото на този робот е, че няма чак толкова много консумативи – мопът изглежда здрав и няма да се сменя прекалено често, а единият филтър се мие. Хепа филтърът се подменя на 3/6 месеца, а страничните четки – когато се проскубят.

Самите странични четки не са на винт, а се щракват на щифт, което за мен е предимство.

Консумативи се предлагат от фирмата вносител – Дедал Къмпани ООД, но под марката Iseelife могат да се намерят и в Aliexpress. Хепа филтрите са с размер 99/39/13 mm, т.е. филтрите за повечето други китайски марки няма да свършат работа.

Сравнение с iRobot Roomba 520

Двата робота се различават доста като конструкция, дата на производство и функции и директно сравнение ще е некоректно, но като потребител намирам някои хубави неща в новия робот и други, които ми липсват (но ги има в стария). Основният недостатък в алгоритъма за мен е, че Amigo не знае кога е минал цялата стая и ще продължи да работи, докато има заряд.

По отношение на препятствия се справя по-добре от Roomba 520. Не набира черджета и не вади первазите на паркета. Много меко се спира преди препятствията, вместо да се блъска в тях (в повечето случаи). Справя се добре и със стълбите. Не толкова добре се оправя с измъкването, когато се заклещи някъде, както и с кабелите.

Amigo и стълбите 🙂

Нямам килими вкъщи и единствените тестове за такива повърхности са с изтривалките за крака пред вратата: Amigo не ги бута и влачи насам-натам, но не успява и да ги почисти добре от кал и котешки косми.
По описание ми хареса, че има всмукателна мощност 1300Pa, т.е. предполага достатъчно добро всмукване, но се оказа, че тя е за режима почистване в кръг. По отношение на твърдите повърхности нямам забележки.

Предимства:

  • Безшумен дори и в основния си режим (850Pa). Има и режим с по-малка мощност и още по-малък шум (550Pa).
  • Няма рошави четки, които да се почистват трудно от космите и изобщо цилиндрични четки, по чиито лагерите да се замотават косми.
  • Контейнерът за боклук е лесен за почистване.
  • 3 различни режима на работа на дистанционното. Има отделна програма за почистване на ъглите на стаята, както и програма за малки стаи.
  • Компактен и малко по-нисък от iRobot, навира се под повече мебели.
  • Блъска се по-леко в препятствията (не успява да извади ъглите на первазите по пода).
  • Качва се по-лесно върху килимите, без да ги смотава.
  • Има дистанционно, с което може да се програмира отложен старт, както и да се включи/изключи/придвижи робота из стаята, без да се налага човек да се навежда (което е предимство за възрастни хора).
  •  Li-ion батерия, копче за пълно изключване, когато няма да се ползва дълго.
  • Евтин.

Недостатъци:

  • Ограничено предлагане на резервни части и аксесоари. Не видях да се предлагат батерии у нас.
  • Не се справя добре с много замърсени мокети/килими (не изчисти добре кал и котешки косми от изтривалката пред вратата).
  • В режим моп не измива много добре светли плочки със сериозно замърсяване. По принцип не се справя добре със сериозно замърсяване.
  • Няма жак за зареждане без станция.
  • Малки бутони за управление върху самия робот.
  • Софтуерни недоразумения (когато е на станцията и извадя контейнера да го почистя, тръгва да се разхожда; тръгва да се лута щом спре токът и т.н.)
  • 1300Pa е само за спот режима.
  • Контейнерът за вода се изпразва много трудно от останалата вода. Не трябва да се зарежда с контейнер за вода в робота.
  • За малките стаи обикаля излишно много и харчи много заряд, дори и ако използваш функцията Mini room.

Като заключение: Amigo е добър избор за цената си. Единственото ми притеснение е липсата на резервни части (батерия, колело, контейнер за прах, миещ филтър) в сайта на търговеца и изобщо онлайн, както и вероятността да спрат да се предлагат филтри за този модел след няколко години.

Все още не съм отваряла корпуса за почистване отвътре и не знам доколко ще е възможно както при iRobot прахосмукачката да се разглоби почти изцяло, но след изтичане на гаранционния срок ще пробвам и това 🙂

Нещо като портманто

Коридорчето при входа на къщата е 1,30 на 1,70м с 4 врати и с много зор успяхме да сместим шкаф над врата, тясно 20см огледало и шкафче за торби и чадъри, но честно казано за обувките и връхните дрехи там място не успяхме да направим. По тази причина още от самото начало се събличаме и събуваме в дневната, а за всекидневните обувки ползвахме етажерка до вратата и подпряно на стената старо огледало. Доста неудобно решение, понеже за да се видиш в огледалото трябваше да приклекнеш, а етажерката пречеше на робота и отварянето на гардероба до нея (толкова не го харесвах, че дори нямам снимка със старата етажерка).

Естествено, потърсих някакво готово решение, не намерих нищо подходящо с нужните размери и решихме да си направим сами портманто, но понеже не можехме да доизкусурим идеята, на дневен ред за сглобяване дойде едва тази пролет.

Чудихме се откъде да си поръчаме дървен плот с нужните размери и покрай една поръчка от Икеа взехме един от тяхна система стелажи – беше рендосан и импрегниран, затова остана само да го нарежем за полиците, вертикалната част от отпадъците от рязане и да го лакирам. Заедно с този плот взехме и два метални рафтоносача и с това спестихме дървената подпора за горния рафт.

Рамката за долната част направихме от квадрат 2х2 см, за да съответства максимално на рамката на огледалото. Боядисах двете метални части черни (в тон с други мебели, защото е по-лесно и защото месинговата рамка на огледалото ми стоеше малко ретро). През пролетта все още нямахме електрожен, затова рамката е сглобена с планки, захванати с нитове.

Не ни се пускаше поръчка за 2 пластмасови тапи за профила и Прасунсен ги издялка от дърво, а аз ги боядисах в черно. Наложи се да премести и контакта за роботчето.

Наложи се да си купим  комплект метчици и плашки за нарязване на резба, за да монтираме ръчно направените планки към огледалото (всички купешки планки бяха по-широки от рамката на огледалото).

Дълго се чудихме и как да фиксираме допълнително огледалото към стената и накрая използвахме пак квадрат, в който мушнахме заварената от предните собственици шпилка към огледалото. Парчето дърво, което ни беше останало, за да закрепим лоста към стената стигна колкото да монтираме една закачалка за шапки и къси якета на него 🙂

За да не се цапа дървото от калните обувки изплетох на една кука чердже от канап. Можем да използваме втория плот за по-високи боти или ботуши през зимата, но през останалото време е удобно място за градските ни раници.

Дървена ограда

Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.

Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални.  Купихме дървен материал и се захванахме за работа.

Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.

Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.

Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.

За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.

По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.

Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова  вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.

По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂

Сливи за смет

Преди 3г си купихме 3 сглобяеми, поликарбонатни контейнера за разделен боклук за верандата.

Спомням си, че отнесохме доста чудене за тази покупка, основно от хора, живеещи в големия град, на които разделните контейнери са им под носа. В Своге има на доста места, но до нито едно нямаме път всеки ден, че и всяка седмица.  А мразя да си заривам коридорите и терасите с торби боклук.

Ползваме ги, удобни са. Това лято ми хрумна да ги измия и да проверя за колко време ще ги напълним.

Това на снимките е пластмасата (+ малко кенчета) и хартията, изхвърлени от двучленно домакинство за 2 седмици. За стъклото ни трябва повече време, основно заради повторната му употреба за нещо.

Това не са единствените отпадъци, които генерираме. Имаме кофа за общ боклук и компост.  Стараем се да вкарваме всичко, което може в повторна употреба, имаме торби за пазаруване от плат, не си купуваме излишни пластмасови джунджурийки. Не мисля, че можем да редуцираме опаковките повече от това.

Може би е крайно време или всичко това да се преработва по-успешно за следваща употреба, или опаковките да се правят от някакъв щадящ природата материал, не знам.

Vileda Virobi Slim робо-моп

Преди 8г родителите ми (вдъхновени от мен) си купиха почистващ робот iRobot Roomba 520. Веднъж след 3-тата година смениха батерията и продължиха да го ползват, но когато преди няколко месеца отново се наложи да се сменя батерия, баща ми даде отбой. Много трудно им било вече да му почистват четките, почти не го пускали заради досадния съпорт, който трябва да му се оказва после и т.н. Стана семеен спор, защото майка ми искала робот, но не го почиствала после тя (понеже не вижда добре). Баща ми вече не искал, с метла и моп му било по-лесно, но така само той можел да чисти пода, понеже майка ми не виждала боклука.

Взех присърце проблема и потърсих модел, който да има минимално обслужване, да може да обира прах и косми от твърди настилки (у тях има само паркет, мозайка, гранитогрес и балатум) и да не струва колкото пенсиите на двамата, взети заедно 🙂

Vileda Virobi се оказа кажи-речи единственото, което отговаря на критерия “минимум поддръжка на ниска цена”.

Робот е силна дума за това устройство, което прилича на детска играчка, сменяща посоката при сблъсък с препятствията. Има прост механизъм, сменяеми подложки, никаква електроника и издържлива батерия.

Впрочем с препятствията се справя наистина добре и многото крака на столове и маси не го притесняват.

Плюсове

  • Евтин (около 60лв в момента);
  • Много проста поддръжка;
  • Има консуматив, но не е скъп (около 7лв за 20 подложки и може да се рециклират няколко пъти);
  • Почиства добре грубо преметен от големи боклуци твърд под (в общи линии го оставя толкова добре лъснат,  колкото и iRobot Roomba-та ми);
  • По-малък по размер, Slim версията е много нисък (4,5см) и може да се навре на места, където нормален почистващ робот не влиза;
  • Няма нужда да стои непрекъснато на зарядното;
  • По-безшумен е.

Недостатъци

  • Не е прахосмукачка и не може да обере по-голям боклук (примерно трохи);
  • Не става за мокети, килими, пътеки и т.н.  Само твърди подове.
  • Не обхожда ъглите, както истинските почистващи роботи;
  • Няма сензори, които ще му попречат да падне от стълби;
  • Лута се хаотично като муха без глава (понеже няма и софтуер) и вероятността да не мине никога през някакъв участък от стаята съществува дори при дългата програма.

Поддръжка

Подложките (направени от електростатична синтетика) струват около 7лв за 20 броя и са предназначени за изхвърляне след употреба, но ако на човек му се занимава, може да ги изпере и да ги ползва поне още веднъж.

По принцип подложката улавя космите по себе си, но ако взе пак някакви косми са успели да се замотаят около колелата, отварянето става лесно – с издърпване на колелата и натискане на щифтовете на блока отстрани. Вече самото махане на замотаното от валовете е същата досадна задача, надявам се да не се налага често. Блокът с колела изглежда добре капсулован.

И в заключение

Ползвах го няколко дена у нас и ми се струва добър за поддържане на ламината вкъщи между основните почиствания. На втория ден след чистене с iRobot Roomba успява да обере значително количество прахоляк от иначе изглеждащ чист под.

Вдъхновена от това видео, опитах да го пусна с леко намокрена подложка, но не препоръчвам този режим на работа – робота става по-бавен, а чисти по-зле, отколкото със суха.

Ако баща ми не хареса и Virobi, ще му купя чувал микрофибърни терлици, с които да обхожда стаите методично 😀

 

Безглутенови чапати, соленки и гюзлеме

От Молдова се прибрахме позаоблени и влюбени в гагаузката кухня, а по-специално аз – в гюзлемето. И веднага започнах да експериментирам с различни безглутенови варианти, за да мога да похапвам без Прасунсен да ме гледа тъжно отстрани.

От експериментите троха не остана, дори и от по-несполучливите, но като че ли най-лесно и добре се получи с тестото за безглутенови соленки от този сайт.

Соленки

solenki

  • 150гр брашно, смес от царевично, просо, сорго и нахут (или каквото безглутеново има в наличност)
  • 3-4 чаени лъжички гума гуар (за еластичност на тестото и да не се разпадат)
  • 150гр масло на кубчета
  • 150гр сирене и кашкавал
  • 1 жълтък
  • Нещо за поръсване на соленките (аз ползвам ким и хималайска сол )

Брашното и настърганите сирена смесвате с пръсти в една купа.  Добавяте маслото на кубчета и втривате до получаването на трохи. Работете бързо, за да не се разтопи маслото. Слагате жълтъка и омесвате тесто (не е нужно да е гладко).

Загрявате фурната до 200°C, като през това време разточвате тънка кора и изрязвате формички.  Соленките се мажат с разбития белтък на яйцето и се поръсват. Ако тестото омекне, го слагам за малко в хладилника или фризера, за да се стегне пак маслото. Тестото за следващата тава също се държи в хладилника.

Пекат се до зачервяване (в моята фурна за около 20 минути).

Гюзлеме

Печката и тавите за нея са ми малки и затова винаги остава малко тесто, което не стига за цяла тава. Него прибирам в хладилника за закуска за следващия ден.

В тестото за соленки вече има сирене и кашкавал, затова може просто да се разточи, сгъне и пече на сух или леко намазнен тиган.  Може да се експериментира и с всякаква плънка (в Молдова ядохме гюзлеме с агнешки дреболийки и беше адски вкусно).

Втори вариант

guzleme

От тестото за чапати по-долу също може да се направи гюзлеме. Топка тесто се разточва на тънка кора и се слага малко масло. Сгъва се и се разточва отново.  Поръсва се с плънката (обичайно е натрошено сирене и настърган кашкавал), сгъва се на 4 и се пече в леко намаслен тиган.

Безглутенови чапати

chapati

  • Чаша брашно, смес от царевично и просо
  • 5 до 7 чаени лъжички гума гуар (без нея тестото не може да се разточи)
  • 1/2 чаша до 3/4 вода (зависи от количеството гума, но винаги може да се добави малко брашно при месенето за сгъстяване, а вода – не).
  • Щипка сол

Прави се меко тесто, което е добре да попрестои известно време, за да станат хубави балони. Аз меся тестото вечер и го държа в хладилника за закуска за следващите няколко дена.

Правят се топчета и всяко топче се разточва колкото дебела палачинка. Нагорещява се тигана до към 200°C (може да се провери дали е достатъчно горещ, ако се пръсне вода по него и тя се изпарява веднага със свистене) и разточената питка се пече на сух тиган. С дървена шпатула леко се понатиска в краищата и се завърта, за да започнат да се получават балони.

Самото правене на балоните е повече усет, трудно може да се обясни. Натискат се оттук-оттам, за да се надуе добре навсякъде. С безглутеновото тесто се работи по-трудно, но дори и без много балони питките са вкусни.

 

Градски гледки от Прибалтика

Обичам по-северните страни и винаги ми е приятно да откривам колко се тачи там дървото като строителен материал. Миналата есен направихме кратко едноседмично пътуване из Литва, Латвия и Естония и сред гигабайтите снимки, които направихме там има… ами да, основно къщи и архитектурни детайли 🙂

Талин, Тапа и Тарту – Естония

Талин ни посрещна с намръщен, септемврийски, средновековен чар. Наслаждавахме се на всеки метър разходка из него и на всяка врата на къща и капак на прозорец.

Този път твърдо решихме да не стоим само в столиците и по път за Латвия спряхме на още 2 места: Тапа и Тарту.

Тапа е малко, приятно селце с много зелени улици и аромат на сладки, зрели ябълки. Бих живяла там с удоволствие, но останахме само 2 часа и се качихме на влак за Тарту -университетско градче със съвременна архитектура, но имахме късмета да попаднем на хостел в стар квартал с дървени къщи.

Останахме там само за да преспим и разходката ни наоколо беше на здрачаване. На следващия ден с раници на гръб се запътихме към автогарата, на път за Рига.

В Рига, Юрмала и Сигулда – Латвия

В Рига не видяхме къщи с дървена обшивка и в началото бях леко разочарована, но самият град е красив по много други начини и скоро започнахме да ловуваме различни детайли – като годините на строеж на сградите. Всъщност там аз търсех основно детайлите, понеже поиграх и малко Ingress 🙂

Ако трябва да ги класирам по някакъв начин, Рига беше и столицата, която най-много ми хареса. Но отново решихме да не се застояваме много и отскочихме до Юрмала – курорт на брега на Балтийско море.

Юрмала ни посрещна с дъжд и до морето отскочихме колкото да се разпишем. Бих отишла там през лятото, за да избягам от тукашните жеги. Градчето е обединение от 9 крайбрежни селища и от едно в друго се стига лесно пешеходно (или с влак, за бързащите като нас). Великолепни имения и страхотна атмосфера, не ни се тръгваше.

Тъй като в Рига останахме 3 дни и след първия в общи линии я използвахме като спалня, решихме да отидем за няколко часа и до Сигулда – историческо градче на 53км от столицата.

За замъка Сигулда има доста подробен и интересен пътепис, иначе ние отново надничахме предимно в дворовете на хората.

Вилнюс, Литва

В Литва бяхме само един ден (и вечерта на предния), понеже време не остана, а полетът ни беше от Вилнюс.

Вилнюс по инфо има най-големия бароков стар град, но понеже го оставихме последен след няколко дни интензивни впечатления, май не успяхме да го усетим много добре.

Все пак се разходихме до хълма Гедиминас, където е едноименната кула и най-хубавите гледки към града.

***
Прибалтийските къщи, за разлика от норвежките и исландските, са по-шарени и с доста повече детайли. В първия момент ми изглеждаха малко натруфени, после окото ми свикна и започнах да ги намирам за красиви 🙂