Аз почивах само 7 дни, а Прасунсен дори още не е… но ни е напекло като след дълга отпуска. И работа се е струпала все едно ни е нямало цял месец. Така че сериозен пост и днес няма да има, само кратко и сборно…

1. Отидохме до Своге и кажи-речи на последните метри преди къщата, се сетихме, че сме забравили ключа. За сефте ни се случва… от както сме получили ключ за входната врата, неизменно го мъкнем с нас и това е нещото, за което проверяваме няколко пъти багажа. Така или иначе не очаквахме да видим нещо кой знае колко ново, ама…

2. Понеже не можахме да си влезем в къщата, обиколихме сериозно местните магазини за електроуреди, ВиК, ширпотреби и прочие. Оказаха се достатъчно и с всичко необходимо на цени, които правят безсмислено купуването примерно на бойлер, дребни електроуреди и печка от София. Харесахме си и печка за отопление с дърва – имаше магазинче, пълно с всякакви модели и аксесоари за тях. Като за начинаещи продавачът ни препоръча една с по-дълбоко отделение за огъня и по-високо поставен прозорец (по-лесно се намествали дебели дървета и нямало опасност за стъклото), чугунен плот с “котлонче” и без водна риза, само за 250 лв. Лятна промоция. Надявам се и другото лято да има, защото скоро няма да стигнем до нея.

3. Открихме местния седмичник “Своге 7”.  И се забавлявахме. Наистина. Само с “Underground” съм се хилила повече 🙂 (Прасуне, извинявай за сравнението… 😀 )

4. Хапнахме при “градския” на гарата. Малка гарова закусвалня с прилична (понякога даже чистена) цаца, студена бира, лежерен рок и символични цени, почти до линиите. Идея нямам дали изобщо ми е градски, така го нарекохме с Прасун, когато видяхме в менюто да фигурират и “странджанки”. Вече ги няма… подозирам, че само на мен ми е било ясно какво значи, а ние месо почти не ядем, кайма съвсем, така че и единствените потенциални клиенти за този артикул са отпаднали 😉

4. През седмицата в Бургас прекарах дълги (и напоителни) часове в разговори с родителите ми на тема “къщите, в които са живели и които не помня” и според мен се получи доста прилично интервю, обаче прослушването и обработването на 10-тина часа запис с диктофон отнема 10 пъти повече време, така че… през седмицата.