guter Rat от нафталина

Пет дневната отпуска не предлага много алтернативи – мога да отида да се видя с родителите си, мога да отида на море… късмет, че в моя случай мога да съвместя и двете. Темата за разговор вечер естествено беше новата къща, а разравянето на библиотеките на баща ми с идеята да намеря помощна литература – задължително.

guter Rat беше едно от малкото така да се каже “по-западни” списания, до които можехме да се доберем през моето детство. Оказа се, че списанието, което винаги съм смятала за ГДР-ската версия на “Направи си сам” е с 63 годишна история, все още съществува, има си сайт… макар и да ми се струва, че е с леко разширена тематика. (Струва ми се, защото сайтът е на немски, списанието също, а немския никога не ми е бил силната страна – на немски мога да си изпрося боя, да благодаря… и горе-долу толкова).

Снимката е от брой 3/1980г. – един от малкото запазени от онова време. Статия от две цветни страници със снимки на различни разпределения на тийнейджърска стая с мебели от сандъци и 1 черно-бяла с чертежи и инструкции как да си сглобиш сандъците и чекмеджетата. Това беше мечтата ми за детска стая и съм я кътала дълго и упорито поне 5 години, когато изведнъж родителите ми прекратиха абонамента за guter Rat и в къщи се появи друго немско списание на подобна тематика – kultur im heim. И двете спряха да се продават у нас някъде към 89-та, а малко след това се появи brava casa и позабравих за въздишките си по малко по-западния соц дизайн 🙂

Но тази стая съм я сънувала… как размествам дървените сандъци в най-различни конфигурации и все не мога да харесам резултата 😀

5 thoughts on “guter Rat от нафталина”

  1. Е, според мен това не е типичната детска стая в ГДР-то или поне във ФРГ-то. В повечето случаи това децата получават таванската стая метър на два, а кучето или друг домашен любимец някаква просторна стая, за да имат място и да не се чувстват подтиснати и да се депресират.
    В това наистина e така, макар че за повечето хора е смешно, аз не го разбирам.
    Какво става с “кочината” 🙂

  2. Хех, в другото списание, което съм запазила имаше точно такава таванска детска стая… 2х2 🙂

    Не съм забравила, че обещах корекции по кочинката. Просто по закона на всемирната гадост в първия работен ден ме чакаше тлъст досаден проект на бюрото, та чертането за удоволствие мина на заден план. А по време на отпуската просто нямаше как, на компютъра на баща ми google sketchup посмъртно не може да се стартира… оправдания, мдам 🙂

  3. Ще го пробвам това… само дано документацията за чертане на собствени библиотеки е разбираема, че готовите почти не ми вършат работа 🙂

    А скечъп-а освен досаден, е и леко бъгав. Работя винаги в милиметри. Чертая си конструкцията на етажерката в отделен файл и я импортвам във файла със стените – появява се 10 пъти по-голяма. Скалирам… уж става точно, но има някакво дребно разминаване в някои размери, което при моята борба за всеки сантиметър направо ми разказва играта 😀
    Снощи се борих като прасе с тиква с новия вариант и така и не успях да го сместя в стаята.

    Тъпото е, че половината си стари мебели съм ги чертала 3D в Autocad… минах на скечъп с идеята, че за скициране на новите ще е по-бърз и удобен… ако ползвам и още един софтуер, ще стане направо мазало 🙂

    Но ще го пробвам това sweet home… най-малкото да драсна някакви отзиви.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *