All posts by Прасунсен

Външна мивка с дървен шкаф

Проектът “мивка” висеше поне от две години. Още първото лято установихме, че поливане на лехите с лейка, която пълня вкъщи и нося навън е безумно.

Купихме няколко маркуча, които да достигат до целия двор и почнахме да поливаме така. Но с разпъването на маркучите, отварянето на вратата всеки път и пазенето на котките да не влязат вътре и поливането си остана доста досадно и времеемко занимание. Миналата година най-после извадихме вода през стената с тръба и външен кран и вързах два маркуча там.

А защо през стената? Защото когато строихме, “майсторите” от местното ВиК вкараха водомера вътре, без външна шахта.

А сега по същество: тази година най-накрая решихме да направим външна мивка, която да е удобна за връзване на маркучи за поливане, за миене на обувки, зеленчуци, ръце и тн.

След като огледахме готовите варианти от бетон (тежки, грозни и скъпи), решихме да си направим дървена (каква изненада).

Подготовка на терена за мивката

Въпреки протестите ми срещу бетона все пак поддадох на натиска на Кот и съседа да има площадка 😀 Копаенето и изливането оставихме на него – тая работа нито я разбираме, нито обичаме да я вършим:

Отпред направихме и малка пътечка от плочки, за да се слиза по-удобно към градината.

Подготовка на частите за шкафа

Ето, тук вече сме в свои води. Използвахме обичайния материал, който се намира тук на село – кофражни дъски и строителни греди 6х8 см. Реших да не използвам килограми обков, а да съединя конструкцията с предимно правоъгълни сглобки с длаб и чеп. Хем са по-естетични, хем доста по-стабилни, защото не позволяват усукване  и държат много по-здраво от винтове и гвоздеи. Искат, разбира се, малко повече време да се направят и доста ръчна работа с пасвателя и длетото:

Сглобяване на шкафа с мивката

В по-голяма част от конструкцията винтове и гвоздеи изобщо няма. използвахме ги само за вратичките, където влязоха в употреба и отпадъчни части от ламперията в спалнята.

Фалцове за плота изрязах с ръчния циркуляр, поради което не са идеално равни. Рамката на вратичките е сглобена със стандартна правоъгълна сглобка и по две дървени дибли диагонално – почти гарантирано няма да се усучат или изметнат, въпреки че мивката е пряко напечена от слънцето от юг. Върху конструкцията монтирахме стандартна кухненска мивка, отдолу хваната с почти единствените винтове в мивката.

Лакирахме, вързахме водата и засега сме готови. Догодина обмисляме да сменим маркучите с тръби, защото връзките и маркучите не издържат под налягане.

Онлайн пазаруването

– Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
– Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас, гражданите 😀

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магазин какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

Обаче положението е по-сложно с нехранителните продукти. Особено с по-обемните. И особено за хора без кола като нас. Така открихме спасението в пазаруването онлайн 🙂 А то има доста български особености, но се оказа и доста по-развито отколкото очаквахме.

Следва кратък обзор на десетината онлайн магазини, които сме пробвали за 6-те месеца тук. Може да бъдат полезни:

Супермаркетите

Всъщност преди обзора искам само да отбележа: такова животно НЕМА. Тоест има, но само за София. Каква е логиката в София да е пълно с онлайн доставки на хранителни продукти, като всеки има супермаркет на най-много пет минути, а на 30км от София да не може, не знам. Но ето бизнес ниша: доставки на храни извън София. Може да се ползват куриерски услуги точно като се доставят други неща. Ясно, че няма как да се доставят бързоразвалящи се неща, но за консерви и тон други неща, които из дълбоката провинция ги няма, не виждам какъв е проблемът.

Сега по същество:

Инструменти, строителни материали, железария

Наесен обикалях местните железарии да търся мотика. Нямаше. Тук много използват търнокоп и мотиките не ги уважават. На мене ми идва тежък, а и не ми е ясно какво му е по-хубавото като за един удар с мотиката това нещо трябва да го вдигнеш три пъти. Но че нямаше мотики, не е единственото, което ме накара да търся “онлайн железария”. Липсва избор от разни бурмички и качествени инструменти, и какво ли още не. Да не говорим за качеството на тенекиените лопата и гребло, които имам купени от кварталната железария 😀

Така попаднахме на магазин Маркита, откъдето си поръчахме хубава кована мотика, разни кантове, поцинкована куха лейка, и тн. От тях пазарувахме два пъти. Като цяло сме доста доволни с малки забележки:

  • Много от продуктите нямат снимка. Как точно да си поръчам нещо без да мога да го видя?
  • Както и по всички родни онлайн магазини, инфото на сайта не е 100% актуално. Или цената е сменена (по-висока естествено) или нещо го няма, въпреки че излиза като налично.
  • Втория път ни изпратиха вила с видимо очукан вид (?!), явно използвана от две поколения фермери. Липсваше и дребен артикул от поръчката. Дребни проблеми, заради които не си заслужава да се разправя човек, но поставят под въпрос дали пак ще пазаруваме оттам.

Иначе в магазина има наистина почти всичко. Има и доста други онлайн магазини, които предлагат инструменти и домашни потреби, така че пазаруването на такива неща не е проблем. Доставките са до офис на куриера или до вкъщи на доста прилични цени.

Градински магазини

Както на всеки селянин и на мене ми трябват още доста неща за градината 😀 Например наесен искахме да забодем малко овошки. И какво се оказва, уж сме на село, все къщи с дворове, а човек няма откъде да си купи. На пазарния ден (всеки четвъртък в центъра идват някакви пътуващи търговци и разпъват сергии с парцалки, инструменти и тн), понякога носели. Но според съседа ги откопавали от реката и не е ясно като засадиш ябълка дали няма да поникне бреза 😀 Така или иначе аз дори и откопани от реката не намерих. Така достигнахме до онлайн магазина на Сортови Семена откъдето си поръчахме.  Имат и всякакви градински неща, семена, инструменти, торове, и тн. Мога да кажа почти само добри думи за тях – разбират си от работата и държат на качеството на разсадния материал дори ако това значи, че клиентите ще почакат повече от обичайното. Имаха леки проблеми с комуникацията (по-скоро такава липсваше), но щом вече три пъти поръчваме от тях, явно сме доста доволни. Изключвам обичайните проблеми с липсващи продукти.

Досега сме пазарували разсади и семена само от тях, но има още някои онлайн магазини с подобна насоченост, които са интересни:

  • Напояване откъдето освен обичайните градински неща може да се купят също и всякакви напоителни системи
  • Meyer.bg които не продават разсади, но пък имат много добри мрежи, инструменти и други градински неща.
  • http://hrasti.com/ от които предстои да поръчаме растения за жив плет. Още не сме ги пробвали, но сайтът и асортиментът си ги бива.

Още за дома:

Донякъде се припокриват като теми, но все пак ще спомена и Домко, откъдето си купихме огледално фолио и термо тапет за разни слънчеви и изолационни идеи, които имаме. Всъщност това май беше единствения магазин, в който всичко, което поръчахме, си го имаше и нямаше промени в цените.

Тук се сещам да запитам защо разните практикери, баумакси и тн нямат онлайн магазини?

Дрехи:

Тук парцалки като цяло се намират, но когато Кот тръгне да търси нещо конкретно, местните продавачки вдигат рамене и немеят. Търсенето на удобни пижами и нощници я отведе в beliobg.com, където има доста и предимно български стоки. Разбира се пак имам критики 😀 В онлайн магазина няма избор на размер и всички неща се уточняват по телефона, което е доста неудобно. И разбира се никога няма всичко, което си поръчал.

Играчки:

Имаме доста племенници, а тук изборът на играчки се свежда до високотехнологични китайски недоразумения. На идеята пък да ходим до  разните хиполенди в София особено по празниците  казах твърдо нье. Пазарувахме от Toy Town, където има добър избор. Естествено пак нямаше всичко, което бяхме поръчали, и трябваше по телефона да си обясняваме колко голяма гъсеница имат и дали играта с колички е с батерии или не.

