Понеже леко ни писна от всички молби и претенции да редактираме старите си  постове, както и от заплахите какво ще ни се случи, ако не го направим… ето няколко съвета как да използвате блоговете в своя полза:

Грижете се за онлайн присъствието си и рекламата си

• Ако вашият сайт е в челните позиции при определени ключови думи, просто няма начин да го пропуснем. Потенциалните ви клиенти също няма да го пропуснат, повярвайте. Да имате сайт е необходимо, но не е достатъчно условие…
• Ако ви е трудно да се класирате в челните позиции при определена ключова дума, това не е чак такава болка за умиране. Можете да рекламирате примерно чрез Google Adwords. Не е трудно (има българска версия на сайта), не е и скъпо (можете да определите сами бюджета си) и не ви ангажира с нищо (ако видите, че няма ефект, тоест продажби, винаги можете да стопирате рекламната си кампания).
• Ползвайте активно вариантите за безплатни обяви. В “Живот отвъд Околомръсното” например има такъв вариант.
• Ползвайте всички легални начини да промотирате линка си – смислени коментари в блогове и форуми, собствен блог с полезни за читателите статии е добро начало. Потребителите не се интересуват вие какво искате… те търсят нещо полезно за себе си.  Дайте им го.  Дори и да не станат ваши клиенти, доброто им отношение към марката ви може да ви донесе дивиденти – примерно под формата на линкове и статии в техните блогове.

Грижете се за тези, които биха искали да напишат нещо за вас

• Не е задължително рекламата да ви струва пари. Доволните потребители с удоволствие ще ви препоръчат на познатите си или дори на тези, които не познават, но минават през блога им (фейсбук, туитър, най-различни форуми, не задължително на строителна тематика).
• Добра идея е да имате галерия със снимки, които “медиите” имат право да ползват, както и статии с полезна информация, които могат да се цитират или директно да се ползват под някакъв лиценз. Ако някой иска да напише публикация за услугите, които и вие предлагате и не може да се ориентира каква информация от сайта ви да използва легално, най-вероятно ще има недоволни. Вие или конкуренцията ви, за нас няма значение. От вашите усилия зависи кого ще цитират и линкват.

Забрани и рестрикции

• Не можете да забраните на недоволните потребители да мрънкат и да се оплакват. Дори не е задължително да са прави… просто и анти-рекламата от уста на уста работи. От блог на блог също. Но онлайн човек често е много по-умерен, отколкото би бил в частен разговор или на лична бележка – тези 2 варианта не подлежат на цензура. Твърди се, че няма лоша реклама… във всички случаи е добре да са ви забелязали.
• Не можете да забраните и на доволните потребители да споменават конкуренцията ви.
• Всички останали забрани и права за ползване (цитиране и линкване) би трябвало да се намират на съответната секция в сайта ви. Ако не се намират там (и не се откриват лесно), значи пропускът е у вас. Погрижете се. Нямате сайт? Е… погрижете се де. Годината е 2009-та, вие в кой век живеете?

Какво можете или не можете да очаквате от нас (Прасунсен и Кот)

• Не можете да очаквате да следим всички подробности от бизнеса ви. Ако преди година са ни интересували сглобяемите къщи, дървените къщи или куполните къщи, това не значи, че сме длъжни да пишем за тях днес. Няма гаранция, че ще отбягваме темата и за в бъдеще… просто в момента си имаме други мечти и проблеми.
• Можем да отговаряме на коментарите на стари постове и когато имаме време или има необходимост, го правим. Виждаме всеки нов коментар, независимо колко назад във времето е поста и това е достатъчно. Коментирайте и по стари постове – това също е напълно достатъчно.
• Не сме длъжни да препрочитаме старите си постове с цел да търсим и редактираме несъответствия, възникнали след публикуването на поста. Ако в някое списание за строителство през 2001-ва година са написали статия, че фирма Х е дистрибутор на марката Y, а през 2009-та това вече не е вярно, не бихте искали опровержение от списанието, нали?
• Ако все пак много държите на подобно опровержение и варианта да коментирате под стария пост не ви задоволява, предложете ни нещо в замяна все пак. Примерно… добро отношение. Или линк към нас (примерно към статия в нашия блог, която сте ни пратили и ние сме одобрили и публикували от ваше име). Не всичко се купува с пари, но дори и нашето свободно време струва нещо.
• Не можете да очаквате да не линкваме сайт, който ни се е сторил интересен. Честно казано, за пръв път днес чух за собственик на сайт, който не иска линкове към себе си. Обикновено проблемът с наплива за желаещи да станат дистрибутори или потребители, желаещи директна поръчка от фирмата-майка се решава със списък на дистрибуторите за отделните държави в сайта на фирмата-майка.
• Нямаме вина, ако за определени ключови думи в даден период от време излизаме на челни позиции в търсачките. Повярвайте ни, не правим нищо по-специално за това. Нито имаме време, нито някой ни плаща, за да ви изместваме. И ние искаме други наши, по-комерсиални сайтове, да излизат на челни позиции, но не обвиняваме никой, ако това не стане.
• Можем да дадем едно рамо (тоест линк към вас), ако повода или тематиката са уместни. Или ако сте ни станали симпатични. Или ако често наминаваме през сайта ви, за да откриваме полезна за нас информация. Или ако считаме, че ще е полезно за читателите ни. Имаме страница за връзки и колкото и да ни мързи – периодично я обновяваме.

В заключение

Има много съвети как да популяризирате сайта си или да рекламирате фирмата си, далеч съм от мисълта да ви обучавам в нещо, в което не се чувствам компетентна. Това тук бяха само няколко забележки за проблеми, които ми се набиват на очи още откакто направихме този блог и се сдобихме с достатъчно желаещи да наминават насам…

Обаче ще ви издам една малка тайна, при това съм сигурна, че Огнян няма да ми се разсърди за този непожелан линк 🙂

Аз почивах само 7 дни, а Прасунсен дори още не е… но ни е напекло като след дълга отпуска. И работа се е струпала все едно ни е нямало цял месец. Така че сериозен пост и днес няма да има, само кратко и сборно…

1. Отидохме до Своге и кажи-речи на последните метри преди къщата, се сетихме, че сме забравили ключа. За сефте ни се случва… от както сме получили ключ за входната врата, неизменно го мъкнем с нас и това е нещото, за което проверяваме няколко пъти багажа. Така или иначе не очаквахме да видим нещо кой знае колко ново, ама…

2. Понеже не можахме да си влезем в къщата, обиколихме сериозно местните магазини за електроуреди, ВиК, ширпотреби и прочие. Оказаха се достатъчно и с всичко необходимо на цени, които правят безсмислено купуването примерно на бойлер, дребни електроуреди и печка от София. Харесахме си и печка за отопление с дърва – имаше магазинче, пълно с всякакви модели и аксесоари за тях. Като за начинаещи продавачът ни препоръча една с по-дълбоко отделение за огъня и по-високо поставен прозорец (по-лесно се намествали дебели дървета и нямало опасност за стъклото), чугунен плот с “котлонче” и без водна риза, само за 250 лв. Лятна промоция. Надявам се и другото лято да има, защото скоро няма да стигнем до нея.

3. Открихме местния седмичник “Своге 7”.  И се забавлявахме. Наистина. Само с “Underground” съм се хилила повече 🙂 (Прасуне, извинявай за сравнението… 😀 )

4. Хапнахме при “градския” на гарата. Малка гарова закусвалня с прилична (понякога даже чистена) цаца, студена бира, лежерен рок и символични цени, почти до линиите. Идея нямам дали изобщо ми е градски, така го нарекохме с Прасун, когато видяхме в менюто да фигурират и “странджанки”. Вече ги няма… подозирам, че само на мен ми е било ясно какво значи, а ние месо почти не ядем, кайма съвсем, така че и единствените потенциални клиенти за този артикул са отпаднали 😉

4. През седмицата в Бургас прекарах дълги (и напоителни) часове в разговори с родителите ми на тема “къщите, в които са живели и които не помня” и според мен се получи доста прилично интервю, обаче прослушването и обработването на 10-тина часа запис с диктофон отнема 10 пъти повече време, така че… през седмицата.

(За техен късмет – студена вода.)

Новината е от понеделник, но покрай нашите ВиК проблеми се подсетих за снимките, които донесоха колегите ми след обедната почивка… пазарчето в Мусагеница.

Новата природна забележителност – фонтан до блока.

И неочакваната “екстра” за новодомците – басейн пред входа. Малко е калничък още 🙂

(Природната забележителност просъществува за кратко… според данни от ходещите на обяд в района колеги, днес вече и езерото е изгребано.)

Докато се забавлявах със SEO на сайт на фирма, занимаваща се с контрол на достъп и паркинг системи, попаднах на нов играч в бранша, на който не бях обръщала внимание досега. Признавам си, когато видях паркинг системи до фигурални чорапогащници ме напуши смях, но определено вниманието ми бе привлечено от доста интригуващите модулни къщи и куполни бунгала, които Лидека България предлага на нашия пазар.

Снимка от Jonathon_V

Основни характеристики на куполните къщи

Харесваме къщите от дървени трупи, въпреки че цената и трудната поддръжка ни отказаха от този вариант за строителство. И това, че ние сме се отказали не значи, че ще спрем да пишем за тях.

Преди известно време получихме мейл от производител на такива симпатични къщички с малко информация и снимки от последния им обект. Фирмата е от Пещера, съвсем млада е и отскоро се занимават с такъв тип строителство, но снимките от обекта ми харесаха много и не мога да не ви ги покажа… 🙂

Вилата се състои от 2 етажа, всеки от които е по 60кв. м.     Етаж първи: Всекидневна с кухненски бокс и камина, спалня и санитарен възел.   Етаж втори: 2 спални със санитарен възел.

Вилата е изработена изцяло от масивни дървени трупи с диаметър 22см. Лаковете, с които се третира дървото са на водна основа и напълно безвредни за хората.

Цената на кв.м. е около 500 евро и тя включва:

• изработка и изграждане на вилата
• дограма (дървена със стъклопакет)
• настилка (дървено дюшеме)
• тавани (ламперия)
• изолация между етажите и таваните (минерална вата)
• изграждане на покрива (без покривната настилка)
• шлайфане, грундиране и лакиране 

Случвало ли ви се е да ви се запуши канал, да протече тръба или да ви наводният съседите? Е, на мен в последните 10 години са ми се случвали всички възможни ВиК проблеми. Опитвали сме се да се справяме с дреболиите сами, викала съм съседи и приятели да помагат при смяна на батерия или “връзване” на пералня, обаче… започне ли да капе от някъде, си знам, че ще трябва майстор, преди проблемът да е станал наистина голям.

Преди десетина дена ни се запуши тръбата на кухненската мивка. Опитахме с препарат и като че ли се оправи. След два дена пак беше запушена. Пак препарат – още 1 ден спокойствие – докато не забелязахме джвакащия балатум в коридора. Подовите настилки в квартирата ни са грубо положен директно върху плочата балатум, без да е залепен, със застъпване на парчетата и щом отворихме шкафа под мивката, където са тръбите, разбрахме, че мръсната вода от чешмата вместо в канала, бавно и славно си се процежда зад шкафовете и по пода… попива по бетона и ако не искаме в един хубав ден да пропаднем при съседите отдолу, ще трябва да вземем мерки.

Чудесно, обаче следващите дни бяха почивни, а не ни се чакаше до понеделник. Загубихме доста време в опити да се свържем с последния ни водопроводчик, който преди година, пак в почивен ден,  беше отпушил тоалетната само срещу 60 лв и ни беше оправил безплатно тоалетното казанче (не си сменяйте телефоните, бе хора… как ще ви открият доволните ви клиенти?), за това се наложи да търсим други майстори за ВиК услуги.

Голямото набутване

И така попаднахме на Адра-91*. В интерес на истината водопроводчикът дойде бързо – около час, след като се обадихме. Каза си тарифите веднага, след като погледна за какво става дума, което също ни се стори коректно. Сумите не бяха никак малки… между 100 и 180 лв, в зависимост от това дали е общо запушване (в частта, където е свързана и тоалетната) или е само за кухненската тръба, по-нагоре. Оказа се общо, така че преглътнахме по-високата сума и му казахме да действа.

После се оказа, че има някаква спукана част в сифона, която трябвало да се смени, за да спре теча в кухненския шкаф. Помигахме малко на парцали с Прасунсен, защото 60 лв за подмяната на една дреболия в сифона определено ни се стори множко, при положение, че нов сифон е 10-тина лв, обаче… да речем, че обикалянето по магазини и опитите да си го сменим сами няма да ни излязат по-евтино.

Излъганите камилчета ли?

В крайна сметка майсторът приключи и започна да смята:

• 30 лв за идването (не знаехме, че се таксува отделно, но го преглътнахме и това),
• 160 лв за отпушването,
• 60 лв за сифона…
• и още едни 180 лв, които така и не разбрахме за какво точно бяха и за които не бяхме известени предварително.

Очаквахме около 200 или малко над това… поне от разговора преди започване на работа бяхме разбрали, че това ще е максимума за нашия случай. Определено нямаше и някакви усложнения, за които да ни е казал и които да трябва да таксува накрая. И със сигурност не мислим, че по-скъпата техника, която съкращава и облекчава човешкия труд, нито сертификатите са повод да се оскъпява услугата…

Но бяхме толкова шашнати и изумени, че платихме без дори да се опитаме да спорим. Защото и ние не обичаме клиенти, които се пазарят след вече свършена работа. Не сме ВиК специалисти и нямаме представа колко сериозен е проблемът, какви са актуалните цени на частите и услугите и колко тежка е работата – за това се доверяваме на преценката на професионалистите. Водопроводчикът определено изглеждаше професионалист и си свърши работата – за качеството ще можем да преценим до няколко дни, но когато си тръгна, мивката беше отпушена, тоалетната се отичаше нормално и от никоя връзка по тръбите не течеше. Благодарим му и за подробната (и всъщност много интересна и полезна) лекция за ВиК инсталациите и поддръжката им.

Просто ни остана усещането, че сме герои от вица за сервитьора: “- Келнер, а какво е това: ако мине – 20 лв”. Само дето в нашия случай май мина.

*Фирмата вече се казва Арда-91.

Или няколко от съветите на Blake в clubs.dir.bg как да купувате или продавате имот с минимум рискове, такси и комисионни.

(Материалът е копиран от темата с разрешението на автора. “Живот отвъд Околомръсното” ви съветва, за да е пълно забавлението и информацията, да прочетете цялата полемика от оригиналния линк 😀 )

При продажба на имот

1. Пуснете си обявата сами. Ако не можете – платете 10-20 лева на някой, който може. Със сигурност ще ви излезе по-евтино, отколкото да оставите тази работа на агенция за недвижими имоти. 
2. Естествено, че веднага ще ви се наобадят поне 10 агенции, не се съгласявайте да ви предлагат имота, защото така според тях автоматично им ставате клиенти, т.е. дължите комисиона. 
3. Ако все пак агенция настоява да ви предлага имота, дебело подчертайте, че може да го направи САМО И ЕДИНСТВЕНО, ако не ви иска комисиона. 
4. Не се връзвайте на примамки от сорта “Имам реални клиенти”, “Веднага ще ви го продам” и т.н. Това са брокерски празнодумия, целящи да ви склонят да им станете клиенти, т.е. да ви вземат парите. 
5. Ако сте ориентирани в пазара – не се поддавайте на предложенията за цена, предлагани от брокери. Рискувате имота ви да бъде обявен на непродаваеми цени. Ако не сте ориентирани – прегледайте обявите за подобни имоти и преценете за колко можете да предложите вашия. Бъдете реалисти. 
6. Ако все пак устоите на напъна и се опазите от агенции, при сключване на евентуална сделка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си наемете адвокат, работещ в сферата на недвижимите имоти. Със сигурност ще познава законите по-добре от произволен брокер. Адвоката го избирайте ВИЕ, а не купувача, щото може да ви хлъзнат. 

При покупка

Новогодишните празници отминаха и като поздрав, наред с имотната, борсовата, банковата и политическата, получихме и газова криза. Да ни е честита.

Нямаме нужда от реалити, в което да се справяме със страховете си… ние живеем в такова. Ето и страховете, които ще ми се наложи да преодолея:

1. Газовата криза се задълбочава и води до загуби в ред български предприятия. Не ми дреме за парното (за да запушат устите на пенсионерите и хората с малки деца ще намерят някакво решение), а за икономиката. От това губим всички.
2. Избори (редовни, след 6 месеца или “предсрочни”, след 4-5), в които никоя партия не печели мнозинство и се започва парламентарното надлъгване и въртележки. Временни кабинети, кабинети на “експерти” и многоъгълни коалиции – идеалната ситуация да се окраде и малкото, което е останало. На наемателите за кратко не им пука каква кочина ще оставят след себе си.
3. Падане на валутния борд (без приемане на еврото), т.е. левът в ситуация на свободно падане. Това… няма какво да го коментирам.

В края на годината всички правят някаква равносметка на изминалата и трупат обещания за бъдещата. Ето и нашият списък с грешки и случайни попадения по месеци:

През януари 2008-ма все още се сбогувахме с мисълта да теглим непосилни кредити за кенеф с тераса (или както обичаха да рекламират брокерите – просторен двустаен) в Люлин и узрявахме за идеята на свободата – къща с двор в околностите на София. Това беше и времето, когато започнахме първите си преходи до близки и не чак толкова селца и паланки… с надеждата да намерим парцел по джоба ни, а защо не и направо къща с всички екстри на безсрамно ниска цена. Разходихме се до с. Железница, за да установим, че там ни харесва, но цените са високи, а пътят – дълъг и гаден, както и да осмислим, че вилна зона на 8 км от селото изобщо не си струва дори губенето на време в огледи. От тогава се заклехме да не забравяме фотоапарата, защото втори път може и да няма.

Февруари и март бяха месеците на целенасоченото търсене. Оказа се, че интернет има навсякъде, но канализация – не, а близостта до София като километри съвсем не означава удобен и редовен транспорт. Разгледахме с. Кътина до Нови Искър и това беше първото място, което ни хареса дотолкова, че да звъним на обяви и да се срещаме с брокери. Оказа се, че фотоапаратът ни не “пали” при минусови температури, за това и първите снимки са от следващото ни ходене там. Първата ни среща с брокер не беше съвсем губене на време – имахме екстремно спускане по кътинските улички, както и една непланирана разходка до с. Богьовци, където според него се намирал парцелът-мечта за нас. Е… отметнахме и тази дестинация – без сделка.

Разгледахме Волуяк и бързо го отписахме като подходящо място за живеене. Близко е, стига се с градски транспорт, но като съотношение “цени/качество на живот” беше толкова под останалите села, че дори и снимки не направихме. За това пък тъкмо липсата на удобен траспорт ни отказа дори и да разгледаме в.з. Клисура до Банкя, въпреки доста изгодните предложения, подплатени с красиви кадри от там.

Изобщо март беше периода на най-активното ни търсене. Тогава ни хрумна, че може би Костинброд също е добър вариант, а след като сме стигнали до там, защо да не разгледаме и с. Драговищица – само на няколко км от Костинброд и с доста по-ниски цени на имотите. В тази посока обмисляхме и гр. Сливница, но докато се чудехме дали изобщо имаме желание да се отдалечаваме толкова, решихме да се разходим навътре по Искърското дефиле и се влюбихме дотолкова, че заседнахме там 🙂

Този път подходът ни беше различен. Определихме си най-отдалеченото място, до което искаме да стигнем по линията на влака и започнахме оттам. Реброво се оказа живописно и чисто селце, което дори и в ранната пролет изглеждаше красиво, в Луково се чувствахме чудесно, но ни притесняваше, че е почти вилна зона, за това пък във Владо Тричков ходихме цели 3 пъти. И сигурно щяхме да се набутаме да купим парцел там, ако на Прасунсен не му беше хрумнала гениалната идея да ме примами да се разходим до Своге (с обещание да минем на връщане през Кътина, за да компенсирам с липсващите ми снимки).

Април беше изцяло посветен на Своге и на опитите ни да си намерим “идеалното-место-за-живеене-там-за-което-ни-стигат-парите”. Вече знаехме какво точно търсим: парцел в регулация на не повече от 30 мин пеша от центъра на града, с ток и вода, желателно и канализация… и улица, на която нямам нужда от спирачки на обувките, за да не тръгна да се търкалям надолу. Разгледахме около 10-тина предложения и намерихме пресечената точка между разума и сърцето, така че около Великден вече бяхме горди собственици на нашата слънчева полянка с форма на усмивка 🙂

Май и юни бяха загубено време. От една страна проучвахме вариантите за сглобяема къща и ходихме да разглеждаме вече построени такива, от друга – бяхме останали с впечатление, че за да сключим договор с фирма да ни построи такава, трябва да имаме предварителни договори с ЧЕЗ и местното ВиК.

През юли също не мръднахме напред. Прасунсен беше в Индия, от където успя да се включи с едно материалче за дворните бараки и постави началото на рубриката “Направи си сам”. От нервниченето ме спасяваха единствено моите скици за обзавеждане на спалня с мини размери и дискусиите за най-добрата технология за строеж на къща, но в затова пък открихме много интересни хора, с които дори и в споровете се научава нещо полезно.

Август и септември бяха месеците на разочарование и съмнения. Цените на сглобяемите къщи се изстреляха нагоре, започнаха фалитите на банки отвъд океана… и затягането на кредитната политика у нас. Преференциалните уж условия на известна банка се оказаха толкова неизгодни, че 3-те дена срок, които си оставих за отговор бяха повече от уважение към усилията на кредитния ми инспектор. Започнахме да обмисляме и други варианти за строеж – не изискващи цялата сума кеш.

В замяна на това обиколихме родните си места и близките им околности и верни на принципа да представяме подходящи за уморени граждани извънградски населени места, се отчетохме с един материал за с. Стефаново, съвсем близо до Добрич.

През октомври и ноември почти не сме писали по същество за нашите търсения и проблеми, но темите, които споделяхме, косвено бяха свързани с тях. Преосмислихме позицията си за монолитното тухлено строителство – с всичките си недостатъци, това е технологията, която позволява строеж “на части”, разтеглен във времето… според доходите и атмосферните условия. Поръчахме си проект за малка къща и с нетърпение (и в пълно неведение относно крайния резултат) изчакахме да стане готов, докато се ограмотявахме относно законите. Намерихме подходящо място за споровете относно различните видове строителни технологии и на малките обяви, които периодично се появяват (и съответно се губят назад по страниците).

Декември беше време за търчане по институции, чакане на разрешение за строеж и осъзнаване на идеята, че понякога най-умното нещо, което можеш да направиш, е да не правиш нищо. Защото от лятото до сега цените на материалите и труда в строителството са паднали доста и както утешително ме потупа по рамото един познат строителен инженер: “Радвай се, че ви е липсвал опит да задвижите бързо строежа още през лятото. Щяхте да се набутате двойно…”

Късметът на новака? Хммм… ще видим това през 2009-та 🙂