Категория: Home Sweet Home

Остъклена веранда – прозорци

След като в края на миналата година започнахме новото остъкляване на верандата от вратата, още през първите сухи и топли пролетни дни на 2020-та се захванахме с прозорците. Още повече, че ситуацията покрай вируса и затварянето на всичко провали плановете ни за пътувания и… ами нямаше какво друго да правим за почивка 🙂

Старите към 40г дървени дограми, които ни даде съседът ни чичо Данчо бяха от добре изсъхнало дърво в прилично състояние, но зимата, която изкараха навън не им се отрази много добре и се наложи доста работа по тях – махане на обкова, рендосване, шлайфане и грундиране с безир.

Решихме да ги боядисаме в зелено, вместо да ги лакираме с прозрачен лак заради не особено добрия външен вид на дървесината и защото имахме нужда от малко зелен акцент, който преди осигуряваха рамките на ветроупорните завеси.

Понеже в светлите отвори отново няма много прави ъгли, наложи се да добавим един Г-образен метален профил, за да обере луфтовете (и да не вее през зимата). Отново боядисан в зелено, за да компенсира визуално недостатъците на дограмата.

Затварянето на прозорците решихме да реализираме с една неподвижна част (постоянно затворена) и една отваряема част на панти, която се захлюпва към неподвижната част. Двете заедно са с дебелината на гредите от навеса.

Поставянето на остъклението (отново плътен поликарбонат, 3мм) този път направихме по класическия джамджийски метод – с пирончета, понеже оригиналните дограми имаха шлиц за стъкло.

За да се застопорят крилата добре и да не се отварят от вятъра, направихме импровизирани резета от обкова, който беше останал от дограмите. Дълго мислихме какви дръжки да направим, така че да не пречат на затварянето и накрая просто пробихме дупки с бормашината и прекарахме свински опашки – хем като дръжка, хем като застопоряване в отворено положение.

В общи линии, получи се добре и отвън, и отвътре. Естествено, като изпълнение има много недостатъци, но голяма част от тях не зависеха от нас 🙂

Остъклена веранда – вратата

През есента на 2014-та закрихме верандата с едни ветроупорни завеси и първоначално бяхме много доволни от това решение, но с годините те загубиха хубавия си вид и започнаха да ни дразнят. А и махането и слагането им се оказа една досадна дейност, отнемаща 1-2 часа, та заради това го правехме само по веднъж на сезон.

Първоначално миналата година подменихме само завесата с цип при входа с направена двойна врата от дъски и плътен поликарбонат за остъкляване и това решение ни хареса. И тъкмо тогава съсед ни предложи старите си дървени дограми, за да ги използваме като прозорци за верандата. Но есента почти беше приключила, затова прибрахме дограмите под навес за следващата година.

Вратата

Проблем тук се оказа много големият размер на светлия отвор, липсата на прави ъгли и некачественият дървен материал (който трябваше да е добре изсъхнал, но дъските бяха криви още при доставката и се изметнаха допълнително).

При втората врата аз внезапно се сетих “Ами как ще минава котката?!” и се наложи леко преправяне в долната част за котешка вратичка.

Парапет с камерен поликарбонат

Завършихме активния сезон на 2019-та, като закрихме долната част на парапета с плоскости камерен поликарбонат и спуснахме отново завесите за зимата.

Някои детайли

Плътният поликарбонат прилича на стъкло, но се пробива и реже лесно. За съжаление също така лесно се надрасква, затова при миене на прозорците трябва да се внимава да е с много мека кърпа и в никакъв случай да не се използват разтворители. Не махайте защитния слой, докато режете и пробивате – чак след монтажа.

За разлика от плътният поликарбонат, камерният изисква специален обков. Ние използвахме термошайби за поликарбонат и обикновени винтове за дърво. Термошайбите имат и капачета, за да защитят винтовете и дървото от влагата. Има и специални завършващи лайсни, които не позволяват в камерите да влиза вода, мръсотия и насекоми.


Вижте още втората част: Остъклена веранда – прозорци

Дървена ограда

Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.

Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални.  Купихме дървен материал и се захванахме за работа.

Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.

Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.

Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.

За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.

По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.

Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова  вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.

По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂

Диванчето в дневната

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Роботи в кухнята

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

Гранитогрес, парапет и ветроупорни завеси – надбягване с есента

(Довършването на долната тераса направихме още миналата есен, но покрай пътешествия, болести, канализационни проблеми, пътешествия и пак болести просто не остана време и желание за този пост.)

През есента на 2013-та успяхме да довършим горната тераса и да направим конструкция и навес на долната. Следващата стъпка беше да се покрие терасата с нещо удобно за почистване и да се завърши парапета и при нея, за да можем по-спокойно да се събираме на по биричка с приятели и съседи 🙂

Избрахме уж неплъзгащ се и мразоустойчив гранитогрес… и си го сложихме сами с Прасунсен. Просто в разгара на сезона свободни майстори нямаше.

Като за първи опит да лепим плочки се получи приемливо – има някакво дребно разминаване на фугите от един момент нататък, но иначе стана здраво, изкара зимата и пролетта без да се разклати ни една плочка и… ами доволни сме. Следващият път ще стане без грешка.

С парапета се захванахме веднага, след като фугирах плочките. Искахме кръстосани на 60/120 градуса греди, но ситуацията се усложни от това, че вече имахме готова носеща конструкция, която няма как да се разглоби преди монтажа на вътрешните пана. Използвахме отново наличните в свогенските складове 8/8 и 8/10 см греди.

готов парапет

Опитахме вариант за сглобки с дюбели и лепене при първото пано, но не беше удачен. Следващите закрепихме със скрити в отвор винтове (основно заради дебелината на гредата и дължината на наличните винтове). Вертикалните греди влизат с дюбел в хоризонталните на парапета, а долната хоризонтална е захваната със здрави Г-образни планки. Планките са порок на начинаещия дърводелец, но се наложи да сложим и на други ключови места, за да не се изкърти парапета, когато на него се покатери по-едър човек.

стълбище

С малко помощ от бащата на Прасунсен направихме и парапет за стълбището.  Монтирахме и допълнителни греди, за поставяне на ветроупорни завеси.

Завесите поръчахме онлайн и си ги монтирахме сами. Доволни сме от тях, осигуряват завет и малко повече топлина през зимата, а терасата остава суха при дъжд и сняг.

За тази година се надяваме да успеем да изкараме вода и ток в градината. Имахме планове да направим диагонали и на парапета на стълбището, да сложим ламперия в спалнята и да спретнем дървена основа на дивана от дебели греди, но… когато – тогава :).

Ламперия в дневната

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expedit и первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

ъгълът с диванчето вече е готов
ъгълът с диванчето вече е готов

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.

 

Проект за дневна

Дълго време дневната стоя със старите мебели 2-ра употреба, които бяхме купували преди 10-тина години за квартирата си… просто защото нямах идея как да сместя хол (с място за спане за гости), трапезария, офис и гардеробна в 18 кв.м. пространство, едната страна на което е заета от стълбище, а другите 2 – от прозорец и врата.

Малко по малко за 3-те години тук запълнихме всички свободни кътчета в стаята с нови мебели и остана моето работно място. Някак си ъгълът, в който бях застанала временно в началото, се оказа с най-добро осветление и достатъчно добра гледка, за да си почиват очите ми.

общ поглед
общ поглед

Трябваше да се съобразя с цветовете в останалата част на стаята и двора, както и с факта, че няма вариант да се получи лек и изчистен дизайн, ако искам да събера всичките си вещи.

секция откъм дивана
секция откъм дивана

Проектирах секция с 3 използваеми страни с шкафове, голямо чекмедже за спално бельо за гости и етажерки, както и долепена под ъгъл до нея стенна полу-секция, която да побира канцеларщини, малко книги и всичко останало, необходимо ми за работа изцяло от къщи, без варианта “това ще го стоваря в офиса”.

работно място
работно място

От старите мебели остана само бюрото, което вече ми стои като кръпка, но тъй като това ще е последната мебел, която ще поръчвам за тази стая, ще си оставя още няколко месеца за отлежаване на идеи и коригиране на минали грешки.

С реализацията се зае отново Любо, собственикът на малък мебелен цех в с. Искрец и получих точно това, което бях подала като чертежи и размери (с отчитане на малките корекции, които бяхме уточнили при огледа) – здрави и напълно по мярка мебели за стая с крив под и липса на прави ъгли :).

след монтажа
след монтажа

Доволни сме от резултата, защото се получи наистина много удобна стая, а оранжевото в повече от цвета на ПДЧ-то подтиснахме с бели кутии и бяла ламперия по-късно.

IKEA Expedit Hack

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

ikea-hack

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.

Довърши си сам: навес и парапет

поглед от съседния хълм

Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.

Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта :). До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.

Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак  и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.

Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.

Почти готовия навес

Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.

Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.

Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.

Рокерско парапетче с катарами

Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.

От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.

Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.

В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.