Категория: Общи приказки

Живот без кола: експеримент с продължение

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Downgrade на кухненската техника

Двете скарички

Изгоря ни горният реотан на скаричката (лявата на снимката, Sapir, на 6 месеца). Ей така, предпразнично, точно в момента, в който нямаме никакво време да търчим по сервизи.

Сега… ще кажете “Голяма работа, няколко дена без нея, преживяват се”, но при нас скарата е от най-използваните кухненски уреди. Без нея нямаме сутрешна закуска (любимите сандвичи с кашкавал на Прасунсен), нямаме препечени филийки на обяд и вечеря (в малката ни кухня замества и тостер), нямаме и препечените питки за любимите ни “скандинавски” сандвичи. Оцеляхме само един ден без нея и изтърчахме да й потърсим заместител. Обаче какъв?

Малко предистория

Изгорялата беше третата скара в малкото ни домакинство за 12 години. Първата взех от родителите си и беше подарък за тяхната сватба в далечната 1965г. Представляваше проста, но удобно висока скара от дебела неръждаема ламарина, 2 рафтчета за тавичка и 1 реотан. Изхвърлихме я като се пренасяхме, защото… ами нещо шнура се беше прецакал от годините и не ни се занимаваше да го сменяме, а и изглеждаше поочукана.

Втората скаричка си купихме през 2009-та, изкара 4.5г и я изхвърлихме, когато за 2-ри път й изгоря реотан. Беше с вратичка, горно / долно печене и таймер. Още след първия месец интензивно ползване бялата боя стана с цвят капучино и  с времето придобиваше все по-кафяв оттенък.

Третата затова си я избрах иноксова. Беше и единствен модел с възможност за превключване на горен/долен реотан. Първоначалният ни ентусиазъм бързо спадна, след като се оказа, че пече филийките “на петна” и някой трябва да се занимава да ги върти в различни позиции. Изкара от лятото до сега.

Писна ни

и четвъртата я взехме нискотехнологична. Тип “соц. парти грил от 80-те”, имаше ги във всяка студентска квартира. Съвременната версия е произведена в Китай от 1мм ламарина, която едва удържа реотана хоризонтален. Предлага се опакована в полусглобен вид (реотана си го монтираш сам), но това не е проблем, защото така или иначе ще ти се наложи да я разглобиш цялата: креативният китайски гений е облепил ламарината в полиетилен… но не се е сетил да го махне от сглобките и недостъпните места.

Сглоби си сам скарата

И понеже не обичаме смърдящи на пластмаса филийки, поиграхме си малко с отвертката и решихме някой от следващите ни проекти да е “направи си сам удобна скара за сандвичи от дебела ламарина, свестен реотан, ключ и някакъв таймер”. Аман!

 

 

Втората година в Своге

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине 🙂

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора :).

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели :).

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж 🙂

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета :). След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток :).

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid 😀

 

“За гъби” в изборния ден

Едно от неочакваните предимства на малките градчета е, че всичко ни е под носа, включително и кварталния клуб, в който се помещава изборната ни секция. За пръв път успяхме да се наспим добре в неделя, да закусим обилно, да прегледаме социалните мрежи до обяд, да гласуваме и дори да ни остане време за 4 часова изцяло пешеходна разходка из гората с прибиране по светло. За да полеем прясно засятите в събота насаждения, защото в София може и да е валял съвсем безсмислен проливен дъжд, ама в Своге и капка не капна.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Принципно планирахме кратка разходка, защото косенето на почти метър и петдесет висока трева и последвалото прекопаване и садене на домати и цветя предния ден е достатъчно уморително и честно казано всичко ни болеше. Обаче равният път предполага сладки приказки и след като подминахме познатата част от пътя се започна с едно “Добре, виждаме какво има след следващия завой и се връщаме…” и така още 1 час.

На кръстопът.
[ На кръстопът сме – по познатия или по трудния път да поемем. ]
дотук бяхме стигнали предния път
[ Дотук бяхме стигнали предния път. ]
поляната, която не бих косила
[ Зюмбюл ли си… (всъщност обикновен салеп, както ми подсказаха). Поляната, която не бих косила. ]
Идеята да се забием на още по-диво място вече не ни се струва чак толкова абсурдна. Набелязахме си и достатъчно диви и непривлекателни за туризъм, промишленост и едро земеделие симпатични местенца (с ток и мобилен обхват), където да емигрираме, ако ни писнат съвсем живота в цивилизацията и кретените, които традиционно си избираме да ни управляват.

Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в града.
[ Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в Своге, защото им било много градско. ]
И не знам защо започнах да си мечтая за коне. Освен за козичката, кокошките и прочие животинки, за които все не идва ред и място.

П.П. Няма време за дълги и сериозни постове тази година… планирали сме да правим много неща, а времето не стига.

Онлайн пазаруването

– Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
– Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас, гражданите 😀

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магазин какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

Обаче положението е по-сложно с нехранителните продукти. Особено с по-обемните. И особено за хора без кола като нас. Така открихме спасението в пазаруването онлайн 🙂 А то има доста български особености, но се оказа и доста по-развито отколкото очаквахме.

Следва кратък обзор на десетината онлайн магазини, които сме пробвали за 6-те месеца тук. Може да бъдат полезни:

Супермаркетите

Всъщност преди обзора искам само да отбележа: такова животно НЕМА. Тоест има, но само за София. Каква е логиката в София да е пълно с онлайн доставки на хранителни продукти, като всеки има супермаркет на най-много пет минути, а на 30км от София да не може, не знам. Но ето бизнес ниша: доставки на храни извън София. Може да се ползват куриерски услуги точно като се доставят други неща. Ясно, че няма как да се доставят бързоразвалящи се неща, но за консерви и тон други неща, които из дълбоката провинция ги няма, не виждам какъв е проблемът.

Сега по същество:

Инструменти, строителни материали, железария

Наесен обикалях местните железарии да търся мотика. Нямаше. Тук много използват търнокоп и мотиките не ги уважават. На мене ми идва тежък, а и не ми е ясно какво му е по-хубавото като за един удар с мотиката това нещо трябва да го вдигнеш три пъти. Но че нямаше мотики, не е единственото, което ме накара да търся “онлайн железария”. Липсва избор от разни бурмички и качествени инструменти, и какво ли още не. Да не говорим за качеството на тенекиените лопата и гребло, които имам купени от кварталната железария 😀

Така попаднахме на магазин Маркита, откъдето си поръчахме хубава кована мотика, разни кантове, поцинкована куха лейка, и тн. От тях пазарувахме два пъти. Като цяло сме доста доволни с малки забележки:

  • Много от продуктите нямат снимка. Как точно да си поръчам нещо без да мога да го видя?
  • Както и по всички родни онлайн магазини, инфото на сайта не е 100% актуално. Или цената е сменена (по-висока естествено) или нещо го няма, въпреки че излиза като налично.
  • Втория път ни изпратиха вила с видимо очукан вид (?!), явно използвана от две поколения фермери. Липсваше и дребен артикул от поръчката. Дребни проблеми, заради които не си заслужава да се разправя човек, но поставят под въпрос дали пак ще пазаруваме оттам.

Иначе в магазина има наистина почти всичко. Има и доста други онлайн магазини, които предлагат инструменти и домашни потреби, така че пазаруването на такива неща не е проблем. Доставките са до офис на куриера или до вкъщи на доста прилични цени.

Градински магазини

Както на всеки селянин и на мене ми трябват още доста неща за градината 😀 Например наесен искахме да забодем малко овошки. И какво се оказва, уж сме на село, все къщи с дворове, а човек няма откъде да си купи. На пазарния ден (всеки четвъртък в центъра идват някакви пътуващи търговци и разпъват сергии с парцалки, инструменти и тн), понякога носели. Но според съседа ги откопавали от реката и не е ясно като засадиш ябълка дали няма да поникне бреза 😀 Така или иначе аз дори и откопани от реката не намерих. Така достигнахме до онлайн магазина на Сортови Семена откъдето си поръчахме.  Имат и всякакви градински неща, семена, инструменти, торове, и тн. Мога да кажа почти само добри думи за тях – разбират си от работата и държат на качеството на разсадния материал дори ако това значи, че клиентите ще почакат повече от обичайното. Имаха леки проблеми с комуникацията (по-скоро такава липсваше), но щом вече три пъти поръчваме от тях, явно сме доста доволни. Изключвам обичайните проблеми с липсващи продукти.

Досега сме пазарували разсади и семена само от тях, но има още някои онлайн магазини с подобна насоченост, които са интересни:

  • Напояване откъдето освен обичайните градински неща може да се купят също и всякакви напоителни системи
  • Meyer.bg които не продават разсади, но пък имат много добри мрежи, инструменти и други градински неща.
  • http://hrasti.com/ от които предстои да поръчаме растения за жив плет. Още не сме ги пробвали, но сайтът и асортиментът си ги бива.

Още за дома:

Донякъде се припокриват като теми, но все пак ще спомена и Домко, откъдето си купихме огледално фолио и термо тапет за разни слънчеви и изолационни идеи, които имаме. Всъщност това май беше единствения магазин, в който всичко, което поръчахме, си го имаше и нямаше промени в цените.

Тук се сещам да запитам защо разните практикери, баумакси и тн нямат онлайн магазини?

Дрехи:

Тук парцалки като цяло се намират, но когато Кот тръгне да търси нещо конкретно, местните продавачки вдигат рамене и немеят. Търсенето на удобни пижами и нощници я отведе в beliobg.com, където има доста и предимно български стоки. Разбира се пак имам критики 😀 В онлайн магазина няма избор на размер и всички неща се уточняват по телефона, което е доста неудобно. И разбира се никога няма всичко, което си поръчал.

Играчки:

Имаме доста племенници, а тук изборът на играчки се свежда до високотехнологични китайски недоразумения. На идеята пък да ходим до  разните хиполенди в София особено по празниците  казах твърдо нье. Пазарувахме от Toy Town, където има добър избор. Естествено пак нямаше всичко, което бяхме поръчали, и трябваше по телефона да си обясняваме колко голяма гъсеница имат и дали играта с колички е с батерии или не.

Още строителство:

Да не пропусна и малко по-индустриални неща. Трябваше да си оградим последната стена на двора, която граничи с един обрасъл с дървета скат. Проблемът е, че оттам се качват ето тези дами, които може да ни опасат насажденията, както и още по-невъзпитани кучета, които ни наторяват двора. Та дойде ми идея за лесно и бюджетно решение с колци от арматурно желязо, забити направо в майката земля. Хубаво, ама арматурно желязо има долу в другия край на града. И като отидохме там взеха да ни обясняват как трябва да дойдем в 10 сутринта, защото момчето с транспорта било заето и тн. Пък телефони явно си нямат 😀 Така местният бизнес за пореден път беше пренебрегнат и стигнахме до онлайн магазина на Миланов и Син. Към тия хора нямам абсолютно никакви забележки. Обадиха се, уточнихме как трябва да са нарязани железата, пратиха ги по куриер и готово. Сигурно доставката ще е по-скъпа отколкото щеше да е локално, но пък цената на арматурата при тях е по-ниска, а и ни спестиха време и неудобство.

Книги:

Въпреки, че сме оборудвани с електронни четци, отвреме навреме купуваме и хартиени книги. Основната причина: новите издания на български са почти само на хартия. А все пак не искам избора ми на това какво да чета да се определя от носителя. У нас онлайн книжарници с лопата да ги ринеш, така че няма да давам конкретни линкове. Имам само един съществен въпрос: поради что, юроди, единствената опция за доставка е куриер до врата? Аз лично мразя за 1-2 книги да се обяснявам половин час по телефона с куриери, особено такива които ми звънят рано сутрин и не познават града. Какъв точно е проблемът да се предлага и доставка до офис на куриер или по пощата?

Техника

Всички знаят Мултирама и другите подобни онлайн магазини за компютърна и черна техника, така че за тях няма кой знае какво да добавя – поръчвахме нещо от Мултирама веднъж, дойде без проблеми.

Обаче когато купуваме компютърна техника за работа, има точно два онлайн магазина: Crash-bg и Retro PC Mania. Купували сме от тях монитори, стационарни компютри, лаптопи и периферия и без изключение техниката е била на ниво, каквото евтината ширпотреба от разните технополисмаркетмултидрамаплезио не могат и да доближат. Но това не значи, че техниката е скъпа, напротив – и в двата магазина предлагат втора употреба или нова, ремаркетирана техника, така че обикновено цените са всъщност по-ниски. Хората, които избират компютър само по параметри, няма да останат впечатлени от повечето им предложения. Но който разбира от техника знае, че от Thinkpad по-добро няма 😀 И двете фирми доставят по куриер, въпреки че в Crash няма онлайн магазин и трябва да се поръча по имейл. Така или иначе, препоръчваме ги с всичките си ръце, лапи и копита.

В допълнение на всичко горе, харесали сме си и магазини за кафе и чай, още за дрехи, домашни потреби, и тн. Заключението е, че дори и в България човек може да купува почти всичко онлайн, при това доста удобно. Все още купуваме предимно локално, за да подпомагаме местния “бизнес”, а и защото за обемисти и евтини неща доставките не са изгодни. Но за много неща местните магазини са пълна скръб, така че да живее е-търговията 🙂

6 месеца реален живот отвъд Околомръсното :)

Направихме ги преди седмица… и не остана време дори виртуално да почерпим :). Време за постове с равносметки също нямаме и двамата. За това – накратко:

  • Свикнахме в Своге и даже ни харесва. Зимата беше доста тежка, особено за хора като нас, които не са решили проблема с отоплението си. Оцеляхме, не се разболяхме нито веднъж… явно редките срещи със себеподобни държат вирусите настрани.
  • В началото бяхме много нещастни, че не откриваме по магазините любимите си храни. След няколко месеца просто сменихме едни марки с други или направо с липса на марки… и пак хапваме вкусно и колкото можем – здравословно 🙂
  • Липсата на кола и липсата на магазини от сорта на Практикер и Бриколаж в Своге решаваме с онлайн доставки от разни електронни магазини за строителни материали. Така започнахме да пазаруваме и дрехи, книги, подаръци, фиданки, семена… повечето сайтове изглеждат странно и работят странно, но е факт, че пестим много време и вероятно пари.
  • Продължаваме да се ядосваме на някакви местни управленски недоразумения, но вече имаме и някакво рационално обяснение на въпроса “Е добре де, защо така?!”
  • Радваме се на всичко, излязло от неопитните ни ръце, като богове на творението си 🙂
  • Оказа се, че 3 стаи и кухня е прекалено голяма площ за нас. Изкарахме 2 месеца, работейки от спалнята, лежерно опънали се на леглото. Май кабинетите ни в зимния сезон ще стоят пусти.
  • Оказа се и, че имаме прекалено малко (да не кажа никакви) сервизни помещения. Чака ни правенето на барака в двора, която да събере селскостопанския инвентар и велосипедите ни (заемат половината дневна). Изобщо не знам кога ще намерим време и за това!
Магданозът от снимката ни радва цяла зима и някак си оцеля при ниските температури. Повечето ми саксийни цветя нямаха този късмет. Обаче от новите саксийки започнаха да се показват едни свежи зелени листенца и май ще успеем да отгледаме репички, спанак и някакви подправки 🙂

 

Съботно бедстващи

В околосвогенско е обявено бедствено положение и по тази причина наоколо е идеално място за разходки – коли почти няма. Пътищата нагоре от нашата къща са едни белички и чистички и ни подсещат защо избрахме това място – за да не се налага да губим време в път, щом ни се приходи из планините 🙂

Току зад два баира видяхме еднорог. Добре де, просто бели кобили, обаче в далечната сред клоните на дърветата приличаха на нещо от приказките (видео).

На връщане попаднахме на стопаните на нашите еднорози и опитите им да приберат едни жребчета в конюшнята. Красиво беше.  (видеото е тук)

Относно фотоапаратите: винаги съм смятала, че е по-добре да имаме възможност да ходим на интересни места и да ни се случват интересни неща, вместо да клечим да щракаме детелините в парка, обаче… след такива като днешната разходка малко ме е яд, че снимаме със сапунерка, на която цялата оптика образува конденз.

Денят завърши подобаващо с вчерашна манджа: сафрид с горчица на фурна, печени картофки по гръцки и греяно вино.

Обещания, обещания…

От няколко години насам обещавам на майка си, на Прасунсен и на един куп други хора да сменя този дизайн на блога (особено черния фон) и все отлагам…
Да взема най-сетне да се размърдам, а? 🙂

Честита Нова Година на всички и специални поздрави на тези, които са успели да изпълнят всичките си новогодишни обещания. Аз тези от миналогодишния тефтер просто ги преписах на нова страница… току-що.

Пътешествие до Камбанния полюс, въпреки БДЖ

На днешния ден преди 100 години Амундсен е достигнал до Южния полюс. Нямаше да си изберем псевдонимите Прасунсен и Кот, ако не бяхме склонни към неумерени авантюри, за това в чест на Амундсен, а и заради това, че имаше работа в София, Кот предприе епичното приключение: “Как да стигнем от Своге до София в условия на стачка на БДЖ”.

Хронология на събитията

  1. Ставане в обичайното време, все пак трябва да стигна в София в ранния следобяд, а разстоянието е само 40 км. Маршрутка има в 13:45, така че в 13:00 си нарамвам чантичката с книжка за четене, вода и голяма торба за пазар и поемам с умерен ход 2 км надолу към центъра на града. Маршрутките спират и на разклона в квартала ни, но както правилно предположих – ако е пълна, просто няма да спре.
  2. В 13:30 съм на стоянката на маршрутките, а там вече се е заформила прилична манифестация. Учениците и студентите се прибират от училище или отиват на училище, а хората, работещи на смени се опитват да стигнат до местоработата си. Някаква мама, помъкнала малко хлапе гледа навалицата унило и му търка премръзналите ръчички.
  3. В 13:45 маршрутка няма. Идва една с 20 минути закъснение, която обира една значителна част от хората. Натъпкана е до дупка, а вътре има над 20 правостоящи. На предното стъкло са се разплескали детски физиономии. Тийнейджърите нямат инстинкт за самосъхранение, обаче аз имам. Задната част на маршрутката е толкова увиснала, че започвам да се опитвам да си припомня някакви молитви. Естествено, не се качвам. Жената с детето също не рискува.
  4. В 14:30 (ако не ме лъже паметта, още не знам разписанието наизуст) трябва да има още една кола. Идва с около 20 мин закъснение, а за това време вече се е образувала нова манифестация. Този шофьор обаче е непреклонен – пуска само 4 души правостоящи. И явно има за какво – малко след изхода на града ни спира патрулка. Не разбрах имало ли е санкции за шофьора или за предишния, но след кратка проверка на документите ни пуснаха.
  5. Мъгла и завои повече от час. Караме бавно, за това пък на мен ми става лошо. Закусвала съм преди часове, а обяда го пропуснах в очакване всеки момент да се натъпча в  маршрутката. Опитвам се да чета, но на задната седалка до прозореца, където съм успяла да заема последното място за сядане е тъмно, духа и смърди на урина.
  6. Маршрутките от Своге имат за последна спирка гара Север – едно проклето от боговете и Столична община място, от където няма никакъв свестен градски транспорт. Слизам с останалите малко по-рано, за да се пробвам да хвана някакъв трамвай… но просто нямам сили да чета маршрутите им от надрасканите табели. Хващам такси. Часът е 16:10.
  7. Естествено, по законите на всемирната гадост, не мога да свърша нищо от това, за което съм пътувала половин ден. “Елате пак след 16-ти…” Майната ви, тъпи канцеларски плъхове! Не знам кой пали коли в София, но аз съм на път да започна да взривявам синдикални лидери, държавни чиновници и гарови касиерки. На последните шумно им пожелавам да ги подменят с автомати за билети.
  8. Купувам си билет за влак за 18 часа и имам 1 час за убиване на гарата. Студено е, затова правя оборот на Billa-та, спонсорирайки ирландската, немската, френската, норвежката и холандската хранителна индустрия. За тази вечер поне ще имаме уникалния шанс, докато похапваме да забравим, че живеем в България.
  9. Влакът е в извънстачково време, тръгва навреме и пристига навреме. Топъл е, пълен е, но почти няма правостоящи.

Често ни се случва, докато пътуваме някъде, да висим с часове на летища. Да си купуваме билет за влак от касиерки, говорещи само своя език (в оня случай – грузински) и да се опитваме да разчитаме информация на неизвестна ни писменост… Ядосвахме се на унгарските железници, че заради огромното им закъснение си изпуснахме връзката, псувахме румънските авиолинии за това, че ни третираха като товар картофи… дори и на комфортните ирландски влакчета намерихме кусури. Обаче това са пътешествия заради приключението и неудобствата са част от приключението. Дори и летището в Шарджа (най-кошмарното преживяване на Прасунсен) пак е част от приключението.

Днес си представих, че това ми се случва всеки ден и нямам друг избор.

Шипково вино

Шипковото вино* беше първия експеримент с домашна напитка, за която намерихме време около преместването и дооправянето на къщата и двора. (Да се готвят ябълковия сайдер, домашната бира и виното от глухарчета 😀 )

Успяхме да оберем последните свестни шипки в радиус 1 км от къщата ни, които да са достъпни без скафандър (ей, много бодат пущините), въоръжих се с няколко рецепти и детските си спомени за тази напитка и спретнах нещо средно аритметично от всичко това. Избрах възможно най-простата рецепта, защото за нещо повече наистина нямах нито времето, нито съставките.

Рецептата

  • Около 250 грама пресни шипки (или 2 малки бутилки от минерална вода, пълни с шипки, защото това имахме в нас, когато открихме храстите)
  • 250 гр. захар
  • 1 малка лъжичка лимонена киселина
  • Около 3 литра вода (в нашия случай по-малко, защото натъпках всичко това в трилитрова бутилка)

Шипките се измиват, махат им се мъхестите връхчета (тази част малко си я спестих, пак става) и се начукват. Аз използвах 2 дървени дъски за рязане, сложих шипките между тях и ги помлатих малко с големия чук – получи се. Всички съставки се слагат в подходящ голям съд, запушва се добре и се оставя на топло и сянка. Няколко пъти дневно шишето се разклаща интензивно (като след 3-тия внимавайте да не хвръкне тапата). От време на време опитвайте.

Опитахме виното на 7-мия ден, но ферментацията беше в разгара си и ни поразбърка стомасите, а напитката беше все още прекалено сладка. На 10-тия според мен вече става за пиене, но ако го бяхме изчакали още 2-3 дена, нямаше да сбъркаме.

В този вариант се пие веднага (прецедено** в бутилки може да се държи и в хладилник или на студено) и е слабо алкохолно. На вкус е леко резливо и сладникаво, но няма аромат (може би ще му върви индрише или друга ароматна подправка). Теоретично би трябвало да запази всички полезни вещества от шипките и да ви ги сервира в чашата. Пила съм доста шипково вино като дете, но специално при моето творение, заради това, че нашата стайна температура е 16 градуса, му трябваше повече време за ферментация и накрая стана по-силничко, замайва главата и не бих рискувала да го тествам на малчугани 🙂

Има и варианти с добавка на хлебна мая, предварително сварен захарен сироп и повече кандърми.

___

*Шипковото вино е толкова вино, колкото и чаят от шипки е чай. Обаче и “алкохолна напитка от ферментирали плодове” звучи толкова встрани от вкусното, колкото и “билкова отвара”, за това с извинение към професионалистите ще продължа да си ползвам думите “вино” и “чай”.

**Обикновена цедка върши работа за целите шипки, семките и едрите парчета, но ако искате фино филтриране – марля или филтърна хартия може и да свършат работа. Някоя друга шипка си запазете за снимката, че с тоя цвят… 🙂