Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.
Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.
Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.
Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.
Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .
Някои промени в начина ни на живот
Ходенето като фитнес упражнение
Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.
Оптимизация на пазаруването
В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.
Да вкараме в употреба социалните контакти
Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат. Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).
За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.
От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).
Храна от градината, чай от гората
Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).
Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.
Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.
Направи си сам
Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа. Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.
Онлайн пазаруването
Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника, мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.
За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.
И планиране, планиране, планиране
Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.
И като заключение
Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).
Тъй като подозирам тоя пост ще се чете от милиони, иска ми се да открехна една врата, която вие сами няма как да открехнете.
Дани и адаша са домошари и като цяло не са спонтанни типове – поне така ги познавам.
Ако не си падаш по това да си “вкъщи” и се кефиш на импулсивните неща, положението е по-различно.
Имам познат, който обожава огромната си къща и обича да се фука с нея, но не изпитва тоя уют, тая притегателна сила, която те кара понякога дори в идеални условия да си кажеш “бе къде ша ходим, я да си седим в къщи!”.
Трябва да имаш настройката че “oh well, нямаме сладолед с браунис в него” не е особена драма и може да почака няколко месеца. За по-нетърпеливи (и вероятно неуравновесени) типове, невъзможността да получиш кефа от нещо иначе лесно достижимо с помощта на кола, може да вбеси до ниво побой.
Ето, трябва ми конкретна планка за гардеробчето на детето или фазер за гръб по размер – по интернет немож я намери. Звъня в Бриколаж – имаме. Скачам в колата, отивам – нямат. Отивам в Практикер – нямат. Отивам в Баухаус – елате утре. Накрая намирам някъде.
Може ли да почака седмица-две? Вероятно физически е възможно, но психически дали имаш капацитета да позволиш на една тривиална задача да се разточва месеци заради липса на транспорт (което за мен е неуважителна причина, както впрочем и “в момента няма внос”)?
Та мисълта ми е, че локацията (в дън коя гора тилилейска си се забил), възрастта и здравословното състояние са фактори, но според мен най-важното условие за успеха на мисията “живот без кола” е психиката.
Милиони читатели само в сънищата ни, но… за останалото си прав 🙂
С тази уговорка, че психиката си я тренирахме през тези 4г, иначе първите месеци бяхме на път да зарежем всичко и да се върнем обратно в Сф. Основно заради вбесяващата липса на разни “много важни” според нас неща, като сайдер, който го има само в Карфур или незнамсикаквоточно пълнозърнесто брашно 😀
Но ако трябваше да ходя всеки ден на работа до София, както правят много от местните, със сигурност нямаше да издържа. Виж това вече са хора с тренирана психика 🙂
Психиката се сменя адаш, вЕрвай ми 🙂 Тя Дани го е казала по-горе вече. Навремето и аз щях да правя драми “ае как няма да има дюнери в 12 вечерта и онуй сирене точно” 😀
Въпреки няколкото години тук, все още сме много по-разлигавени от повечето хора тук (ако и да са с коли). Но за доста неща бързо установихме, че изобщо не са ни важни. За останалите има мастъркард или по-точно наложен платеж 😀
А как се справяте със социалния живот и нямам предвид този в социалните мрежи. Предполагма липсата на транспорт автоматично оттрязва всякакви концерти, бири с приятели и т.н. които свършват след 7-8 (когато там е последния транспорт за Своге).
Не искам да говоря от тяхно име, но от както се задомих, социалният живот е в семейството и семейни приятели. “Бира с приятели” (без семейството) съм правил мисля че 2 пъти за последните 2 години, концерт последно видях преди 4-5, кино преди може би 7-8.
Ако имах свободно време (отделно от онова свободно време, което отделям за децата, хобитата, страничните интереси и тн), бих го отделил за книги и в градината (по възможност с приятели, но малко на брой). Не смятам, че концерт или кино би ми подействало по-добре – и от двете ми се надува главата, а многото хора ме отблъскват.
Връщност това, че нещо се прави рядко, го прави по-изключително. Ежедневните запои от преди 10 години не ми лиспват, честно казано.
Адаш, тва все едно аз съм го писал 😀 На концерти не ходим, на кино също (глупости не ми се гледат).
Традиционното “бира с приятели” също се случва рядко – приятно е, когато има повод, но ежеседмичното висене по няколко часа в кръчма не ми липсва поне на мене.
Имаме прекалено много други интереси, за да ни е важен типичния градски социален живот. Но ако беше, не е чак такъв проблем – последния влак е към 11 вечерта, а има и къде да се отседне в София (има и таксита, 40-50 лв за такси не са чак такава драма 1-2 пъти месечно например). Надявам се никой не мисли, че ако бяхме с кола, щяхме да караме след 3 бири 🙂 .
Последният транспорт за Своге е към 23 часа, т.е. някакви срещи привечер спокойно си правим. При бирите с приятели неприятния момент е, че се налага да си тръгваме в разгара на купона, ама… 🙂
Принципно бяхме решили, че като решим да останем до късно, винаги можем да спим в хостел/хотел една нощ. Имам и роднини (брат, сестра), но не се е налагало да досаждаме.
От друга страна, тук също живеят хора, те също имат социален живот, въпреки че не са в София. От време на време гостуват театрални постановки. Има някакво рок кафе, където чат-пат свирят на живо някакви родни групи. Все още не ни е останало време/желание за всичко от местната версия социален живот, за да ни залипсва нещо отвън.
За 23г живот в Сф съм ходила на 1 (един) концерт, така че това определено не ми е приоритет :). Напълно съгласна с коментара на Боби по-горе: аз също не понасям силен шум и навалици.
Но логистиката е като ходене на концерт в чужбина – като купуваш билетите, запазваш и някаква хотелска стая, проучваш транспорта и т.н. 🙂
Справяме се с по 1-2 пътешествия годишно, летейки от София в какви ли не часове на денонощието, справих се и с прибиране (метро, влак, пеша) на 5-тия ден след тежка операция… социалния живот не го броим за предизвикателство 🙂
Времето, наистина свободното време е кът и честно казано версията “с книга или в градината” и нас повече ни влече.
Явно е въпрос на гледна точка. Пък и транспорт в 23 си е супер. Аз докато бях в София последния автобус за вкъщи пак беше по това време.
Сега в Стокхолм с възможността да живееш извън града, близо до природата и да имаш денонощен градски транспорт до центъра явно съм се разглезил )))
Готини, харесвате ми. И мен много ме влече такъв живот, но два фактора усложняват нещата – 1) деликатният момент с някакъв базов доход, който да можем да заработваме на място, и 2) две деца в училищна възраст. Хубавото е, че децата не са “урбанизирани”, кефят се на всяко излизане в дивото. Големият даже твърди, че като порасне ще стане горски, за да живее в гората. Всъщност се включвам тук, защото събирам идеи 🙂 Всичко добро от мен, бъдете здрави и имайте радост.
Всичко звучи мн готино. Само това: “книги (в Своге няма книжарница)” е гадно!!! С пожелания за много разходки и все повече продукти от градината!
Хех, благодаря за хубавите пожелания, момичета 🙂
Всичко хубаво през новата година и на вас!
@Симона, те децата няма вечно да седят в училищна възраст. Когато изкласят и си поемат по пътя, можете да се върнете отново към идеята. Иначе тук има прилични училища и добра гимназия (доколкото съм чувала), но все пак няма избор като в Сф. От друга страна за стандарта в Своге учителските заплати са ок и може да се очаква по-добро качество на работата.
С дохода нещата са по-сложни. Местните пътуват за работа до Сф (повечето с влак), но за мен е огромно губене на време, особено ако човек има деца.
Най-добре е, ако човек има възможност да работи дистанционно, поне 2-3 дена в седмицата.
@Диана, онлайн книжарниците спасяват положението, наистина. И да имаше някаква тук, едва ли щеше да има толкова голям избор, че да си намеря нещо по вкуса.
Здравейте! Следя блога ви с огромен интерес и исках да попитам дали може да напишете ъпдейт за живота в Своге без кола, а и като цяло равносметка на живота там. Благодаря ви!
Ох, то за писане има много, време не намираме… но ще пробвам по празниците 🙂
Но накратко – продължаваме да сме без кола, но животът е по-лесен заради новите големи магазини в града и по-доброто зареждане на кварталните в последно време.
Освен всичко, пазаруването пеш ни осигурява разходката, която иначе няма да намерим време да направим през седмицата.
Благодаря много за отговора. С нетърпение очаквам следващите ви постове! Честита Нова Година!
Честита Нова Година, Полин 🙂
С доста голямо закъснение, ето го и продължението:
homes.gruh.org/?p=4296
Ехааа, чак сега го видях случайно, понеже утре за първи път ще посетя Своге. Благодаря много за поста!