Умираме за пукана (капия) шипка. Така де… онези малки бурканчета с люти чушлета – печени, после мариновани или направени на някаква туршия. Чушлетата обикновено си ги хапваме сладко, а чорбичката от буркана Прасунсен използва за солдашка чорба – супа с пушено месо (в нашия случай риба). Много ги обичаме чушлетата, ама на входа – на изхода си е лек телесен кошмар.
Днешните се оказаха много благи – не люти, а пикантни. Ярко червени, с ясни следи от печене, като на тенекия. И понеже не изядоха много хляб, ние двамата оправихме почти целия буркан. Накрая погледнахме и етикета – като ти хареса нещо, логично е да се пробваш да го запомниш и да си го търсиш пак в магазина.
Е, на етиката са нарисувани абсолютно същите чушлета, които ядохме. Логото на фирмата, “Мисота”, по чиято поръчка са правени. И производителя – “Йока”, с. Куртово Конаре.
Помним ли кой е произвел пуканата шипка (доста лютичка впрочем), която грухаме втора година? Не. Ако сменят етикета, вероятно ще ги пропуснем. Но пикантните чушлета от Куртово Конаре определено ще запомним и ще търсим. Не защото са незаменими като вкус – сигурно има и по-добри. Просто са приятни за хапване и са произведени в местност, чието име лесно не можеш да забравиш. С големи извинения към жителите на това село, но Куртово Конаре е нещо като Долно Нанагорнище… хумористичен синоним на дълбока провинция. Нещо като измисления руски град Мухосранск.
С Прасунсен леко се колебаем дали да чакаме новия си адрес в Своге, за да регистрираме бъдещата си уеб компания там, или да използваме някой от адресите на близки и роднини със собствени жилища… така де, ние сме все още на квартира, а квартирата, както е известно, лесно се подменя при различни обстоятелства и не е подходяща за седалище на фирма. Обаче този етикет направо ни разбута представите 
Както се вика… кърти фаянса, изби рибата и сцепи мрака. Започнаха да ни се въртят грандиозни идеи в главиците (особено в моята, след няколко бири) – колко яко би било да имаш фирма, регистрирана в това селце – “Куртово Конаре Веб Сълушънс” ООД. Или, ако след този пост някой ни свие гениалната идея, “Конаре Лабс” ООД. Веднага се забелязва и се помни дълго. А на добрите продукти определено не им пречи, че са произведени в с. Куртово Конаре…
Впрочем този етикет (а и поста, който четете в момента) ме накара да погледна за малко повече информация за селцето – има си история, хор, фестивал на чушките и доматите… и може би е приятно място, което определено ще включим в списъка си “места, които задължително да посетим, докато още можем да ходим без бастун”.
И това само от един етикет за люти чушлета… а ако беше уеб компания?
Направо си е лилава крава – ултра лилава, с градиент към #9966CC.
/* Edit */
И според Прасунсен не е пукана капия, а пукана шипка, така че го поправих. Обаче… убедена съм, че съм виждала и такъв етикет
February 17th, 2010 at 6:47 am
Една малка корекция – чушлетата, които сте консумирали нямат нищо общо с капията. Най-малко пък с Куртовската, защото това е сорт доста едра чушка. А тук в южна България се смята, че в Куртово Конаре се раждат най-едрите и с това се асоциира селото. Ходим често там, защото дядото има къща, голямо село е, с много трудолюбиви хора. Лошото е само, че вече и там циганите вземат надмощие.
February 17th, 2010 at 8:03 am
Иво, благодаря за информацията! Заинтригува ме и ще го потърся този сорт чушкови семена, като стигнем до лехите в градинката
(“Пукана капия” пишеше на друг етикет с люти чушлета… убий ме, тях не знам от къде са, но името все пак запомних.)
February 17th, 2010 at 8:23 am
“Пукана шипка” пишеше, запомнила си го с обичайната точност
February 17th, 2010 at 12:43 pm
Напомням, че правилното произнасяне е било и ще бъде “Култово Конаре”
February 17th, 2010 at 1:46 pm
Ако ще има съмнения в произношението, ще заложа на Конаре Лабс…
Тъкмо името ще обхване някак си и бъдещите ми алхимични лабораторни опити да получа домашно пиво и ябълков сайдер, за благото на човечеството
February 19th, 2010 at 9:29 pm
Здравейте, сладури! Аз пък живея и работя в Куртово Конаре и ви каня на следващия фестивал на чушките и доматите – тази година ще бъде в средата на септември. И да знаете – при нас са най-вкусните чушки и домати / нямат ГМО/! А и продуктите на “Йока” са страхотни – не само чюшлетата…
February 20th, 2010 at 10:04 am
Емилия, силно се надявам да нямаме възможност точно този септември да наминем… ако къщата ни случайно добие някаква степен на готовност и стане годна за живот, ще сме заети с пренасянето
Но за следващия фестивал – с удоволствие! Нали и семена за грандиозните ни селскостопански експерименти трябва да си намерим
)
И ще си потърсим още бурканчета от “Йока”
February 20th, 2010 at 3:39 pm
Когато и да е – добре дошли! И за семената ще дадем рамо. А лютеницата на “Йока” опитали ли сте? Много е хубава – досущ като домашната и без консерванти. Успех с къщата и пренасянето!
February 20th, 2010 at 7:46 pm
Щом е за чушки, може и да намерим време да наминем на фестивала
Лютеницата не съм я виждал май, поне не си спомням – утре ще разследвам по-внимателно в магазина 
February 22nd, 2010 at 12:37 am
Спомних си за един производител на хляб…продаваха пакетиран хляб,в найлонови пликчета,запечатани и т.н.
На предната част-лого,шарения,глупости….на обратната страна-един дълъг списък със знамена на различни държави.
Флаг на държавата,срещу него името на държавата (Великобритания,Германия,Франция и т.н.) , срещу името- “пълнозърнест хляб” на местния език.
Та срещу знамето на Македония пишеше “Западна България”…
March 23rd, 2010 at 11:14 am
tova e nai hubaviq kombinat