Не ми се тръгваше за Своге, ама въобще. Мислех си, че е далеч, че едва ли ще е нещо особено този град, че навсякъде, където се струпат повечко хора на едно място неминуемо става свинщина… Надявах се да завали и Прасунсен да се навие да разгледаме отново Реброво или дори Томпсън. Да, ама не. Времето беше перфектно, а Своге се оказа толкова сладко градче, че със слизането от влака онова, другото нецензурно, което мислех да изръся се трансформира в: “Баси, колко е яко тук!”

Своге ми прилича на макет на идеалното градче. От гарата до градския площад са няколко крачки, но типичният гаров пейзаж с неизбежната чернилка и боклуци липсва. Всичко, което може да ти потрябва за нормален живот е съсредоточено в радиус от 1 км от центъра и може да се обхожда пеш, а улиците навсякъде са комплектовани с прилични тротоари, по които (какво щастие е само!) все още няма накацали много коли и може да се върви спокойно.

***

Четвъртък – пазарен ден. Главната улица е отрупана със сергии, а навалицата е като на Женския пазар. Мернах чехличките, които си мислех, че съм купила в София много изгодно, на двойно по-ниска цена. Пазарът в четвъртък явно е популярно развлечение за жителите на околните села, защото на гарата следобяд е небивала манифестация. Учудващо е, че във влака успяхме да седнем. Само не знам как успяват да направят така, че на следващия ден по нищо да не се познава, че по протежение на цялата улица се е подвизавал пазар…

***

Влюбих се в улица “Каменярска” и по-специално в една къща, напомняща по-скоро на мини фентази замък. Или на джуджешка страноприемница.  Не знам дали е гот да живееш в такава къща, но е приятно да я съзерцаваш и да си мечтаеш за една такава. Искам да знам кой е архитекта на това чудо. Искам да я видя сега, през лятото, когато бръшляна е плъзнал по стените, ама пусто все няма време за разходка.

Къщите по “Каменярска” са като Ребровските – много нива, много стъпала, архитектура, която трудно се преглъща – като в картина на Ешер.

***

Оказа се, че Своге е далеч по-добър избор от селцата по-близо до София, които бяхме гледали. Градът си е град, колкото и малък да е – тук спира и бързия влак, има 6 банки (или може би 8… ако се вярва на инфото в сайтовете. Аз преброих 5 докато се разхождахме. ) Има избор на интернет доставчици. А цените на парцелите са по-ниски… И е красиво, много красиво.

Връзки

• Сайт на община Своге
• NYPnet BG – интернет доставчик
• svoge.info – информационен портал (има разписание на маршрутките и влаковете и телефони на такситата)
• svoge.com – друг портал
• alisanet.net – кабеларка, интернет

Малко факти

• Местоположение: Юго-Западен регион
• Разстояние до столицата: 31.692 km от София
• Геогр.ширина (Latitude): 42.967N
• Геогр.дължина (Longitude): 23.35E
• Надморско равнище: 500 – 699m
• Област: София
• Община: Своге
• Площ на Град Своге: 21.932km2 (НСИ)
• Население на Град Своге: 8230 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
• Пощенски код на Град Своге: 2260
• Телефонен код на Град Своге: 0726 от България, 00359726 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

Снимките са от март и април – от първото ни стъпване в Своге. Ще ми се да престанем да ходим там само по работа и да се разходя отново с фотоапарата по чукарите 🙂

	Площад в центъра на Своге.
	По стръмните улички е по-лесно да се придвижваш пеш. Стълбища свързват нивата и ти спестяват обикалянето по завоите.
	Знаеш ли как се казва тази улица?
	Не е нужно да четеш табелата, за да се досетиш. Точно така, “Каменярска” 🙂
	Не само улиците в този квартал са на нива… къщите също са целите опасани със стълби. Девойките в Своге са все стройни, като козички… вече не се чудя защо 🙂
	Това е къщата – вълшебен замък. Голяма мъка е да го снима човек през оградата – по никакъв начин не можеш да хванеш всички тераски, ниши, стълбета, люкове и порти със сводове от зидан камък. Да бях дете, щях да се метна през оградата и да хукна по стълбите…
	Търговска улица в Своге. В общи линии няма проблем да откриеш почти всичко, което може да ти потрябва…
	тъй де 🙂 електроуреди, резервни части, електроматериали, осветителни тела, лагери и бои. Новодомци ще сме все пак.
	Изглед към част от кв. Дренов. Крайните улици все още не са асфалтирани, но има канализация.
	Тази полянка не е забутана някъде в Балкана, а си е заобиколена от къщи в кв. Джиджовица. Боровата гора е бонус и в двата квартала. Дълго я сънувах с една къщичка в средата, но пътя до там с колело си е екстремно преживяване 🙂
	Кръгом, 200м напред и… това е изгледа към града, който ще имаш.

***

Благодарим на Мария от агенция “Крез”, на Бисер, на Галя от “Теменужка 94” – за това, че ни показаха толкова красиви места в града и ни помогнаха да открием нашата триъгълна слънчева полянка. Те са страхотен екип и с тях е удоволствие да се работи. Мария и Бисер ни накараха да се почувстваме сред приятели в Своге 🙂