Направи сам

Външна мивка с дървен шкаф

103 Comments

Проектът “мивка” висеше поне от две години. Още първото лято установихме, че поливане на лехите с лейка, която пълня вкъщи и нося навън е безумно.

Купихме няколко маркуча, които да достигат до целия двор и почнахме да поливаме така. Но с разпъването на маркучите, отварянето на вратата всеки път и пазенето на котките да не влязат вътре и поливането си остана доста досадно и времеемко занимание. Миналата година най-после извадихме вода през стената с тръба и външен кран и вързах два маркуча там.

А защо през стената? Защото когато строихме, “майсторите” от местното ВиК вкараха водомера вътре, без външна шахта.

А сега по същество: тази година най-накрая решихме да направим външна мивка, която да е удобна за връзване на маркучи за поливане, за миене на обувки, зеленчуци, ръце и тн.

След като огледахме готовите варианти от бетон (тежки, грозни и скъпи), решихме да си направим дървена (каква изненада).

Подготовка на терена за мивката

Въпреки протестите ми срещу бетона все пак поддадох на натиска на Кот и съседа да има площадка 😀 Копаенето и изливането оставихме на него – тая работа нито я разбираме, нито обичаме да я вършим:

Отпред направихме и малка пътечка от плочки, за да се слиза по-удобно към градината.

Подготовка на частите за шкафа

Ето, тук вече сме в свои води. Използвахме обичайния материал, който се намира тук на село – кофражни дъски и строителни греди 6х8 см. Реших да не използвам килограми обков, а да съединя конструкцията с предимно правоъгълни сглобки с длаб и чеп. Хем са по-естетични, хем доста по-стабилни, защото не позволяват усукване  и държат много по-здраво от винтове и гвоздеи. Искат, разбира се, малко повече време да се направят и доста ръчна работа с пасвателя и длетото:

Сглобяване на шкафа с мивката

В по-голяма част от конструкцията винтове и гвоздеи изобщо няма. използвахме ги само за вратичките, където влязоха в употреба и отпадъчни части от ламперията в спалнята.

Фалцове за плота изрязах с ръчния циркуляр, поради което не са идеално равни. Рамката на вратичките е сглобена със стандартна правоъгълна сглобка и по две дървени дибли диагонално – почти гарантирано няма да се усучат или изметнат, въпреки че мивката е пряко напечена от слънцето от юг. Върху конструкцията монтирахме стандартна кухненска мивка, отдолу хваната с почти единствените винтове в мивката.

Лакирахме, вързахме водата и засега сме готови. Догодина обмисляме да сменим маркучите с тръби, защото връзките и маркучите не издържат под налягане.

Направи сам

Навес над терасата (допълнение)

171 Comments

През лятото и особено есента обичайно при нас тече сезонът на “направи си сам нещо навън” и време за регулярно документиране на направеното не остава. Затова с известно закъснение представям довършването на навеса и външната мивка.

Навесът всъщност е продължение на този проект от 2013-та, с който започнахме по-сериозно да се занимаваме с правене на разни дърводелщини по къщата. И понеже се наслушахме на приказки “ама защо не го пуснахте над цялата веранда, така ще мокри”… а и наистина мокри :), та решихме, че е крайно време да го довършим*.

За конструкцията използвахме греди 6х8см, покрива наковахме с ламперия, намазахме я с битум и залепихме отгоре воалит със зелена посипка.

Възползвахме се най-безсрамно от помощта на бащата на Прасунсен и цялата работа беше готова за един уикенд. За мен, традиционно, остана лакирането.

*И за тази реализация имаше критика “ама защо не го пуснахте навеса и над стълбите”, но по тази логика можем и целия двор да скрием под купол, че да се разхождаме там сухи, когато вали 😀

Направи сам

Щори за верандата

106 Comments

Навесът, направен преди 3г ни върши добра работа, но въпреки това следобедното лятно слънце прави невъзможно седенето (и работата) на верандата.

Въртеше ми се в главата идеята за някакви прости щори, от сорта на бамбуковите, но от материал, който няма да изгние и се намира и в местните железарии.

Материали

  1. Градинска засенчваща мрежа 90%;
  2. Дървен прът за моп (може да се замени с някаква летва, но струваше 1,50лв, бамбуков и добре изгладен);
  3. Два вида куки за окачване (с халка и без);
  4. Летви;
  5. Канап и конопени въжета.

Реализация

Самите щори се правят много лесно:

  • Засенчващата мрежа се реже на нужния размер и се заковава с телбод за предварително лакираните летви.
  • В горната част на летвите се навиват куките, които са с допълнителна халка, а другите куки се навиват в носещата греда.
  • Дървеният прът за моп служи за тежест и опора за навиване в долния край на щората. Махат се гумените му аксесоари и се зашива здраво в подгъв на мрежата с канап и дебела игла (губерка).
  • Мрежата се разнищва, така че ако се срязва от двете страни, е добре също да се обканти с канап. Аз я минах грубо с тропоска, защото… ами така ми харесва 🙂
  • Щората се окачва, като се ползват малките халки за захващане една в друга, а големите се оставят за въжетата.
  • Накрая се прави механизма за навиване с помощта на конопените въжета и големите халки.

За да не се измъкват въжетата от халките, краищата им могат да се съединят в някакъв красив морски възел.

И отзиви след 3 седмици употреба

Засенчващата мрежа пропуска доста светлина. Не знам какво точно означава 90% в обозначението, но определено не спира 90% от светлината. Иначе е проветрива, пропуска въздуха и не прави верандата задушна. Не скрива съвсем и гледката към двора.

Този вид окачване и навиващ механизъм се оказаха неподходящи за външна употреба. Още от първия ден се почувствах като на ветроход и се наложи да връзвам здраво въжетата за парапета, за да не летят щорите насам-натам. Не помага много :).

След някоя друга година, когато се наложи да подменяме щорите, ще избера по-плътна материя и ще измисля някакво по-подходящо окачване.

 

Home Sweet Home, Направи сам

Диванчето в дневната

104 Comments

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Направи сам

Плетено калъфче за електронна книга

93 Comments

Плетенето, както се оказа, е перфектното хоби за зимата – може да се практикува и от леглото, под завивката 🙂

Съвсем начинаеща плетачка съм. Досега съм успяла да се справя едва с две ленти за глава в ластична плетка, една шал-яка, изпълнена в лицева и чифт ръкавички без пръсти, съчетали двете плетки, които вече съм усвоила.
Но Прасунсен ми подари нова електронна книжка, на мястото на счупения ми Nook Simple Touch и понеже не поръчахме калъф за нея, гушнах томчето “Плетене for Dummies” и се захванах да изплета дрешка за книжка от някаква изостанала дебела прежда за мартенички.

Исках да изпробвам ще се справя ли с плетеница и се оказа много лесно за плетене. Цялото калъфче направих като един дълъг правоъгълник, а плетеницата е прекъсната по сгъвките на книгата, за да има цялото изделие по-добра форма. След завършване се зашива от двете страни.
Капачето е в оризова плетка (или поне моята версия за нея :D) и… май копче няма да слагам. Опасно е за екрана, а и много излишно 🙂

Чорба, каша, топъл хляб

Безглутенови оризови мъфини с кашкавал, сирене и маслини

37 Comments

Тези мъфини често похапваме вместо хляб – на сутрешна закуска (когато са по-стари и сухи – срязани на 2 и запечени на скаричка с кашкавал или топено сирене отгоре) или заедно с някое по-леко ядене, вечеря само със салата и т.н.

Оригиналната рецепта промених леко, за да добавя малко екстри (маслини и сирене) и да увелича количеството, за да става за 12 мъфина, без да увеличавам брашното.

Продукти

  • 2 яйца
  • 1/2 до 2/3 чаена чаша кисело мляко (започнете от по-малкото количество и добавяйте при нужда)
  • 5 супени лъжици зехтин
  • 1/2 чаена чаша настърган кашкавал
  • 100-150 гр сирене, натрошено
  • 1 чаена лъжичка бакпулвер (или сода, разбита с кисело мляко или оцет)
  • 1/4 чаена лъжичка сол
  • 5-10 маслини без костилки, нарязани (по желание може да се добави и малко нарязана червена чушка, чесън, лук)
  • 1 и 1/2 чаена чаша оризово брашно (може да се смеси с брашно от просо, малко тиквено или копривено брашно за зелен цвят и повече полезност)

Процедура

  1. Яйцата се смесват с киселото мляко и зехтина и се разбиват.
  2. Добавя се настъргания кашкавал.
  3. Постепенно се добавя брашното с бакпулвера.
  4. Накрая се прибавят маслините и сиренето, като се разбъркват внимателно с вилица, за да остане сиренето на бучки.
  5. Сместта се разпределя във формичките за мъфини и се пече в предварително загрята фурна на 170-180 градуса за 30 минути (в малки по обем фурни за 20-25 минути).

 

Чорба, каша, топъл хляб

Безглутенов кекс с брашно от елда, мед и орехи

30 Comments

Аз трябва да избягвам тестяното и захарта, а се оказа, че Прасунсен има лека глутенова непоносимост. Това рязко ни ограничи възможностите не само за купешки сладкиши и закуски, а и за домашно направени.  И се започнаха едни експерименти… а успешните ще споделям тук :).

Оригиналната рецепта беше за “Здравословен кекс с лимец и мед” от сайта на БонАпети, но от нея запазих единствено основните продукти и съотношенията. Брашното от лимец заместих с брашно от елда и брашно от шипки като основни, като елдата не трябва да бъде повече от половината количество брашна (иначе кексът се рони). На практика всеки път правя различен сладкиш, благодарение на смесването на различни типове брашна, добавянето на различни ядки и сушени плодове. Глазура не правя.

Необходими продукти

  • 3 яйца
  • 100 г масло (става и с кокосово)
  • 120 г мед (може да се намали с добавяне на брашно от рожков и фурми)
  • 120 г брашно (50г от елда, 50г шипково брашно, 20г друго – рожков, бял трън, ябълково, кайсиево и т.н.)
  • 1 бакпулвер (може и сода, разбита с малко кисело мляко)
  • 1 ванилия ( и/или канела)
  • 20 г ром (аз слагам от любимата си вишновка, производство на снаха ми и брат ми, която за съжаление вече не мога да пия натурална заради алкохола в нея)
  • 50 г орехи (или лешници) и 1-2 шепи сушени плодове

Процедура

  1. Маслото се разтопява на водна баня. Ако медът не е течен,  може да се смеси с горещото масло, за да се разтопи по-бързо и после се оставят да се охладят.
  2. Яйцата се разбиват добре на пяна.
  3. Добавят се ванилията, бакпулвера, рома и брашното. Ако вместо бакпулвер ползвате сода, разбита с кисело мляко, може да я слагате на части заедно с брашното. Отново всичко се разбърква много добре.
  4. Към сместа се добавят изстиналите масло и мед, и отново се разбърква до хомогенизиране.
  5. Добавят се орехите (или други ядки), сушените плодове, фурмите (с извадени предварително костилки и нарязани на ситно).
  6. Готовата смес се налива в кексова форма и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса (без вентилатор) или на 165 градуса с вентилатор. Времетраенето е според размера на фурната. При мен е 20 минути (за малка по обем фурна), при стандартните е около 25-30 минути. Можете да проверявате с клечка за зъби, но разпука ли се добре на повърхността е готов.

От какао няма нужда, защото кексът става много тъмен заради елдата и шипковото брашно. А добавите ли и брашно от рожков, го докарва и на аромат.

Ако парченцата фурми се слепват много едно за друго, може да се овъргалят предварително в натрошените орехи и тогава да се добавят към сместта.

Могат да се добавят и пресни/замразени плодове, но в малко количество, защото иначе сладкишът се разпада. Успешно се получава със сини сливи (и пресни, и замразени), не особено успешен беше експериментът с ябълки. С банан, смачкан на каша и добавен при разбъркването на сместта е вкусно, но също по-ронливо като текстура.

Формата за кекс при този вид я намаслявам и посипвам с брашно, независимо, че ползвам керамична. Само веднъж пренебрегнах тази процедура и не успях да го извадя… но това беше версията с 2 чаши нарязани ябълки.

По принцип не можете да очаквате от този кекс да бухне добре, независимо от бакпулвера и това е заради безглутеновите брашна. Прилича повече на сладкиш и много добре се получава във форми за мъфини (особено, ако слагате плодове и се притеснявате от разпадане при изваждане от формата), но така го изяждаме по-бързо :).
Количеството тесто е достатъчно за 12 мъфина.

 

 

Home Sweet Home, Направи сам

Роботи в кухнята

39 Comments

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

Чорба, каша, топъл хляб

Мързелива лютеница и апетитка “Маргаритка”

38 Comments

Нямах никакво намерение да се занимавам с този тип зимнина точно тази година, но уханието на печени на тенекия чушки, носещо се из квартала и ей тази рецепта за уж мързелива лютеница ме вдъхновиха за нови подвизи 😀 .

“Мързеливата” лютеница

Фурната и тавите ми са малки, така че цяла доза няма как да сместя там. Направих половин и толкова ни хареса, че след няколко дена направих още половин. Рецептата ми е оригиналната, но с малка модификация в начина на приготвяне.

Продукти (за 1/2 доза)

  • 1,5 кг червени чушки
  • 1 кг домати
  • 0,5 кг патладжан
  • 300 г моркови
  • 1-2 глави лук
  • 65 мл захар (знам, че не се мери така, но оригиналната рецепта е в чаени чаши по 200 мл, а аз имам мерителни чашки в мл и ми е удобно).
  • 35 мл оцет
  • 35 мл вино (признавам си, че слагам малко повече)
  • 1 и 1/2 супени лъжици сол
  • 125 мл олио
  • 1/2 глава чесън
  • 1/2 връзка магданоз
  • подправки на око: черен пипер, кимион, малко чили.

Понеже имам вкъщи човек с фобия към домати, тях ги обелвам и нарязвам на четвъртинки като за салата, отцеждам хубаво сока и семките в отделна купичка и в лютеницата слагам само месестата част, нарязана на парчета. После пасирам и прецеждам отделеното от купичката до доматен сок без семе и го заделям във фризера за готвене (този път напълних бурканче и го пастьоризирах с другите).

Всичко редя сурово в тава без чушките (патладжаните отцедени) и поръсвам солта, захарта, оцета и виното. Разбърквам добре. Отгоре нареждам цели измитите и изтърбушени сурови чушки. Не слагам фолио, тъй като чушките предпазват останалата смес от прегаряне, като се пекат през това време. Обръщам ги веднъж, после ги вадя, беля,  нарязвам на парчета и връщам обратно в тавата.

В моята фурна сместта се изпича до мазнина за около 2.5 часа. На 2-3 пъти разбърквам в процеса на печене. Пасирам и пълним в бурканите – от половин доза излизат около 5 бурканчета от лютеница и малко за дегустация.

Апетитка “Маргаритка”

Това е любимата ми зимнина в буркан, която майка ми правеше години наред и затова съм я кръстила на нея 🙂 .

За 1 доза апетитка (аз правя четвърт):

  • 6 кг чушки
  • 6 кг домати
  • 0,3-0,5 кг чорбаджийски чушки
  • 0,5 л олио
  • 0,5 л винен оцет
  • 2 връзки магданоз
  • няколко глави чесън
  • 6 супени лъжици сол
  • 2 чаени чаши захар

Детайли

Чушките: изпечени, обелени и нарязани. Доматите: обелени и смлени на пюре. Чорбаджийските чушки са нарязани сурови. Чесънът е обелен на скилидки.

Процедура

  1. Олиото, оцета, солта, захарта, чорбаджийските чушки и чесъна се слагат да заврат за 5 мин.
  2. След това се слагат опечените, обелени, измити и нарязани чушки (зелени или червени, може и смесени)
  3. Всичко ври отново 5 мин.
  4. Слага се доматения сок и отново всичко ври 5 мин.
  5. Изключва се котлона и се добавя магданоза.

Ако сместта е още гореща при пълненето, могат да се обърнат бурканите върху стара хавлия. Ако капачката хлътне, могат да се съхраняват няколко месеца при макс 15 градуса.

Имаме стара руска соковарка, която ползваме за пастьоризация на буркани: 15-20 мин са достатъчни и за лютеницата, и за апетитката.

Винаги надписваме бурканчетата с дата на производство, за да не се чудим после колко старо е нещото и годно ли е още за ядене. Бояджийското тиксо е много удобно за целта: залепва добре, надписва се добре и се отлепва лесно при миене после, без да оставя следи. Може да се ползва и за надписване на храна за фризера.
Общи приказки

Живот без кола: експеримент с продължение

214 Comments

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).