Home Sweet Home

Почти следпразнично

36 Comments

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават 🙂

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

  • унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
  • когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
  • някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана 🙂
  • 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

  • Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
  • Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място 🙂
  • Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
  • Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…


В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й 🙂

36 thoughts on “Почти следпразнично”

  1. За месене и печени на козунаци си има специални домашни хлебопекарни
    Например – Мулинекс
    Спестява ти 5 часа разправии

  2. На конкретна марка още не сме се спрели… разглеждаме ги все още хлебопекарните 🙂 А и няма зор, не бързаме.
    Просто исках да се пробвам ще се справя ли с това, защото имам ли машина – няма да се наканя да го правя по класическия начин.

    Е хубаво, справих се… сега имам 1 тон хубав козунак, който няма кой да яде :)) На нас ни писна вече, пък и поизсъхна :))

  3. Ние имаме хлебопекарна Мулинекс и жената вече втора година прави козунаци на нея, НО…слагането на материалите-натискане на копчето-вадиш след 3 часа важи само за хляба. Ако направиш така козунака става като хляб с вкус на козунак. Няма конци, няма мекота, изобщо…жулт сладък хляб. Ако искаш да стане като хората с хлебопекарна трябва тя да се ползва за едно първоначално омесване на тестото. После се вади, премесва се, почива, пак се меси с масло и т.н. пинизи, накрая се слага в еднократна форма и се пече в готварската фурна, с разни мазания отгоре и т.н.

    Не ме разбирай погрешно, машината е голямо улеснение, хляба е РАЗКОШЕН, чак като го опиташ разбираш какви боклуци пазарим, даже само да се ползва за омесване на тесто – пак е голямо улеснение. Откак имаме машината – пица не сме купували, Вяра слага продуктите, тестото си става, остава го да втаса и разпъва по тавичките.

    Ако имате възможност – вземете си хлебопекарна, трябва само да се преодолее шока първите няколко пъти като посбъркаш и после си намираш ‘своите’ мерки и теглилки на рецептите и всичко става механично.

  4. Спечели ме за машина, Титинчо, точно вчера се чудихме дали няма да е поредният ел. урОд, който не използваме. Май няма такава опасност 😀

  5. Pingback: Как отново не си купихме робот | homes.gruh.org

  6. Здравейте,
    Следя с удоволствие вашият блог и се радвам, че къщата ви е почти готова. Ако не е тайна, понеже и аз строя, колко ви излезе обличането с гипсокартон – труд и материали; също ме интересува и ВиК и ЕЛ/ при мен грубия строеж е готов, имам и дограма и сега ми предстоят тези операции.
    Поздрави!

  7. @Toni
    имаш поща 🙂

    Принципно не е никаква тайна, но цената се оказа, че зависи от толкова много променливи, че е по-скоро дезориентиращо да се сравнява кое колко е струвало на някой 🙂

  8. I have been absent for some time, but now I remember why I used to love this blog. Thank you, I?ll try and check back more often. How frequently you update your site?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *