Новогодишните празници отминаха и като поздрав, наред с имотната, борсовата, банковата и политическата, получихме и газова криза. Да ни е честита.
Нямаме нужда от реалити, в което да се справяме със страховете си… ние живеем в такова. Ето и страховете, които ще ми се наложи да преодолея:
- Газовата криза се задълбочава и води до загуби в ред български предприятия. Не ми дреме за парното (за да запушат устите на пенсионерите и хората с малки деца ще намерят някакво решение), а за икономиката. От това губим всички.
- Избори (редовни, след 6 месеца или “предсрочни”, след 4-5), в които никоя партия не печели мнозинство и се започва парламентарното надлъгване и въртележки. Временни кабинети, кабинети на “експерти” и многоъгълни коалиции – идеалната ситуация да се окраде и малкото, което е останало. На наемателите за кратко не им пука каква кочина ще оставят след себе си.
- Падане на валутния борд (без приемане на еврото), т.е. левът в ситуация на свободно падане. Това… няма какво да го коментирам.
1 ме притеснява най-малко само по себе си, но може да доведе до 2 и 3. Май падането на борда е най-големия ми икономически страх в момента. А вашите?
Знаеш ли как всъщност е загинал Рим,заедно с цялата си култура и правна система?Повярвали са,че ще дойдат Варварите и ще ги унищожат!Това е ситуацията в която вече не си заслужава да си миеш прозорците веднъж на сезон-защото ще дойдат варварите и така или иначе ще ги потрошат.Не си заслужава да ремонтираш запушената улична канализация,защото след варварите така или иначе не остават здрави градове.Не си заслужава да се сади жито,защото като дойдат варварите-така или иначе ще избият всички и ще изгорят хамбарите.Обаче варварите все не идват.Нищо,тази година се размина,другата непременно ще дойдат.Ако не другата,по-другата.Накрая варварите все пак удрят нещо,някъде.Изравняват го със земята,избиват хората и изгарят хамбарите.Но това е НЯКЪДЕ.А ние тук сме разочаровани,защото толкова дълго сме чакали нещо,което в края на краищата не се е случило.Загубили сме всичко в чакане,а накрая сме депресирани и фрустрирани от факта на собственото си оцеляване.Дори когато преживеем кризата,няма да изпитаме никакво удовлетворение от нейния край.
Така беше и преди 10 години.
Хм, знаеш ли… нещо такова ми се случва, без изобщо да е свързано с кризата.
От 6 години живея в квартира, която с такъв мерак направих годна за обитаване навремето… и понеже от 2 години насам все ще се местим (в нова квартира, ще купуваме жилище, накрая и къща ще строим), сме зарязали всякаква поддръжка (ремонти, освежаване и т.н.) на мястото, което текущо обитаваме. Чудех се защо мястото, което толкова ме е радвало преди, ме докарва до депресии сега, а то всъщност вината си е моя 🙂
Докато очакваме нещо по-добро, живота си минава в кочината, която сами си творим.
Ми…разчисти кочината де….няма кой…
КАзват,че който си научи уроците от тази криза,не само ще оцелее,ами и след това ще бере дълго време само златни ябълки.Склонен съм да вярвам в това.