Още строителство:

Да не пропусна и малко по-индустриални неща. Трябваше да си оградим последната стена на двора, която граничи с един обрасъл с дървета скат. Проблемът е, че оттам се качват ето тези дами, които може да ни опасат насажденията, както и още по-невъзпитани кучета, които ни наторяват двора. Та дойде ми идея за лесно и бюджетно решение с колци от арматурно желязо, забити направо в майката земля. Хубаво, ама арматурно желязо има долу в другия край на града. И като отидохме там взеха да ни обясняват как трябва да дойдем в 10 сутринта, защото момчето с транспорта било заето и тн. Пък телефони явно си нямат 😀 Така местният бизнес за пореден път беше пренебрегнат и стигнахме до онлайн магазина на Миланов и Син. Към тия хора нямам абсолютно никакви забележки. Обадиха се, уточнихме как трябва да са нарязани железата, пратиха ги по куриер и готово. Сигурно доставката ще е по-скъпа отколкото щеше да е локално, но пък цената на арматурата при тях е по-ниска, а и ни спестиха време и неудобство.

Книги:

Въпреки, че сме оборудвани с електронни четци, отвреме навреме купуваме и хартиени книги. Основната причина: новите издания на български са почти само на хартия. А все пак не искам избора ми на това какво да чета да се определя от носителя. У нас онлайн книжарници с лопата да ги ринеш, така че няма да давам конкретни линкове. Имам само един съществен въпрос: поради что, юроди, единствената опция за доставка е куриер до врата? Аз лично мразя за 1-2 книги да се обяснявам половин час по телефона с куриери, особено такива които ми звънят рано сутрин и не познават града. Какъв точно е проблемът да се предлага и доставка до офис на куриер или по пощата?

Техника

Всички знаят Мултирама и другите подобни онлайн магазини за компютърна и черна техника, така че за тях няма кой знае какво да добавя – поръчвахме нещо от Мултирама веднъж, дойде без проблеми.

Обаче когато купуваме компютърна техника за работа, има точно два онлайн магазина: Crash-bg и Retro PC Mania. Купували сме от тях монитори, стационарни компютри, лаптопи и периферия и без изключение техниката е била на ниво, каквото евтината ширпотреба от разните технополисмаркетмултидрамаплезио не могат и да доближат. Но това не значи, че техниката е скъпа, напротив – и в двата магазина предлагат втора употреба или нова, ремаркетирана техника, така че обикновено цените са всъщност по-ниски. Хората, които избират компютър само по параметри, няма да останат впечатлени от повечето им предложения. Но който разбира от техника знае, че от Thinkpad по-добро няма 😀 И двете фирми доставят по куриер, въпреки че в Crash няма онлайн магазин и трябва да се поръча по имейл. Така или иначе, препоръчваме ги с всичките си ръце, лапи и копита.

В допълнение на всичко горе, харесали сме си и магазини за кафе и чай, още за дрехи, домашни потреби, и тн. Заключението е, че дори и в България човек може да купува почти всичко онлайн, при това доста удобно. Все още купуваме предимно локално, за да подпомагаме местния “бизнес”, а и защото за обемисти и евтини неща доставките не са изгодни. Но за много неща местните магазини са пълна скръб, така че да живее е-търговията 🙂

Велосипедно през Герман

В събота направихме една лека вело-екскурзия до с. Герман. Селото на практика си е квартал на София – от другата страна на околовръстното, срещу Горубляне. Има градски автобус и маршрутки, и пешеходно може да се стигне до Горубляне за 5 минути.

До Герман ходя често с колелото, но обикновено карам в посока манастира, където има добри гледки и почти няма коли. С Кот обаче решихме да минем през самото село. Видяхме къща от дървени трупи, каквато искахме да строим и ние:

Преди години офертите и снимките на родните фирми ни отказаха от тоя тип къщи. Тази обаче изглеждаше много добре изпълнена.
В селото има още доста хубави монолитни къщи и добре поддържани дворове.

За да съкратим малко пътя решихме да се приберем през Панчарево, което през моста над езерото се достига за пет минути. Селският плаж на Панчаревското езеро не заслужаваше да хабим време и “лента” за снимки 😀 Не мога да си обясня какво намират хората в тоя квартал, като изключим близостта до града.

Прибрахме се през Горубляне, където видяхме някои доста хубави къщи:

Както и кръчма с надпис “Готвени ястия – скара, супи, салати”.

Надписът ни привлече и спряхме. Пристигна сърдита сервитьорка:

– К’во искате?
– ?!..Ми… меню няма ли?
– Няма!
– А какво има?
– Ми няма нищо за ядене!
– ?!?

Така поехме към следващия ресторант, който примамливо беше отворил широки врати. И не работеше 😀 Приключихме с горублянските кръчми за днес, а може и завинаги.

Накрая хапнахме почти у нас – в пица Кастело в Младост 3, където ни посрещнаха с усмивка и нахраниха с добри пици и оранжада:

Набързо до Лакатник

Преди две-три седмици решихме да разнообразим рутинната проверка на къщата в Своге и да отскочим до с. Гара Лакатник преди това. Безспорно пещерняци и катерачи има какво да намерят там, но ние няма да се спираме много на темата за природните красоти. Първо, те са разгледани много по-добре в други сайтове, второ, в нашия блог обичайната тема се върти около това става ли едно място за заселване на градски хора или не. За Лакатник отговорът е по-скоро не, въпреки че селцето е много симпатично.

Автогарата, а и пейзажът наоколо определено ме подсетиха за Градът, в който никой не слизаше. За щастие не срещнахме героите му 😀

Иначе в селото има доста симпатични къщички, които могат да изглеждат впечатляващо на фона на скалите.

Ето и една във възрожденски стил, с малко буренце пред входа.

Селският “кооп” магазин не работеше в неделя. Не работеше и единствената кръчма, като изключим двете гарови кафенета. В едното пихме чай и ядохме пържени картофки, от бланшираните. Все пак е добре, че имаше и това 🙂

Помислихме тази къща за кръчма и се разбързахме към нея, но не беше. Все пак срещнахме две деца с покупки, които казаха, че има един отворен магазин в селото дори и в неделя.

А ето и един от хвърчащите “гаражи”, каквито съм виждал само по дефилето. Предполагам всеки, който е чувствителен на тема шофьорска чест, трябва да се научи да паркира в такъв гараж 😀

В Лакатник се продават безумно евтини имоти, но въпреки това едва ли представляват интерес за хора в активна възраст. Селото е прекалено малко, няма бизнес, и е далече от големите градове. Не видяхме суичове и кабели на интернет доставчици. Не видяхме дори и аптека. След разходката там Своге ни се видя като мегаполис 🙂

Солдашка рибена чорба

Това е една лесна рецепта, моя разработка върху истинската “Солдашка чорба”, която в семейството ни се предава още от пра-пра-(пра?)дядо ми Петър Опълченеца. Оригиналната рецепта е с пушено месо и боб, но няма как да пусна нещо, което не съм готвил. Затова ето го модифицирания рибен вариант:

За една голяма тенджера (8 – 10 порции):

Нарязан лук, целина, моркови, грах, картофи – или съдържанието на един пакет замразена зеленчукова супа – се изсипва в тенджерата и се добавя малко олио (50гр стигат).

Към зеленчуците се прибавя нарязано на дребно кисело зеле – около 200 – 300 грама – и една нарязана и обезкостена пушена скумрия или друга пушена риба.

Его го и най-важният момент: сипвате поне половин литър зелев сок, добре е също да се добави и сок от буркан люти чушки и/или друга туршия. Добавяте два-три литра вода и варите.

Подправки: червен пипер (повечко, да промени цвета на чорбата), чубрица, целина (ако ползвате готова замразена зеленчукова супа, в тях обикновено няма) и евентуално сол (ако се сложи достатъчно зелев сок или друга туршиена вода няма нужда от допълнителна сол).

Това е всичко 🙂 Супата върви най-добре с люти чушлета, ракия, вино и студ 😀

Млада скутерка си търси майстора

Всъщност, продаваме си скутера 🙂 А си търси майстора, защото след повече от 6 месеца активно не-каране не може да запали (вероятно проблем с акумулатора, а може и нещо друго, не разбирам). Така че преди да продължи с четенето, всеки, който се интересува, трябва да има предвид, че ще се наложи или някак да го запали, или да го вземе с пикап или микробус (затова и цената е наполовина).

Ето и малко данни за скутера:

– Scoot Civico, производство 2007-ма (купихме го употребяван лятото на 2009-та от магазина на Фритьоф Нансен. Сигурно още ме помнят като идиота, който си счупи ключа при първия опит да запали :))
– 4 тактов, бензинов
– Вдига към 50-60 км/ч
– Регистриран категория М
– Пробег: около 3000 км
– Платена гражданска отговорност до май 2010
– Стутерът е малък, но може да носи двама (не прекалено едри)
– Цена: 350лв (коментари се приемат)
– Намира се в София, Младост 4
– Като се изключи, че в момента не пали, скутерът беше в много добро състояние.

Ето и малко снимки:

Scoot Civico 1

Scoot Civico 2

Scoot Civico 3

Scoot Civico 4

Защо го продаваме? Отговорът е в началото – защото не го караме. Оказа се, че на безмоторните колела и двамата се чувстваме много по-добре, да не говорим, че за мене занимавки като смяна на масла, бензини и ходене до КАТ са загуба на ценно време. Скутерът беше планиран за Своге, но датата на преместването ни там е също толкова ясна, колкото датата на пускане на следващия лъч на метрото 🙂 Затова решихме, че е време да се освободим от него.

За контакти – в коментарите тук, през формичката в грухсферата (http://gruh.org/) или на мейла: handzhiev@gmail.com
Телефон не ми се публикува, но ще го дам на който държи да си говорим.

P.S. Ако си майстор на скутери, който не иска да го купува, но би могъл да го поправи, също може да се свържеш с нас. (В сервизите около нас не ремонтират такива неща, а разбира се, ако е в движение, ще го продадем по-лесно и на по-добра цена.)

Работа отвъд Околомръсното

Оглеждаш ли се за къща извън големия град? Може би със смяната на местоживеенето не търсиш всъщност и по-голяма промяна. Повечето хора не искат да признаят, че всъщност търсят промяна на начина си на живот и работа, и вместо това се вкопчват в работата като извинение да не осъществят мечтата си да избягат от града.

Имам поне пет бързи отговора на въпроса “как ще ходя на работа, ако си вземем къща извън големия град”. Не обещавам, че ще са лесни, но сам(а) избираш дали искаш да живееш с апатия или с предизвикателства, които съвсем не са толкова страшни. Независимо дали искаш да смениш само местоживеенето си или цялостния начин на живот, има много възможности да го направиш – повече са дори от оправданията.

Да започваме:

1. Преместване със запазване на сегашното работно място. Това е най-правия път и логично е избор на повечето хора. Ако искаш да поемеш по него, а ти се струва, че не е възможно, добре е да премислиш вариантите. Те са основно два:

a) Да пътуваш до работа. Всекидневното пътуване изисква две неща: време и пари. По отношение на парите няма кой знае какво да се направи – ако мислиш да шофираш, може да помислиш за по-икономичен модел кола или скутер. Вариантът с обществен транспорт може да бъде гъвкав, особено ако между новото ви жилище и големия град има ЖП връзка – има различни намаления и карти, които могат да спестят доста пари. След като се проучат вариантите, въпросът опира до следната сметка: ще изхарча ли повече пари за път отколкото сега плащам, за да живея в града, и ако да, искам ли да платя цената. В общия случай ако не разполагаш със собствено жилище в града, равносметката ще е в полза на живеенето извън него, защото транспортните разходи са по-малки отколкото наема на жилището.

По-съществен въпрос е времето. Губенето на 3-4 часа за път на ден (по час-два във всяка посока) може да се окаже сериозен препъни-камък. Много хора по света го правят, но това не означава непременно, че и вие трябва да сте готови на същото. Все пак, би ли могло това време да се оползотворява? Тук пак общественият транспорт печели, защото предлага много повече възможности – докато пътува с автобус или влак човек може да спи, да чете, да слуша радио или аудио книги и дори да работи на нетбука си. Тези, които шофират, могат да се възползват единствено от радиото и аудио книгите.

б) Да работиш отдалечено. Дори и в България това започва да се случва често. Разбира се, човек, който работи на поточна линия в завод, няма как да върши работата си от разстояние, но в наше време огромна част от хората в големия град се потят в офиси и почти всички те биха могли да вършат същата работа от дома си с добра интернет връзка и телефон. Преди да помислиш “никога няма да ми разрешат това”, иди и попитай, не губиш нищо.

2. Смяната на работното място е следващият очевиден избор. Преместването в ново жилище би могло да те предразположи и за такава важна стъпка. А защо да сменяш работата си? Ето няколко идеи:

а) Работа в новото населено място. Това невинаги е възможно особено ако се местите в някое село. Но нищо не пречи да опиташ – обикновено в малките населени места няма много специалисти, така че би могъл бързо да се превърнеш в най-уважавания експерт областта си.

б) Работа в големия град, но на по-удобно място – една лесна възможност, която често се пренебрегва. Можеда продължиш да работиш в големия град, но да намериш работа в близост до най-удобната ти гара, спирка или пътна артерия, която използваш за придвижване до дома. Често транспортът в големия град отнема същото и дори повече време, отколкото транспорта до него. И ако сега пътуваш по един час на ден до работа, при една такава промяна би могъл дори да намалиш общото време за път.

в) По-добре платена работа, която да компенсира нарасналите разходи от пътуването. Това звучи достатъчно ясно – единственият въпрос е защо отсега не си започнал по-добре платената работа.

г) Работа с по-гъвкаво работно време, която да облекчи новия ти дневен режим. Крайно време е да скъсаш с ретроградните разбирания, че денят започва в 9:00, обедната почивка е точно 30 минути и денят завършва в 17:30. С малки изключения (например служители на каса/гише и работници на поточна линия), за повечето професии такова строго фиксиране на времето е ненужно. И ако сегашните ти работодатели още не са го разбрали, има достатъчно други. Едно по-гъвкаво работно време ще ти даде спокойствие и възможност да се съобразяваш с графика на транспорта или собствените си нужди, вместо с точния час, в който трябва да си в офиса.

д) Нова работа, която да ти позволява да работиш дистанционно – ако не изцяло, то поне няколко пъти седмично. Много фирми в много области в цивилизования свят вече са отворени за това. Разбира се у нас нещата са с 20-тина години назад, но няма пречка да потърсиш и да се опиташ да договориш условия, които те устройват.

3. Да смениш професията. Може да звучи радикално, но е напълно реална опция дори и да си на 40. Ако в новото населено място няма работа за специалисти като тебе, вероятно има друг вид работа, която би ти харесала. Възможно е също смяната на професията да ти даде възможностите описани в точки 4 и 5.

4. Да преминеш на свободна практика. Няма значение дали си лекар, програмист, дизайнер, монтьор, адвокат или дори дърводелец – почти всички професии могат да се практикуват и на свободна практика. Различните видове компютърни специалисти са най-облагодетелствани, защото могат да работят дистанционно за клиенти от цял свят. Но дори и да не си от тях, няма причина да се отчайваш. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на сайт като Guru.com, за да видиш колко различни професии могат да се упражняват дистанционно на свободна практика. Ако твоята професия е такава, има много подобни места онлайн, където да се свързваш с потенциални клиенти или да обменяш идеи с други специалисти на свободна практика. Най-добрата отправна точка е FreelanceSwitch.

За повечето от останалите остава възможността да практикуват локално в и около новото си местоживеене. И разбира се, точка 5.

5. Да стартираш малък бизнес. За много хора тази възможност звучи малко страшно, но всъщност почти по нищо не се различава от другите споменати по-горе.

Малкият бизнес може да бъде локален – в малките градове и села много неща липсват, така че с малко креативност може да си единственият, който е подхванал нещо. Например в Своге няма нито един дюнерджия, така че ти можеш да си първият 🙂 Разбира се, стартирането на такъв бизнес изисква някакъв капитал – затова е добре да се помисли още преди строежа или покупката на имота за живеене. Хората често се изхвърлят до краен предел на финансовите си възможности, за да имат по-хубава къща с по-голям двор, като така си отрязват възможностите за инвестиране в бизнес.

Ако обаче разполагате с малко повече капитал, може да организирате и по-глобален бизнес, който просто е базиран в малкото населено място. Ако става въпрос за някакво производство или отдалечени услуги (например шиене на ишлеме), в малкия град ще имате достъп до повече свободна работна ръка, по-малки разходи за наеми и съпътстващи бизнеса услуги.

Отново хората на интелектуалния труд са облагодетелствани, защото в много случаи имат възможност да старитрат онлайн бизнес с много малко разходи (подобно на работата на свободна практика). Другите обаче също могат да стартират онлайн бизнес – повече за това чети в примера в края на материала.

Напълно реален и не толкова лош вариант е да се хванеш и със земеделие, пчеларство и т.н. – каквото е подходящо за съответното място. Тези си занимания можеш да комбинираш с работа “на парче” (отдалечено или не) и в крайна сметка да живееш много по-интересно, без от това да страдат финансите ти. Преместването извън големия град не намалява възможностите – напротив, отваря нови.

Да разгледаме само един пример за всичко казано по-горе.

Ясно е, че за програмист или преводач не е трудно да работи от дома си в малкия град. Какво да правиш обаче, ако си автомонтьор, работещ по трудов договор във фирмен сервиз?

1. Оставаш на същата работа и пътуваш всеки ден. Работата на сегашното място от разстояние отпада като вариант.

2. Да се хванеш на работа в сервиз в новото място е трудно, защото сервиз или работни места може и да няма, а и да има, заплащането ще е малко. Остава ти вариантът обаче да намериш работа в големия град, която е близо до изхода, откъдето тръгва пътят за новото ти “вкъщи”. Възможностите да смениш работата с по-високо платена, или с работа в сервиз, в който ще приемат да се появяваш в по-удобно за тебе време също са съвсем реални.

3. Вариант номер 3 важи и за тебе, всеки може да смени професията.

4. Отлична опция за всеки автомонтьор – вместо да работиш на заплата, хвани се да оправяш колите на хората по домовете в новия си град или село и около него.

И разбира се (5.), винаги можеш да създадеш собствен авто сервиз. Ами ако вече има такъв, или нямаш пари да го направиш, или пък населеното място е прекалено малко? Можеш да базираш бизнеса си онлайн и вместо да оправяш колите на хората, да ги учиш как да ги оправят сами. Такъв сайт или блог може да печели от реклама, от платени секции, платени видеоматериали за сваляне и т.н.

Няма място в този материал да изброим всички възможности дори за един автомоньор – а какво остава за специалисти с по-“виртуални” професии?

Вегетариански кюфтета по чирпански

Всъщност единственото специално нещо в тази рецепта са кюфтетата, останалото си е като при истинските 🙂 Ето как се прави наистина вкусна вегетарианска кайма, а не като соевата:

За една голяма тенджера (10-15 кюфтета):
– 200 грама кашкавал (може и растителен)
– 3-4 яйца
– 100 грама трици и/или ядки (овесени, пшенични, ръжени, няма значение)
– 50-100 грама извара (по желание)
– 20-30 грама ориз
– галета

Оризът се вари, докато набъбне леко. Всички съставки се смесват и разбъркват, докато придобият гъста консистенция. В процеса на месене може да се добавя малко галета, за да постегне сместа.

Подправките са много важни и трябва да са в по-големи количества, отколкото в истинска кайма:
– сол
– черен пипер
– червен пипер (аз слагам лют)
– мащерка
– кимион
– шарена сол
– чубрица

Може да предпочитате други подправки, но кимионът и мащерката поне е хубаво да ги има.

От сместа се оформят кюфтета и се овалват в галета. Имайте предвид, че триците се раздуват, така че суровите кюфтета трябва да са по-малки от желания размер на готовите. Ако прекалите с триците (не го препоръчвам, кюфтетата стават много тестени и не приличат на истински), може да се раздуят дори два пъти.

Оттам нататък рецептата е същата като тази.

Екстремните вегетарианци могат да заместят яйцата с пасиран банан и/или соево мляко, но не съм сигурен дали няма да се наложи добавка на малко сол и оцет.

Тоя път снимката не ми се получи, ама това го видях чак след като първообразът беше унищожен :-\

kiufteta-po-chirpanski

Зеленчуци на плоча със зехтин и чесън

Едно от любимите ни неща за ядене, когато ходим в Своге, са зеленчуците на плоча, които правят в Триъгълника и клуб Солей. Скоро не сме ходили там, затова решихме да си направим сами. Ето така:

Преди:
Зеленчуци на плоча - приготовление
След:
zelenchuci-na-plocha-sled

1 тиквичка
2 малки патладжана
1 голям морков
1 голяма глава лук
2 червени или зелени чушки
2-3 люти чушки
3-4 гъби печурки
сол
копър

За соса:
4-5 скилидки чесън
зехтин
оцет и/или лимонов сок
соев сос

Приготвяне: зеленчуците се нарязват на филийки, чушките на 4 части по дължина. Всичко се пече на скара, котлон или тефлонов тиган. Опечените зеленчуци се изсипват в голяма плоска чиния и се наръсват със сол и копър.

За соса: чесънът се нарязва на малки парченца, залива се със зехтин, оцет и соев сос и след десетина минути е готов да залее горещите зеленчуци.

Това е 🙂

За зелен хайвер в Суходол

Не сме почнали да си търсим парцел за следващата къща, в Суходол отидохме, за да гледаме един мотопед. Мотопеда не го видяхме, защото се оказа, че улица “Кирил Христов” има не само в Суходол (въпреки убедеността по въпроса на гугълските карти и BGMaps). Фирмата за мотопеди била в Кубратово, така че на нас ни остана да потърсим само зелен хайвер – и да поснимаме местните имоти, което така или иначе Кот беше планирала.

Когато си търсихме парцела преди време, пренебрегвахме Суходол заради миризливото сметище. При разходката там обаче така и не видяхме сметището, нито пък усетихме да мирише.  Кварталът май ще се окаже не лош вариант за търсещите парцел или къща около и в София.

pict0181

Има доста големи къщи с хубави огради и дворове.

pict0182

Комбинацията от два цвята стои добре при някои. Ние се отказахме от този вариант, защото нашата къща е доста по-малка.

pict0191

За разлика от Своге, тук повечето дворове са равни. Кот си хареса градинските джуджета и мисля да сложим и в нашия двор, но специално заради нея ще бъдат зловещи клоуни 🙂

pict0199

Почти всички улици в Суходол са асфалтирани и прави.

pict0207

Началото на квартала обаче (до околовръстния път) е шумна и индустриална зона. Навътре е доста по-добре за живеене.

pict0210

Накрая се подкрепихме в местния “Крайпътен рай”. Заведението е доста прилично, с добри цени и хубава безмесна кухня, което рядко се среща в по-крайните квартали.