Нямах никакво намерение да се занимавам с този тип зимнина точно тази година, но уханието на печени на тенекия чушки, носещо се из квартала и ей тази рецепта за уж мързелива лютеница ме вдъхновиха за нови подвизи 😀 .
“Мързеливата” лютеница
Фурната и тавите ми са малки, така че цяла доза няма как да сместя там. Направих половин и толкова ни хареса, че след няколко дена направих още половин. Рецептата ми е оригиналната, но с малка модификация в начина на приготвяне.
Продукти (за 1/2 доза)
- 1,5 кг червени чушки
- 1 кг домати
- 0,5 кг патладжан
- 300 г моркови
- 1-2 глави лук
- 65 мл захар (знам, че не се мери така, но оригиналната рецепта е в чаени чаши по 200 мл, а аз имам мерителни чашки в мл и ми е удобно).
- 35 мл оцет
- 35 мл вино (признавам си, че слагам малко повече)
- 1 и 1/2 супени лъжици сол
- 125 мл олио
- 1/2 глава чесън
- 1/2 връзка магданоз
- подправки на око: черен пипер, кимион, малко чили.
Понеже имам вкъщи човек с фобия към домати, тях ги обелвам и нарязвам на четвъртинки като за салата, отцеждам хубаво сока и семките в отделна купичка и в лютеницата слагам само месестата част, нарязана на парчета. После пасирам и прецеждам отделеното от купичката до доматен сок без семе и го заделям във фризера за готвене (този път напълних бурканче и го пастьоризирах с другите).
Всичко редя сурово в тава без чушките (патладжаните отцедени) и поръсвам солта, захарта, оцета и виното. Разбърквам добре. Отгоре нареждам цели измитите и изтърбушени сурови чушки. Не слагам фолио, тъй като чушките предпазват останалата смес от прегаряне, като се пекат през това време. Обръщам ги веднъж, после ги вадя, беля, нарязвам на парчета и връщам обратно в тавата.
В моята фурна сместта се изпича до мазнина за около 2.5 часа. На 2-3 пъти разбърквам в процеса на печене. Пасирам и пълним в бурканите – от половин доза излизат около 5 бурканчета от лютеница и малко за дегустация.
Апетитка “Маргаритка”
Това е любимата ми зимнина в буркан, която майка ми правеше години наред и затова съм я кръстила на нея 🙂 .
За 1 доза апетитка (аз правя четвърт):
- 6 кг чушки
- 6 кг домати
- 0,3-0,5 кг чорбаджийски чушки
- 0,5 л олио
- 0,5 л винен оцет
- 2 връзки магданоз
- няколко глави чесън
- 6 супени лъжици сол
- 2 чаени чаши захар
Детайли
Чушките: изпечени, обелени и нарязани. Доматите: обелени и смлени на пюре. Чорбаджийските чушки са нарязани сурови. Чесънът е обелен на скилидки.
Процедура
- Олиото, оцета, солта, захарта, чорбаджийските чушки и чесъна се слагат да заврат за 5 мин.
- След това се слагат опечените, обелени, измити и нарязани чушки (зелени или червени, може и смесени)
- Всичко ври отново 5 мин.
- Слага се доматения сок и отново всичко ври 5 мин.
- Изключва се котлона и се добавя магданоза.
Ако сместта е още гореща при пълненето, могат да се обърнат бурканите върху стара хавлия. Ако капачката хлътне, могат да се съхраняват няколко месеца при макс 15 градуса.
Имаме стара руска соковарка, която ползваме за пастьоризация на буркани: 15-20 мин са достатъчни и за лютеницата, и за апетитката.
Никой да се не хваща на тая въдица!!! Опасно за живота!!! И на мен ми “замириса” взех чувал чушки, домати не знам – 15 кг и уж за тест – земи тез ТРИ ДНИ!!! Абсурд да се занимавам повече с таквиз неща – баси врътката – печеш белиш баеш – то край няма ве 🙂 И накрая жената като каза – бе няма ли да ги стерилизираш малко – еееее откачам вече. Никога, никога повече – иначе се получи и лютеницата и тъпата тършия – обаче по-добре да фана пътя на мигрантите, отколкото да се занимавам с туй отново, честно.
Ама обичаш да похапваш, нали? 🙂
Ключът за палатката е в количеството. Виж ме мен – правя лабораторни дози. Кило и половина пипер се пече и бели за нула време 🙂
Но иначе си е врътка, признавам… дойде ми нанагорно тези дни 🙂
Това ли му викат мързелива лютеница… направо не смея да си помисля каква ще е не мързеливата.
Иначе и аз ползвам бояджийското тиксо за надписване на какво ли не. Много е удобно. За буркани специално има и друг вариант… надписване с перманентен маркер.
Аз надписвам с перманентен маркер върху бояджийското тиксо, защото директно върху буркана, особено ако съдържанието му е по-тъмно, не се чете добре.
Иначе при не-мързеливата има едно безкрайно бъркане в голяма тава на котлона, докато се пържи цялата смес. После половин ден бършеш опръсканата с лютеница кухня 🙂
Действително лесна рецепта, от няколко години ми се подмята от различни страни. Обаче има един лек недъг – ако искаш 40 литра лютеница ти трябва поне 80 литра тава, която не влиза в никоя домашна фурна.
Дори да се прави на няколко пъти (за мен голяма разсипия на време, защото само правене е малко на фона на пред и след-готовката), пак не е особено лесно. Отделно, ще гориш 2 киловата фурна поне 24 часа, даже леко ме съмнява дали ще стане толкова бързо…
Отделно,пасиране в края на процеса разваля най-ценната черта на домашните лютеници – тяхната структура.
Сега, може да се спори дали не сме надскочили леко любителското ниво с първите, че и вторите 100 буркана лютеница, but I disgress…
Относно структурата – неразличима е от нормалното, поне с моя пасатор. Не го прави на каша, а точно на нужния размер парченца.
Но иначе това не е рецепта за 40л лютеница, а за лабораторно количество – за хора, които си купуват продуктите, нямат условия да опнат едно огнище пред блока и имат един свободен следобяд с 2-4 свободни ръце за работа 🙂
Аз я правих сама (в Своге), майка ми се запали и направи 2 пъти по 1/2 доза (в Бургас), сестра ми прави и тя 2 пъти (в София). Да, по-рационално беше да се съберем и да направим истинска общо, ама това е кауза невъзможна вече :/ Нито свободно време, нито възможности за пътуване и мъкнене на буркани имаме. Иначе преди доста години сме го правили това упражнение.
btw вашата лютеница беше много хубава, ама… 🙂