Дестинации, Особености на градския пейзаж

Особености на ирландския градски пейзаж

36 Comments

От пътешествието ни в двете Ирландии мина повече от месец и много време за пътеписи не ни остана (въпреки че Прасунсен се отчете с един), но няколко случки наскоро ми припомниха колко приятно се живее, когато освен подадения морков, посочиш зад гърба си и тоягата.

Паркирането – платено

В Дъблин имаше много малко паркирани по улиците автомобили. Зачудих се защо, докато не видях паркинг автоматите за самотаксуване. В интерес на истината в Белфаст и Дери трафика беше по-сериозен, въпреки че градовете са доста по-малки.

Жилищните кооперации си имаха собствени паркинг улички, затворени за външни коли. Доколкото ми обясниха после – за това също се плаща, при това с не малка месечна такса.

Велосипедна идилия

Велоалеи, велостоянки и много велосипедисти. Без значение колко проливен дъжд пука навън, ирландците се придвижват и с колело. Видяхме и вело инцидент между възрастен човек и камион, за щастие без сериозни наранявания… но това окончателно ни отказа да си наемем колелета за разходка из Дъблин. Велосипеди под наем имаше на доста прилична цена, като стоянките с автомат за чекиране са навсякъде, а първия половин час е безплатен.

Самите велоалеи не са нещо особено, просто ги има и се ползват. Паркирани автомобили по тях няма, за това пък видяхме велокуриер.

Безплатни тоалетни

Причината по кьошетата и в уличките около ирландските гари да не смърди на урина не е високото гражданско съзнание на местните жители и гости, а наличието на чисти и добре оборудвани безплатни тоалетни. За пръв път не ни се наложи да търсим дребни при слизане от влак и да ровим за мокри кърпички, салфетки и сапун из багажа. Е, в замяна на това безплатното wi-fi в Ирландия е красив сън. Ако можехме да им изпратим Виваком, а те на нас да ни направят тоалетните на Централна гара, щяхме да имаме по нещо добро и от двата свята.

Пешеходни улици

Много се изговори около тази кампания “София диша”, но за мен затварянето на една улица за месец или дори цял сезон е безсмислено. Пешеходните улици служат, за да могат хората да се придвижват по най-естествения за тях начин: на 2 крака. По тях може и да няма атракции, но трябва да има подходяща настилка и пейки. Трябва да има улични чешми. Кафенета, магазинчета, ателиета… те не пречат, но и не са основното, заради което човек е решил да походи пеш. Има ги навсякъде, така или иначе.

Обикновено разглеждаме градовете в които ходим пеша, рядко на колело, още по-рядко ползваме градски транспорт. Дъблин е добро място за пешеходците. В Белфаст и Дери/Лондондери просто нямаш нужда от кола, ако си турист. Навсякъде има обособени пешеходни улици, хубави тротоари и удобна за всички система от светофари – навсякъде с бутон за пешеходеца. На пръв поглед изглежда, че толерира автомобилния транспорт, но се свиква толкова бързо, че още ми липсва.

Такси от автогарата до летището в Дъблин струваше съвсем малко повече от автобус за двама и беше с точно фиксирана цена. Спирките на трамвая изглеждат еднакво добре и в центъра, и в крайния квартал. В Белфаст можеш да хванеш безплатна железница от гарата до района на университета.

Къщите: по-хубави отвън, отколкото отвътре

Ирландските къщички, наредени в стройни квартали изглеждат толкова спретнати отвън, че започваш да се чудиш каква ли фантазия ще бъдат отвътре, откъм обзавеждане. Е, в това май се различават от нас – любопитно надникнахме (и даже поживяхме малко) в няколко и видяхме стари мебели, неудобни тесни бани, скърцащи дървени стълби и влага.

В София в санираната на кръпки панелка често можеш да откриеш обзавеждане като извадено от списание. В Белфаст явно е по-важно как изглежда миниатюрния ти двор и фасадата на къщата ти. Зад двете врати (да не бяга топлото) никой външен не наднича и спокойно можеш да си караш с пребоядисаните стари мебели. И докато това с  обзавеждането е и въпрос на вкус, то определено ирландците само биха спечелили от мивка с нормална батерия-смесител и осветление с нормален ключ, вместо въженце. Миенето на чинии в белфастски хостел е досадно изпитание. Успях даже да счупя една.

В малките градчета и селца, покрай които минахме с влак на път за Белфаст и Дери, къщите доста напомняха на българските по Искърското дефиле. По-често бели или сиви, с двускатен покрив, балконче с винкел и дървени дъски за парапет. Чувствах се съвсем като у дома.

Тоягата

Явно в Белфаст има основателна причина алкохолът да не се продава в хранителните магазини и в някои райони публичното наливане да подлежи на глоба. А глобите не са никак малки. Сега… не бих казала, че ме радва подобна забрана – харесвам идеята да пийна 1-2 бири в парка с приятели, ако и да не съм го правила от години. Но докато съществуват хора с нулев самоконтрол, тоягата май ще служи не само за подпиране.

Табелката със заплаха за глоба се размахваше за абсолютно всичко, за което можеш да се сетиш, включително и за чупене и драскане на красивите спирки по-горе.

Ейре-мама

Бг-мамата може и да е станало нарицателно понятие, но друго такова жювотно като ирландските мами не съм виждала. Типична гледка е (бяла) млада жена с между 3 и 5 диванета в предучилищна възраст, всяко награбило близалка, чипс или някаква подобна вредност. В момента, в който някое от чааветата приключи с облизването и си отвори устата да каже нещо, връчва му се тутакси следващата запушалка за уста.

Във влака от Дери до Белфаст пътувахме с 2 такива фамилии, които явно се снабдяват с близалки на едро от близкия секс-шоп. Доста гадничко си беше за гледане и да, фотото сигурно щеше да илюстрира добре наблюденията ни, но не бих снимала 3 годишно дете, опитващо се да навре напреки в устата си нещо като огромен цикламен член.

Жените по никакъв начин се възпираха малките да се катерят с кални обувки по седалките, но виж по-голямото момиченце, което се опита да им досажда с някакви свои проблеми сиктирдосаха доста грубо.

 

36 thoughts on “Особености на ирландския градски пейзаж”

  1. Супер пътепис! Ех, Ирландия…
    Само две неща (без да се обиждаш):

    1) Защо толкова ядете автомобилистите, доста често и без причина? Ирландия и Великобритания изобщо не са от страните с най-добра комуникация и градският транспорт (и особено жп-транспортът) са обект на силни критики от самите местни. В сравнение с френските железници и изобщо френската инфраструктура, например.
    В тоя ред на мисли, в страна като тази автомобилът е много по-нужен, отколкото на нашенските мутренски синчета под полите на Витоша, примерно. А това, че има висоги такси за паркиране и колите се гонят отвсякъде и се плаща скъпо за поддръжка на кола, е жалко и не е “победа” на велосипеда. Не са много хората на острова, които могат да commute-ват с колело.

    2) Да знаеш какво е да се справяш с две деца на разходка… тогава ще разбереш какво им е на въпросните майки с по 3 до 5 диванета! И ние отказвахме до много късно на баткото ни всякакви лоши лакомства, но дойде момент наскоро, когато една близалка, един зрънчо или шоколадче означават миг спокойствие и кратко отдъхване за родителите. Има родители, които упорстват докрай с това “само чисто, само без Е-та, само полезно, само еко” – но има деца и деца. Някои са хиляди пъти по-пакостливи и диви от други. Та разбирам ги прекрасно тия ирландски майки. Не стига, че еко-вело-“светът ще свърши”-вълната е накарала семействата им да са без втора кола или миниван за разнасяне на децата, ами и им се налага да се тъпчат всеки ден по влакове и рейсове с цяла сюрия малки берсерки.

  2. Що да се обиждам, всеки е свободен да си казва мнението 🙂

    1. Честно казано от ирландските шофьори имам само добри впечатления. Сигурно си имат и те много кусури, но за 1 седмица яко ходене пеша из градовете им (над 20 км на ден), сме минали през стотици улици, тротоари и светофари и нито веднъж не ни подразни неправилно минаващ или паркирал автомобил.
    В София само за разстоянието от младосткия Хит до Кауфланд (под 2 км) ни се събирало толкова “да ти… мамата, къде си я заврял тая кола”, че в един момент осъзнахме – не се ли махнем от тоя град, ще ни избие на тероризъм.
    За утеха на българските шофьори – грузинските са много по-зле. Един ден в Тбилиси пеша може да ти разбие нервната система и да развиеш страхови неврози. Там човекът в кола не се спира пред нищо, паркира където и както му падне, светофари няма, подлезите са като нашите.
    Иначе Прасунсен може много да ти говори и за движението по улиците в Индия 🙂

    Ирландските влакове ми се сториха много приятни. В сравнение с нашите, румънските и грузинските, разбира се. Места за сядане имаше за всички, запазените бяха предварително обозначени с едни картончета и нямаше опасност някой да те вдигне точно когато си наместил багажа. Беше чисто, една мома минаваше да продава билети на пропусналите да си купят от гарата, а друга влачеше бюфета с храната и напитките… на доста нормални цени.
    Често пътувам с влак (не всеки ден, но 1-2 пъти седмично ми се случва) и знам какво е по нашите. Мечтая си да са поне като ирландските, а не да вися права в коридора 1 час заедно с учениците и студентите от цялото искърско дефиле, защото БДЖ са закачили само 2 вагона.

    Впрочем на живеещите в Бистрица и Железница или пък по дефилето много повече им са нужни автомобили, отколкото на градските жители. В Своге например градски транспорт няма, а града е пръснат на огромно разстояние на няколко хълма. Местните карат джипове – повечето са от онези старите, военни зелени джипки с гюрук. Ако си виждал как камиона за опясъчаване се пързаля надолу по улицата зимно време, ще знаеш защо 🙂
    С велосипед в Своге е трудничко – не, че не може, просто има много баири и остри завои и е опасно. В София е рай за желаещите да се движат с велосипед, за разлика от тук. В Дъблин е рай в сравнение със София и е горе-долу като в Будапеща. В Белград е като в София по отношение на велосипедния транспорт. Гаранция има и още по-хубави места, просто не сме ходили/карали още там, само сме чували 🙂

    А таксата за паркиране е нещо естествено – земята в градовете струва скъпо. Не можеш да искаш половин блок обезщетение за 300-та квадрата парцел под срутената къща на баба си и в същото време да претендираш за безплатно паркомясто навсякъде из града (т.е. на чужда земя).

    2. За децата – така се случи, че знам :). Имам един брой собствен и 6 броя племенници. Като става дума за деца – мигът спокойствие днес ти генерира много безсънни нощи в бъдеще, това ти го гарантирам като човек, извървял пълния цикъл от отглеждане на 2 кила мръвка до 2 глави над мен човек 🙂
    Тези ирландки с 5-те гаранция са на социални помощи… тях не еко вълната ги е свалила от автомобилите. Влаковете се оказа, че са по-евтини извън часовете, в които се возят работниците просто.

  3. Не става дума за обезщетение за къща на баба, а за общите градски места. Паркирането безплатно из града не е “на чужда земя”, а е на обща, общинска – тоест колкото на другите, толкова и моя. Плащат се данъци, такси, какво ли не. Но това е друга тема.

    Споменах гъзарите от под полите на Витоша като нарицателно за каращите скъпи коли и несъобразяващи се с никого богаташчета. Иначе знам за околните села, знам за пътищата и нуждата от транспорт и състоянието му. Имах предвид друго, това беше само пример за разликата с Англия и околовръст, където е нормално човек да работи на бая километри от жилището си и критиките към жп-транспорта им са основателни, защото не се славят нито с точността си, нито с чистотата си, нито с правилното си разпределение и разписание. Изключение може би е лондонското метро, но нали все пак трябва да се стигне до него. Друг пример за дълъг commute са градовете в САЩ, но там вече разликите в разстоянията са огромни и никой не оспорва автомобилната нужда. Но все едно, и това беше само вметка и е друга тема.

    Исках да кажа, че велосипедът не е панацея и не може да се “карат” хората да се качват на колела. И аз съм велосипедист, но съм и автомобилист също. В София може да е рай за велосипеди, но в сравнение с Индия примерно.

    За децата – на сто човека има хиляда мнения. Никога не си позволявам да давам съвети на хората около мен акк да си гледат децата, защото никога не може да се влезе в кожата на друг родител. А пък не-родител да разбере и усети и 1/100 от проблемите и грижите на родилет – съвсем невъзможно. Пишеш, че е типична гледка да има мами с 3 до 5 деца – ами браво на тях, това че са на социална помощ не ги приравнява към нашите цигански майки, примерно. Просто мога да си представя какво е 5 деца в предучилищна, които трябва да се водят по градини, площадки, лекар, на гости, из магазините, на разходка…

    Не съм за това да се използва всяка възможност за “спокойствие” и децата да се тъпчат с какво ли не и да се оставят на баби и дядовци постоянно. Ние гледаме нашите съвсем сами и много добре знам какво е “миг спокойствие”. Може би не бих накупил както ти описваш близалки на всяко, “за да му запуша устата”, може би и аз не разбирам съвсем тия майки, но не ги критикувам – сто на сто имат своите си много стабилни и оправдани причини и едва ли са безотговорни родители.

    Всичко опира до това, че според мен има неправилно 1) негативно отношение към автомобилистите въобще и 2) неразбиране на не-родители към родители. Има кофти хора с автомобили – да. Но като оставим тъпите джигити настрана, имам основателни причини да предпочитам колата пред колелото. А родителите – винаги те знаят най-добре (освен, разбира се, когато говорим за насилие над деца, психични проблеми на родителите и др. под. – но за това има специалисти).

  4. П.П.: Това за децата не е лично към теб, а принципно мое възмущение 😉 Е, то и това за кола/колело и то си е принципно, де 😉 Може би напоследък много хора около мен изведнъж взеха да ме “убеждават” да се върна на колелото, че даже и да кача децата на някакви седалки ли, кошчета ли отзад… лудница. Та затова, може би 😉

  5. Е то и ние не сме принципно против автомобилите (представи си, даже се случва и да се возим в кола чат-пат :)) – просто за себе си сме решили, че като разход и разправия около една кола не си струва в нашия случай. Правили сме сметка, че с такси ще ни излиза по-евтино (ако пешеходно или велосипедно не става в момента).
    Аз не бих качила малко дете на седалка на колелото – струва ми се опасно, ако караш по улиците сред автомобилите. Но пък хора и ситуации разни: ако маршрута ти от къщи до детската градина е само по хубава равна велоалея – защо не, поне през лятото в сухо време. Важното е да е личен избор, не обстоятелствата или някой да ти го налага.

    Ако се пробвам да убеждавам някой в нещо, това е в ползата от ходенето пеш 🙂 Не виждам никакъв смисъл да се кача на колата за 5 км до офиса/магазина и после да отида на фитнес, за да крача по някаква пътечка (или пък да си купя и трапосам една в къщи). Обаче познавам достатъчно хора, които правят и двете и го намират за напълно нормално. Не ми пречат, стига да не паркират по тротоара, по който се опитвам да вървя и не ми разправят, как нямат финансовата възможност в момента да ми платят каквото ми дължат, защото било криза и горивото поскъпнало.
    Всеки с проблемите си 😀

    “Пишеш, че е типична гледка да има мами с 3 до 5 деца – ами браво на тях, това че са на социална помощ не ги приравнява към нашите цигански майки, примерно. ”
    Защо? Точно към тях ги приравнявам – просто цигански мами с по-светъл цвят на кожата и живеещи в страна, където осигуровките за 5 деца са достатъчни за по-нормален живот, не просто за оцеляване.
    Очаквахме, че в Ирландия ще е опасно за шматкане пеша насам-натам, а се оказа, че единствените ни проблеми бяха с децата – веднъж към нас и мотащите се наблизо японски туристи полетяха камъни, втория път някакви скучаещи хлапета решиха, че е много забавно да ни пръскат с фанта, а третия в един от лоялистките квартали ни спряха някакви тийнчета и само езиковата бариера предотврати възможния конфликт (толкова неразбираемо и заваляно говорят, че като ги помолиш няколко пъти да повторят, защото трудно разбираш езика и губят интерес да се заяждат). За този последния случай и ние имаме вина, снимахме някакъв парапет, но останалите просто си бяха от типа “циганета мятат камъни по минаващ влак” – просто русоляви, по-добре нахранени и малко по-чисто облечени.

    Предполагам и религията донякъде има пръст в това неконтролируемо размножаване на по-необразованото население, но явно им е проблем и на местните, защото видяхме и доста табели и реклами на центрове за семейно планиране.
    Лично аз с децата не се справям много добре (нервна съм, нямам търпение, а и съм нощна птица и без да искам налагам тоя режим и на децата край мен), за това единствения съвет, който мога да давам е: количеството да отговаря на възможностите 🙂
    Но не живеем на пустинен остров – и на мен, и на теб, и на децата ни все ще ни се наложи да имаме взимане-даване с чуждите деца. За това не ми е все едно камъни по минувачите ли хвърлят или седят кротко във влака, говорят си тихо и четат книги (защото и такива имаше, пътуваха сами 12-13 годишни момиче и момче и да седиш до тях беше просто приятно).

    (Аз също предпочитам да пера с автоматична пералня и да ползвам домашен робот за чистене вместо да размахвам метлата… не съм някакъв талибан на тема “да живеем като пещерните хора” 🙂 Просто ми направи впечатление, че някои неща са по-добре организирани, отколкото у нас и само на пръв поглед това е по-скъпо.)

  6. Абе доста объркано става, като пишеш един коментар между другото, на порции, ама карай да върви…

    Не искам да оставаш с впечатлението, че се опитвам да променям начина ти на живот (и на който и да е друг) – всеки е свободен да живее и да се движи както му харесва, стига да не пречи на околните.
    Просто в София няма шанс хората взаимно да не си пречат и от там тръгват тези спорове.

  7. Извинявай за отклонението – ти пишеш пътепис, пък аз ти коментирам за тия неща… Иначе – разбирам какво казваш и съм съгласен с всичко. Пак сори за оф-топика 😉

  8. Няма за какво да се извиняваш – коментарите ти са съвсем на място и по темата, изобщо не е офф, а и разговора ми е интересен 🙂

    Просто и аз разбирам какво казваш и съм съгласна с теб, но като си прочета после какво съм коментирала изглежда все едно се караме нещо 😀

  9. This is without a doubt one of the greatest articles I’ve read on this topic! The author’s thorough knowledge and enthusiasm for the subject shine through in every paragraph. I’m so grateful for finding this piece as it has enriched my knowledge and ignited my curiosity even further. Thank you, author, for investing the time to create such a remarkable article!

  10. Hiya, I am really glad I have found this info. Today bloggers publish only about gossips and web and this is actually frustrating. A good web site with exciting content, that is what I need. Thank you for keeping this site, I’ll be visiting it. Do you do newsletters? Can not find it.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *