homes.gruh.org | Живот отвъд околомръсното

Преди няколко месеца дълго се оплаквах, как заради Технополис не успяхме да си купим почистващ робот. Е, iRobot Roomba 520 е от 2 седмици в къщи и вече мога да споделя и първите си впечатления

Покупка и доставка

Послушахме съвета на Петко в коментарите от предната тема и си поръчахме робота от electron.bg. Оказа се много удачен вариант: доставката за София и големите градове е безплатна, но при заявката може да се укаже и по-точен час на доставка (срещу допълнително заплащане) за хора, които нямат възможност да киснат дълго на посочения адрес. Ние се отказахме от тази опция и ни донесоха робота на следващия ден, като въпреки това ни казаха ориентировъчно по кое време да очакваме куриера. В сайта има достатъчно опции за плащане, има и вариант за кредит от TBI Credit. Ние избрахме наложен платеж и цялата процедура по поръчката (предния ден) и получаването на стоката отне около 10 мин.

Една препоръка към electron.bg: в сайта пише, че комплекта включва и 1 бр. допълнителен филтър, само че в кутията такова чудо нямаше. Да, дреболия е, вероятно са преписвали наизуст промоциите от сайта на вносителя, но… създадоха ми лек дискомфорт  докато разглеждах отворената кутия и се чудех какво липсва.

Уточнявайте какво точно влиза в комплектовката. Роботът не може да работи без този филтър, значи или не се води допълнителен (както и четките), или трябва да има още един, който го няма (поне при нас).

Тест на робота в тежки полеви условия

Първоначално планирахме да купим робота едва след като се пренесем в новата къща, но нещата с нея се закучиха, а мен ме загризка любопитството. Квартирата, в която живеем от 7 години е лошо изпълнена панелка от 80-те, в която никога не е правен сериозен ремонт, а само козметични, от поредните наематели. Настилките във всички стаи са лошо поставен балатум, на места по снадките отлепен и подгънат, а на други доста разръфан. Кабелите за нета и кабелната сме подпъхнали където може под настилките и създават забавни издутини. Мебелите са сбирщайн от наши и на хазяина (който след един ремонт на своето жилище направо донесе част от старото си обзавеждане и трябваше да му търсим място) и трудно могат да се подредят рационално в 2 стаи и кухня.

С две думи – условията за достатъчно тежки и за естествен интелект и са добър полигон за тестване на възможностите на робота.

Резултати:

• Роботчето  се справи перфектно с краката на столовете и масите (обиколи ги старателно няколко пъти), успя да разбере, че дневната е разделена на две от секции и откри втората част, която ползваме за спалня. Навря се и на места, за които не се сещам, когато хвана метлата. Поради формата си не успя, естествено, да се навре в дълги и тесни процепи между мебелите, но при едно добре проектирано обзавеждане в новата къща просто няма да има такива. При отворени врати на всички стаи, успява да си намери сам следващата за чистене, а при приключване се насочва към базата за зареждане и се намърдва върху нея.
• В спецификацията пише, че моделът е за 60 кв.м, а нашата квартира е 65. Мислех си, че едно почистване ще изтощава до край батерията му, ама тц. Имайте предвид и мебелите, те доста намаляват квадратурата за почистване. Като извадим банята и балконите… този модел би бил подходящ и за 100 кв. м. обзаведена жилищна площ – логично, но на човек не му хрумва, като купува.
• Не очаквах, че ще се справя толкова добре с прахосмученето. Гадният балатум придоби един лъскав вид и по него вече може да се ходи и бос. При цялото ми старание със старата прахосмукачка, метлата и последвалото измиване на пода, такъв резултат не съм успявала да постигна, признавам
• Все още не ми се е случвало да видя индикация, че батерията е напълно разредена. До сега приключване на работа поради нисък заряд не ми се е случвало при нашите размери жилище (и нова батерия, разбира се).
• Все още не съм го виждала да се заклещи някъде така, че да не може сам да се измъкне. Оказа се, че по-сериозното забавяне под някои мебели се дължи на това, че се е задействал индикатора за мръсен участък, а не че роботчето не може да се измъкне и се лута
• Шумен е колкото нормална прахосмукачка, така че се налага да се съобразявам кога го пускам. Прасунсен вече има няколко рецепти за робот със зеле и робот с доматен сос.
• В квартирата нямаме стълби, така че тествахме защитата му, като го пуснахме на масата. Не падна.

Извод: все още съм на мнение, че покупката определено си струва. В една човешки обзаведена къща ще се справя повече от чудесно, щом и в квартирата ни няма проблем.

Някои съвети за бъдещи потребители

Батерията

Има един леко неизяснен момент с прослувутото 16 часово зареждане на батерията преди първото ползване. В краткото ръководство, което е преведено на български език, не се споменава, че това е наложително, нито как да задействаме този режим. В дебелата книжка на много езици (но не и български) се споменава, че това е желателно, но също не се описва как става. Аз примерно реших, че това зареждане може да стане и като се сложи робота на базата (като за нормално зареждане) при първото включване и бях много учудена, когато след доста кратко време светлинната му индикация замига, че е зареден.

В българският сайт има доста разбираемо написанa FAQ секция, където има и доста полезни съвети, но по този въпрос отново нищо не се казва. След доста ровене в официалния сайт на производителя успях да разбера, че това пълно зареждане става, когато се ресетне робота и се включи адаптора директно в него, а не през базата за зареждане.

Малко видео с Бил и Тони.
(Доста полезни видео туториали, не знам защо са забити така на… )

Пак в официалния сайт и пак след доста ровичкане става ясно, че не винаги при нов робот е необходимо това 16 часово зареждане и че ръчно този режим не можел да се предизвика. Е… аз ще се доверя на Бил и Тони, изглеждат пичове, които си разбират от работата.
И все пак – включете новия си робот при първото зареждане директно към адаптера – нищо няма да загубите от това.

Гаранцията

Гаранцията, давана от вносителите е 2 години, но… за да важи гаранцията, на 6-тия месец робота трябва да се занесе в сервиза за преглед и ъпдейт на фърмуера. Това ще ви струва 20 лв, а ако занесете робота непочистен – още 20 лв. Гаранцията на батерията е само 6 месеца, така че е желателно да спазвате съветите за поддръжката й – скъпа е.

Филтрите и четките

Имайте предвид, че филтъра за фин прах се сменя на 2 месеца, а комплект от 3 филтъра струва 20 лв. В този ред на мисли – не правете като мен, искайте си допълнителния филтър, който уж предлагат в комплекта. Аз съм от “вечно съмняващите се дали нещо не са объркали и дали вината не е в тях”, така че пропуснах да се разправям за едни 6-7 лв – робота е достатъчно скъп.
Добре е да си поръчате и комплект допълнителни филтри заедно с робота, 2 месеца минават много бързо. Впрочем самият филтър е една проста пластмаса с филтърна хартия, защипана на нея и съвсем недоумявам как са успели да докарат такава цена. Дано до няколко години братята китайци се обзаведат с такива роботи и започнат да произвеждат и евтини филтри.

Четките се почистват бързо и лесно и няма никакъв смисъл да се спестява този труд. Почистването на контейнера за боклук и четките отнема няколко минути. В робота всичко се разглобява лесно, като лего е.

Виртуална стена или препречване на пътя с кашон

Моделите с виртуални стени са по-скъпи и понеже разбрахме, че винаги може да се купи стена допълнително – решихме първоначално да си спестим този разход. Реално при един апартамент с врати винаги можеш да затвориш вратата на стаята, в която не искаш да влиза робота. Ако си в къщи, докато чисти – можеш да му отваряш и затваряш вратите на стаите по твой кеф. Виртуалните стени са задължителни при моделите, които могат да се програмират да започнат да чистят сами в определен ден и час, но при Roomba 520, който няма такива възможности  и специално в нашия случай – минавам и без тази екстра за момента и ограничавам местата, където не искам да ходи робота с подръчни средства.

Някои съвети за по-бързо и успешно обхождане на стаите:

• Не вдигайте и не пренасяйте робота на друго място, докато чисти, ако изрично не се налага. При първоначалното обхождане на помещението той си е маркирал габаритите на стаята и е започнал алгоритъма по обхождането й. Повдигането и преместването му прекъсват този процес и му се налага да се ориентира наново, което увеличава времето за почистване.
• Преместете пречещите предмети предварително. Разместването на по-едри неща като столове докато чисти стаята също успява да го пообърка, макар и не като вдигането му от пода.
• Внимавайте за разлети течности по пода, особено в кухнята. Ако робота нагълта вода, следвайте съветите за подсушаването му.
• Оставете робота спокойно да си работи, без да му се месите и си гледайте собствената работа. Така изобщо няма да усетите кога е приключил.

Колко ток харчи?

Това със сигурност ще разберем след следващата сметка за ток. По принцип тези роботи се водят доста икономични и не би трябвало да товарят много сметката за ток. Калкулациите в този сайт са правени за по-новия модел и при разчет 10 цента за киловатчас и не ми се струва кой знае каква сума.

Почивните дни при нас по правило са работни – ако нямаме някой спешен проект със срок за вчера, ще има някакво ходене до Своге във връзка с къщата. Този път отидохме да свалим и измерим патрона на входната врата, защото се оказа, че в Своге няма ключар и ще трябва да си го сменим сами. И междувременно – да видим как са се получили бетонните пътеки около къщата, които поръчахме по телефона в сряда на същите хора, които правиха и оградата миналия месец.

Идеята на тези пътеки не е точно ние да не газим в кал, а по-скоро да пазят основите на къщата  от дъждовните води, за това са предвидени и тръби, в които ще се заустят водостоците (когато най-сетне успеем да довършим и тях и да ги пуснем до долу), а водата от водостоците… може да я пуснем по някакви лехи за поливане, знам ли.

Пътеката започва от портата, води до стълбището и после обикаля къщата от 3-те й страни, при които има нужда от такова отводняване. Четвъртата страна не е проблем заради наклона… а и ни се ще да приключим с бетона най-сетне и следващите пътеки (чиято функция вече ще е само за ходене по тях) да ги правим от нещо друго. Камъни примерно.

Оказа се, че пътеките са спрели донякъде и стадата охлюви, които се катереха по стените и правеха бялото да изглежда не чак толкова бяло. Малко е тъпо да се налага да чистиш външните стени на нова къща, в която още не си живял… за това мисля като се нанесем да напръскам повърхностите с нещо, което ще ги пази от мухъл и плесен, животинки и градска мръсотия. Нещо от този сорт… подходящо за нашите повърхности обаче.

По едно време чухме някакво странно шумолене и движение около къщата и решихме, че най-сетне ще успеем да сгащим крадците, които редовно отмъкват по нещо дребно (последния път бяха отнесли чувал с вата). Въоръжени с лопата и винкел, надникнахме през прозореца и видяхме… това:

Някакви кози бяха успели да изкатерят дерето (единствената останала неоградена част) и усилено “косяха” ливадата пред къщата. Радостните ни възгласи “Ааа, закуската!” ги стреснаха и те се понесоха обратно по ската, преди да успеем да пробваме как се дои коза.

С бравата и патрона приключихме учудващо бързо и понеже ни остана много време – захванахме се с едно уж повърхностно почистване на къщата… в резултат на което изнесохме няколко торби и 2 кофи боклуци, нагълтахме се здраво с прахоляк и огладняхме като вълци.

В центъра на Своге имаше панаир. По улиците бяха плъзнали сергии с мургави продавачи на китайски стоки, смърдеше на хлебче с плъх (така де… “дюнер” с месо от неизвестен произход), вихреха се някакви атракции от сорта на панаирджийски люлки, гондола и надуваеми пързалки за деца. И някаква толкова брутално гадна и силна чалга, декорирана с диджейски възгласи “Айдеее! Опааа! Раздрусааай!”, че се отказахме от идеята да сядаме в любимите си по-централни заведения и се забихме в една по-отдалечена кръчма, където не бяхме сядали отдавна.

И където срещнахме отново старата си познайница – котката Лакомка.

Този път успяхме да се доредим и да си хапнем от нашите порции цаца – Лакомка я хранеха две момиченца и общото количество храна, което успя да погълне това кльощаво дребно коте беше: 2 нервозни кюфтета, месото от 6 печени ребърца, няколко пържени рибки и 4-5 хапки омлет с кашкавал.

Слава на всички галактични сили, панаирът в Своге трае само 2 дена, сравнително рядко се прави и винаги в центъра, при което нашите 2 км отдалеченост от него се превръщат в огромно предимство.

При такова количество безплатна информация в нета, да намериш добри думи за хартиено списание от типа “Направи си сам” си е направо събитие.

От известно време насам спрях да купувам де що излезе за архитектура, строителство и обзавеждане. Цените на списанията са невероятни, една и съща информация и реклами можеш да видиш в 3-4 различни издания, а и много място ми заемат в къщи. Ограничих се до “Abitare” и “Домът” заради по-смислените статии и отсвирих останалите.

Обаче снощи срещнах нещо непознато и се изкуших. Отбих се след работа до блоковото магазинче за бира и понеже ме мързеше да връзвам колелото, изчаках отвън няколкото човека да приключат с покупките. И тогава забелязах “Как да направя” или по-точно фиксирах с поглед анонса за статията “Тайник в къщи”.

Е, сумата от 4.50 за 95 страници не е малка, но списанието си струва да се пробва. Освен статията за тайника, всички анонсирани на корицата ми харесаха: как да си направим пейка в японски стил, както и впечатляващи релефни стени с подръчни материали (разбивачка за яйца и опаковъчно фолио с мехурчета “пуканки” бяха най-оригиналните щамповъчни уреди). Пълнежът от рекламни статии също не беше досаден, но ако бяха наслагали и цените на описаните инструменти, подобно на парцалките в глупавите женски списания, нямаше да сбъркат.

До тук с похвалите. Сега да помрънкам малко: сайта на списанието никакъв го няма още. Четвърти брой и още са under construction.

И понеже много дебело е подчертано, че всичко в списанието е обект на авторско право – инфото ми е постно – без снимки на корици и ревюта на статиите. Надявам се поне линка към сайта да може да се разпространява свободно и да не ме арестува някой за неправомерно споделяне на линкове.

Мина една година, след онзи оспорван турнир по наместване на кухненски мебели в помещение с размер на тоалетна, в който победител не излъчихме. Просто преценихме, че с довършителните работи ще се мотаме повече от очакваното и докато стигнем до кухнята, промените могат да направят предварителните разпределения напразни.

Е, в момента кухнята е с размер 1.86 на 2.94 м преди боядисване, ВиК инсталацията остана както по проект, т.е. по стената, която бях “заплюла” за хладилника и положението е още по-сложно от миналата година. Обаче благодарение на добрите съвети на Антония, oceanid, Станислава, Иво, Титинчо, Малина… изобщо на всички коментирали, в резултат събрах повече мебели на същата безумно малка площ .

Размерите

Това е ситуацията, която показа рулетката миналата седмица. Всички размери са в сантиметри.

Честно казано, много се съмнявах, че ще сместя хладилника някъде при тази ситуация. Мислихме най-различни компромисни варианти:

• Изнасяне на пералнята в банята (която така или иначе ще ползваме само като тоалетна и мокро помещение, понеже баня имаме горе). В този случай се налага да си купим друг модел пералня (от тесните, с горно отваряне), понеже сегашната ни (на близо 4 години) просто не влиза през вратата на банята, а и ще заема прекалено много място. При този вариант не можем да ползваме комбинираната система “мивка над пералнята”, за която Малина ми подсказа. “Пералня в кенефа” остава възможен вариант при някой следващ етап (примерно като ни се развали сегащната пералня).
• Къртене на общата стена между банята и кухнята и спретване на една по-голяма кухня – ще струва скъпо, ще се наложи да се преправя цялата ВиК инсталация на долния етаж… и естествено лишаваме се от тоалетна долу. Обмислихме го сериозно, но за сега отпада – освен парите, има един такъв момент с един проект за промените, който ще трябва да се направи от специалист и да се замъкне в общината… и после едно чакане за одобрение. Ще загубим още 1 година по този начин.
• Понеже освен в пералнята, проблемите идват основно от хладилника – проверих за ниски хладилник и фризер за вграждане. Има с подходящи размери, цените не са непоносими… просто се съмнявам, че ще ми се кляка и навежда всеки път, когато поискам да си извадя бира . Така де – за фризер няма проблем да е в ниското, но за хладилник не е особено удобно според мен. Иначе ниските версии могат да се сместят под някой от прозорците и проблема “не мога да си отворя прозореца, защото хладилника пречи” отпада.

Решението

Или версия 2.2. При версия 2.1 печката и хладилника бяха разместени и тя отпадна още щом Прасунсен видя новата- понеже той е глаДния готвач в къщи, мнението му къде е най-добре да бъде печката е решаващо.

Поглед отгоре

Тутакси изяснявам някои невидими положения, понеже съм сигурна, че за това ще търпя критики )

1. Ъгълът между мивката и пералнята не е изгубен. Не съм сложила ъглов шкаф, защото там планирам да монтираме малко тумбесто 15 или 30 литрово бойлерче за кухненски нужди и да има топла вода за миене на ръце в тоалетната. Принципно бойлера трябваше да е в банята до кухнята, обаче… там освен, че също няма място, няма и извод за него за вода, т.е. преправянето на нещо (ВиК или електро) не ни мърда. В кухнята може да стане по-лесно, а тоците за бойлера ще ги прехвърлим от едната страна на стената (в банята) на другата (откъм кухнята). Достъп до бойлерчето (когато се наложи) ще има през вратичката на шкафа под мивката.
2. Полукръглата масичка е сгъваема и се прибира плътно към стената. Събира колкото да хапнем по сандвич сутрин и да си изпием кафетата и чая. Столовете може да са или сгъваеми, или леки табуретки на колелца, които ще се прибират под плота до хладилника.
3. В този случай единия прозорец се отваря изцяло, другия… колкото да може да се проветри малко (точно това крило е отваряемото, да го…). Вратата се отваря на малко повече от 90 градуса, т.е. може да се ползва. С отварянето на хладилника няма проблем, особено ако масичката е прибрана и никой не се е разплул на стол точно там
4. Оставих място за абсорбатор над печката, ама акъла ми не стига от къде ще се извежда въздуха. Комин в тази част на къщата няма… евентуално въздухоотвода над шкафовете до стената с прозореца – и оттам – дупчене на стена и т.н. Прекалено голяма галимация, която на първо време ще спестим.
5. И за миална машина нямам място… освен, че отвикнах, откакто нашата се скапа.

Ъгъл с мивка и печка

Цветът на мебелите на рисунките е условен (за всички горни шкафове и 2 долни ползвах готова библиотека), размерите – стандартни, в по-голямата част. Т.е. когато решим да поръчваме кухнята има шанс да спестим някаква сума само от това, че съм използвала стандартни модули кухненски шкафове. Единствено откритите полици са с “плаваща ширина”, т.е. ще oбират луфта межу шкафовете в зависимост от конкретната ситуация.

Ъгълчето на хладилника

Е… не е особено красив, ама такава е ситуацията. Все пак в някой хубав бъдещ момент пералнята може да освободи мястото в другия край и този хладилник да отиде там, без да се налага да се демонтира цялата кухня. Вариантът с ниски отделни хладилник и фризер също може да се реализира лесно, без промени в отсрещния ъгъл.

И все пак за дизайнерските ми мечти: вратичките на шкафовете предпочитам да са тъмни, матови и абсолютно гладки (без разни орнаменти и заврънкулки)… просто за да ги чистя по-лесно (примерно нещо такова е OK). Същото важи и за дръжките. Шкафовете – до горе или със затваряща лайсна, за да не се катеря да чистя прах и там. Къде точно ще има витринки и къде – открити полици или различни варианти на отваряне на шкафовете е въпрос, който ще решаваме с човека, който ще ни проектира кухнята при поръчката. Вероятно ще ни предложи и по-добри идеи, все пак това им е работата… за мен беше важно да знам събират ли се уредите ни и налагат ли се някакви съществени промени по стени, прозорци  и инсталации преди да сме поръчали кухнята, че после ще е късно.

И едно видео

За тези, които трудно се ориентират или искат да видят повече подробности . Google Sketchup 3D модел на кухнята ни може да се дръпне от тук.

Преди месец пуснахме тема, в която търсехме съвет каква да бъде бъдещата ни ограда. Коментарите на всички включили се ни бяха много полезни – прочетохме, спорихме, обмисляхме, пресмятахме, поискахме и мнението на съседите, живеещи на улицата ни. Признаваме си, варианта с вечнозелени храсти много ни изкушаваше… но в крайна сметка заложихме на малко по-сигурния вариант, който няма да зависи от свободното ни време и личен труд, т.е. направихме си класическа селска телена ограда с нисък бетонов праг.

Резултатът

Е, готовата ни ограда няма никакъв шанс да спечели конкурс за оригинална идея, но всеки, който е хвърлил поглед на снимката “преди” в миналия пост ще оцени спретнатия и солиден външен вид на готовото изделие

• След покупката на парцела се оказа, че бившите собственици са иззели част от “тротоара” и са оградили с по 50-тина см повече в горната част (от какъв зор – идея нямам… като пространство не се печели нищо смислено). Новата ни ограда е на законното място малко по-навътре в границите на имота, с което си осигуряваме спокойствие пред общината и благоразположението на съседите.
• 35 метра ограда с врата (втора употреба, но здрава и добре рециклирана), с нова мрежа и колчета, нисък бетонов праг, бетонена площадка пред вратата и мини стълбище ни струваше 3600 лв, което включи всички материали, труда, подготвянето на терена и разчистването след работата, което трябва да стане днес. В неделя на едното стъпало и на участъка до вратата все още не бяха махнали кофража, но нямаме възможност да пътуваме пак през седмицата до Своге. Ще хвърлим отново поглед следващата неделя.
• Срокът на работа беше 10 дена за оградата и едната баня (за нея ще пиша друг път, че там е по-дълго и сложно), като дадохме аванс за материалите и доплатихме при приключването.

Процесът

Теренът откъм тази улица е доста шантав… при 30-тина см височина откъм улицата, бетоновия праг откъм страната на парцела ни е почти метър.

Честно казано, не можах да разбера каква е защитната функция на тази “шапка” върху бетона и не може ли да е без чупки, но оставихме хората да работят, както знаят. Предполагам, че ако слагаме облицовка острани на зида, ще има някаква завършваща функция. Малко вероятно е да ни хрумне нещо такова в следващите 10-тина години. Видяхме, че са предвидили някакви скобички в зида, за допълнително захващане на мрежата (освен за колчетата) и това ми направи добро впечатление.

Приключваме “инспекцията” на обекта и се изнасяме към центъра да ударим по една бира за чудесно свършената работа, а майсторите се връщат на работа (след като няма вече навлеци, които да им се моткат наоколо и да щракат с фотоапарата).

Половин час след това над града се излива такъв порой, че се чудим дали недостегнатия бетон ще издържи на водната струя. И докато наблюдаваме как в любимото ни заведение “Солей” персоналът отводнява приземния етаж, започваме да разбираме смисъла от направената инвестиция в по-стабилна ограда. И започваме да слушаме с по-голямо внимание съветите на техническия ни за този бетонен пояс около къщата, за който ни мрънка от миналата година и който щял да предпази основите на къщата.

Оградата е до тук, това е положението Следващите 35 метра, които ограждат двора откъм асфалтираната улица ще ги правим по-нататък. Там също има някаква окъсана ограда, но поне терена е сравнително равен, можем да спестим бетоновия праг и няма да има нужда да местим колчетата навътре, защото в тази си част оградата е на мястото си.

Този път дори не научихме имената на майсторите (бригадата нае и ръководи нашия технически), но в замяна на това останахме доста доволни от работата им. Сега… винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може и по-добре или по-евтино, но… задължително след НО-то има условие, което обикновено ние не можем или не искаме да изпълним. Примерно да си вземем седмица/месец/сезон отпуск и да виснем на хотел в Своге, за да следим през деня кой какво работи по обекта. Или пък да обикаляме с кола София и околностите, за да открием малко по-евтини строителни материали. Или пък да изкараме един курс “строителен работник за начинаещи” и да се захванем сами да правим всичко онова, от което не разбираме.

А и не съм убедена, че по този начин ще стане по-евтино или по-хубаво.

Оградата на къщата ни е почти паднала. Не сме я броили никога за нещо свястно… просто парцелът минаваше за “ограден”, когато го купихме. За 2 години коловете се разклатиха и полегнаха, мрежата се допрокъса, а врата така или иначе нямаше.

Крайно време е да спретнем нова ограда, но каква?

Излишни пари за високи каменни (бетонни) дувари нямаме. А и от едната страна, където е лицето на къщата и на където гледат прозорците ни има хубава гледка и не си струва сами да си я скриваме. Обаче от другата страна улицата е около половин метър по-високо от основите и подозираме, че в дъждовно време ще си имаме проблеми.

Това е снимка на северната страна на къщата от миналата година, но оградата и в момента е също толкова или дори по-полегнала. Ясно си личи денивелацията и проблемите след дъжд. Нагоре от нас улицата не е асфалтирана и няма ВиК шахти, канавки и прочие цивилизационни екстри. Няма и много къщи, но все пак има гора, на която разчитаме да пази от сериозни порои.

Естествено, ще потърсим съвета на майсторите, дето ще я правят тази ограда, но докато ги открием… да спретнем едно запитване и тук, нали за това е този блог все пак

Вариант 1: нисък бетонен праг

Нищо нечувано и невиждано по нашите земи – телена ограда с нисък бетонен праг (20-30 см) – колкото да спира водата от улицата в дъждовно време да не нахлува в двора и да не слиза в основите на къщата. Мазе нямаме, основите са стабилни, кота 0 е достатъчно високо… и все пак се притеснявам. Ако височината се окаже недостатъчна, ще си хвърлим парите на вятъра.

Докато се разхождахме с колелетата из с. Лозен, видяхме точно този тип ограда, която си представяме. Нищо сложно, нито пък кой знае колко привлекателно, но би трябвало да свърши работа.

Проблемът с този вид ограда е, че при лицето, което има парцела ни на тази улица и при денивелацията, бетоновият праг ще глътне доста средства и ще ни попречи да довършим всичко до края на есента. Защото освен този праг, ще трябват и нови колове, мрежа и за другата страна… както и порта. Предимството е, че ако оградата е добре направена, забравяме за този проблем в следващите 10-тина години.

Вариант 2: Гъсти храсти покрай телената ограда и отводнителна канавка

Ако сумата, която ни поискат за бетоновия праг е прекалено висока, можем първоначално да стегнем само една по-стабилна телена ограда… и да насадим по-гъсти храсти, които да са нещо като естествена преграда срещу водата… и срещу желаещите да прескочат оградата, ако са по-бодливи

Допълнителна защита от наводнения може да се направи с един канал, който ще обира водите в горната (и по-висока) част на парцела и ще ги отвежда директно в дерето, без изобщо да ги пуска да минават през по-ниската част, където е къщата.

Предимството на този вариант е, че може да се направи веднага и с по-малко средства, без да ни яде от ресурсите за довършителните работи вътре в къщата. Недостатъци има много: майсторите ще гледат скептично, а скептично гледащия майстор никога не влага всичко от себе си… лошото планиране на отводнителния канал ще го превърне в декоративен, а храстите растат бавно.

Това са идеите, които ни се въртят в главите… ако някой има мнение, съвет, забележка, гениална идея, тъпа идея, банална идея или просто идея, която желае да сподели – с удоволствие ще го изслушаме

А, да… и всякаква актуална информация за цените, строителите и доставчиците на материали за Своге и околностите също ще ни е много полезна.

Отдавна ни е мерак да се измъкнем с колелетата извън София, но понеже и двамата сме си пишман велосипедисти с бюджетна екипировка, неминуемо възникваха въпросите: ще издържат ли Drag-овете на дълъг път, ще издържи ли Котката да се търкаля без да мрънка и най-важното: ще издържи ли Прасето да слуша мрънканиците на Котката.

Е, оказа се, че има дестинация, която ни е съвсем по силите: село Лозен, на 15 км източно от центъра на София  или грубо 10-тина км велосипедно от наше село Младост  (според гугъл мапс, от където си разпечатахме маршрута). Екипирахме раниците си с резервна гума, инструменти, помпа, пак инструменти, дебели дрехи в случай, че завее и зафучи… и потеглихме.

Минахме през Горублянската автоборса, оттам на Цариградско шосе, после трябваше да е по някакъв стар Лозенски път, който на отиване пропуснахме и удължихме пътя с 2-3 км… и накрая през един доста уморителен баир, след който изплезили езици и с единствената мисъл да открием местната кръчма (както винаги) най-сетне се нахендрихме в центъра на село Лозен.

(центърът на Лозен с храм “Св. Атанасий” – ако съм запомнила вярно)

Кръчмите

Човек очаква, че в центъра на едно село ще се намира и най-хубавата му кръчма. Видяхме една, точно срещу църквата, до чешмичката… и на външен вид изглеждаше доста приятно заведение – зеленина, дворче със свободни маси бол, плътна, шарена и каквато искаш сянка.  Заплюхме си заведението и се поразходихме малко наоколо, просто за да видим ще намерим ли някое друго… така де, време да тестваме всички нямахме, Прасунсен трябваше да се прибере до 18 часа. Не открихме друга, пощракахме малко къщи и пейзажи и се върнахме да похапнем.

Е да, но заведението се оказа пълно разочарование. Чакахме около 15-тина минути, докато разберем, че всъщност сервитьор няма и е на самообслужване (вида му вътре изобщо не предполагаше такова нещо, ама нейсе…). Опитите ми да си поръчам някаква по-сложна от шопска салата (примерно гръцка) се увенчаха с неуспех, а безмесни и рибни ястия  изобщо не фигурираха в менюто (което четеш вътре на бара, докато си поръчваш). В местната лозенска кръчма наблягаха на кебапчетата, пържените картофи и алкохола. А, да… и на чалгата – сравнително тиха навън, но не по-малко досадна. Поне тоалетната беше чиста.

“Добре де, какво чак толкова очакваш – селска кръчма” – ще каже някой. Е да, ама не – за тези 2 години сме обиколили достатъчно селца около София, доста по-мизерни и бедни, но в селските кръчмите сме се радвали на вкусно хапване и радушно посрещане.

А селото далеч не е бедно – видяхме големи, добре поддържани къщи, сравнително свестни и все асфалтирани улици. Изглежда доста приятно за живеене местенце и цените на имотите там съвсем не са ниски.

Шопски барок

Така Прасунсен нарече една местна архитектурна особеност: да се мешат стилове като шопска салата и да се зарязват къщите с години недовършени. Добре де… убедете се сами:

Симпатични къщички

Критиките бяха до тук – всъщност в Лозен има доста приятни къщи. Повечето като че ли са дело на един архитект или като взети от типови проекти (изглеждат прекалено еднакви), но в случая едва ли е чак толкова лошо. Изглеждат далеч по-стилни от съвременните си съседи.

	Слънчеви, големи тераси. Семпло и приятно… и строга леля, която ни се скара, че снимаме
	Тази къща беше на една тиха уличка точно до игрището на училището. Шарката по ръба пасва перфектно с облицовката на приземния етаж, с парапетите на терасите… дори с орнаментите на оградата. Мислено е за детайлите. Губера малко разваля впечатлението, ама…
	И да не кажете, че само бели къщи харесваме… това е единствената в цвят “кюлотите на баба”, която изглеждаше приятно. Защото около 500 метра нататък видяхме една, на която всяка стена беше в различен оттенък на розовото.
	Това миниатюрно, скромно къщенце също ми направи добро впечатление. Изглеждаше доста грижливо поддържано, двора също.

Летящата чиния

Идея нямаме какво ще трябва да представлява този строеж, но изглежда забавно . И се чуваха звуци от усилена строителна дейност, без майтап.

Общо впечатление

Спор няма, хареса ни. Тихо, спокойно и много зелено. По улиците имаше много играещи деца и майки с деца. На една от улиците видяхме училищен двор с голямо игрище, селото си има и детска градина. На няколко места имаше работещи чешмички, детски кътове, достатъчно работещи и в събота магазинчета.

Прибирането

Пътят в обратната посока се оказа доста по-лек. Докато на идване качвахме баира, съжалявах горчиво, че ме домързя да си смажа веригата… на същия баир надолу съжалих, че не си погледнах и спирачките преди тръгване

Времето беше чудесно и горещо: единия от нас изгоря на лапи… другия на копитца

Магистралните труженички по пътя бяха на видима възраст 45-50 години и си говореха за зарзават и рецепти за зимнина.

Не, неее… и през ум не ни е минало да строим нова къща, поне 5-10 години ще минат преди да се възстановим финансово и психически от тази )
Под кодовото наименование “Строеж №2″ се води бялата ни спретната къщурка в дългата близо 44 страници тема на нашия строител във форума на имоти.нет.
Все още е относително бяла, въпреки самоубийствения марш на стадо охлюви по северната стена – глупачетата тръгват да пълзят явно рано сутрин и изсъхват директно на стената, когато ги напече слънцето.

И вече изглежда далеч по-спретнато, след като са разчистили и извозили строителния боклук от двора.

(Този път от снимките ми в къщата няма почти нищо използваемо… дори и аз не мога да си разбера какво точно съм щракала. Отвън изобщо не се сетихме… то освен почистването няма и нищо ново там, за това снимката е от преди няколко дена, от телефона на строителя ни)

Като етап на завършеност:

• имаме течаща вода и канализация (УРА!)
• довършена ел. инсталация (трябваше да е до тапа, но на повечето места са сложени и контакти, фасунги и т.н.)
• подпокривното е затворено с 20 см вата и конструкция, както беше уговорката
• стените са довършени на гипсокартон (без шпакловката), а баните вече са измазани
• вече имаме и вътрешни врати

Естествено има още много неща да се правят, преди къщата да стане обитаема, но за този обем работа и тази степен на завършеност беше уговорката ни с Марсел. Беше ни доста комфортно той да има грижата за всичко – съвети как би могло разумно да се намали себестойността, снабдяване с материали, преговори с работниците, с ВиК, надзор… и какво ли още не.

Марсел, благодарим ти, че ни помогна да видим материалното изражение на онези хартиени чаршафи! Беше забавно приключение

Е, оттук нататък ще се наложи да се оправяме сами.

От хората, които коментират в този блог сме научили много интересни и полезни неща. Титинчо например е виновен за манията ни по роботизираните почистващи машини на iRobot и за окончателното ни решение да си купим домашна хлебопекарна. И докато с покупката на машината за хляб събитията протекоха леко и безаварийно, то с робота за втори път удряме на камък. В “Технополис”.

“Технополис” в Бизнес парка е най-близкия магазин за техника до нас. На кратко пешеходно разстояние по не особено натоварени улици из квартала. И това като че ли е единствената причина, поради която все още наминаваме там. Отбихме се миналата събота, докато оглеждахме за нов телевизор и видяхме, че там се продават и прахосмукачките на iRobot, при това на доста прилична цена в сравнение с това, което бяхме гледали по сайтовете преди година, когато Титинчо ни запали по тях. Чудесно е, че техниката поевтинява, докато заделиш сумата, която ще ти трябва за нея (възторжени последователи сме на добрите практики в “На ти с парите”), но все пак през това време бяхме позабравили моделите на устройствата и параметрите им и имахме нужда от консултант. И точно това е проблемът в “Технополис” – на всяка крачка те спират, спъват и досаждат усмихнати девойки, предлагащи кредити… и усмихнати продавачи, които не знаят нищо за стоките.

Е… след като миналата събота на опитите ни за диалог единствените отговори бяха “О, точно за ТЕЗИ прахосмукачки нищо не знам”, тази седмица си бяхме научили добре урока, преди да влезем отново в Техниполис. Въоръжени с подробна информация за текущите модели, които се продават в България, нахълтахме отново в магазина и след бърз слалом между момичетата с кредитите (не знам защо ни налазват така) се насочихме направо към щанда с прахосмукачките със следния план:

• При модел Roomba 520 или 530 за цена до 610 лв веднага купуваме.
• При модел Roomba 505 се отказваме и оставаме да премислим, освен ако не са намалили цената с повече от 50 лв.
• По-скъпите модели не ни интересуват, но бихме се зарадвали на по-нов модел на същата цена.

Планът беше чудесен, само че се провали. На щанда имаше модел 520, но с параметри като на 530, т.е. с включена виртуална стена. Още по-чудесно, само че… от кофти опит знаем, че има ли промяна спрямо предварително обявения модел в положителна посока, много вероятно е да има и някаква компенсация в обратната. Отново имахме нужда от консултант, а този път имахме и достатъчно време да чакаме. Жената, обслужваща прахосмукачките тази събота беше много учтива и обеща да извика един младеж, който разбирал от тези работи… Отиде да му съобщи за нас. Чакахме. Отиде още веднъж. Пак чакахме… Някъде след половин час се появи от някъде един изтерзан и задъхан човек с червената риза на “Технополис”. Не беше особено усмихнат, но в замяна на това имаше отговор на всичките ми въпроси. Оказа се, че моделът си е точно 520, без виртуални стени, а табелката е сгрешена.

- Чудесно, купуваме го.

Младежът изтърча някъде в посока към склада, за да ни донесе кашончето, а ние с Прасунсен се погледнахме щастливо и се замечтахме за момента, в който ще се приберем, ще си налеем по биричка и ще пуснем Роботчо да щъка из стаята да събира прахоляк, докато му се изхарчи фабричния заряд и се прибере сам в базата си за зареждане…

- Извинявайте, но е останал един единствен робот от този модел – този на рафта, който гледате. Искате ли да го купите? – момчето ни погледна смутено,  а ние се спогледахме още веднъж…

- Ами всъщност… работил ли е някога? Правили ли сте демонстрации с него? Притеснявам се само някой да не го е пипал и да е строшил нещо по него… – повод за притеснение винаги има в магазин, в който стоките седят на открити рафтове, а досадни дечурлига с разсеяни родители ровичкат навсякъде.

- Не, защитните му лепенки още си седят. Но ако искате, ще го изпробваме.

Лицето на младежа грейна за пръв път едва когато кимнахме утвърдително и ни поведе към една маса, за да тестваме уреда. Издърпа защитната лента, включи го и се засмя, когато робота зачурулика и се насочи към ръба на масата.

- Винаги се стряскам, но той всъщност няма да падне – има сензори за стълби и защита.

Погледахме малко щъкащия по тясната масичка робот – видимо изглеждаше съвсем наред. Пък и нали има гаранция, какво толкова…

- Добре, ще го вземем, опаковайте го.

Продавачът се захвана да прибира робота в кашона и да провери всички дали аксесоари и документация са налице и прати един от безцелно шляещите се свои колеги да донесе гаранционната карта. Вторият явно не можа да я открие, за това нашият човек, вече видимо раздразнен, изпрати още един, за да му помогне. Накрая промърмори нещо за организацията и отиде сам да търси. Звъня и на някакви телефони, после се приближи пак до нас:

- Съжалявам, гаранцията се е загубила някъде. Искате ли все пак да вземете робота? До седмица ще сме уредили нова гаранционна карта и ще можете да минете да си я вземете.

Тук вече ние дадохме отбой. Чакали сме достатъчно дълго време и можем да потърпим още мъничко.  Доброто отношение на един служител не е гаранция, че магазина ще изпълни ангажиментите, които той е поел… а да дадем 609 лв за робота и да се притесняваме цяла седмица да го включим, защото имаме само устни обещания… не, благодаря. Разбрахме се да ни го запазят за 1 седмица, докато открият гаранцията, оставихме име и телефон с уговорката някой да ни се обади, в случай, че я намерят по-рано и си тръгнахме. Ако не намерят гаранцията, винаги можем да си поръчаме джаджата от сайта на вносителите, просто… момчето наистина се опита да си свърши работата добре, а това заслужава уважение.

За утешение отидохме в “Зора” при метростанцията и си взехме хлебопекарната . Там организацията е много по-добра, предлагащите кредити не досаждат, а консултантите са наясно като че ли с всичко, което касае работата им. За съжаление в “Зора” не продават роботи.

Един съвет: ако ще пазарувате в “Технополис” и имате нужда от информация, търсете най-намръщените, задъхани и изтерзани на вид продавач-консултанти. Те са хората, които си разбират от работата, за това вечно имат много работа. Останалите само се мотаят и се усмихват.

А аз ще се захващам с чистене. След като пак нямам робот…

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

• унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
• когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
• някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана
• 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

• Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
• Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място
• Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
• Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…

В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й