DIGITAL CAMERA

Ginkgo Hostel, духът на Будапеща и един стар асансьор

Не знам защо точно Ginkgo Hostel избрахме като място за преспиване в Будапеща – може би заради опцията да наемем велосипеди от там. По принцип не съм много капризна – искам чисти чаршафи, баня с топла вода някъде на етажа… ако има и кафе или чай сутрин, съм направо щастлива. Обаче изборът на хостел при нас при всяко пътуване се превръща в забавно многочасово ревю-конкурс и почти винаги печели мис “Искрящи плочки за баня”. Тук обаче ме грабна един вътрешен двор с бивше фонтанче, преквалифицирано в градина. Влюбих се в преддверието.

01

Пристигнахме късно и уморени, та не можах да оценя веднага стаята ни. “О, много е хубава, благодарим”. Едва на сутринта, когато се чудех дали полусънното ми състояние е причина да не преценявам правилно разстоянията, успях да вдяна… Хубава ли? Огромна е! Огромна за целите на един хостел, разбира се. В стая с почти 4 метрови тавани, където собствениците спокойно биха могли да намърдат 10 двуетажни легла, се мъдреше едно двойно и семпла мебелировка – нашето убежище за следващите 2 дни.

031 04 021 12

Искаше ни се да видим колкото се може от Будапеща и се надигнахме в ранни зори. Докато се помотвах с чая в ръка и се опитвах да щракна дворчето, момичето, което беше на смяна на рецепцията се приближи и каза тихичко: “Можете да се качите с асансьора, на 4 етаж има тераса, на която можете да се движите свободно. Има страхотен изглед към града. ” Измъкнах Прасунсен и веднага се навряхме в кооперацията.

07 09 08

Добре де… опитахме да стигнем на терасата. Но веднага, щом се показахме на последния етаж, ни сгащи една много възрастна дама, заплещи нещо абсолютно неразбираемо на маджарски и ние дадохме отбой. Една открадната снимка към фонтанчето-градинка и бегом надолу по стълбите. Може и да не имала нещо против, даже да ни е обяснявала от къде да минем. Ама пуста езикова бариера…

По улиците много хора караха велосипеди, имаше и няколко “на паркинг” пред хостела. Решихме, че това ще е най-лесния начин да се разходим край Дунав, както в Белград… и попитахме можем ли да наемем от някъде. Оказа се, че в Ginkgo Hostel има свободни 2 велосипеда – старички, но съвсем изправни. Не, не… това на другата снимка е само поставка за саксия вече 🙂 Измъкнахме си една хубава карта на Будапеща от купчината на City Spy (имат и онлайн версии) на масичката във фоайето и се изнизахме навън.

06 05 13

Снимките на сгради и тераси този път ще останат на Picasa-та на Прасунсен. Не можах да отделя тези, които ми харесват най-много. Но когато се прибрахме вечерта в хостела, разбрах защо толкова ми харесва да се връщам на място, което първоначално сме предвидили само за спане и сигурно място за багажа. Ginkgo Hostel носи духа на Будапеща. На всички онези стари сгради в центъра, на младите хора по улиците и на не толкова младата продавачка в магазинчето за хляб, кифлички, вино и бира.  А в главата ми звучеше онова парче на Korai ?r?m – Budapest Felett. Звуците на нощна Будапеща.

***

Стая или легло в Ginkgo Hostel може да запазите през Hostelworld, а повече за нашите вело обиколки из Будапеща има в Зурлести приказки. Финансово – практичния наръчник е от Прасунсен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *