Категория: Направи сам

Работно място в кухнята

Така се случи, че се разминахме с южното изложение. Заради едни стълбове и жици на ЧЕЗ се наложи да завъртим къщата и в момента прозорците на почти всички стаи гледат на запад (според компаса – югозапад, но заради планините отсреща слънцето се скрива по-рано и нито юга е като юг, нито запада – истински запад). Южно изложение имаме в кухнята – възможно най-неподходящото място. И да, можеше да върнем проекта за преработване, но понеже преди 3 години не го направихме, късно е да пускаме постове, започващи с “ако…” и да се ядосваме със задна дата.

Проблемът

През лятото в кухнята става много топло и хладилникът започва да се задъхва. Като решение за жегата (а и за студа) в кухнята, а и за целия долен етаж измъдрихме едни външни ролетни щори, които скоро чакаме да монтират.

По-голямата мъка ни е, че в дневната, която по план трябва да ми служи по 10-тина часа на ден за работен офис, слънце почти не влиза, а откакто нощем температурите започнаха да падат около и под нулата, в стаята сутрин е малко по-топло, отколкото в хладилника.

Първоначално, на етап проект, планът беше да се отопляваме с камина/печка с дърва и в този случай пряката връзка със стълбището на 2-ри етаж и огромния обем въздух в него не представляваше проблем – 6-8 kW камина можеше да затопля малката дневна, стълбището, коридора на 2 етаж и дори стаите – при отворени врати.

След като поживяхме 2 месеца тук, наблюдавахме цялата съседска суетня и хамалогия около доставката, рязането, цепенето, реденето на дърва, чистенето на пепелта и накрая направо си попитахме за мнение потърпевшите, се отказахме от идеята за камина, поне за тази зима.

Спасяваме положението с импровизации

Едно решение, което в момента не ни струва нищо – преместихме хладилника от кухнята в дневната и на негово място спретнахме набързо едно импровизирано работно място, което да ползвам в слънчевите дни. А и в много студени дни – все пак 6 кв. м. кухня се топли по-лесно и евтино от 20 кв.м. дневна и още толкова като обем стълбище и коридор.

  • Материали: Използвахме страниците на стар двукрилен гардероб, 6 метални планки и винтове за дърво. Освен плота и 2-те страници за крака, бюрцето има и една челна дъска отзад, без която се кандилка като пиян горски.
  • Време за работа: (на абсолютно начинаещи, които за сефте хващат ел. трион, никога нямат подходяща бургия за дупките и забравят да си заредят винтоверта) – около 3 часа.
  • Бюджет: около 5 лв (за винтове и планки, купени за някакви други неосъществени полици).

Бюрцето не стана красиво, нито е много умно измислено, но понеже така или иначе не беше ясно колко ще го ползвам и каква ще е икономията в сметката за ток накрая – за експеримента тази зима ще свърши работа.

Ако се окаже, че го ползвам често, ще метна чертежите на ъпгрейднатото му издание, заедно с тези на обзавеждането на дневната (включваща и хладилника) на дърводелеца, който прави спалнята и кухнята ни, за да придобие някакъв по-индустриален вид. Ако успея да измисля капак за монитора и пр. електроники, бюрото ще може да се ползва и като плот за рязане или масичка за бързо хапване.

А, да – оказа се, че да имаш хладилник в дневната е много удобно, но бирата свършва бързо 🙂

Стар работен стол на колелца

Признавам си честно, каталога на IKEA ми е доста полезен – стимулира ме да се захвана със стягане и освежаване на някои от старите мебели, които не искам да изхвърля, но не ми се ще и да гледам повече в такъв вид, особено в новата къща.

Преди повече от година писах тук, че имам 2 офисни стола (и основата от третия) и се чудя как да ги стегна. Столовете са с адски здрава стоманена стойка, носачът за седалката също е от желязо, а самите седалка и облегалка – от шперплат. Имаха отвратителна и вече доста прокъсана тапицерия и колелетата бяха за смяна, като това беше единственият им проблем.

Първоначално смятах само да сменя тапицерията, но ровичкайки за идеи открих снимки на доста приятно боядисани Kevi столчета. Нашите приличат малко на този модел, а и боядисан шперплат определено се поддържа по-лесно, така че просто изчистих седалката и облегалката от остатъците лепило и дунапрен и хванах четката. Използвах черна акрилна боя, защото този цвят покрива шперплата много добре и нямаше нужда от втора ръка.

Резултатът съхне на терасата.

Цигански ратан в романтично бяло

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

Проект за спалня

Годината изтече бързо, а покрай всички неотложни задачки все не ми оставаше време да обмисля обзавеждането на останалата част от къщата. Обаче от кухнята, правена по нашия проект тук, сме доста доволни като изпълнение и решихме същия майстор да направи и два вградени гардероба: под стълбището и в спалнята. Човекът се обади преди празниците и даде зор, защото през зимата принципно му е мъртав сезон… и аз се разбързах да измисля някаква концепция. Защото идеи по списания и магазини колкото искаш, но като тръгна да намествам готови мебели в нашето пространство – оказва се, че нищо не ни е удобно и нищо не се събира.

Спалнята

Стаята е със скосени тавани и останаха доста чупки, греди и всякакви трудни за чертане в Sketchup детайли, заради което все отлагах визуализацията. И вдигането на стените ми изяде почти цялото заделено време, за това обзавеждането малко го попретупах. Така или иначе в момента ще правим само гардероб, останалата част от обзавеждането ще е на етапи, след като се пренесем. Най-ниската част от стаята е 1.67, а най-високата – 2.44 m.

Съображения

Освен за спане и за обичайните приятни занимания, обикновено ползваме леглото и за:

  • Търкаляне в почивните дни и вечер с по 1 ноутбук и кротка лежерна работа, блогване, чат с родителите и четене на онлайн пресата.
  • Четене на книги и списания. Вредно е, но четем в леглото… вероятно 8 годишен навик от квартирата, в която няма място за диван.
  • Гледане на телевизия. Пак поради липса на диван. Навиците са трудни за изкореняване.
  • На леглото пием чай, понякога похапваме… в общи линии го ползваме като диван.

Т.е. в спалнята трябва да има всички удобства и за работа, и за почивка. Нямам навика да ползвам тоалетка, т.е. за мен тази мебел е излишна и само ще отнема полезна площ.

Гардероб

Първоначално имах идеи за плъзгащи се врати и нещо почти като дрешник в спалнята, но помещението не е голямо и дълбочината от само 70 см в чупката обезсмисля проектирането на нещо повече от гардероб. Концентрирах се да измисля кое от дрехите и завивките къде ще сложа и се оказа, че огромния на вид 8 крилен гардероб може и да не ми стигне 🙂

Вратичките в бяло спасяват стаята да не стане твърде мрачна, а и стените са бели. След разговор с майстора се оказа, че няма проблем да направи вратичките да повтарят терена откъм скосяванията, т.е. гардероба ще е без отделна надстройка и със странни врати 🙂

Легло

Височината на леглото е само 20 см, защото тавана в тази част на стаята е по-нисък. Освен това двойното легло е от 2 части, съединени така, че и двата отделни матрака да се допират без твърд ръб между тях.

Не че се каним да спим разделени, но в тясната ниска стая мърдането на леглото без да го разглобиш ще стане по-лесно, ако не е монолитно. Обръщането и подмяната на матрака става също по-лесно, ако са 2 отделни.

Това е концепцията за момента, но не пречи да я променим в последствие. В общи линии можем да сложим матраците и директно на земята, но се цапат, а и робота-прахосмукачка захапва чаршафите.

Ракла, нощни шкафчета и етажерки

Раклата като мебел в спалнята може и да звучи старомодно, но при ниско легло, под което не може да се слага багаж и без излишно пространство за допълнителни гардероби в коридора – идеята между северната стена и леглото да има мебел може би не е чак толкова лоша. Раклата ще е прост сандък с капак, височина максимум 80см и ще побере някакви възглавници и завивки, които се ползват от време на време и е хубаво да са на удобно място, лесни за вадене. На страницата откъм леглото ще закрепя 2 квадратни дунапренови възглавници – за облягане.

Нощното шкафче при нас е мебел, която вечно не е достатъчна. Просто прекалено много вещи държим до леглата си: нощни лампи, огледалца, фенерчета за четене, малко козметика, много книги и списания, лекарства… По едно нощно шкафче на човек ни е крайно недостатъчно… опитах се да запълня пода с една редица от тази полезна мебел 🙂

Нощните шкафчета ще бъдат 3 модела: във вид на сандъчета с капак, чекмеджета или етажерки и ще наредя и от 3-те вида, максимално удобно за нас.

Етажерките (открити и с вратичка) на стената зад главите ни отново има 2 функции – да прибере максимално количество дреболии и да изолира допълнително част от северната стена.

***

И в този проект, както и кухнята ни, няма нищо революционно, нищо дизайнерско и никаква еклектика. Критериите са основно:

  1. максимално удобство и практичност;
  2. по възможност ниска цена;
  3. лесна поддръжка и подмяна;
  4. възможност сами да изработим част от мебелите, както и възможност да се добавят на модули, според възможностите и потребностите ни.

Анимация с разходка из стаята има тук, а ако на някой са му интересни подробностите, може да си дръпне Google Sketchup файла с проекта.

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

Тетрис в кухнята – 2010

Мина една година, след онзи оспорван турнир по наместване на кухненски мебели в помещение с размер на тоалетна, в който победител не излъчихме. Просто преценихме, че с довършителните работи ще се мотаме повече от очакваното и докато стигнем до кухнята, промените могат да направят предварителните разпределения напразни.

Е, в момента кухнята е с размер 1.86 на 2.94 м преди боядисване, ВиК инсталацията остана както по проект, т.е. по стената, която бях “заплюла” за хладилника и положението е още по-сложно от миналата година. Обаче благодарение на добрите съвети на Антония, oceanid, Станислава, Иво, Титинчо, Малина… изобщо на всички коментирали, в резултат събрах повече мебели на същата безумно малка площ 🙂 .

Размерите

Това е ситуацията, която показа рулетката миналата седмица. Всички размери са в сантиметри.

Честно казано, много се съмнявах, че ще сместя хладилника някъде при тази ситуация. Мислихме най-различни компромисни варианти:

  • Изнасяне на пералнята в банята (която така или иначе ще ползваме само като тоалетна и мокро помещение, понеже баня имаме горе). В този случай се налага да си купим друг модел пералня (от тесните, с горно отваряне), понеже сегашната ни (на близо 4 години) просто не влиза през вратата на банята, а и ще заема прекалено много място. При този вариант не можем да ползваме комбинираната система “мивка над пералнята”, за която Малина ми подсказа. “Пералня в кенефа” остава възможен вариант при някой следващ етап (примерно като ни се развали сегащната пералня).
  • Къртене на общата стена между банята и кухнята и спретване на една по-голяма кухня – ще струва скъпо, ще се наложи да се преправя цялата ВиК инсталация на долния етаж… и естествено лишаваме се от тоалетна долу. Обмислихме го сериозно, но за сега отпада – освен парите, има един такъв момент с един проект за промените, който ще трябва да се направи от специалист и да се замъкне в общината… и после едно чакане за одобрение. Ще загубим още 1 година по този начин.
  • Понеже освен в пералнята, проблемите идват основно от хладилника – проверих за ниски хладилник и фризер за вграждане. Има с подходящи размери, цените не са непоносими… просто се съмнявам, че ще ми се кляка и навежда всеки път, когато поискам да си извадя бира :). Така де – за фризер няма проблем да е в ниското, но за хладилник не е особено удобно според мен. Иначе ниските версии могат да се сместят под някой от прозорците и проблема “не мога да си отворя прозореца, защото хладилника пречи” отпада.

Решението

Или версия 2.2. При версия 2.1 печката и хладилника бяха разместени и тя отпадна още щом Прасунсен видя новата- понеже той е глаДния готвач в къщи, мнението му къде е най-добре да бъде печката е решаващо.

Поглед отгоре

Тутакси изяснявам някои невидими положения, понеже съм сигурна, че за това ще търпя критики :))

  1. Ъгълът между мивката и пералнята не е изгубен. Не съм сложила ъглов шкаф, защото там планирам да монтираме малко тумбесто 15 или 30 литрово бойлерче за кухненски нужди и да има топла вода за миене на ръце в тоалетната. Принципно бойлера трябваше да е в банята до кухнята, обаче… там освен, че също няма място, няма и извод за него за вода, т.е. преправянето на нещо (ВиК или електро) не ни мърда. В кухнята може да стане по-лесно, а тоците за бойлера ще ги прехвърлим от едната страна на стената (в банята) на другата (откъм кухнята). Достъп до бойлерчето (когато се наложи) ще има през вратичката на шкафа под мивката.
  2. Полукръглата масичка е сгъваема и се прибира плътно към стената. Събира колкото да хапнем по сандвич сутрин и да си изпием кафетата и чая. Столовете може да са или сгъваеми, или леки табуретки на колелца, които ще се прибират под плота до хладилника.
  3. В този случай единия прозорец се отваря изцяло, другия… колкото да може да се проветри малко (точно това крило е отваряемото, да го…). Вратата се отваря на малко повече от 90 градуса, т.е. може да се ползва. С отварянето на хладилника няма проблем, особено ако масичката е прибрана и никой не се е разплул на стол точно там 🙂
  4. Оставих място за абсорбатор над печката, ама акъла ми не стига от къде ще се извежда въздуха. Комин в тази част на къщата няма… евентуално въздухоотвода над шкафовете до стената с прозореца – и оттам – дупчене на стена и т.н. Прекалено голяма галимация, която на първо време ще спестим.
  5. И за миална машина нямам място… освен, че отвикнах, откакто нашата се скапа.

Ъгъл с мивка и печка

Цветът на мебелите на рисунките е условен (за всички горни шкафове и 2 долни ползвах готова библиотека), размерите – стандартни, в по-голямата част. Т.е. когато решим да поръчваме кухнята има шанс да спестим някаква сума само от това, че съм използвала стандартни модули кухненски шкафове. Единствено откритите полици са с “плаваща ширина”, т.е. ще oбират луфта межу шкафовете в зависимост от конкретната ситуация.

Ъгълчето на хладилника

Е… не е особено красив, ама такава е ситуацията. Все пак в някой хубав бъдещ момент пералнята може да освободи мястото в другия край и този хладилник да отиде там, без да се налага да се демонтира цялата кухня. Вариантът с ниски отделни хладилник и фризер също може да се реализира лесно, без промени в отсрещния ъгъл.

И все пак за дизайнерските ми мечти: вратичките на шкафовете предпочитам да са тъмни, матови и абсолютно гладки (без разни орнаменти и заврънкулки)… просто за да ги чистя по-лесно (примерно нещо такова е OK). Същото важи и за дръжките. Шкафовете – до горе или със затваряща лайсна, за да не се катеря да чистя прах и там. Къде точно ще има витринки и къде – открити полици или различни варианти на отваряне на шкафовете е въпрос, който ще решаваме с човека, който ще ни проектира кухнята при поръчката. Вероятно ще ни предложи и по-добри идеи, все пак това им е работата… за мен беше важно да знам събират ли се уредите ни и налагат ли се някакви съществени промени по стени, прозорци  и инсталации преди да сме поръчали кухнята, че после ще е късно.

И едно видео

За тези, които трудно се ориентират или искат да видят повече подробности :). Google Sketchup 3D модел на кухнята ни може да се дръпне от тук.

Аз сърце Kevi

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?

Бетонни колчета с кофраж от отпадъци

Преди известно време някой ми беше задал въпроса за какво биха могли да се използват пластмасовите бутилки от минерална вода. Е, за големите разфасовки вече имам и отговор 🙂

kolci1

Това е ул. “Пловдивско поле” в София, която от известно време насам вече има и нова придобивка за пешеходците – тротоар, свободен от коли. Забележете симпатичните жълти колчета с интересен релеф по тях.

kolci2

Сега ги погледнете от по-близо.  Може би формата ви е позната?

kolci3

От единствения останал неуспешен (и небоядисан) опит става ясно какво са използвали за кофраж живеещите в околните блокове. Докато се накумя да я снимам тази “оградка” и взеха, че боядисаха всички колчета.

Идеята ми се струва добра, мисля да се възползвам от нея, когато стигнем до оградата 🙂

Редя си аз един тетрис в кухнята…

тоест опитвам се да наместя стандартно кухненско оборудване в 1.8 на 2.9 метра бокс с 2 прозореца и врата. И псувам като хамалин, защото на всички стени ми липсват по няколко сантима, за да станат нещата по лесния и красив начин. Истински тетрис, ви казвам…

Сетих се за принципа на 4-те “П” на Стив Пери: “Правилното Планиране Предотвратява Препикаването”, докато си почесвах носа като препикано мушкато. Защото, ако си бях начертала планчето с обзавеждането  преди да ни вдигнат стените и да ни сложат прозорците, можехме да поръчаме на майсторите да ни мръднат малко кухненската врата и да не се навиваме да ни уголемяват единия прозорец.

Е… сместих (почти) всичко. Ето резултата:

кухня - поглед отгоре

За всички, които си лягат и стават с рулетката – спокойно, вкарала съм по 5 см мазилка към вътрешната част на стените  🙂 Ако са малко – има мегдан за още.  Вече и в кибритена кутийка мога да сместя кухня. За хладилника също съм предвидила, че вратата му ще се отваря – в ширината му са необходимите сантиметри. В краен случай ще намаля размера на плота с мивката още малко.

Цветовете и материалите за сега са чисто условни – в безплатната версия на Sketchup-a няма голям избор, а и нямам идея все още какво мога да намеря по магазините. Чисто дизайнерското решение ще гледате на снимки от вече готовата кухня 🙂 Горните шкафове ще продължават до тавана: за да използвам повече полезна площ и за да си спестя прахоляка, който винаги се събира над шкафове и гардероби.

k02

Бялата техника е наличната, която имаме – с нормални габарити. Ако по-нататък си купим модели, пригодени за тясна кухня, допълнителния “въздух” ще е добре дошъл, но държах да направя разпределението с това, което вече сме си купили и е на 2-3 години, т.е. има още живот. Хладилника го рисувах (нямаше подходящ в библиотеката)  и не се престарах много, пералнята, мивката, печката и дребните уреди взех наготово. Шкафовете също са от колекция готови, но с някои модификации от мен.

Миалната машина за момента я спестих, но принципно една малка може да се смести под мивката, вместо шкафа. Нашата се развали непоправимо, а за нова ще почакаме. За сушилня съвсем няма място, а и при 2 тераси, двор и град без смог… излишна ми се вижда.

k03

Защо печката и плота с котлони са на кон в г*а? Ами само там успях да ги сместя 🙂 Вратата на хладилника трябва да има на къде да се отваря, значи точно под прозореца отпада… а и от котлона много ще пръска по стъклото, когато се готви. Аспиратора можем да си го спестим – с 2 отваряеми прозореца и липса на място… поне в началото няма да го има.

k04

Обаче мястото за бързо хапване и допълнителния работен плот го измислих с това шкафче на колелца, което ще се издърпва при нужда, а когато не се ползва, сгъваемия стол ще стои зад вратата.

Принципно има място за един падащ плот и под другия прозорец, но предпочитам да остане малко повече празно пространство.

Файлът с чертежа (във версия 7 на Google Sketchup) можете да дръпнете от тук.

/* Ъпдейт */

Хм, ето ги набързо размерите на всички ниши и ъгли… в милиметри са, да не си помислите нещо друго ;))

kitchen

Пространството под стълбите

В маломерните жилища има няколко начина да осигуриш простор и единия от тях е разумното оползотворяване на чупки и ниши.

Първоначалната ми идея беше под вътрешното стълбище в дневната да си спретна едно закътано работно кабинетче. Дори и бюрцето си го измислих едно обличко – за да не оставят острите ръбове синини по тялото ми и за да мога с едно плъзване на столчето да се преместя от зоната за компютъра в зоната за скициране на идейки 🙂

работно място под стълбите

Краката на кръглата маса са от основата на един стар, много соц офисен стол, бледа имитация на “Kevi”. Имам 3 такива, 2 от които подлежат на реставрация и сериозно мисля да се позанимая с тях, след като се пренесем. От третия е останала само основата и ако успея да разкарам счупените колелца, от нея ще стане перфектен крак за маса.

Е да, но на живо отлятото от бетон стълбище изглежда по-ниско и рискувам главата си, ако настоявам да се навирам под него да работя. Прасунсен категорично забрани 🙂 И тъй като входното антре е съвсем символично и в него място за гардероб (а и за шкаф за обувки) гарантирано няма – примирих се, че подстълбищното пространство ще е решено съвсем банално – с гардероб.

гардероб под стълбите

И да… знам, че стълбите ми нямат перила, но още не сме ги измислили. Сигурно в крайна сметка ще е нещо стандартно и бюджетно, но ми се щеше да опна една метална мрежа от стъпалата до тавана и на нея да закачам с кукички мрежи с вещи, на които не намирам място – например футболните топки, ролерите, древната ми ракета ми за тенис и прочие 🙂