Дървена барака: основи и конструкция

10-тина дена по-късно два от етапите по градинската барака вече са готови: основите и конструкцията. И въпреки че се наложи да променим малко идеята от проекта в движение… доволни сме, получи се доста добре.

Етапите

Чисто като работа основите и конструкцията отнеха 5 дена, колкото ни бяха обещали. Общо като време ни отне 2 седмици (технологично забавяне при съхнене на бетон и импрегнирането на дъските на покрива, търсене и доставка на подходящи материали, други ангажименти на майстора и момчетата от бригадата). Не бързахме за никъде, така че забавянето беше добре дошло – успяхме да огледаме добре всеки етап и да обмислим следващия.

Добутахме бараката до състояние “основи, покрив и конструкция”, като мацането с импрегнанти и лакове ще си го направим ние (една ръка безир вече ударихме обилно на всичко дървено). Разните дребни фугички между бетона и дървото запълних с монтажна пяна. Вероятно сами ще направим и пода в бараката от тротоарни плочки, като идеята е 1-2 реда плочки след време да сложим и като пътека пред нея.

Основната разлика между проекта и реализацията се получи от денивелацията на парцела: идеята ми беше да минаваме по диагонал през тясната част на бараката, за да стигаме до другия край на двора, обаче за да може да стане точно така, трябваше да разкопаем и терасираме още поне толкова от поляната. При такъв обем изкопни работи (които в нашия случай вече могат да се правят само на ръка) започваш да се чудиш има ли смисъл от спестяването на няколко крачки… и решаваш, че няма :). Печелим една стеничка завет, където можем да разположим “квартирата” на котката.

Другата разлика е, че сме на път да се откажем от прозореца, който си бяхме харесали (не сме намерили още дърводелец за по-фините работи) и мъдрим дали да не закрепим поликарбонатната плоскост на някой от малките триъгълници. Този проблем ще го решим, когато решим и въпроса с вратите (готови според нашите размери и виждане няма, а пак опираме до дърводелец, който да ги направи).

Все още стои открит въпроса “сайдинг или боядисано влагоустойчиво OSB”. В крайна сметка ще зависи от цената и наличностите в местните строителни магазини. И тук стигаме до въпроса с

Материалите

В Своге и околностите трудно ще намерите качествени материали на добра цена. Предварително знаехме, че няма шанс да намерим тук дървен материал, подходящ за изработката на барака от този безстрехов тип, за това не съм и мислила подобна конструкция, но… проблемът се оказа доста по-сериозен.

Тук няма да намерите екстри от сорта на добре изсъхнал дървен материал, за вакуумно импрегниран изобщо не се споменава. За импрегнанти на водна основа в местните железарии изобщо не са чували, за бои и лакове на водна основа също. В един единствен строителен магазин в центъра имаше марка тонирани лакове на водна основа на 14 лв кутийката, което тутакси обезсмисли покупката: онлайн поръчката от Лакпром за всички импрегнанти, лакове и бои, които ми трябват за къщата излиза по-евтино от кутийките лак, които ще ми трябват само за тази барака, ако ги купя от тук.

Никога не правете като нас: купуване на строителни материали от свогенското “Топливо”. От там взехме част от материалите за покрива и ондулинът се оказа с повреди от неправилно съхранение. След сума ти разправии заменихме част от повредените платна с по-малко повредени (защото всичките им материали се съхраняват зле в мръсни влажни складове и просто нямаш голям избор) и аз загубих 2 часа в почистването и преглеждането им, но просто ни беше писнало от операцията “обикаляне по складове и ръсене на пари”, за това се отказахме да ги подменяме изцяло с нови от друго място.

Абсолютно всички материали, свързани със строителството тук са по-скъпи от това, което ще намерите в строителните хипермаркети в София, така че си струва човек да отдели време, за да пресметне и поръча материалите си с една обща доставка от там. Ние нямахме подходящо място за складиране на едри неща, а пролетта (когато обмисляхме бараката) беше дъждовна и за това се подлъгахме да ползваме местните магазини, но го отчитаме като грешка.

В замяна на това лошите материали се компенсират от

Майстора

Тук местните майстори явно са свикнали с дефицита и некачествените материали и успяват да направят “от нищо – нещо”. Този път случихме на човек, който си разбира от работата, успява да организира добре хората си и да подбере сред местния недоимък по-свестен дървен материал (ондулина си го купувахме сами с Прасунсен, така че човека нямаше вина за проблемите с него, ама се постара да го сложи така, че дефектите да не пречат).

Понеже си работим от къщи и цялата дандания около строителството на бараката ставаше буквално под прозорците ни: хората се стараеха да работят без да ни пречат и почистваха старателно в края на деня, за което сме много благодарни. (Повечето снимки са правени в обедната почивка и се мяркат нахвърлени материали и инструменти, но вечер всичко отиваше по местата си.)

Мерак ни беше да свършим нещо по бараката и сами, та ще се опитаме да сложим ламперията по стените поне и плочките на пода, но ако “запецнем” или времето ни е кът, ще потърсим отново същия човек за дървениите, определено сме доволни.

Цената

Понеже в предния пост коментирахме колко би струвало да си сложиш готова сглобяема барака от някоя фирма или да си правиш всичко сам, пускам ориентировъчни разчети кое колко ни е струвало до тук.

Материали: общо 850 лв

  • дървен материал – 350 лв,
  • за бетона (торби цимент, транспорт и т.н.): 210 лв,
  • ондулин: ~100 лв,
  • мушама за покрива, пирони за ондулин, водосточна тръба, улуци и крепежни елементи за тях, ламаринените лайсни за покрива и 3 кутии лак, че се сетихме в последния момент да искаме да импрегнираме с нещо дъските на покрива преди слагането на ондулина + четки – останалата част от сумата.

Труд: общо 450 лв за майстора и няколко души бригада.

***

С вратите, ламперията и плочника сумата със сигурност ще доближи и надмине 2000 лв, но при готовите сглобяеми бараки в цената не влиза основата, а и няма как да пасне плътно и да обхване цялата налична стена, така че… 🙂

38 thoughts on “Дървена барака: основи и конструкция”

  1. Поздравления!
    Само ме учуди, че хич никаква арматура не са сложили в основите и в замазката на пода (ако правилно виждам, че я има).

  2. На пода няма замазка, директно на утъпкана пръст е.
    Арматурна мрежа има в по-високите стенички.

    Принципно мислихме носещите греди на бараката да влязат в едни метални конусовидни “стъпки” (имаше ги в Баухаус) и изобщо да няма бетон, но тук не ги разбират тези нововъведения 🙂

  3. Мен повече ме плаши дървото директно връз бетона – не се ли притеснявате от конденз, вода, гниене? Полиуретана добре, ама май не е навсякъде?

  4. ми не е навсякъде полиуретана, ама плескахме с безир… колкото – толкова, ясно е, че няма да ни надживее 🙂

    принципно в района сме виждали 100 годишни каменно-дървени къщи, измазани с кал и дебелите им греди не са мръднали, ама… дъб, братче.
    Сега с дъб се топлят зимата, пък строят с някакви петокласни иглолистни, дето се напукват още докато ги оглеждаш след слагането.

  5. Don’t get me started на тема дървесина (братчед ми е горски в Странджата). Вече никой не работи с ясен, а какво остава за кедър например. А и полоунии (paulownia) няма достатъчно още за да се появи читав пазар у нас (не че не сме насадили дестина, ама нали).

  6. Е на мен пък единия ми дядо беше дърводелец и имам чисто детски спомени кое как, ама… 🙂

    Лесно ли се захващат тези полоунии? Баща ми ме зарибяваше есента за тях, но с нашата 10-та категория земя тук по-капризните видове изобщо не оцеляват 🙁

  7. Мога да ви дам няколко да пробвате – фанал съм ги тая година от издънки, ся са в шише от мляко и се чудя къде да ги дяна 🙂 Иначе са устойчиви, на село едната измръзна до корен, други 2 ги опасоха козички до дъно, но тая година почнаха наново.

  8. А, ако са ти излишни, давай да експериментираме 🙂

    Ние пък раздаваме орех, растящ на тротоара… напролет тръгна някаква издънка и докато се усетим, взе, че оцеля. Жал ми е, ама ще трябва да го разкараме от там есента, че след 3-4 години ще почне да надига асфалта 😀

  9. Орехи – бол, за момента са 5 декара на Караджово при Петьоси. Според мен го набодете някъде на къра, ще направите добро на някой овчар след 20 години! 🙂

  10. Мдам… Цената е такава, каквато има кой да я плати. Хе хе – за мен е висока. Даже уей ту хай, карай. Армировката, че я няма е лошо, но това, което наистина не ми харесва е нищожния ъгъл на покрива. метър сняг и къде отиваме?! Ще се просмуче навътре – няма дори 10% наклон – що така? Откъм къщата няма никакво хидро – само отстрани металните профили (от поцинкована ламарина).

    Това е един вид градивна критика, щото и при мен на едно място се получи – метър сняг до стената и течове вътре… тц тц

    Иначе – има търговски вид, добре е 😛

  11. А това дърво много голямо бе, отидЕ ни половината градина за едно такова 😀
    Тука кър няма, адаш, само баири 😀

    @Cyber то на пръв поглед изглежда много, ама ако искаш ела ти да копаш пет дена следващия път 😀 Грубо 15 човеко-дни се върза труда, мнооого копане (пак добре, че не беше човеко-легло-храно-дни както казват от туристическия бранш хъ-хъ). Иначе матрЯла е скъп, ама няма как да се избяга от него.
    А снега ще го избутваме ако се наложи. Наклона е малък заради дължината на ондулина, пък и чак метър сняг тука не ми се вярва да натрупа.

  12. Ми аз лично не копая а викам един пич с бобкетче с лопатка и с/у универсалната валута за 2 часа го копае… Матряла е скъп – факт – особено импрегнирания във вана, ама си заслужава – няма напукване – поддаване, етк. Да бе, ще избутваш сняг – и аз така си мислех, ама като стане -20 кучетата няма кой да разходи – камо ли сняг да рине – при тва от покрив – ае да сме рационални 🙂

  13. Ламарината откъм стената ще я сложим на следващия етап, то по бараката има още много работа и без това. Тука само обикалянето из всички складове в града, за да откриеш всичко, дето ти трябва отнема цял ден, щото на 1 място нямат улуци, на друго пирони и никъде всички видове ламарини 🙂

    Откъм тази стена в голямата зима тази година не се натрупаха преспи… предполагам заради високите дървета откъм дерето. Но за повече наклон нямахме достатъчно височина, идва на прозореца вече покрива, пък човек трябва да влиза прав в бараката все пак 🙂
    По-голям проблем щеше да е зимно време, ако бяхме вкопали по-надълбоко бараката, за да осигурим височината.

    От едната страна според мен ще има нужда от отводнителна решетка, ама това ще го мъдрим наесен, че хем да видим накъде текат дъждовните води, хем да се копае по-лесно.

  14. @Cyber/SAS при нас няма как да влезе земекопна машина, тясно е и са насадени вече разни неща. За дървения материал смъквахме част от мрежата, за да го вкараме по-лесно, че няма как да се взимат завоите с тези дълги трупи без да строшим прозорците и теоретично тази година все още може да мине машина оттам… (ако жертвам 2-те храстчета къри и цветята на пътя й).

    Обаче тук ти искат едни 50 лв на час за машинно копане, а универсалната валута е отделен бонус (за да не ти сгазят доматките). Понеже разпитвахме вече, като трябваше да махаме боклука от тротоара и да оправяме оградата, та по-добра оферта не намерихме.

    (Снегът се избутва през прозореца с едно устройство с дълга дръжка, с което ги мия и толкова… 5 мин работа сутрин, докато проветрявам. Долу терена е все още с лека денивелация към дерето, та се оттича добре)

  15. Понякога ви завиждам в какви детайли навлизате за всичко – личи си, че сте хора с размах, поглед и разбиране 😀

    Другарят Cyber/SAS* гледам и той не остава назад. С такива наблюдателни коментиращи едва ли някога човек може да направи нещо, каквото и да е, безкусурно.

    Липсват ми ония години, когато дядо ми скова бунгалото на Каблешково за един уикенд от шперплат, няколко талпи и ламарина. Как пък не падна това бунгало 30 години, шамусънивиди! It’s not for the lack of trying, както казват в турско.

    Прочее, адаш, въпросното дърво става колкото голямо го оставиш. Има хора ги садят през 50 см и ги правят на ограда, после ги режат за колци на d=5cm и то си тръгва наново. Кат имаш предвид, че можеш да го клонираш от култуци и отделно от издънки, за няколко години можеш да имаш цяла плантация.


    * По нашия край “сас” казваха галено на жойнтчето. Сигурно няма връзка с тоя никнейм (особено във времето на тия модерни скъзита), ама се породиха галени носталгии се пак.

  16. Абе и аз съм фен на скованите на бързо неща в ъъъъ рустик… кънтри… стил така да се каже хъ-хъ. Ама не ме оставят да правя такива 😀
    Звучи интересно тая работа с дървото, и без това един жив плет се мъчим да завъдим от известно време.

  17. @Прасунсен що бре, оставих те да направиш една кънтри вдигната леха 🙂 Дори я харесвам, не знам що държиш сено в нея, вместо да насадиш там пиперя :))

    @Боби, абе тва да ти намерят кусурите преди да си ги изстрадал сам си е по-добрия вариант 🙂 Cyber/SAS го мързи да пише, баща ми като започне с критиката, изписва по 10 екрана проблеми за оправяне 😀

    Просто като знам колко пропуски и недоглеждане има да оправяме по къщата, не е момента да се вживяваме чак толкова в бараката.
    То и по къщата не се вживяваме чак толкова, до момента, в който ни влязат оси в подпокривното 😀

  18. Недъгавият ми опит за дълбока мисла бе, че къщата е като брашнян чувал – колкото и да тупаш, се ша изпадне кусур. Ако човек гледа цял живот кусурите, някак неловко и неусетно оня се е изнизал!

    Не съм против високите стандарти, но определено съм за реализируемите мечти. Което е малко сложно, кат запрегнеш каруцата с “10 екрана проблеми за оправяне”.

  19. За която мисла си много прав! 🙂

    Така като гледаш на снимките къщурката в кото живеем вече почти година, определено не се вживяваме да покриваме високи стандарти – имаме покрив (с осарник, ама е покрив) – не спим под дъжда 🙂

    Просто разни дребни на пръв поглед проблеми, ако не се изчистят още при строежа, после могат да ти скъсат нервите и да ти отворят много повече работа, за това са всички тези дискусии… ама тая пуста строителна тема пие много бира 😀

  20. Псилютно съм съгласен, адаш, с последната ти мисла. А това да се опиташ предварително да предвидиш всички проблеми е безсмислено, защото обикновено хвърляш един куп ресурси, а накрая проблемите се оказват други. Затова на мене критиките не ми пречат, но обикновено ми минават през ушите 😀

    А осите ще пробвам да ги унищожим с копърка 😀 (това е друга тема, която няма нищо общо с бараката)

  21. Не бе SAS е щот съм от ония лошите войски 🙂 Ми не, че не ми се критикува на 12 екрана, ама знам че има точно три неща, за да се получи нещо в къщи – тва по важност, на кратко:

    1. Всичко треа да е съгласувано с жената. ВСИЧКО. Казах.
    2. Кусури винаги има, ама ни кефят, щото следващия път “ще знаем”
    3. Деба тъпите селяни – абе как може да го направят толкова грубо – я фащай четката/шкурката/длетото/рендето и т.н.

    5 цента

  22. Уф аз от година две се опитвам да утрепя контрол фриика в мен, ама се държи говедото. Борбата продължава, дано един ден се науча да махвам с ръка.

  23. http://paulownia.bg/
    Коте, поздравления за бараката, справили сте се чудесно! Горе ти сложих връзка, можеш да се информираш кое как с пауловнията. Аз имам само една, засадена есента, сега е 1.20 м висока, но се разклони на 2, а не бивало така. Мъж ми като разбра, че става към 20 м високо, и се сащиса, ние какво гора ли сме щели да правим и т.н. А аз имам мерак за още 2 дръвчета, да стане групичка. Мисля, че от студ ще го опазиш с мулч, загърляне и рогозки, като е малко, иска торене и водичка. Ако имаш вариант да си вземеш тор, направи го – знам, че ти е кът площта, но все 1 кв.м ще отделиш за торница, завиваш с полиетилен, затискаш с камъни по краищата и октомври вадиш готова манджа за градината :)Успех и хубаво и ползотворно лято!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *