Категория: Home Sweet Home

Истории с балатум

Всичко започна от това, че вратите на 2 от стаите са сложени така, все едно се каним да живеем на рогозки в тази къща. И понеже парите за довършителни работи отдавна привършиха, а предложението да режем врати отдолу или да къртим гипсокартона и да повдигаме касите, за да сложим евтин ламинат ни се струва доста безсмислено в момента… бодро прегърнахме идеята за различните видове винилови подови настилки на рула, по-известни с народното наименование “балатум”. И за да спестим максимално пари и усилия – решихме да е един модел балатум за цялата къща, с една доставка от София до Своге.

Сметките

Когато се каниш да настелеш цяла къща с нещо, 5 кв.м. в повече са излишно хвърлени пари, а ако са дори и с 1 по-малко – сериозен проблем. Не знам защо бяхме останали с впечатлението, че рулоните балатум с 3 метра ширина са по-разпространени и от тях има по-голям избор на разцветки, но първоначално напълно бяхме игнорирали другите варианти. Начертах си всички стаи с прясно смъкнати размери на вътрешните стени след шпакловане и боядисване на стените, с по-важните чупки и завои… и се опитах да ги разположа върху 2 парчета балатум с 3 метра ширина и дължина колкото дойде.

Получи се нещо такова:

Това разпределение си има сериозен недостатък – налага се съединяване на парчетата балатум в 2 от стаите, което за начинаещи като нас си е сериозно предизвикателство. Не знам дали трябва да съжаляваме или да се радваме, че модела 3-метров балатум, който си бяхме харесали преди месец в CarpetMax беше свършил и нито там, нито в съседния магазин на Домко на Околовръстното нямаше нищо с тази ширина, което да е до около 10 лв/кв.м. и да е с приемлив за мен десен, но… решихме да не купуваме каквото и да е, а да се приберем в къщи и да потърсим в интернет инфо за още удобни за нас магазини.

А аз, между другото, направих разкрой и за 4 метра ширина. И се халосах по тъпата кратуна, защото в нашия случай този вариант се оказа доста по-удачен:

Естествено, пак се налага съединяването на парчета балатум в 2-те големи стаи. Но в този случай “шевовете” се падат не в средата на стаята, а точно по тези краища, където се каним да слагаме мебели – в спалнята на стената, където ще има гардероб, а в дневната – под стълбището, където също се предвижда гардероб. При този разкрой не ми остава цяло парче балатум за коридора, но квадратурата му е достатъчно нищожна и ако не решим нещо друго – толкова малко парче може да се вземе и от преоценените и да превози с лек автомобил.

Сайтовете

Повечето са пълна скръб – тотална липса на актуална информация за модели, наличност и технически характеристики.

  • Практикер, Бриколаж и Баумакс ги зарязахме като опция – в тях обикновено се мъдрят 3-4 модела балатум, а какво точно ще намериш е въпрос на късмет, защото нямат и явно нямат намерение да проимат онлайн каталог.
  • Карпет Макс – хубави модели на сайта, но ги няма в магазина. Готин модел в магазина, който го нямаше на сайта и изчезна и като наличност, щом отидохме с парите да пазаруваме. Пратихме запитваме чрез формуляра за обратна връзка и чакаме отговор.
  • Домко – за сега с най-удобен сайт от българските, имат и електронен магазин. Има някакво по-подробно инфо за моделите, даже и това дали модела го има в наличност. Доставка и извън София. Не са се сетили да пишат какво е ориентировъчното тегло на кв. м. от избрания тип балатум, а иначе цената за доставката се определя точно на базата на килограм тегло.
  • Разни известни само на гугъл и на бг-мама търговци от сорта на balatumi.com, Ars Trading, Geramix, Подови настилки ООД и т.н. Полезното при тях е, че можеш да добиеш някаква обща информация какви марки могат да се открият в България и да си търсиш сайта на производителя за по-читава информация.

Каква е моята представа за сайт на магазин за подови настилки ли? Нищо кой знае колко по-сложно от този Room Designer на Tarkett. Прекарах в този сайт няколко часа във визуализации на различни стаи с близки до моите параметри, за да преценя какво би подхождало на цялата къща. Красивите картинки в следващия раздел са правени в него.

Разцветките

Честно казано, не разбирам логиката на дизайнерите на балатуми. Разликата в цената между различните настилки идва от параметри като износоустойчивост, дебелина на материала и т.н. и не би трябвало да има нищо общо с картинката, която щамповат отгоре. Идеята, че евтиния балатум трябва да е непременно некадърна имитация на някаква скъпа натурална настилка ми е малко странна.

В общи линии, търся нещо такова:

  • Вариант 1: По-убити цветове, ненатрапчивост, достатъчно убедителна имитация на семпъл дъсчен под.
  • Вариант 2: Оригинален десен или някакъв готин цвят, който не може да се постигне с друг тип настилка. Пробвах и с DJ червено, и с имитация на дъно на басейн, и с оригинални флорални мотиви, но… само за да се позабавлявам 🙂

Всекидневна

Мебелите, естествено, са условни… в сайта нямаше кой знае какво разнообразие от типови стаи. Имаш вариант да си избереш само цвета на стените и примерна визия и това стига, за да се ориентираш как ще стои и настилката.

Спалня

Като се абстрахирам от цвета на мебелите и тип прозорци, това е горе-долу нашата спалня – скосен таван и легло точно на тази стена, до прозореца.

Най-белият под тутакси отпадна – дори и за робота ще е трудно да го поддържа толкова чист, колкото е на картинката. Точно такова черно на добра цена също ще ни е трудно да открием. Сивото ми харесва най-много, а бежавия нюанс е най-широко разпространен по нашите магазини и има по-голям шанс да купим нещо такова. Пробвах и с едно тъмно наситено кафяво, но резултата в спалнята не ми хареса… много мрачно става. Записала съм си каталожните номера и моделите на Tarkett и ако нашите търговци, които предлагат тази марка, случайно са запазили и същата номенклатура – има шанс да се ориентирам и на живо кое какво е 🙂

Дебелината на настилката трябва да е минимум 2мм (по-тънко от това си е чиста мушама и става само за лепене върху стар балатум) и ако е възможно да е под 10 лв/кв.м. Фирмата трябва да предлага доставка извън София, на нормални цени. Мисия почти невъзможна 🙂

(Покрай търсенето на подходяща подова настилка попаднахме на полезна информация и за линолеуми, бамбукови паркети, различни видове винилови, pvc настилки и индустриални настилки, но… това ще го обобщя друг път, че доста дълъг пост се получи).

Честита ни… кухня :)

Може да се каже, че бавно и славно напредваме с довършването на безкрайните довършителни работи. В края на юни измъдрихме концепцията си за кухнята, благодарение на Google Sketchup си поиграх да намествам наличната техника и желаните мебели на невероятно малка площ, наложи се да се откажем от някоя друга цивилизационна екстра, но все пак кухня вече имаме.

Отказахме се и от варианта да поръчваме кухнята в София, защото нито цените тук са кой знае колко по-атрактивни, нито имаме някакви супер претенции за цветове и материали. А и ни се щеше, след като ще живеем в Своге, да започнем да влагаме пари в местната икономика. Току виж започнало да ни се връща 🙂

Говорихме с 2 фирми, но първата не предлагаше монтаж и бързо се отказахме. За това пък втората ни беше препоръчана от нашия технически ръководител, видях на живо изработена и монтирана от тях кухня, ходих и в цеха да  избирам материалите… и някак си ми хареса всичко, което видях полуготово и готово там. Дърводелски цех – собственик и няколко души работници. По моят проект почти нямаше промени – принципно съм готова да приема всякакви смислени предложения, но нищо революционно различно не може да се получи при нашата площ, бяла техника и финансови възможности. Просто се съгласихме да заменим простия плот под прозореца до хладилника с пълнофункционален голям шкаф. И да се откажем от шкафчето над хладилника, което така или иначе щеше да е доста неудобно за ползване.

Да лепим плочки по гипсокартона ни се стори безсмислено занимание, за това на стените при кухненския ъгъл сложихме гръбче от ПДЧ-то. Мислех си, че искам кухня в тъмни цветове, но като видях новата на сестра ми – отказах се. Оранжевото ми е любим цвят, а комбинацията със сребристо е банална, но в склада нямаше нищо по-подходящо и неутрално като цвят и материал, което да ми хареса. Разни дребни аксесоари като ъглите в краищата на плота ме зарадваха много приятно – по различни мебелни изложения съм виждала доста дърводелски изпълнения за тези ъгли дори и при порядъчно по-скъпи кухни.

Само стискам палци да съм издиктувала по телефона точните размери на хладилника, пералнята и печката и уредите да си влязат точно на оставените за тях места, че иначе Прасунсен ще ме гони със сатъра из къщата… 😀

***

А, да… нищо do it yourself няма да има в кухнята. Навсякъде другаде съм готова да експериментирам, но откакто живея самостоятелно, все ползвам кухни, които са сбирщайн от пригодени забърсани от някъде / получени в наследство / заварени полуразрушени и многократно реновирани кухненски мебели. Този път реших специално за кухнята да огранича креативността си само до чертежите 🙂

Списъкът с подаръците

Странно е как всеки път, когато ни се наложи да купуваме подарък на близък или приятел, изпадаме в дълбока чуденка на какво точно би се зарадвал получателя. Уж знаем много за близките си хора, уж ги слушаме внимателно, но… ето – от години поканата “Елате ми на гости” се заменя с по-удобното за всички “Да се видим някъде навън?” и реално не знаем нищо ново за домовете на приятелите си след оня първи път, когато сме празнували новото жилище или квартира.

Неделното обикаляне по магазините ме подсети колко много предмети планираме да си купим и колко много от тях ще са подаръците, на които много бихме се зарадвали и бихме ползвали (или поне притежавали)  с радост. Списъкът изглежда странно, признавам… особено когато се е родил в женска глава. И като съм тръгнала с признанията – вчера си купих шублер от Практикер – след многомесечно опяване от моя страна и мрънкането на половинката “Ама колко често ще го ползваш… потрябвало ти е веднъж и хайде – един излишен инструмент”.  Е, шублерът снощи излезе от списъка ми с подаръци 🙂

Моливко и Сръчко

  • Винтоверт (все още нямаме такъв инструмент, а ни чака голямо разглобяване и сглобяване на мебели)
  • Електрически прободен трион (за дребни дърводелски дейности в къщи)
  • Електрическо ренде
  • Електронна рулетка
  • Разни дребни инструменти с разнообразни функции. Имаме цял шкаф с клещи, отверки, чук, трионче и т.н., обаче винаги се изкушаваме да допълним колекцията с още  🙂 (запълнихме 2-та шкафа за инструменти и ако ще си купуваме още, ще ни трябва още една къща :))

Горният списък звучи сериозно, но всъщност на нас не ни трябват скъпи професионални уреди, а просто обичаме като ни потрябва нещо за дребна поправка в къщи, да ни е под ръка, а не да звъним на познати с молба да разнасяме някакви инструменти през половината град. Винтоверт или трион от 30-тина лв са ни напълно достатъчни като начало – какво от това, ако трионът се скапе след първото шкафче за обувки, което ще е правено с него. Нали това ще е “шкафчето, направено с триона от Пешо!” 🙂

В края на краищата евтината ми “куче марка” бормашина, която на всичкото отгоре купих на старо от колега, си върши добра работа вече 6-та година и още е здрава.

За терасата и градината

  • Соларни лампи от всякакъв калибър и форма
  • Красиви ръчно рисувани керамични саксии
  • Брадва. Без майтап.
  • Косачка (или коса), тример за храсти, градински ножици, права лопата.
  • Разни смешни по-нестандартни градински украшения, като тенекиена котка или градинско джудже – прасенце 🙂

За къщата и душата

  • Книгите обикновено предпочитаме да си ги избираме и купуваме сами, но примерно за някои справочници никога не идва ред, а ще стоят добре в библиотеката и може да са полезни, когато няма ток и нет 🙂 Не, че често са ми трябвали справочниците по висша математика или електротехника, но сега съжалявам, че ги изоставих при последното пренасяне.
  • Барометър/влагомер/термометър – някакъв комбиниран домашен уред с приятен дизайн и повече функции – отдавна се каним да си купим и все отлагаме, защото не ни е чак толкова необходимо, но… такъв подарък ще ни зарадва 🙂 (вече ни зарадва :D)
  • Домакинска везна все още нямаме.
  • Масичка за закуска в леглото. Наскоро много се изкуших от една такава, която ставаше и за лаптоп, имаше и подвижен накланящ се половин плот, за да четеш удобно книга, без да изливаш чашата с кафето на другата половина… и за малко да я купим за един приятел, но Прасунсен ме спря с въпроса: “А сигурна ли си, че у тях има място за още излишни мебели, ако и да са сгъваеми?” Е… не бях, така че му подарихме класическата бутилка.
  • Пластмасови,  плетени или сглобяеми картонени кутии за багаж от всякакъв калибър.

От списъка ни отсъстват традиционните тостер, сокоизстисквачка, комплект тенджери и сервизи порцелан, които обикновено се подаряват на новодомци или на младоженци, защото вероятно както повечето от тях и ние сме стара къща, която просто се мести с покъщнината си на ново място и вече сме си купили всичко по-необходимо. Май списъкът с подаръци не е чак толкова лоша идея.

На кой всъщност би му хрумнало, че ще се зарадваме на една брадва с панделка и картичка на дръжката?!

И само кухнята остана… :)

Всъщност и още няколко на пръв поглед дреболии (довършването на улуците, коридорчето, малката тоалетна долу, шапката на комина), които ще глътнат неизвестно количество пари, които в момента нямаме, но… звучи утешително, че най-мащабното, което остана в тази къща е кухнята – оставихме шпакловката и преправянето на ВиК щранга в тази стая да се правят, когато поръчаме кухненските шкафове. За да спестим още едно преправяне, най-малкото 🙂

Стълбите

Очаквах със страх гледката, но стълбите се оказаха доста приятни и за окото, и за ходене по тях. Пак не са изцяло черни, бяха ни предупредили за белите чела и точно това ме притесняваше, но изглеждат доста добре. Почти така си ги представях, когато все още мислех да ги правим с дърво.

(Ако още някой е забелязал разминаването в ширината между първите 2 и останалите стълби – вади очи само на снимката. Момчетата направиха максимално доброто за бюджета ни. )

Имаме 3 шпакловани и боядисани стаи с боядисани врати и каси, коридора със стълбището между двата етажа (най-сложната и трудоемка част), пода е подготвен за настилката – за момента плановете ни са за балатум. Мярнах и някаква разновидност (PVC подова настилка) с доста приятни разцветки… май ще се наложи да се разходим и да видим на живо какво представлява това чудо.

Нишата под стълбите

Ако някой се чуди защо зарязах чертането на идеи за мебелировката – ами на груб строеж нещата изглеждат доста по-различно 🙂

Най-доброто, което бях успяла да измисля за това подстълбищно пространство беше ъглов вграден гардероб до вратата, с неизвестна конструкция и неизвестно “вграждане” на стълбището.

Е, това, което е направил майстора определено ме улеснява много в чертането 😉 – тази конструкция дори и аз съм в състояние да измеря.  Изглежда много приятно и дори и ако се забавим много с усвояването на пространството под стълбите, тази част от стаята ще изглежда довършена. И понеже е от гипсокартон, ако след години ни хрумне да правим някакви промени, поне “къртенето” ще е лесно.

Най-вероятно ще използваме септември за мерене, смятане и премисляне.  Ако изскочи вариант да се оправят някои проблеми по покрива (комина и улуците), няма да се колебаем, че наближава времето на дъждовете и снеговете, но вътре в самата къща всичко вече може да почака.

Шпакловки, боя и стълбище

Определено варианта “гипсокартон на кюфте” вместо мазилка по стените беше голяма минавка. Не, че много бях ентусиазирана за гипсокартон, но някак си се бяхме настроили за местене още миналата есен, искахме да не чакаме къщата да съхне, а и… някак си успяха да ни убедят, че ще излезе малко по-евтино. Защото можело да си шпакловаме стените сами.

То, че можем… можем. Изчетохме известно количество туториали, гледахме някакво видео в “Мисия моят дом” и като че ли му хванахме цаката. От куче месар с гледане може и да не става, но колкото да запушиш няколко фуги – може човек да се научи и от видео. Само дето при нас не бяха няколко, а няколко хиляди – толкова широки, че можеш и отверката си да загубиш в тях. Просто самият гипсокартон беше сложен кофти – нещо, което забелязахме още при предаването от предния майстор, но тогава бързахме да приключим и махнахме с ръка под надслова “това ще го мислим после”.

Е… мислихме, струвахме, смятахме и преценихме, че ако тръгнем сами да шпакловаме, ще отиде цялото лято и няма да спестим почти никакви пари от това. 4 часа дневно в път (в Своге още не може да се спи), 6 часа работа (в най-оптимистичния вариант), минус 20 лв минимум за двамата за транспорт и най-евтиното хапване… и минус дневните надници на двама ни, ако решим да форсираме нещата и започнем да ходим и през седмицата. Отделно катеренето на материалите до къщата, за което щеше да се наложи да ползваме такси или да плащаме за превоз от някой магазин. И докато се колебаехме, мен ме хвана един доста упорит летен вирус, заради който цял месец редувах бухането като магаре с болки в гърлото.  И това окончателно наклони везните. Обадихме се на нашият технически, за да задействаме акт 16, той спомена, че има под ръка бригада гипсокартонаджии, които можели да оправят поразиите по стените… ние казахме “Давай ги насам” и се започна 🙂

Първоначално се разбрахме за една стая – спалнята.  Да има къде да отсядаме на чисто, докато сами се борим със следващите стаи. После казахме “Абе ако имат време и желание, да вземат и останалите да направят”… Уговорихме се да спретнат възможно най-тънък като цена и приличен като изпълнение таван в голямата стая долу. По някое време се заговори и за боядисване (и това мислехме сами да правим, ама идеята някой друг да разкара мръсотията и прахоляка беше доста привлекателна, а и аз продължавам да си кашлям…). Накрая започнахме да обсъждаме стълбището, кандисахме да не е облечено с дърво (не можем да си го позволим, ако ще го прави добър майстор с хубав материал, а на калпави изпълнения се нагледахме)… и се разбрахме да сложат някакъв гранитогрес. Черен или графит, защото стените са бели и ще е минимализъм от всякъде :).  Така де – на черно и бяло мога да наместя всичко, без да прилича на цигански катун къщата.

В интерес на истината, изпълнението на шпакловката и боядисването се оказа перфектно. Какво здраво фугиране се е наложило да правят, видяхме още предния път… това са двете стаи на горния етаж със скосените тавани. Вече са боядисани в бяло.

Относно тавана в дневната на долния етаж имахме леки словестни битки с нашия технически… ние искахме възможно най-евтините и лесни за слагане таванки (стиропорени квадрати, които се лепят директно на плочата и после евентуално се боядисват с латекс). Той твърдеше, че ще стане неравно и грозно. В резултат се оказа, че имаме окачен таван, което всъщност си има предимствата (ще ми създава работна атмосфера, все едно съм в офиса, а и ще можем в него да прекараме кабелите за нета и кабелната), но пък ще трябва да внимавам повече с обзавеждането.

Стълбите също се оказаха лека изненада. Няма да са чисто черни, а черни с бяло чело. Изненада се оказа, че и коридорчето горе е предвидено за облицоване с гранитогрес… даже беше почти готово. И то не е чисто черено, а като шахматна дъска. Адски се изкушавам да нарисувам накрая по една черна шахматна фигура на двете бели врати… 🙂

Всъщност дребните дизайнерски своеволия на майстора не ме ядосаха – знам, че каквото и да измисля и да настоявам изрично да е изпълнено, след месец – два вече ще ми е писнало да го гледам и ще искам нещо друго. Знам и аз колко се нервирам, когато на мен клиент се опитва да ми дава акъл относно дизайна. Иначе човекът си работи много чисто и си изпипва нещата… няма смисъл да му разваляме удоволствието от работата с мрънкане “ама защо си ги подредил така, а не иначе”. Подозирам, че ще ми е доста по-забавно накрая да добавям нещо от себе си, за да разклатя клишето 🙂 .
Крайно време е и някой да изобрети препрограмируемите подови настилки – такива като мен сигурно през ден ще променят шарката на пода.

Мотахме се около 20-тина минути в къщата и тръгнахме надолу с идеята да хванем пътническия влак от Лъкатник в 14 часа – единствения с винаги работещ климатик. Толкова горещина бяхме поели, че в София не ни се слизаше от влака.

Някак си си мечтая всички влакове по линията да са от този тип – широк, удобен и чист. При това състояние на БДЖ – май ще си остане мечта.

Роботски истории

Преди няколко месеца дълго се оплаквах, как заради Технополис не успяхме да си купим почистващ робот. Е, iRobot Roomba 520 е от 2 седмици в къщи и вече мога да споделя и първите си впечатления 🙂

Покупка и доставка

Послушахме съвета на Петко в коментарите от предната тема и си поръчахме робота от electron.bg. Оказа се много удачен вариант: доставката за София и големите градове е безплатна, но при заявката може да се укаже и по-точен час на доставка (срещу допълнително заплащане) за хора, които нямат възможност да киснат дълго на посочения адрес. Ние се отказахме от тази опция и ни донесоха робота на следващия ден, като въпреки това ни казаха ориентировъчно по кое време да очакваме куриера. В сайта има достатъчно опции за плащане, има и вариант за кредит от TBI Credit. Ние избрахме наложен платеж и цялата процедура по поръчката (предния ден) и получаването на стоката отне около 10 мин.

Една препоръка към electron.bg: в сайта пише, че комплекта включва и 1 бр. допълнителен филтър, само че в кутията такова чудо нямаше. Да, дреболия е, вероятно са преписвали наизуст промоциите от сайта на вносителя, но… създадоха ми лек дискомфорт  докато разглеждах отворената кутия и се чудех какво липсва.

Уточнявайте какво точно влиза в комплектовката. Роботът не може да работи без този филтър, значи или не се води допълнителен (както и четките), или трябва да има още един, който го няма (поне при нас).

Тест на робота в тежки полеви условия 🙂

Първоначално планирахме да купим робота едва след като се пренесем в новата къща, но нещата с нея се закучиха, а мен ме загризка любопитството. Квартирата, в която живеем от 7 години е лошо изпълнена панелка от 80-те, в която никога не е правен сериозен ремонт, а само козметични, от поредните наематели. Настилките във всички стаи са лошо поставен балатум, на места по снадките отлепен и подгънат, а на други доста разръфан. Кабелите за нета и кабелната сме подпъхнали където може под настилките и създават забавни издутини. Мебелите са сбирщайн от наши и на хазяина (който след един ремонт на своето жилище направо донесе част от старото си обзавеждане и трябваше да му търсим място) и трудно могат да се подредят рационално в 2 стаи и кухня.

С две думи – условията за достатъчно тежки и за естествен интелект и са добър полигон за тестване на възможностите на робота.

Резултати:

  • Роботчето  се справи перфектно с краката на столовете и масите (обиколи ги старателно няколко пъти), успя да разбере, че дневната е разделена на две от секции и откри втората част, която ползваме за спалня. Навря се и на места, за които не се сещам, когато хвана метлата. Поради формата си не успя, естествено, да се навре в дълги и тесни процепи между мебелите, но при едно добре проектирано обзавеждане в новата къща просто няма да има такива. При отворени врати на всички стаи, успява да си намери сам следващата за чистене, а при приключване се насочва към базата за зареждане и се намърдва върху нея.
  • В спецификацията пише, че моделът е за 60 кв.м, а нашата квартира е 65. Мислех си, че едно почистване ще изтощава до край батерията му, ама тц. Имайте предвид и мебелите, те доста намаляват квадратурата за почистване. Като извадим банята и балконите… този модел би бил подходящ и за 100 кв. м. обзаведена жилищна площ – логично, но на човек не му хрумва, като купува.
  • Не очаквах, че ще се справя толкова добре с прахосмученето. Гадният балатум придоби един лъскав вид и по него вече може да се ходи и бос. При цялото ми старание със старата прахосмукачка, метлата и последвалото измиване на пода, такъв резултат не съм успявала да постигна, признавам 🙂
  • Все още не ми се е случвало да видя индикация, че батерията е напълно разредена. До сега приключване на работа поради нисък заряд не ми се е случвало при нашите размери жилище (и нова батерия, разбира се).
  • Все още не съм го виждала да се заклещи някъде така, че да не може сам да се измъкне. Оказа се, че по-сериозното забавяне под някои мебели се дължи на това, че се е задействал индикатора за мръсен участък, а не че роботчето не може да се измъкне и се лута 🙂
  • Шумен е колкото нормална прахосмукачка, така че се налага да се съобразявам кога го пускам. Прасунсен вече има няколко рецепти за робот със зеле и робот с доматен сос.
  • В квартирата нямаме стълби, така че тествахме защитата му, като го пуснахме на масата. Не падна.

Извод: все още съм на мнение, че покупката определено си струва. В една човешки обзаведена къща ще се справя повече от чудесно, щом и в квартирата ни няма проблем.

Някои съвети за бъдещи потребители

Батерията

Има един леко неизяснен момент с прослувутото 16 часово зареждане на батерията преди първото ползване. В краткото ръководство, което е преведено на български език, не се споменава, че това е наложително, нито как да задействаме този режим. В дебелата книжка на много езици (но не и български) се споменава, че това е желателно, но също не се описва как става. Аз примерно реших, че това зареждане може да стане и като се сложи робота на базата (като за нормално зареждане) при първото включване и бях много учудена, когато след доста кратко време светлинната му индикация замига, че е зареден.

В българският сайт има доста разбираемо написанa FAQ секция, където има и доста полезни съвети, но по този въпрос отново нищо не се казва. След доста ровене в официалния сайт на производителя успях да разбера, че това пълно зареждане става, когато се ресетне робота и се включи адаптора директно в него, а не през базата за зареждане.

Малко видео с Бил и Тони.
(Доста полезни видео туториали, не знам защо са забити така на… )

Пак в официалния сайт и пак след доста ровичкане става ясно, че не винаги при нов робот е необходимо това 16 часово зареждане и че ръчно този режим не можел да се предизвика. Е… аз ще се доверя на Бил и Тони, изглеждат пичове, които си разбират от работата.
И все пак – включете новия си робот при първото зареждане директно към адаптера – нищо няма да загубите от това.

Гаранцията

Гаранцията, давана от вносителите е 2 години, но… за да важи гаранцията, на 6-тия месец робота трябва да се занесе в сервиза за преглед и ъпдейт на фърмуера. Това ще ви струва 20 лв, а ако занесете робота непочистен – още 20 лв. Гаранцията на батерията е само 6 месеца, така че е желателно да спазвате съветите за поддръжката й – скъпа е.

Филтрите и четките

Имайте предвид, че филтъра за фин прах се сменя на 2 месеца, а комплект от 3 филтъра струва 20 лв. В този ред на мисли – не правете като мен, искайте си допълнителния филтър, който уж предлагат в комплекта. Аз съм от “вечно съмняващите се дали нещо не са объркали и дали вината не е в тях”, така че пропуснах да се разправям за едни 6-7 лв – робота е достатъчно скъп.
Добре е да си поръчате и комплект допълнителни филтри заедно с робота, 2 месеца минават много бързо. Впрочем самият филтър е една проста пластмаса с филтърна хартия, защипана на нея и съвсем недоумявам как са успели да докарат такава цена. Дано до няколко години братята китайци се обзаведат с такива роботи и започнат да произвеждат и евтини филтри.

Четките се почистват бързо и лесно и няма никакъв смисъл да се спестява този труд. Почистването на контейнера за боклук и четките отнема няколко минути. В робота всичко се разглобява лесно, като лего е.

Виртуална стена или препречване на пътя с кашон

Моделите с виртуални стени са по-скъпи и понеже разбрахме, че винаги може да се купи стена допълнително – решихме първоначално да си спестим този разход. Реално при един апартамент с врати винаги можеш да затвориш вратата на стаята, в която не искаш да влиза робота. Ако си в къщи, докато чисти – можеш да му отваряш и затваряш вратите на стаите по твой кеф. Виртуалните стени са задължителни при моделите, които могат да се програмират да започнат да чистят сами в определен ден и час, но при Roomba 520, който няма такива възможности  и специално в нашия случай – минавам и без тази екстра за момента и ограничавам местата, където не искам да ходи робота с подръчни средства.

Някои съвети за по-бързо и успешно обхождане на стаите:

  • Не вдигайте и не пренасяйте робота на друго място, докато чисти, ако изрично не се налага. При първоначалното обхождане на помещението той си е маркирал габаритите на стаята и е започнал алгоритъма по обхождането й. Повдигането и преместването му прекъсват този процес и му се налага да се ориентира наново, което увеличава времето за почистване.
  • Преместете пречещите предмети предварително. Разместването на по-едри неща като столове докато чисти стаята също успява да го пообърка, макар и не като вдигането му от пода.
  • Внимавайте за разлети течности по пода, особено в кухнята. Ако робота нагълта вода, следвайте съветите за подсушаването му.
  • Оставете робота спокойно да си работи, без да му се месите и си гледайте собствената работа. Така изобщо няма да усетите кога е приключил.

Колко ток харчи?

Това със сигурност ще разберем след следващата сметка за ток. По принцип тези роботи се водят доста икономични и не би трябвало да товарят много сметката за ток. Калкулациите в този сайт са правени за по-новия модел и при разчет 10 цента за киловатчас и не ми се струва кой знае каква сума.

Пътеките, патрона, козите и котката Лакомка

Почивните дни при нас по правило са работни – ако нямаме някой спешен проект със срок за вчера, ще има някакво ходене до Своге във връзка с къщата. Този път отидохме да свалим и измерим патрона на входната врата, защото се оказа, че в Своге няма ключар и ще трябва да си го сменим сами. И междувременно – да видим как са се получили бетонните пътеки около къщата, които поръчахме по телефона в сряда на същите хора, които правиха и оградата миналия месец.

Идеята на тези пътеки не е точно ние да не газим в кал, а по-скоро да пазят основите на къщата  от дъждовните води, за това са предвидени и тръби, в които ще се заустят водостоците (когато най-сетне успеем да довършим и тях и да ги пуснем до долу), а водата от водостоците… може да я пуснем по някакви лехи за поливане, знам ли.

Пътеката започва от портата, води до стълбището и после обикаля къщата от 3-те й страни, при които има нужда от такова отводняване. Четвъртата страна не е проблем заради наклона… а и ни се ще да приключим с бетона най-сетне и следващите пътеки (чиято функция вече ще е само за ходене по тях) да ги правим от нещо друго. Камъни примерно.

Оказа се, че пътеките са спрели донякъде и стадата охлюви, които се катереха по стените и правеха бялото да изглежда не чак толкова бяло. Малко е тъпо да се налага да чистиш външните стени на нова къща, в която още не си живял… за това мисля като се нанесем да напръскам повърхностите с нещо, което ще ги пази от мухъл и плесен, животинки и градска мръсотия. Нещо от този сорт… подходящо за нашите повърхности обаче.

По едно време чухме някакво странно шумолене и движение около къщата и решихме, че най-сетне ще успеем да сгащим крадците, които редовно отмъкват по нещо дребно (последния път бяха отнесли чувал с вата). Въоръжени с лопата и винкел, надникнахме през прозореца и видяхме… това:

Някакви кози бяха успели да изкатерят дерето (единствената останала неоградена част) и усилено “косяха” ливадата пред къщата. Радостните ни възгласи “Ааа, закуската!” ги стреснаха и те се понесоха обратно по ската, преди да успеем да пробваме как се дои коза.

С бравата и патрона приключихме учудващо бързо и понеже ни остана много време – захванахме се с едно уж повърхностно почистване на къщата… в резултат на което изнесохме няколко торби и 2 кофи боклуци, нагълтахме се здраво с прахоляк и огладняхме като вълци.

В центъра на Своге имаше панаир. По улиците бяха плъзнали сергии с мургави продавачи на китайски стоки, смърдеше на хлебче с плъх (така де… “дюнер” с месо от неизвестен произход), вихреха се някакви атракции от сорта на панаирджийски люлки, гондола и надуваеми пързалки за деца. И някаква толкова брутално гадна и силна чалга, декорирана с диджейски възгласи “Айдеее! Опааа! Раздрусааай!”, че се отказахме от идеята да сядаме в любимите си по-централни заведения и се забихме в една по-отдалечена кръчма, където не бяхме сядали отдавна.

И където срещнахме отново старата си познайница – котката Лакомка.

Този път успяхме да се доредим и да си хапнем от нашите порции цаца – Лакомка я хранеха две момиченца и общото количество храна, което успя да погълне това кльощаво дребно коте беше: 2 нервозни кюфтета, месото от 6 печени ребърца, няколко пържени рибки и 4-5 хапки омлет с кашкавал.

Слава на всички галактични сили, панаирът в Своге трае само 2 дена, сравнително рядко се прави и винаги в центъра, при което нашите 2 км отдалеченост от него се превръщат в огромно предимство.

Ограда – малък финиш

Преди месец пуснахме тема, в която търсехме съвет каква да бъде бъдещата ни ограда. Коментарите на всички включили се ни бяха много полезни – прочетохме, спорихме, обмисляхме, пресмятахме, поискахме и мнението на съседите, живеещи на улицата ни. Признаваме си, варианта с вечнозелени храсти много ни изкушаваше… но в крайна сметка заложихме на малко по-сигурния вариант, който няма да зависи от свободното ни време и личен труд, т.е. направихме си класическа селска телена ограда с нисък бетонов праг.

Резултатът

Е, готовата ни ограда няма никакъв шанс да спечели конкурс за оригинална идея, но всеки, който е хвърлил поглед на снимката “преди” в миналия пост ще оцени спретнатия и солиден външен вид на готовото изделие 😀

  • След покупката на парцела се оказа, че бившите собственици са иззели част от “тротоара” и са оградили с по 50-тина см повече в горната част (от какъв зор – идея нямам… като пространство не се печели нищо смислено). Новата ни ограда е на законното място малко по-навътре в границите на имота, с което си осигуряваме спокойствие пред общината и благоразположението на съседите.
  • 35 метра ограда с врата (втора употреба, но здрава и добре рециклирана), с нова мрежа и колчета, нисък бетонов праг, бетонена площадка пред вратата и мини стълбище ни струваше 3600 лв, което включи всички материали, труда, подготвянето на терена и разчистването след работата, което трябва да стане днес. В неделя на едното стъпало и на участъка до вратата все още не бяха махнали кофража, но нямаме възможност да пътуваме пак през седмицата до Своге. Ще хвърлим отново поглед следващата неделя.
  • Срокът на работа беше 10 дена за оградата и едната баня (за нея ще пиша друг път, че там е по-дълго и сложно), като дадохме аванс за материалите и доплатихме при приключването.

Процесът

Теренът откъм тази улица е доста шантав… при 30-тина см височина откъм улицата, бетоновия праг откъм страната на парцела ни е почти метър.

Честно казано, не можах да разбера каква е защитната функция на тази “шапка” върху бетона и не може ли да е без чупки, но оставихме хората да работят, както знаят. Предполагам, че ако слагаме облицовка острани на зида, ще има някаква завършваща функция. Малко вероятно е да ни хрумне нещо такова в следващите 10-тина години. Видяхме, че са предвидили някакви скобички в зида, за допълнително захващане на мрежата (освен за колчетата) и това ми направи добро впечатление.

Приключваме “инспекцията” на обекта и се изнасяме към центъра да ударим по една бира за чудесно свършената работа, а майсторите се връщат на работа (след като няма вече навлеци, които да им се моткат наоколо и да щракат с фотоапарата).

Половин час след това над града се излива такъв порой, че се чудим дали недостегнатия бетон ще издържи на водната струя. И докато наблюдаваме как в любимото ни заведение “Солей” персоналът отводнява приземния етаж, започваме да разбираме смисъла от направената инвестиция в по-стабилна ограда. И започваме да слушаме с по-голямо внимание съветите на техническия ни за този бетонен пояс около къщата, за който ни мрънка от миналата година и който щял да предпази основите на къщата.

Оградата е до тук, това е положението 🙂 Следващите 35 метра, които ограждат двора откъм асфалтираната улица ще ги правим по-нататък. Там също има някаква окъсана ограда, но поне терена е сравнително равен, можем да спестим бетоновия праг и няма да има нужда да местим колчетата навътре, защото в тази си част оградата е на мястото си.

Този път дори не научихме имената на майсторите (бригадата нае и ръководи нашия технически), но в замяна на това останахме доста доволни от работата им. Сега… винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може и по-добре или по-евтино, но… задължително след НО-то има условие, което обикновено ние не можем или не искаме да изпълним. Примерно да си вземем седмица/месец/сезон отпуск и да виснем на хотел в Своге, за да следим през деня кой какво работи по обекта. Или пък да обикаляме с кола София и околностите, за да открием малко по-евтини строителни материали. Или пък да изкараме един курс “строителен работник за начинаещи” и да се захванем сами да правим всичко онова, от което не разбираме.

А и не съм убедена, че по този начин ще стане по-евтино или по-хубаво.

Ограда

Оградата на къщата ни е почти паднала. Не сме я броили никога за нещо свястно… просто парцелът минаваше за “ограден”, когато го купихме. За 2 години коловете се разклатиха и полегнаха, мрежата се допрокъса, а врата така или иначе нямаше.

Крайно време е да спретнем нова ограда, но каква?

Излишни пари за високи каменни (бетонни) дувари нямаме. А и от едната страна, където е лицето на къщата и на където гледат прозорците ни има хубава гледка и не си струва сами да си я скриваме. Обаче от другата страна улицата е около половин метър по-високо от основите и подозираме, че в дъждовно време ще си имаме проблеми.

Това е снимка на северната страна на къщата от миналата година, но оградата и в момента е също толкова или дори по-полегнала. Ясно си личи денивелацията и проблемите след дъжд. Нагоре от нас улицата не е асфалтирана и няма ВиК шахти, канавки и прочие цивилизационни екстри. Няма и много къщи, но все пак има гора, на която разчитаме да пази от сериозни порои.

Естествено, ще потърсим съвета на майсторите, дето ще я правят тази ограда, но докато ги открием… да спретнем едно запитване и тук, нали за това е този блог все пак 😉

Вариант 1: нисък бетонен праг

Нищо нечувано и невиждано по нашите земи – телена ограда с нисък бетонен праг (20-30 см) – колкото да спира водата от улицата в дъждовно време да не нахлува в двора и да не слиза в основите на къщата. Мазе нямаме, основите са стабилни, кота 0 е достатъчно високо… и все пак се притеснявам. Ако височината се окаже недостатъчна, ще си хвърлим парите на вятъра.

Докато се разхождахме с колелетата из с. Лозен, видяхме точно този тип ограда, която си представяме. Нищо сложно, нито пък кой знае колко привлекателно, но би трябвало да свърши работа.

Проблемът с този вид ограда е, че при лицето, което има парцела ни на тази улица и при денивелацията, бетоновият праг ще глътне доста средства и ще ни попречи да довършим всичко до края на есента. Защото освен този праг, ще трябват и нови колове, мрежа и за другата страна… както и порта. Предимството е, че ако оградата е добре направена, забравяме за този проблем в следващите 10-тина години.

Вариант 2: Гъсти храсти покрай телената ограда и отводнителна канавка

Ако сумата, която ни поискат за бетоновия праг е прекалено висока, можем първоначално да стегнем само една по-стабилна телена ограда… и да насадим по-гъсти храсти, които да са нещо като естествена преграда срещу водата… и срещу желаещите да прескочат оградата, ако са по-бодливи 😉

Допълнителна защита от наводнения може да се направи с един канал, който ще обира водите в горната (и по-висока) част на парцела и ще ги отвежда директно в дерето, без изобщо да ги пуска да минават през по-ниската част, където е къщата.

Предимството на този вариант е, че може да се направи веднага и с по-малко средства, без да ни яде от ресурсите за довършителните работи вътре в къщата. Недостатъци има много: майсторите ще гледат скептично, а скептично гледащия майстор никога не влага всичко от себе си… лошото планиране на отводнителния канал ще го превърне в декоративен, а храстите растат бавно.

Това са идеите, които ни се въртят в главите… ако някой има мнение, съвет, забележка, гениална идея, тъпа идея, банална идея или просто идея, която желае да сподели – с удоволствие ще го изслушаме 🙂

А, да… и всякаква актуална информация за цените, строителите и доставчиците на материали за Своге и околностите също ще ни е много полезна.

Строеж №2 – предаден и приет :)

Не, неее… и през ум не ни е минало да строим нова къща, поне 5-10 години ще минат преди да се възстановим финансово и психически от тази ;))
Под кодовото наименование “Строеж №2” се води бялата ни спретната къщурка в дългата близо 44 страници тема на нашия строител във форума на имоти.нет.
Все още е относително бяла, въпреки самоубийствения марш на стадо охлюви по северната стена – глупачетата тръгват да пълзят явно рано сутрин и изсъхват директно на стената, когато ги напече слънцето.

И вече изглежда далеч по-спретнато, след като са разчистили и извозили строителния боклук от двора.

(Този път от снимките ми в къщата няма почти нищо използваемо… дори и аз не мога да си разбера какво точно съм щракала. Отвън изобщо не се сетихме… то освен почистването няма и нищо ново там, за това снимката е от преди няколко дена, от телефона на строителя ни)

Като етап на завършеност:

  • имаме течаща вода и канализация (УРА!)
  • довършена ел. инсталация (трябваше да е до тапа, но на повечето места са сложени и контакти, фасунги и т.н.)
  • подпокривното е затворено с 20 см вата и конструкция, както беше уговорката
  • стените са довършени на гипсокартон (без шпакловката), а баните вече са измазани
  • вече имаме и вътрешни врати

Естествено има още много неща да се правят, преди къщата да стане обитаема, но за този обем работа и тази степен на завършеност беше уговорката ни с Марсел. Беше ни доста комфортно той да има грижата за всичко – съвети как би могло разумно да се намали себестойността, снабдяване с материали, преговори с работниците, с ВиК, надзор… и какво ли още не.

Марсел, благодарим ти, че ни помогна да видим материалното изражение на онези хартиени чаршафи! Беше забавно приключение 🙂

Е, оттук нататък ще се наложи да се оправяме сами.