Зимнина 2012

Сезонът на зимнината е. Сега… ако имате 5 супермаркета в радиус 200 метра от къщи, не ви пука особено какво ядете и не виждате смисъл да купите скъпи зеленчуци с неясен произход от магазина и да убиете един уикенд в рязане печене и затваряне на буркани – пропуснете този пост. Ние обаче вече имаме градина :D.

Миналата година в бързината около пренасянето си сложихме само кисело зеле в 2 кутии (събраха се 5 малки зелки и тъкмо ни стигнаха), малко люти чушки и 2-3 сладоледени кутии карфиол с моркови. Просто при опаковането на багажа изхвърлихме празния амбалаж и малко по-късно го отчетохме като сериозна грешка. Тази година подходихме по-сериозно, макар и отново скромно.

(Снимките са от миналата година, когато документирахме ентусиазирано всяка дребна промяна в къщата, включително и правенето на няколко буркана зимнина, но тази есен имаме толкова неща за довършване и толкова нови неща, че туршията я правихме между другото.)

Това са някои от любимите ни рецепти:

Кисели краставички

  1. Компотен буркан се пълни с цели или нарязани краставички;
  2. Сипва се една равна супена лъжица сол (най-добре морска);
  3. За аромат може да се сложи семе от копър или лист от смокиня;
  4. Пълни се с вода и се затваря с капак;
  5. Проточва се всеки ден една седмица. Може да се разклаща както е с капачката.

Бурканите се държат  на топло 10-тина дни и са готови. Ако се правят през лятото, после трябва да се приберат на по-хладно.

Саламура за туршия и кисело зеле

Ако бурканите са с различен размер или освен краставичките искаме да направим и друга туршия, правим саламура, с която да се залеят зеленчуците.

  1. С  едра морска сол се прави концентриран разтвор. Познава се, когато в него пуснем (добре измито) сурово яйце и над разтвора се покаже повърхност, колкото 5 ст.
  2. Този концентриран разтвор се разрежда с вода 1:1, т.е. една част разтвор и една част вода се смесват. Най-лесно се мери, като в друг съд се редува да се сипват 1 чаша разтвор и 1 чаша вода, докато получим нужното количество. В разредения разтвор яйцето потъва на дъното.
  3. С разредения разтвор (т.е. саламурата) се заливат краставичките или туршията (зелени домати с моркови и карфиол или стъргано зеле с моркови и целина). Със същия разсол се прави и кисело зеле.

Рецептата за тази саламура е от баба ми Радка (майката на майка ми). По този начин са правили туршиите и нейните майка и баба.

Пукани люти чушлета в марината

Понеже огъня рядко ми се отдава, а и живеем в близост до гора, го избягвам. За печенето на лютите чушки ползваме обикновен котлон, чиято плоча е обвита с готварско алуминиево фолио (мразя да стържа печки).

  1. Чушлетата се измиват и съвсем леко се опукват (хубаво е да не са прегорели и да останат твърди, така ни е по-вкусно). Нареждат се в буркани с капачки на винт и се добавят малко нарязани на кубчета моркови, чесън и целина (обикновено с целина сме забравили да се снабдим, та и без нея става).
  2. Прави се марината от оцет, олио, захар и сол (може да ползвате класическото съотношение, при нас е по-скоро “на око и език”). От подправките слагаме бахар и черен пипер на зърна.
  3. Маринатата я кипваме на котлона и веднага наливаме в бурканите. Затварят се добре, обръщат се и се оставят да изстинат. Ако след изстиване капачката е хлътнала, бурканите могат да се съхранява и малко по-дълго, за зимата… ако не – в хладилника за бърза консумация. Тези, последните, много ги обичам.

При нас чушлетата не се задържат повече от 2 месеца, та за по-голям срок на годност не мога да гарантирам.

Вариант с патладжани

Спомням си за една страхотна туршия от патладжани, която съм яла като дете. Правеше я една роднина и за кратко родителите ми се бяха запалили, но престанаха. По спомен:

  1. Патладжаните се нарязваха на кръгчета, посоляваха се и се оцеждаха след час. После се пържеха.
  2. В буркани се редяха ред патладжани, ред нарязан чесън, магданоз и черен пипер на зърна… и така до 1 пръст от ръба на буркана.
  3. Заливаха се с маринатата и се затваряха.

Вариант със зелени домати

Нямам патладжани, но в градината има доста зелени домати, които нямат голям шанс да узреят през следващите дни. И понеже печените на оребрен тиган резенчета зелен домат, заляти с маринатата, останала от изядено бурканче люти чушлета доста ми хареса на вкус, мисля да еспериментирам да направя за зимнина по спомените ми за патладжановата рецепта през уикенда.

Ако случайно се окаже успешна, ще се похваля :).

***

П.П. Лютеница не правихме, защото време не остана и си поръчахме от Боби и Гери. Много е вкусна, пробвайте! 🙂

3 thoughts on “Зимнина 2012”

  1. http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/8090099463/

    И ние нещо такова, с една идея по-голям размах. Понеже не сте дали рецепта за царската, ето в кратце от мен.

    Карфиол, морков, камба, целина глава (и листа, и грудка). Чер пипер, бахар, дафинче. Туряш подправките. Тъпчеш зеленчука в буркан Омния. Сипваш 1 сл сол, 2 сл захар, 5 сл яб. оцет, доливаш с вода. Стерилизира се 5 минути и трае поне година (оня ден отворихме последната от 2011 за проба – идеал).

  2. Както беше казал някой – така е на село.Нямаш ли два бидона кисело зеле в мазето и поне 100 буркана зимнина – не те имат за човек :)))

  3. може да пробваш зелените домати да ги събереш и да ги оставиш на хладно място в някоя касетка – постепенно узряват и са сравнително вкусни – не по-малко от тези които продават по пазарите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *