Архив етикети: дневна

Диванчето в дневната

Първоначално тормозихме гостите си с две надуваеми легла, после ги заместихме с фотьойли Смарти на ТЕД, добавихме подматрачна рамка, за да не лежат съвсем на земята, уших тлъсти възглавници за разкош и известно време имахме нещо като диван. Вършеше чудесна работа, харесваше ни, но имаше нещо недовършено. А и беше прекалено нисък.

Покрай традиционните летни проекти с дървении купихме допълнителни греди и Прасунсен спретна конструкция за дивана от 2 отделни рамки, сглобени една над друга с дюбели.

Искахме конструкцията да се крепи само на дървени сглобки (длаб и чеп) и лепило, но накрая решихме да не рискуваме здравето на гостите си и добавихме метални ъглови планки :).
За подматрачната рамка в горната рамка е издълбан фалц.

Получи се доста здраво (вече изпробвано няколко пъти) и удобно диванче. За да не надира ламината при местене, на долната рамка залепих от онези мъхнати самозалепващи се кръгчета, които се продават за подлепване на краката на столовете.

Откъм дизайн търпи известна критика: 2-те отделни основи и 2-та матрака някак ми стоят като 2 легла, сложени едно върху друго. По-красиво щеше да е с една основа, но пък ще е ниско. В тази си версия диванчето побра и прилично количество багаж.

Цветът също се размина с представите ми (и лакът този път се оказа много смотан – прекалено рядък, разтичаше се и съхнеше бавно), но това може да се коригира. Някой ден.

Ламперия в дневната

“Офисът” ми се помещава в североизточния ъгъл на дневната – стая с 3 външни стени. Импровизираният ни диван също е разположен по северната стена, която е студена на пипане 9 месеца годишно. Идеята да покрием 2-те стени (и прилежащите им ъгли) с дърво ни хрумна още през първата зима, но обзавеждането се проточи дълго и се захванахме с тази работа едва това лято.

Голямата дилема на каква скара да ковем ламперията, за да не намалим допълнително размерите на и без това малката стая с изчислени до милиметри мебели решихме с отпадъците от 8мм шперплат, който остана от направата на кутиите за IKEA Expedit и первазите.

Нарязахме шперплата на широки ленти и го закрепихме на 3 места хоризонтално по стените. В празните места между лентите налепихме 3мм термотапет с алуминиево покритие – просто имахме останали няколко ролки от друга идея и се чудехме какво да ги правим, за да не заемат излишно място в килера. Ламперията е с дебелина 15мм, така че загубата от пространство се получи под резервите, които бях оставила за стаята и не се наложи да пренареждаме мебели :).

Горната лента шперплат е по-широка и монтирана високо до тавана за изолация на стената над ламперията… а и служи за цветови контраст. Долната лента пуснахме до пода. Ламперията е обкантена с ъглови первази, боядисани в бяло .

В Своге успяхме да намерим само някаква много нискокачествена (но пък евтина) ламперия и това реши и въпроса с външния вид: дъските са боядисани поотделно преди монтажа с разредена бяла акрилна боя за дърво, така че текстурата и различното оцветяване леко да прозират, а винтовете са видими, с грубо боядисани с боя глави.

ъгълът с диванчето вече е готов
ъгълът с диванчето вече е готов

Идеята ми бе чрез грубия, малко чепат вид на стената да смекча прекалено купешкото усещане на мебелите от ПДЧ и мисля, че се получи.

От време на време в някоя дъска на ламперията се появява микро пукнатина, от която започва да тече смола, а чеповете с времето стават все по-открояващи се под боята, но това са рисковете да си купуваш дървен материал от местните складове :).

Случихме на дъждовно лято, а ламперията беше лошо съхранявана, затова се презастраховахме с третиране на всички дъски с белина, съхнене на слънце, мазане с безир, отново съхнене на слънце и чак след това боядисване от всички страни. Надявам се това да е достатъчно за предпазване от мухъл, плесени, дървояди и прочие гадини поне за известно време. Между стената и ламперията има разстояние, но все пак е доста по-малко от обичайното и се притеснявам леко за вентилацията.

В ъгъла, между комина (не се ползва) и стената има тясна ниша, която облицовахме с шперплат, поставихме 2 етажерки (от отпадъци шперплат за носачи и ПДЧ от стар бял кухненски шкаф за плот) и 4 пластмасови чекмеджета IKEA Retur (всъщност се водят кошчета за боклук, но за съжаление вече не се произвеждат).

Понеже в ъглите на стаята е леко тъмно, добавихме допълнително осветление: 2 черни метални лампи с ключ (отново от Ikea), които бяха доста евтини, а и паснаха добре на обстановката.

За съжаление отново стените ни бяха без нито един прав ъгъл (особено при комина), което усложни доста тази иначе наглед лесна задача. Но съм щастлива, че успяхме да нагласим чекмедженцата да се отварят без проблем, защото бяха купени специално за тази ниша :).

Надявам се тази зима да ми е топло в моето ъгълче не само чисто визуално, а и като реален резултат от изолирането на стените.

 

Проект за дневна

Дълго време дневната стоя със старите мебели 2-ра употреба, които бяхме купували преди 10-тина години за квартирата си… просто защото нямах идея как да сместя хол (с място за спане за гости), трапезария, офис и гардеробна в 18 кв.м. пространство, едната страна на което е заета от стълбище, а другите 2 – от прозорец и врата.

Малко по малко за 3-те години тук запълнихме всички свободни кътчета в стаята с нови мебели и остана моето работно място. Някак си ъгълът, в който бях застанала временно в началото, се оказа с най-добро осветление и достатъчно добра гледка, за да си почиват очите ми.

общ поглед
общ поглед

Трябваше да се съобразя с цветовете в останалата част на стаята и двора, както и с факта, че няма вариант да се получи лек и изчистен дизайн, ако искам да събера всичките си вещи.

секция откъм дивана
секция откъм дивана

Проектирах секция с 3 използваеми страни с шкафове, голямо чекмедже за спално бельо за гости и етажерки, както и долепена под ъгъл до нея стенна полу-секция, която да побира канцеларщини, малко книги и всичко останало, необходимо ми за работа изцяло от къщи, без варианта “това ще го стоваря в офиса”.

работно място
работно място

От старите мебели остана само бюрото, което вече ми стои като кръпка, но тъй като това ще е последната мебел, която ще поръчвам за тази стая, ще си оставя още няколко месеца за отлежаване на идеи и коригиране на минали грешки.

С реализацията се зае отново Любо, собственикът на малък мебелен цех в с. Искрец и получих точно това, което бях подала като чертежи и размери (с отчитане на малките корекции, които бяхме уточнили при огледа) – здрави и напълно по мярка мебели за стая с крив под и липса на прави ъгли :).

след монтажа
след монтажа

Доволни сме от резултата, защото се получи наистина много удобна стая, а оранжевото в повече от цвета на ПДЧ-то подтиснахме с бели кутии и бяла ламперия по-късно.

IKEA Expedit Hack

Взехме 2 ниски бели Expedit етажерки от IKEA още преди да имаме идея как ще обзаведем хола и цяла година ни вършеха чудесна работа за прибиране на багаж и книги в пространството под прозореца. Обаче дневната ни вече е с новите си мебели, икейщините стоят малко като цветова кръпка, а и са непрактични като етажерка за книги: прекалено дълбоки за 1 ред и неудобни за ползване за 2 реда.

Хрумна ми да направим нещо като изтеглящи се кутии, на които предната част да е за книги, а задната – за дребни вещи, които се ползват по-рядко (примерно резервните ел. крушки или играчките за елха). Направих примерен проект на Sketchup, за общия дизайн и габаритите.

ikea-hack

Трябваше да е от здрав, но с малка дебелина материал, за да не отнема много от полезната площ и се спряхме на 8 мм шперплат.

Макетът от картон е полезен за проверка на размерите, къде да е разделителя и доколко са удобни за ползване разделът за книги и кутията за дребни вещи.

Конструкцията претърпя промяна и накрая се спряхме на тази изчистена сглобка с минималното количество зъбци на страна. Чертеж с размерите (в милиметри) има в този файл: razmeri.pdf.

Първият вариант беше с повече, но по-малки зъбци и се оказа, че освен повечето рязане, напасването и залепването също са по-проблемни. Довършихме кутията и я използваме и нея (всъщност сложена в етажерката и напълнена с книги и вещи не се различава от другите).

При окончателния вариант проявихме известна креативност при лепенето. Уверявам ви, че не пострада нито една бутилка бира :D.

След като лепилото изсъхне добре (при нас на следващия ден, защото правихме кутиите през зимата), страниците се почистват добре със ситна шкурка от останали петна лепило, ръбовете се заглаждат добре (може да се заоблят малко) и се дооправят дребни неравности по стените. За дръжка използвахме готова стругована дървена шпилка с диаметър 1см (продават ги на парче с дължина 1 метър в строителните хипермаркети, нашите са от Баухаус).

Естественият цвят на фурнира стои много добре с бялата версия на Expedit, но на мен ми беше необходим плавен преход към цветовата гама на останалите мебели, затова лакирах кутиите с водоразтворим лак с подходящия оттенък.

За да може плавно да се плъзга пълната кутия по повърхността на етажерката без да я надрасква, може залепите на дъното й от мъхнатите краченца за Expedit или мъхнатата част на лента велкро (но задължително по посока на движението). Пълната кутия може да бъде доста тежка, така че сложете “плъзгачи” на повече места по повърхността.

Понеже ни писна да правим едно и също, а и с 4 еднакви кутии композицията щеше да е скучна, добавихме етажерка за вино. Наложи се да я преправяме в движение, за да е стабилна (добавихме гръб и странични стени) и не се получи много добре, затова за нея няма да давам размери.

От дървените кутии за вино стават удобни чекмеджета за дребни вещи (лъжички, сламки, тапи за вино, тирбушони и т.н.).

Общата композиция завършихме с перваз от шперплат за под прозорците и по този начин решихме проблема на Expedit с первазите за ламинат на пода.

Домашният ми офис

Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.

Пространството под стълбите

В маломерните жилища има няколко начина да осигуриш простор и единия от тях е разумното оползотворяване на чупки и ниши.

Първоначалната ми идея беше под вътрешното стълбище в дневната да си спретна едно закътано работно кабинетче. Дори и бюрцето си го измислих едно обличко – за да не оставят острите ръбове синини по тялото ми и за да мога с едно плъзване на столчето да се преместя от зоната за компютъра в зоната за скициране на идейки 🙂

работно място под стълбите

Краката на кръглата маса са от основата на един стар, много соц офисен стол, бледа имитация на “Kevi”. Имам 3 такива, 2 от които подлежат на реставрация и сериозно мисля да се позанимая с тях, след като се пренесем. От третия е останала само основата и ако успея да разкарам счупените колелца, от нея ще стане перфектен крак за маса.

Е да, но на живо отлятото от бетон стълбище изглежда по-ниско и рискувам главата си, ако настоявам да се навирам под него да работя. Прасунсен категорично забрани 🙂 И тъй като входното антре е съвсем символично и в него място за гардероб (а и за шкаф за обувки) гарантирано няма – примирих се, че подстълбищното пространство ще е решено съвсем банално – с гардероб.

гардероб под стълбите

И да… знам, че стълбите ми нямат перила, но още не сме ги измислили. Сигурно в крайна сметка ще е нещо стандартно и бюджетно, но ми се щеше да опна една метална мрежа от стъпалата до тавана и на нея да закачам с кукички мрежи с вещи, на които не намирам място – например футболните топки, ролерите, древната ми ракета ми за тенис и прочие 🙂