Отново електрически проблеми

Тъй… няма пълно щастие, тъкмо човек се зарадва, че всичко върви добре и тутакси изскача някакъв проблем.

Строителството в по-съвременния му вид е потребител на електроенергия. Машините бачкат на ток, а хората работят по-добре с машини. Според договора ни с ЧЕЗ, ток ще имаме след 2 месеца, тоест в края на май. Съседите в близост не желаят да помогнат (тоест да вземем ток от тях) и дори предложението да получат парите за цялата предишна сметка предварително и в последствие колкото кажат не ги устройва. Разбирам ги донякъде – не знаят колко ще изконсумираме и нямат вяра на увещанията, че няма да е много повече от обичайното. Пък и от какъв зор трябва да помагат на непознати? От друга страна ние няма да отлетим след строежа… нали там се каним да живеем все пак. Нямаме намерение да ги прецакваме в сумата и да си създаваме кофти взаимоотношения.

Както и да е, съседския ток отпада като вариант. Остават по низходящ ред:

  • Дизелов генератор втора употреба;
  • Дизелов генератор под наем;
  • Нов дизелов генератор;
  • Чакаме 2 месеца, докато ЧЕЗ се намотат.
Някакви други идеи? Ще се зарадваме на всякакъв акъл.

Когато се наливаха основите…

Въпреки снега миналата седмица и дъжда в последните дни, на поляната ни вече има нещо видимо – градят се основите 😀

На колчета изглеждаше по-малко. Вече започваме да се ориентираме.

Идея нямам в коя част от къщата е тази странна конструкция. Подозирам, че тук някъде се пада банята… справки с чертежите ще правя после.

Е… това е за сега. За 3 дни ни се струва доста добро темпо, а и съседите изглеждаха впечатлени от организацията и работата на строителите ни. За съжаление изпуснахме момчетата от бригадата (тръгнахме за Своге късно), искаше ни се да се запознаем, но… следващия път.

За съжаление през следващите дни също ще вали.

Колци

Това не е просто една гола поляна с някакви колци по нея. Това е нашата поляна с колчетата, които маркират къде ще се намира основата на къщата, а това, което се опитвам да кажа е, че задействахме процедурата “Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво” и от следващата седмица започваме да строим.

Честно казано, очаквах колчетата да изглеждат по-впечатляващо… може би с някакви ленти вързани по тях… На живо изглежда по-миниатюрно, отколкото на чертеж и докато не се появят стени ще продължи да ми изглежда малко, но строителят ни  – Марсел, с чиято бригада сключихме договор в четвъртък, реагира спокойно на гледката, която заварихме, значи всичко е ОК и от общината са си свършили работата  🙂

От нас – наздраве! [~]) [~]) [~])

Куполни къщи

Докато се забавлявах със SEO на сайт на фирма, занимаваща се с контрол на достъп и паркинг системи, попаднах на нов играч в бранша, на който не бях обръщала внимание досега. Признавам си, когато видях паркинг системи до фигурални чорапогащници ме напуши смях, но определено вниманието ми бе привлечено от доста интригуващите модулни къщи и куполни бунгала, които Лидека България предлага на нашия пазар.

3854107041_9fb414f3ed

Снимка от Jonathon_V

Основни характеристики на куполните къщи

  • Ниски цени за материали: Структурата на купола изисква приблизително 30% по-малко материали в сравнение с конвенционалната структура със същия обем.
  • По-малки разходи за труд: Всъщност фирмите предлагат китове за сглобяване, за това и цените са добри.  Конструкцията на  куполната къща позволява да извършите сглобяването самостоятелно и да направите икономия от разходите за строителство.
  • Енергийна ефективност: Куполът изисква около 25% по-малко енергия за затопляне или охлаждане в сравнение с конвенционалните сгради. Тъй като няма ъгли, въздушните потоци са постоянни – няма горещи или студени места.
  • Гъвкавост на дизайна: Тъй като няма носещи стени във вътрешността на купола, можете да проявите свобода при дизайна и интериора, които напълно отговарят на вашите желания.
  • Голяма устойчивост на земетресения и природни бедствия (тайфуни, циклони).
  • Готови за 3-4 седмици след изграждане на фундамента.
Куполните къщи могат да се ползват и на места със студен климат и обилни снеговалежи, могат да се съединяват една с друга за получаването на по-обширни и интересни конфигурации, както и да ги поставите върху класически бетонов фундамент с възможност за мазе.
(Малко преди публикуване на материала видяхме, че тези къщи се предлагат на нашия пазар и от ДОМ ТЕХ БГ ООД, въпреки че и в техния сайт нямаше цени.)

/ * update – 03.10.2009 */
По молба на ДОМ ТЕХ БГ ООД – ексклузивен дистрибутор на куполни къщи за България, статията е редактирана и са премахнати някои линкове и снимки.

Вила от дървени трупи

Харесваме къщите от дървени трупи, въпреки че цената и трудната поддръжка ни отказаха от този вариант за строителство. И това, че ние сме се отказали не значи, че ще спрем да пишем за тях.

Преди известно време получихме мейл от производител на такива симпатични къщички с малко информация и снимки от последния им обект. Фирмата е от Пещера, съвсем млада е и отскоро се занимават с такъв тип строителство, но снимките от обекта ми харесаха много и не мога да не ви ги покажа… 🙂

Вилата се състои от 2 етажа, всеки от които е по 60кв. м.    

Етаж първи: Всекидневна с кухненски бокс и камина, спалня и санитарен възел.

 

Етаж втори: 2 спални със санитарен възел.

   

Вилата е изработена изцяло от масивни дървени трупи с диаметър 22см. Лаковете, с които се третира дървото са на водна основа и напълно безвредни за хората.

Цената на кв.м. е около 500 евро и тя включва:

  • изработка и изграждане на вилата
  • дограма (дървена със стъклопакет)
  • настилка (дървено дюшеме)
  • тавани (ламперия)
  • изолация между етажите и таваните (минерална вата)
  • изграждане на покрива (без покривната настилка)
  • шлайфане, грундиране и лакиране 
В цената не влиза фундамента и покривната настилка (керемиди, изолация). Изграждането на подобна вила отнема около 4 месеца. Фирмата има готов план само на този модел за сега, но може да се направи и индивидуален проект по изискванията на клиента.
Това е информацията, която получихме за пещерската фирма и я предавам почти дословно :). Ако има и други, които мечтаят за такава къщурка, могат да се свържат с Георги Теленчев на gesh_84 (at) hotmail.com за повече подробности.

430 лв за отпушване на канал в кухнята?!

Случвало ли ви се е да ви се запуши канал, да протече тръба или да ви наводният съседите? Е, на мен в последните 10 години са ми се случвали всички възможни ВиК проблеми. Опитвали сме се да се справяме с дреболиите сами, викала съм съседи и приятели да помагат при смяна на батерия или “връзване” на пералня, обаче… започне ли да капе от някъде, си знам, че ще трябва майстор, преди проблемът да е станал наистина голям.

Преди десетина дена ни се запуши тръбата на кухненската мивка. Опитахме с препарат и като че ли се оправи. След два дена пак беше запушена. Пак препарат – още 1 ден спокойствие – докато не забелязахме джвакащия балатум в коридора. Подовите настилки в квартирата ни са грубо положен директно върху плочата балатум, без да е залепен, със застъпване на парчетата и щом отворихме шкафа под мивката, където са тръбите, разбрахме, че мръсната вода от чешмата вместо в канала, бавно и славно си се процежда зад шкафовете и по пода… попива по бетона и ако не искаме в един хубав ден да пропаднем при съседите отдолу, ще трябва да вземем мерки.

Чудесно, обаче следващите дни бяха почивни, а не ни се чакаше до понеделник. Загубихме доста време в опити да се свържем с последния ни водопроводчик, който преди година, пак в почивен ден,  беше отпушил тоалетната само срещу 60 лв и ни беше оправил безплатно тоалетното казанче (не си сменяйте телефоните, бе хора… как ще ви открият доволните ви клиенти?), за това се наложи да търсим други майстори за ВиК услуги.

Голямото набутване

И така попаднахме на Адра-91*. В интерес на истината водопроводчикът дойде бързо – около час, след като се обадихме. Каза си тарифите веднага, след като погледна за какво става дума, което също ни се стори коректно. Сумите не бяха никак малки… между 100 и 180 лв, в зависимост от това дали е общо запушване (в частта, където е свързана и тоалетната) или е само за кухненската тръба, по-нагоре. Оказа се общо, така че преглътнахме по-високата сума и му казахме да действа.

После се оказа, че има някаква спукана част в сифона, която трябвало да се смени, за да спре теча в кухненския шкаф. Помигахме малко на парцали с Прасунсен, защото 60 лв за подмяната на една дреболия в сифона определено ни се стори множко, при положение, че нов сифон е 10-тина лв, обаче… да речем, че обикалянето по магазини и опитите да си го сменим сами няма да ни излязат по-евтино.

Излъганите камилчета ли?

В крайна сметка майсторът приключи и започна да смята:

  • 30 лв за идването (не знаехме, че се таксува отделно, но го преглътнахме и това),
  • 160 лв за отпушването,
  • 60 лв за сифона…
  • и още едни 180 лв, които така и не разбрахме за какво точно бяха и за които не бяхме известени предварително.

Очаквахме около 200 или малко над това… поне от разговора преди започване на работа бяхме разбрали, че това ще е максимума за нашия случай. Определено нямаше и някакви усложнения, за които да ни е казал и които да трябва да таксува накрая. И със сигурност не мислим, че по-скъпата техника, която съкращава и облекчава човешкия труд, нито сертификатите са повод да се оскъпява услугата…

Но бяхме толкова шашнати и изумени, че платихме без дори да се опитаме да спорим. Защото и ние не обичаме клиенти, които се пазарят след вече свършена работа. Не сме ВиК специалисти и нямаме представа колко сериозен е проблемът, какви са актуалните цени на частите и услугите и колко тежка е работата – за това се доверяваме на преценката на професионалистите. Водопроводчикът определено изглеждаше професионалист и си свърши работата – за качеството ще можем да преценим до няколко дни, но когато си тръгна, мивката беше отпушена, тоалетната се отичаше нормално и от никоя връзка по тръбите не течеше. Благодарим му и за подробната (и всъщност много интересна и полезна) лекция за ВиК инсталациите и поддръжката им.

Просто ни остана усещането, че сме герои от вица за сервитьора: “- Келнер, а какво е това: ако мине – 20 лв”. Само дето в нашия случай май мина.


*Фирмата вече се казва Арда-91.

ЧЕЗ неволи III: ELTrace отвръщат на удара!

Когато си се погрижил за всички копия на абсолютно всички документи, които ЧЕЗ могат да ти поискат, когато си въоръжен с пълномощни, декларации, оригинали на копията и достатъчно пари в брой и тъкмо сядаш нахъсан пред служителката на гишето и с победоносна усмивка започваш да вадиш:

– Копие от предварителен договор!
– А, да, заповядайте…
– Копие от нотариален акт! Виза!
– Ама разбира се, ето ги…
– Копие от архитектурната и ел. частта на проекта!
– Ето ги и тях…

И тъкмо си мислиш, че вече няма начин да те върнат отново, имаш всичко, носиш дори и това, което няма шанс да ти поискат…

– Мощността в проекта ви е по-малка от записаната в предварителния договор. Не мога да ви приема документите, стойността трябва да е същата! Можете да пуснете нов предварителен договор, да направим ново проучване дали можем да ви присъединим, таксата вече е 80 лв, ще отнеме 1 месец… Или можете да промените проекта си.

А сега де! Тайно се надявах, че след като ще инсталираме с 1 kW по-малко от заявеното преди половин година, не би трябвало да има никакъв проблем за ЧЕЗ. Не е повече все пак. Не е и фрапиращо по-малко. Няма разлика в таксите за присъединяване. И определено не очаквах, че ще се налага ново проучване дали има възможност да ми пуснат ток. Нали вече са го направили?! Установили са, че имат възможност да ми пуснат 11 kW, защо трябва пак да проучват дали могат да пуснат 10?!

Отказах се да разсъждавам защо ЧЕЗ упорито не ме искат за абонат и започнах масиран спам сред познати и приятели: Някой има ли познат проектант, който може да ми направи наново електрическата част на проекта, така че да отговаря на новите изисквания? Спешно!

И така попаднах на ELTrace – млада пловдивска компания, специализирана в проектирането на електро инсталации и слаботокови инсталации (пожароизвестяване, охранителни системи, системи за контрол на достъп, домофонни системи). Ани и Косьо получиха от мен pdf-и със сканирани чертежи и обяснителната записка на електро частта и в рамките на 4 дена ми върнаха перфектно изработен, изцяло според нашите изисквания и нужди и в съответствие с предписанията на служителката от ЧЕЗ проект! Наложи им се да пречертаят подложката (в проекта ни всичко бе чертано на ръка и нямахме дигитално копие), а комуникацията с тях бе изцяло онлайн (icq, skype, e-mail… както дойде), на което много се зарадвахме, защото дори и една разходка София – Пловдив би ни отнела доста от вече ценното време. Хартиените копия на проекта (с всички необходими подписи и печати от тяхна страна) получихме по куриер още на следващия ден, след като одобрихме промените.

Е… никога не чета раздела за мисията и целите на една фирма (считам го за досадно и излишно клише), но в случая написаното в техния сайт, макар и скромничко,  напълно отговаря и на нашите впечатления. Горещо препоръчвам “ЕЛ ТРЕЙС” ЕООД на всеки, на който му се налага да прави проект за сграда, а освен да проектират, те могат и да изпълнят електрическата система. Но… в тази част още нямамe опит с тях 🙂

(стискайте палци, минаваме отново през институциите…)

Имотите в Източна Германия

Докато се рових из форумите на инвестора, попаднах на една българска агенция, предлагаща имоти в Източна Гремания. Повечето имоти са в приятни градове от по 20 – 250 хиляди жители с цени доста по-добри от тези у нас. А, да, и там такова понятие като “шпакловка и замазка” не върви. Ето само някои примери:

  • Апартамент 70кв. в Наумбург на цена 40,000 евро. 4 стаи и маза, реновирана сграда от 1959-а.
  • Двустаен апартамент 65кв. в Ауе на цена 32,000 евро. Към апартамента има изба.
  • Тристаен 65кв в Плауен на цена 18,000 евро. Апартаментът е в санирана старинна сграда.
  • Едностаен в 43кв. Цвикау на цена 14,000 евро. Има изба, както и повечето други апартаменти. 
  • Четиристаен 75кв. в центъра на Хале на цена 26,500 евро. Сградата е от 1910-а.
В допълнение на това се продават и цели сгради с десетки жилища на цената на една лъскава къща в Бояна или Симеоново. Дали няма нещо сбъркано в пазара на имоти у нас?

П.С. Нямаме нищо общо с г-н Калчев и агенцията му, вероятно има и много други, които предлагат имоти в Германия. За разлика от повечето български агенции за недвижими имоти, сайтът на Калчев предоставя достатъчно информация за предлаганите имоти, затова взех примерите от него.

За хавата с дограмата

“Имало едно време едно прасе и една котка, които искали да си живеят дълго и честито в дървена къщичка, с дървена дограма и сламен покрив…”

И малко по малко къщичката станала тухлена с бетонов фундамент, покривът от сламен се превърнал в битумни керемиди, а дървената дограма… е на път да се трансформира в PVC. Като основната причина за това, забележете, ще бъде не толкова непосилно високата цена на дървената дограма, а просто липсата на всякакво онлайн инфо за цената й… дори и ориентировъчно.

Един прост гугъл сърч изважда на пръв поглед достатъчно фирми, занимаващи се с производство на дървена дограма:

  • Коником – 3 странички, почти никакво инфо. 
  • Пинус – постарали са се да дадат достатъчно информация в сайта си, има за четене… има и страница за цени. Споделят как се прави ценообразуването. Формално нямам никакви забележки, но щях да съм щастлива, ако имаше поне 2-3 примера. Просто като порядък да се ориентира човек… дали да им губи времето, или е само за баровци. Сайтът е доста приятен, но от него човек не може да си прави изводи дали би могъл да си позволи да им стане клиент.
  • Камбера и син – същата работа, като Пинус. Богат на инфо сайт, но няма цени, няма ориентация за порядъка. “Изпратете ни запитване за желаната от Вас форма и размери сега!”… води просто до страницата с контактите. Но пък има едно доста практично решение – съчетание на алуминий (отвън) и дърво (отвътре). Със сигурност скъпо, обаче 🙂
  • Инос – единствената цена, която видях, беше на блиндирана врата. Иначе освен дървена дограма и врати имат и дървени капаци за прозорци… сладко изглеждат. И снимките на дограмите са големи и хубави. Иначе сайтът им изглежда ужасно, но поне го има.
  • Лима – Я! Има инфо, има съвети… има и страница за цени. Обаче е прекалено хубаво, за да е истина – линковете към word-овските файлове с цените не работят. Едва след това разочарование забелязах как изглежда сайта им, което е доказателство за това, че съдържанието е преди формата.
  • CV@TNO  изглеждат свежари. Сайтът им е богат. Имат и цени – на щорите. На дограмите – тц. Но ако искате богат набор щори, включително и дървени и държите да видите колко ще ви струват, още преди да се разходите до фирмата – това са вашите хора 🙂
  • Eurowood – производствена база Велинград – това май е единственото, което запомних, освен собствената им марка дограма “Ди Медичи”. Няма много смислено инфо, няма и цени. Сигурно произвеждат качествени продукти, но определено не са успели да ми го набият в главата.
  • Червенков – инфо… има. Разбрах най-сетне какво е отваряне тип “фоклсваген” :)) Разбрах и, че от външната страна може да се сложи една хитра джаджа – водобран, за да пази дограмата. Цени – няма.
  • Джи ес джи 1 – ако ползвате Chrome, може и да не видите страницата с дървената дограма. Другите излизат. Забавлявах се известно време в опит да разбера в какво е проблема, но кодът изглежда доста чист, въпреки ужасния дизайн. А, да… има някакво инфо, но няма цени.
  • Станев – под логото пише “луксозни врати и прозорци” – значи са луксозни, т.е. скъпи.  Всъщност идея нямам… никъде няма цени. Иначе поне снимките си личи, че са от техни проекти и дограмите изглеждат добре.
  • www.dogramata.info – няма никой… сайтът още се прави, фирмата е в Пазарджик. Иначе от някакъв форум изкопах инфо за цените им – средно около 330 лв/м2 с КА-стъкло и подпрозоречни первази. Най-сетне добих представа как грубо да си сметна цената на дограмата, в случай, че искам да ми е от дърво.

След тази разходка, това, което успях да разбера е как НЕ трябва да се прави сайт за производител на дограма. И понеже знам за един, в който има цялото необходимо ми инфо за PVC дограма (как се произвежда, какво представлява и какви аксесоари мога да добавя) – минах през него, за да си сметна удоволствието да имам прозорци VEKA с калкулатора за оферти на Мултитех.

В крайна сметка при PVC дограмите огромна разлика в технологията няма – набор от разнообразни профили с ен на брой камери, стъклопакети, уплътнения, възможност за цвят. Технически характеристики, които малко се отличават при различните марки от един ценови клас. Това, което отличава фирмите е производствената им база, служителите, които взимат размери (ако не са достатъчно компетентни и объркат нещо на този етап, чудесно произведените ви прозорци стават брак) и монтажниците, които също имат шанса да оплескат работата. Всъщност човешкия фактор е слабото звено при дограмите май…

Е, има време до дограмата и не знам какво може да ни хрумне или каква информация ще открием още, но където и да поръчаме дограмата си, задължително ще постнем отзив за фирмата, дистрибутора и оценката ни за свършената работа.

Модулни мебели за дневна

Колоезденето в проливен дъжд през зимата задължително трябва да приключи с кана ароматен чай… а това ме подсети за Веда Хаус и невероятно удобното обзавеждане на втори етаж в чайната.

Замислих се какво най-често правим в дневната (която при нас ще бъде и трапезария, и мой кабинет) и в списъка с дейности се оказа, че влизат:

  • излежаване с книга или списание
  • излежаване за слушане на музика
  • излежаване за гледане на телевизия
  • излежаване за вършене на някаква дейност, която не включва компютри: драскане на скици, шиене на скъсани копчета, лакиране на нокти, тормоз над котката и т.н.
  • излежаване с лаптопа
  • хранене на маса със столове
  • работа: бюро и удобен стол на колелца
  • посрещане на гости (които могат да се излежават или да седят чинно “близо до масите”, в зависимост от ЕГН-то, количеството изпит алкохол и моментното настроение)
Е… оказва се, че в повечето случаи дневната ще се ползва за излежаване. Ще си я ползваме предимно ние, така че трябва да ни е удобна. На нас, не на дизайнерите от мебелна фирма Х, нито на съседите.
Хрумна ми да изплагиатствам обзавеждането от чайната, но идеята да нахвърлям дюшеци директно на пода не ме блазни. Честно си признавам, че ще ми е трудно да поддържам перфектна чистота като във Веда Хаус, а имам опит с матраци на пода и знам колко се цапат. Освен това дневната ни няма да е голяма (19,5 кв.м.) и подозирам, че при съчетаването на 3 функции в едно помещение + желанието да запазим усещане за простор… ще се наложи мебелировката лесно да може да трансформира функциите си.

Модули като лего блокчета

Това ми хрумна като идея. Няколко типови дървени елемента (правоъгълна основа 2100мм/700мм, квадратни модули тип маса и етажерка 700мм/700мм), като всеки се закрепва за другия посредством прости “вдлъбнатини” и “издатини” и един тип квадратни възглавнички, които също ще имат механизъм за фиксиране една към друга.
Размерите са подбрани така, че модулите да могат да се разполагат един върху друг без значение как са завъртяни и къде точно са върху основата. Основата с 3 възглавнички върху нея може да се ползва за спане, а без възглавнички – като подиум за пуф-ове или основа за секция.
Честно казано не ми остана време да дообмисля добре елементите и сглобките, нито съм направила всички типови модули, обаче обещавам, че ще пусна и следващите рисунки тези дни. Ако не ме домързи – и малко анимация как могат да се редят и погледи от всички страни 🙂
А при сглобките от сега си признавам, че дълбочината на вдлъбнатините и височината на краката съм я задала само условно 10мм. Не съм убедена, че е достатъчно, за да не приплъзва, нито дебелината на плотовете ще е 30мм… изобщо размерите ще трябва да ги обмисля по-сериозно. Това е само идеята 🙂