Категория: Направи сам

Външна мивка с дървен шкаф

Проектът “мивка” висеше поне от две години. Още първото лято установихме, че поливане на лехите с лейка, която пълня вкъщи и нося навън е безумно.

Купихме няколко маркуча, които да достигат до целия двор и почнахме да поливаме така. Но с разпъването на маркучите, отварянето на вратата всеки път и пазенето на котките да не влязат вътре и поливането си остана доста досадно и времеемко занимание. Миналата година най-после извадихме вода през стената с тръба и външен кран и вързах два маркуча там.

А защо през стената? Защото когато строихме, “майсторите” от местното ВиК вкараха водомера вътре, без външна шахта.

А сега по същество: тази година най-накрая решихме да направим външна мивка, която да е удобна за връзване на маркучи за поливане, за миене на обувки, зеленчуци, ръце и тн.

След като огледахме готовите варианти от бетон (тежки, грозни и скъпи), решихме да си направим дървена (каква изненада).

Подготовка на терена за мивката

Въпреки протестите ми срещу бетона все пак поддадох на натиска на Кот и съседа да има площадка 😀 Копаенето и изливането оставихме на него – тая работа нито я разбираме, нито обичаме да я вършим:

Отпред направихме и малка пътечка от плочки, за да се слиза по-удобно към градината.

Подготовка на частите за шкафа

Ето, тук вече сме в свои води. Използвахме обичайния материал, който се намира тук на село – кофражни дъски и строителни греди 6х8 см. Реших да не използвам килограми обков, а да съединя конструкцията с предимно правоъгълни сглобки с длаб и чеп. Хем са по-естетични, хем доста по-стабилни, защото не позволяват усукване  и държат много по-здраво от винтове и гвоздеи. Искат, разбира се, малко повече време да се направят и доста ръчна работа с пасвателя и длетото:

Сглобяване на шкафа с мивката

В по-голяма част от конструкцията винтове и гвоздеи изобщо няма. използвахме ги само за вратичките, където влязоха в употреба и отпадъчни части от ламперията в спалнята.

Фалцове за плота изрязах с ръчния циркуляр, поради което не са идеално равни. Рамката на вратичките е сглобена със стандартна правоъгълна сглобка и по две дървени дибли диагонално – почти гарантирано няма да се усучат или изметнат, въпреки че мивката е пряко напечена от слънцето от юг. Върху конструкцията монтирахме стандартна кухненска мивка, отдолу хваната с почти единствените винтове в мивката.

Лакирахме, вързахме водата и засега сме готови. Догодина обмисляме да сменим маркучите с тръби, защото връзките и маркучите не издържат под налягане.

Навес над терасата (допълнение)

През лятото и особено есента обичайно при нас тече сезонът на “направи си сам нещо навън” и време за регулярно документиране на направеното не остава. Затова с известно закъснение представям довършването на навеса и външната мивка.

Навесът всъщност е продължение на този проект от 2013-та, с който започнахме по-сериозно да се занимаваме с правене на разни дърводелщини по къщата. И понеже се наслушахме на приказки “ама защо не го пуснахте над цялата веранда, така ще мокри”… а и наистина мокри :), та решихме, че е крайно време да го довършим*.

За конструкцията използвахме греди 6х8см, покрива наковахме с ламперия, намазахме я с битум и залепихме отгоре воалит със зелена посипка.

Възползвахме се най-безсрамно от помощта на бащата на Прасунсен и цялата работа беше готова за един уикенд. За мен, традиционно, остана лакирането.


*И за тази реализация имаше критика “ама защо не го пуснахте навеса и над стълбите”, но по тази логика можем и целия двор да скрием под купол, че да се разхождаме там сухи, когато вали 😀

Щори за верандата

Навесът, направен преди 3г ни върши добра работа, но въпреки това следобедното лятно слънце прави невъзможно седенето (и работата) на верандата.

Въртеше ми се в главата идеята за някакви прости щори, от сорта на бамбуковите, но от материал, който няма да изгние и се намира и в местните железарии.

Материали

  1. Градинска засенчваща мрежа 90%;
  2. Дървен прът за моп (може да се замени с някаква летва, но струваше 1,50лв, бамбуков и добре изгладен);
  3. Два вида куки за окачване (с халка и без);
  4. Летви;
  5. Канап и конопени въжета.

Реализация

Самите щори се правят много лесно:

  • Засенчващата мрежа се реже на нужния размер и се заковава с телбод за предварително лакираните летви.
  • В горната част на летвите се навиват куките, които са с допълнителна халка, а другите куки се навиват в носещата греда.
  • Дървеният прът за моп служи за тежест и опора за навиване в долния край на щората. Махат се гумените му аксесоари и се зашива здраво в подгъв на мрежата с канап и дебела игла (губерка).
  • Мрежата се разнищва, така че ако се срязва от двете страни, е добре също да се обканти с канап. Аз я минах грубо с тропоска, защото… ами така ми харесва 🙂
  • Щората се окачва, като се ползват малките халки за захващане една в друга, а големите се оставят за въжетата.
  • Накрая се прави механизма за навиване с помощта на конопените въжета и големите халки.

За да не се измъкват въжетата от халките, краищата им могат да се съединят в някакъв красив морски възел.

И отзиви след 3 седмици употреба

Засенчващата мрежа пропуска доста светлина. Не знам какво точно означава 90% в обозначението, но определено не спира 90% от светлината. Иначе е проветрива, пропуска въздуха и не прави верандата задушна. Не скрива съвсем и гледката към двора.

Този вид окачване и навиващ механизъм се оказаха неподходящи за външна употреба. Още от първия ден се почувствах като на ветроход и се наложи да връзвам здраво въжетата за парапета, за да не летят щорите насам-натам. Не помага много :).

След някоя друга година, когато се наложи да подменяме щорите, ще избера по-плътна материя и ще измисля някакво по-подходящо окачване.

 

Диванчето в дневната

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Плетено калъфче за електронна книга

Плетенето, както се оказа, е перфектното хоби за зимата – може да се практикува и от леглото, под завивката 🙂

Съвсем начинаеща плетачка съм. Досега съм успяла да се справя едва с две ленти за глава в ластична плетка, една шал-яка, изпълнена в лицева и чифт ръкавички без пръсти, съчетали двете плетки, които вече съм усвоила.
Но Прасунсен ми подари нова електронна книжка, на мястото на счупения ми Nook Simple Touch и понеже не поръчахме калъф за нея, гушнах томчето “Плетене for Dummies” и се захванах да изплета дрешка за книжка от някаква изостанала дебела прежда за мартенички.

Исках да изпробвам ще се справя ли с плетеница и се оказа много лесно за плетене. Цялото калъфче направих като един дълъг правоъгълник, а плетеницата е прекъсната по сгъвките на книгата, за да има цялото изделие по-добра форма. След завършване се зашива от двете страни.
Капачето е в оризова плетка (или поне моята версия за нея :D) и… май копче няма да слагам. Опасно е за екрана, а и много излишно 🙂

Роботи в кухнята

Две неща ме дразнеха изключително много при всяко влизане в кухнята – вечно изплесканата (въпреки непрекъснатото търкане с белина) бяла стена под прозореца и двете кофи за боклук пред нея. Защо две и защо в кухнята? Ами тераса няма към нея, а освен общия боклук и остатъците от кухнята за компоста, всъщност събираме и разделно пластмаса, хартия и стъкло. Кофите за разделно са в коридора, но да… при всички опити да използваме повторно каквото може, пак сме се заринали в боклук, а контейнерите за далеч от нас и рядко имаме път натам по-често от веднъж седмично.

За стената измислихме решение: пана от шперплат, на които нарисувах смешни роботчета, готвещи супа от електрически крушки. Наложи се паната да са 2, а не едно цяло, защото имахме само парчета и оттам дойде идеята да са в 2-та цвята на кухнята: оранжево и сиво. При един цвят за фон снадките щяха да дразнят, а така са част от идеята. Използвах водоразтворима боя за дърво и метал “Сократес”, заради подходящите тоналности цветове.

Преместихме и един контакт, към който включвам пералнята, защото кабелът се опъваше прекалено много в стария вариант.

При рязането на отворите за контактите инструментът се строши в движение… ние не пострадахме, но оранжевото роботче беше съсипано. Наложи се да запълвам надраните повърхности с кит за дърво, след което леко изшкурках и боядисах отново.

И понеже се получи добре, кофите изчезват от кухнята. Тази за компост ще замине на площадката пред входната врата, а за общ боклук – в коридора. За разделно събиране се каня да поръчам от “Екокомпост” евтини сглобяеми контейнери по 80л и да ги извадя и тях навън. В някакъв момент ще измислим по-добро решение, но засега е еднакво неудобно дали да излизаш за всяка изхвърлена опаковка навън, или да се препъваш в кофи в и без това тясното пространство вкъщи.

Гранитогрес, парапет и ветроупорни завеси – надбягване с есента

(Довършването на долната тераса направихме още миналата есен, но покрай пътешествия, болести, канализационни проблеми, пътешествия и пак болести просто не остана време и желание за този пост.)

През есента на 2013-та успяхме да довършим горната тераса и да направим конструкция и навес на долната. Следващата стъпка беше да се покрие терасата с нещо удобно за почистване и да се завърши парапета и при нея, за да можем по-спокойно да се събираме на по биричка с приятели и съседи 🙂

Избрахме уж неплъзгащ се и мразоустойчив гранитогрес… и си го сложихме сами с Прасунсен. Просто в разгара на сезона свободни майстори нямаше.

Като за първи опит да лепим плочки се получи приемливо – има някакво дребно разминаване на фугите от един момент нататък, но иначе стана здраво, изкара зимата и пролетта без да се разклати ни една плочка и… ами доволни сме. Следващият път ще стане без грешка.

С парапета се захванахме веднага, след като фугирах плочките. Искахме кръстосани на 60/120 градуса греди, но ситуацията се усложни от това, че вече имахме готова носеща конструкция, която няма как да се разглоби преди монтажа на вътрешните пана. Използвахме отново наличните в свогенските складове 8/8 и 8/10 см греди.

готов парапет

Опитахме вариант за сглобки с дюбели и лепене при първото пано, но не беше удачен. Следващите закрепихме със скрити в отвор винтове (основно заради дебелината на гредата и дължината на наличните винтове). Вертикалните греди влизат с дюбел в хоризонталните на парапета, а долната хоризонтална е захваната със здрави Г-образни планки. Планките са порок на начинаещия дърводелец, но се наложи да сложим и на други ключови места, за да не се изкърти парапета, когато на него се покатери по-едър човек.

стълбище

С малко помощ от бащата на Прасунсен направихме и парапет за стълбището.  Монтирахме и допълнителни греди, за поставяне на ветроупорни завеси.

Завесите поръчахме онлайн и си ги монтирахме сами. Доволни сме от тях, осигуряват завет и малко повече топлина през зимата, а терасата остава суха при дъжд и сняг.

За тази година се надяваме да успеем да изкараме вода и ток в градината. Имахме планове да направим диагонали и на парапета на стълбището, да сложим ламперия в спалнята и да спретнем дървена основа на дивана от дебели греди, но… когато – тогава :).

Ламперия в дневната

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expedit и первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

ъгълът с диванчето вече е готов
ъгълът с диванчето вече е готов

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.

 

Проект за дневна

Дълго време дневната стоя със старите мебели 2-ра употреба, които бяхме купували преди 10-тина години за квартирата си… просто защото нямах идея как да сместя хол (с място за спане за гости), трапезария, офис и гардеробна в 18 кв.м. пространство, едната страна на което е заета от стълбище, а другите 2 – от прозорец и врата.

Малко по малко за 3-те години тук запълнихме всички свободни кътчета в стаята с нови мебели и остана моето работно място. Някак си ъгълът, в който бях застанала временно в началото, се оказа с най-добро осветление и достатъчно добра гледка, за да си почиват очите ми.

общ поглед
общ поглед

Трябваше да се съобразя с цветовете в останалата част на стаята и двора, както и с факта, че няма вариант да се получи лек и изчистен дизайн, ако искам да събера всичките си вещи.

секция откъм дивана
секция откъм дивана

Проектирах секция с 3 използваеми страни с шкафове, голямо чекмедже за спално бельо за гости и етажерки, както и долепена под ъгъл до нея стенна полу-секция, която да побира канцеларщини, малко книги и всичко останало, необходимо ми за работа изцяло от къщи, без варианта “това ще го стоваря в офиса”.

работно място
работно място

От старите мебели остана само бюрото, което вече ми стои като кръпка, но тъй като това ще е последната мебел, която ще поръчвам за тази стая, ще си оставя още няколко месеца за отлежаване на идеи и коригиране на минали грешки.

С реализацията се зае отново Любо, собственикът на малък мебелен цех в с. Искрец и получих точно това, което бях подала като чертежи и размери (с отчитане на малките корекции, които бяхме уточнили при огледа) – здрави и напълно по мярка мебели за стая с крив под и липса на прави ъгли :).

след монтажа
след монтажа

Доволни сме от резултата, защото се получи наистина много удобна стая, а оранжевото в повече от цвета на ПДЧ-то подтиснахме с бели кутии и бяла ламперия по-късно.

IKEA Expedit Hack

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

ikea-hack

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.