– Трябваше да вкарате едно тракторче да го прекопае тоя двор, да го изравните и да си насадите райграс – като при нас! 

Просто няма вариант да мине някоя комшийка, да ни заговори и да не се стигне до това изречение. Да, по-лесно е по този начин дворът ти да придобие приличен вид, но е скучно. В момента при нас е като в джунгла, а аз се чувствам като откривател-ботаник (а като се сетя колко скучни ми бяха часовете по биология…).

Малко напредък с двора

По ред причини решихме да се справим с двора приоритетно сами. Да натрупаме малко опит и знания в съвсем различна сфера, да осъществим желаните експерименти и най-важното: да се пораздвиждаме поне по 1-2 часа дневно, защото по 10 часа пред компютъра вече не ни е комфортно.

При покупката на парцела заварихме на тротоара до оградата ни едно микро сметище (започнало с неизвозена купчина от асфалтирането на улицата, допълнено с отпадъците от камините и печките на цял квартал, камъни, дърве и по малко пластмасови чашки и бутилки за разкош), което през няколкото години на строежа съвсем закономерно се увеличи. След като се преместихме, веднага се опитахме да организираме премахването му… и ударихме на камък. Опитите ни да сигнализираме в общината попадаха в някаква чиновническа черна дупка, а частните фирми и лица споменаваха такива цифри, че все едно утайник на Нефтохим ще местим. Накрая, в ранна пролет, яхнахме велосипедите и през девет баира в десети открихме местната сметоизвозваща фирма. Обсъдихме проблема с някакъв човек, който портиера извика и след 2 дена, в ранни зори ни събуди шум от фадрома. Дълго не посмяхме да отворим очи, за да не избяга хубавия сън, но накрая се показах на балкона. И добре, че го направих, щяхме да пропуснем кадъра с извозването на последния боклук 🙂

С това дойде ред и на подменянето на самата ограда… с което също решихме да се справим сами, някак си. И по възможност без леене на бетон, че нещо сме станали алергични към местния бетонов възел и зацементирането на всичко. Съвсем нормална реакция на хора, които вече 10 месеца където копнат, вадят арматура или удрят на бетон.

Успяхме да опънем 10 метра нова мрежа, да подменим някой стар кол и да вапцам с черна “3 в 1” боя дворната врата и част от оградата, преди ръждата да е напреднала. И понеже сме малко като ненаиграли си с лего хлапета, купихме (и разтоварихме) 50 бетонни коминки, с които да си направим терасирането на няколко места в двора и 30-тина тротоарни плочки, които да нахвърляме на определени места в тревата като стъпки. И малко дървен материал за сандъци, ама това е дълга тема.

На въпросът “Защо коминки?” – ами защото са доста по-евтини от това решение, а за нашия малък наклон ще вършат същата работа + функцията на бетонна саксия без дъно. Пробно си направихме една тераса с тяхна помощ, насадихме вечнозелените храсти на самата тераса, а в коминките – започнахме с малко здравец и цветя. Краят на “зидчето” още търпи трансформации – т.е. каквото нареди единия, докато си почива от работата за пари, след това другия отива и му го пренарежда по друг начин… така де, ненаиграли си деца. При консенсус в коминката се сипва пръст, посажда се растение и вече местенето й става невъзможно от сам човек (тежи пущината), така че за промяна ще трябва и двамата да действаме в коалиция :).

Селекция на плевелите

През есента, поради липса на време, окосихме двора, прекопахме няколкото участъка, където ще се сади нещо напролет, зарихме подарените луковици на нарциси и лалета и боцнахме 5 дръвчета (3 са се хванали). След това хвана големия сняг и студ, който успя да умори дори стайните ни растения и някак си започнахме да се радваме на всичко зеленичко, което успее да поникне в саксиийките, дори и да се окаже плевел.

И докато райграсът на съседите още седи рехав и блед, в нашия двор плъзна дива буйна растителност*. От купените разсади ягоди не излезе нищо, затова пък една голяма част от двора е окупирана от диви ягоди, вече цъфнали. От участъка с глухарчета набрахме за вино, хапнахме салата от листата им и пробвахме панирани цветове (за съжаление се усетихме малко преди да прецъфтят, оказа се доста вкусно). Семена от мента в селския магазин нямаше, обаче в двора е плъзнала някаква дива вариация, която мирише приятно и расте едва ли не и върху камък.

Същата е ситуацията и със здравеца: цяла есен търсех от къде да си откопая малко, напролет съседката ми извади няколко от нейните… и докато ги кътах да не ги уморя след присаждането, открих че из целия двор като плевел се е пръкнал и здравец** :).

В момента изпробвам идеята чрез селективно плевене на бучиниш и лепка да сътворя леха с дива мента, здравец, овчарска торбичка, глухарче и още 2-3 красиви ситни цветя-плевели. Почти толкова трудно е, колкото да цепиш камък, като го гледаш съсредоточено. Предвид, че оградата ни в тази част е 30 метра, лехата поне 10, стъпва се само на определени места, а след 1 час стоене в изкекерчена поза (навремето това го наричаха каланетика) съм хванала такава грандиозна мускулна треска, че все едно съм прекопала целия двор с черпака. За нерваци като мен, за които и фитнеса, и медитацията са губене на излишно време в правене на нещо скучно, селективното плевене се оказа чудесен заместител “2 в 1”.

Четох някъде, че при организиране на двора и градината е добре поне около 20-30% от растителността да се остави аборигенна. Е, при нас ще е постижение да е само 70%… като компенсация за съседските дворове, където местните видове изобщо липсват. И докато не проуча всяко едно диворастящо стръкче какво е и за какво може да се ползва.

И малко успехи с културните видове

Не беше нарочно, просто така се случи, че Прасунсен се захвана с отглеждането на разсад за храна, а аз – с билките и подправките. И докато моите успехи се измерват само с успешното поникване на лавандула (втори опит в гърнето на вещицата), мащерка (купено за майтап “цвете в кенче”, което взе, че поникна), копър и магданоз, то при Прасун нещата са сериозни: ядем собствени репички и лук, марулите почти са станали с подходящ размер за салата, еравната е пуснала хубави зелени листа, грахът извива стебла, царевичките и слънчогледа са щръкнали 10-тина см над земята. Благодарение на ината му имаме и спанак, покарали са тиквички, расте тиква цигулка… а и от краставиците и доматите има някакъв шанс да излезе нещо.

И явно му остават сили за още, защото се насочва и към ресора ми. Две малки рошави храстчета къри получиха своето оградено с камъни кръгче и като че ли се чувстват добре. От саксийките с разсад и надписи “розмарин”, “салвия”, “кимион” и “маточнина” и този път излезе само коприва, здравец и нещо неизвестно***.

	Малко от импровизираните лехи на Прасунсен. Мрежата откъм дерето има за цел да спира кози, кокошки и трифиди да унищожат продукцията ни 🙂
	Храстчетата къри, поръчани от hrasti.com и току-що присадени.
	Най-сетне баба Вихронрав се смили и ми отпусна няколко стръкчета лавандула. Не смея да ги присадя, докато не отгледам още.
	Не е голямо постижение да отгледаш мащерка, но това цветенце поникна през декември, изкара зимата при 0 градуса в стаята и в алуминиево кенче.

___

* Беше плъзнала буйна растителност. Гостите ни от миналата седмица старателно оплевиха всичко откъм входа, а съседа ни окоси част от полянката ни, за да храни козите си. Страдах 2-3 дена, но се примирих.

** Знаете ли колко вида здравец има? Оказа се 422, от които само 1 мирише на това, което познаваме като здравец. И аз не го знаех, а нямаше и да разбера, ако просто бяхме платили на някой да мине с косата из целия двор.

*** Традиционно при нас това неизвестното се кръщава “Плевелчето Чушко”, получава си лична саксия и умерени грижи. И собствена приказка 😀