“За гъби” в изборния ден

Едно от неочакваните предимства на малките градчета е, че всичко ни е под носа, включително и кварталния клуб, в който се помещава изборната ни секция. За пръв път успяхме да се наспим добре в неделя, да закусим обилно, да прегледаме социалните мрежи до обяд, да гласуваме и дори да ни остане време за 4 часова изцяло пешеходна разходка из гората с прибиране по светло. За да полеем прясно засятите в събота насаждения, защото в София може и да е валял съвсем безсмислен проливен дъжд, ама в Своге и капка не капна.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Принципно планирахме кратка разходка, защото косенето на почти метър и петдесет висока трева и последвалото прекопаване и садене на домати и цветя предния ден е достатъчно уморително и честно казано всичко ни болеше. Обаче равният път предполага сладки приказки и след като подминахме познатата част от пътя се започна с едно “Добре, виждаме какво има след следващия завой и се връщаме…” и така още 1 час.

На кръстопът.
[ На кръстопът сме – по познатия или по трудния път да поемем. ]
дотук бяхме стигнали предния път
[ Дотук бяхме стигнали предния път. ]
поляната, която не бих косила
[ Зюмбюл ли си… (всъщност обикновен салеп, както ми подсказаха). Поляната, която не бих косила. ]
Идеята да се забием на още по-диво място вече не ни се струва чак толкова абсурдна. Набелязахме си и достатъчно диви и непривлекателни за туризъм, промишленост и едро земеделие симпатични местенца (с ток и мобилен обхват), където да емигрираме, ако ни писнат съвсем живота в цивилизацията и кретените, които традиционно си избираме да ни управляват.

Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в града.
[ Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в Своге, защото им било много градско. ]
И не знам защо започнах да си мечтая за коне. Освен за козичката, кокошките и прочие животинки, за които все не идва ред и място.

П.П. Няма време за дълги и сериозни постове тази година… планирали сме да правим много неща, а времето не стига.

6 thoughts on ““За гъби” в изборния ден”

  1. За шишарки ходихме по време на местните избори 😀
    (то тогава нямахме и право да гласуваме в Своге де…)

  2. Преглъщайки огорчаващите резултати от “вота” – и при нас на село така се развиха събитията. Даже съм впечатлен от избирателната комисия – всичкокат по учебник ве да му се не види… Ама файда – няя.

  3. А, при нас също мина почти като по учебник гласуването. Почти, щото явно сме единствени, които някога там са гласували след заявление по настоящ адрес, та се наложи да звънят за инструкции требе ли да пишат нещо в протокола 🙂

    Не че ми дреме много де, ама не знам как точно ще ми опазят тайната на вота в такива малки общности от познаващи се от поколения хора. То е ясно, че единствените 2 гласа за 3%-товата там са нашите 😀

  4. 🙂 Само не зная как да видя секционния протокол – дали са ни отразили гласовете 🙂 Има някакъв сигнал от ВМРО, че човека и цялата челяд гласувал – пък ВМРО – zero хе хе. Та ми е интересно ко става с 27 – иначе ние сме към 25 МИР софия и с гордост – над 4.7% сме, ама – уви и въх 🙁

  5. Уви, не уви… резултатът беше предвидим.
    В държава, в която огромна част от хората или са крайно бедни, или са свикнали да крадат от държавното (и за това им е необходима повече държавна собственост) няма как баш дясна политика да спечели привърженици.

    Лявото традиционно ги влече, а Боко им говори на познат език… та или за едните, или за другите. Само гласове за ДПС не вдявам от къде се вземат, след като в околността населението е компактно от (засега) етническото мнозинство, ама… (въх и язък едновременно) 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *