Разгеле… започват да се намират и ентусиасти. Чакам с нетърпение снимки от къщата в село Чифлиците. Иначе тази в Лещен изглеждат много сладка… отдавна ми е мерак да намина натам да разгледам.

01 Октомври 2008, 14:19
Източник : БТА

Необикновена екокъща строи край белоградчишкото село Чифлиците архитект Георги Георгиев, видя репортер на БТА. 
Къщата се гради се по стар български дюлгерски обичай – само с природни материали. Къщата се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците, в сърцето на предбалкана в едно от най-красивите места в страната – под уникалната белоградчишка скална корона. За Георгиев това строителство е един експеримент и той си поставил задачата да построи къща с двете си ръце, използвайки екологично строителство. Всичко се прави само от естествени материали – камък за основите, глинени тухли (непечени – кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновената сграда е негов. Показва ни макета – странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева. В къщата са разположени дневна, кухня, спалня, кът за почивка и за работа, сервизни помещения. Изумяват при строителството идеално гладките кирпичени стени и дебелината им – около 80 сантиметра. Тухлите се правят на място с преса. Георгиев ползва глината изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини. Подобни екологични къщи има построени на много места по света, но в България това ще бъде втората подобна, след построената в село Лещен, близо до Гоце Делчев, известна като “Къщичката на Флинстоун”.

(информацията е от novini.dir.bg)

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

(Флаш версия на филмчето има тук) 

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.

Няма ни, защото е малка лудница:

• Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
• Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
• Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
• Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?