Почивните дни при нас по правило са работни – ако нямаме някой спешен проект със срок за вчера, ще има някакво ходене до Своге във връзка с къщата. Този път отидохме да свалим и измерим патрона на входната врата, защото се оказа, че в Своге няма ключар и ще трябва да си го сменим сами. И междувременно – да видим как са се получили бетонните пътеки около къщата, които поръчахме по телефона в сряда на същите хора, които правиха и оградата миналия месец.
Идеята на тези пътеки не е точно ние да не газим в кал, а по-скоро да пазят основите на къщата от дъждовните води, за това са предвидени и тръби, в които ще се заустят водостоците (когато най-сетне успеем да довършим и тях и да ги пуснем до долу), а водата от водостоците… може да я пуснем по някакви лехи за поливане, знам ли.
Пътеката започва от портата, води до стълбището и после обикаля къщата от 3-те й страни, при които има нужда от такова отводняване. Четвъртата страна не е проблем заради наклона… а и ни се ще да приключим с бетона най-сетне и следващите пътеки (чиято функция вече ще е само за ходене по тях) да ги правим от нещо друго. Камъни примерно.
Оказа се, че пътеките са спрели донякъде и стадата охлюви, които се катереха по стените и правеха бялото да изглежда не чак толкова бяло. Малко е тъпо да се налага да чистиш външните стени на нова къща, в която още не си живял… за това мисля като се нанесем да напръскам повърхностите с нещо, което ще ги пази от мухъл и плесен, животинки и градска мръсотия. Нещо от този сорт… подходящо за нашите повърхности обаче.
По едно време чухме някакво странно шумолене и движение около къщата и решихме, че най-сетне ще успеем да сгащим крадците, които редовно отмъкват по нещо дребно (последния път бяха отнесли чувал с вата). Въоръжени с лопата и винкел, надникнахме през прозореца и видяхме… това:
Някакви кози бяха успели да изкатерят дерето (единствената останала неоградена част) и усилено “косяха” ливадата пред къщата. Радостните ни възгласи “Ааа, закуската!” ги стреснаха и те се понесоха обратно по ската, преди да успеем да пробваме как се дои коза.
С бравата и патрона приключихме учудващо бързо и понеже ни остана много време – захванахме се с едно уж повърхностно почистване на къщата… в резултат на което изнесохме няколко торби и 2 кофи боклуци, нагълтахме се здраво с прахоляк и огладняхме като вълци.
В центъра на Своге имаше панаир. По улиците бяха плъзнали сергии с мургави продавачи на китайски стоки, смърдеше на хлебче с плъх (така де… “дюнер” с месо от неизвестен произход), вихреха се някакви атракции от сорта на панаирджийски люлки, гондола и надуваеми пързалки за деца. И някаква толкова брутално гадна и силна чалга, декорирана с диджейски възгласи “Айдеее! Опааа! Раздрусааай!”, че се отказахме от идеята да сядаме в любимите си по-централни заведения и се забихме в една по-отдалечена кръчма, където не бяхме сядали отдавна.
И където срещнахме отново старата си познайница – котката Лакомка.
Този път успяхме да се доредим и да си хапнем от нашите порции цаца – Лакомка я хранеха две момиченца и общото количество храна, което успя да погълне това кльощаво дребно коте беше: 2 нервозни кюфтета, месото от 6 печени ребърца, няколко пържени рибки и 4-5 хапки омлет с кашкавал.
Слава на всички галактични сили, панаирът в Своге трае само 2 дена, сравнително рядко се прави и винаги в центъра, при което нашите 2 км отдалеченост от него се превръщат в огромно предимство.
Ха честито 🙂 Само тая дъга на пътеката при входа не ми се нрави… Ако в бъдеще решите да сложите бордюри около пътеките (за да спрете растителността да се качва върху тях) ще ви се … мамата 🙂 Иначе – не е зле.
За охлювите – ще се разровя и ще изпратя името на един препарат – прах някакъв, който се насипва около пътеките и прави един вид “непреодолима за охлюви бариера” 🙂 Не е скъп, но е много ефективен – нещо от типа 30 лв/ 25 кг торба – сигурно ще стигне 🙂
Успехи;
А, ще сме много благодарни за инфото за този препарат 🙂
Жал ми е за животинките, защото покатерят ли се и там си остават – така че ще насипя там каквото трябва. Катерят се само от 2 страни на къщата, едва ли ще отиде много.
Дъгата… абе не сме давали точно чертеж какво трябва да бъде… оставихме хората да творят както си знаят 🙂
Може някакъв камънак да струпам там (алпинеуми, тинтири-минтири), ще видим.
За момента повече ме притесняват улуците – тази година се случи дъждовна и успяхме да хванем всички кусури на строежа ни, свързани с вода. Та убедихме се, че задължително трябва да се пуснат до долу колкото се може по-скоро… чакаме майсторите да се обадят, че имат време и скеле да довършат и това и да приключваме отвън.
МЕЗУРОЛ ШНЕКЕНКОРН 4 Г
Активно вещество: съдържа 40 гр/кг метиокарб
Формулация: гранули
Токсичност: ЛД50 500 мг/кг живо тегло
Производител: Байер КропСайанс АД – Германия
Екотоксичност: токсичен за риби и водни организми
Категория за употреба: III-та – за свободна употреба от лица над 18 г.
Карантинен срок*: 15 дни
Разрешена употреба:
ОХЛЮВИ/ГОЛИ ОХЛЮВИ по зеленчукови култури – 300 гр/дка
ПОПОВО ПРАСЕ по зеленчукови куртури и тютюн – 250 гр/дка
Начин на действие: отровна примамка за борба срещу охлюви/голи охлюви и попово прасе при зеленчукови култури и цветя на открито и в оранжерии.
Препоръки за приложение : Срещу попово прасе гранулите се разхвърлят равномерно при или след разсаждане на разсада, като отиват около 23 гранули на кв.м. Срещу охлюви/голи охлюви гранулите се разхвърлят равномерно около растенията и отиват около 28 гранули на кв. м. Максимално за сезона да се извършват не повече от две третирания.
Е, то това е отровна примамка за охлюви и голи охлюви… Значи ще ги мори. Кофти някак…?
Мдам, забелязах.
Ще го ползвам само като краен вариант.
То дали ще умират по стените на къщата или в тревата е все еднакво кофти. Че сега се катерят и изсъхват на средата на стената.
@turin
Мне, при мен бягаха от поръсената линия – нямаше (много) трупове?! По принцип по-малкия проблем е фасадата – по-големия е, че шибаняците изяждат ВСИЧКО (листа, трева и т.н.). Не съм пацифист по природа, така че, ако някой има идея за препарат който ИЗТРЕБВА гадовете – ще съм благодарен 🙂
Да ги остава тогава поне докато опасат тревата наоколо? 🙂
Че аз на козите разчитах, докато не забелязахме, че пасат листата на дърветата, а не плевелите по двора.
Cyber/SAS, зарежи отровата… обещаха ми чудесна рецепта за охлюви яхния 🙂
Само поповите прасета ще останат в редиците на врага…
@Кот: знам че на български ти звучи готино ника (“коте”), ама на немски… не знам, много ме дразни. Фрасни едно “е”.
— енд оф офтопик спам/трол пост —
😉
Джо, Прасунсен и Кот са си Прасунсен и Кот :))
Едни… хммм… велики покорители на Камбанния полюс не си менят никовете заради това какво щели да значат на чужди езици 😀
(то реално са си непреводими никове, както са непреводими и приказките на Прасунсен)
Ако го сменя с нещо котешко, ще е Котище, не коте :))
(впрочем, ако ще го изписвам някога на латиница, бих го написала с двойно tt… като в Scott)
@Кот
Е, аз затова съм SAS :)Изтребвам. Ако случайно полудея достатъчно, за да ям охлюви – несъмнено ще си ги осигуря (хе хе). Голяма напаст са – вярвай ми. Лека -полека стават все повече и повече, не знам дали няма по-екологичен начин за справяне с популацията – нещо да ги яде примерно… и да не е дракон, ако може, че са ми малки децата и ги е страх от приказни герои 🙂
Е, не мога да се сдържа:) : Само срещу 168 лева може да превърнете проблема с охлювите в бизнес – почти безплатно дет се вика. Ценната информация е на едноименния адрес http://ohluvi.com
Enjoy!
Хахах, това с фермата е добра идея :))
Аз имам обратния проблем – ям разни гадове (октоподи, миди, калмари, рапани… защо не и охлюви, като малка съм яла), само дето не мога да ги требя… справям се с готвенето, ако ми ги дадат в замразен вид :))
Не вярвайте на данайците дори и когато ви поднасят дарове”
В постинга с оградата забравих да ви предупредя местните катили,няма да мирясат докато не ви откраднат абсолютно всичко ,което може да се премества,достатъчно е само 2-3 дена да ви няма.Сега като новодошли дребните кражби би трябвало да ги приемате като малък жест на внимание,по-късно като се пообзаведете следват и по големите,а още по-късно и тоталните нападения в стил бликриг от втората световна война ,при които моторизираните “данайци”,отмъкват почти всичко ценно от къщата ви-бойлери,радиатори,керемиди,кухненско всичко което може да се демонтира,да влезне в камиона и да се продаде,след което къщата обикновено се изоставя от собствениците,това е причината в иначе красивото дефиле имотите да нямат особено висока цена,наскоро и в народното събрание имаше дебат за това,но нали знаете кервана си върви , бития си е бит и тн.
На практика няма имот в дефилето който да не е бил ограбван,е естествено изключение имотите на местните, няма как да се ограбиш сам себе си…
Та в този ред на мисли трябва да вземете охранителни мерки-обикновено СОТ,между другото не е скъпо 20 лв на месец,но разните фирми имат различни изисквания,а и не всички са коректни..
За охлювите познавам няколко човека които през 90те години станаха милионери кой от охлюви кой от жабешки бутчета,важно е да се спазва класическата схема на Рокфелер,днеска продаваш един охлюв(жаба),утре лъскаш черупката на 3 и пак продаваш и накрая..не не умира богатата ти леля,накрая идва масовата приватизация,купуваш си 2-3 заводчета за по 20000 лв(цената е вярна) едното и си милионер,просто като фасул..
При тях не изглежда да е чак такава дивоч…на снимките се виждат някакви къщи през улицата.При мен е малко по-различно…повчето нови къщи са с жив плет-храсталаците станаха високи по два метра вече и крадците отдавна не се пробват,защото знаят,че на новите къщи веднага зад плета има периметрова охрана.А това може да го прескочиш само ако знаеш къде е.