В началото бяха двата велосипеда, които заемат досадно много място в и без това малката хол-трапезария-работен кабинет. После започнаха да се появяват лопати, мотики, гребла, вили, коси, тримери, кофи, кухи поцинковани лейки, леки пластмасови лейки, маркучи за поливане и макари за навиването им. Разни бои, лакове, разтворители и четки за тях. Кашоните от пренасянето на всичко това. Саксии за разсад, бурканчета, алуминиевите кенчета за експерименталната соларна инсталацийка, която ще си правим някой хубав ден.
И изведнъж мястото в къщата свърши и започнахме да подритваме кашони с предмети навсякъде, а малкото 2 кв.м. складче (което по идея трябваше да е долната тоалетна) се препълни догоре и отвориш ли му вратата върху теб се изсипват камари вещи. Така де, крайно време е да спретнем и една барака в двора.
Мястото
Триъгълната форма на парцела доста ни ограничава откъм местоположение, но май открихме перфектното място: залепена за едната стена на къщата, където така или иначе имаше да се довършва една зарязана за по-добри времена стена при основата.
 |
Другата причина да бързаме с бараката е, че ни писна от тази кочина отпред. Нямам снимка на фасадата, на която да няма някакви струпани материали или боклуци… неоправената стена ги привлича като магнит :).
Колкото и да не ни се иска да наливаме още бетон, за тази стена отпред ще се наложи, както и някакви прости ивични основи за бараката. |
Идеен проект
Поради спецификата на терена и особените ни нужди, бараката е разделена на 2 части:
- Голяма барака с двойна врата за велосипедите, в която ще наредим и полички за щайги с покъщнина (празни бутилки, буркани), както и за някакви останали материали и вехтории.
- Малка барачка тип “гардероб” с отделни двойни врати, в която ще съхраняваме лопатите, мотиките, саксиите и т.н. – все неща, които трябва да са ни удобно под ръка за градината и ако ги оставим в голямата, всекидневното им вадене и прибиране ще предизвиква хаос.
Отваряем прозорец няма да има (излишно е при тези врати), но за да осигурим дневна светлина в широката част съм предвидила решетъчна стена (подобно на тази), от вътрешната страна на която ще закрепим цветен поликарбонат и ще изолираме по краищата, за да не влиза студ в бараката.
Покривът ще е с ондулин, а не с битумни керемиди… основно заради по-лесното му поставяне. Дали ще успеем да открием зелен ондулин в Своге е малко вероятно, така че и заради това крайния резултат предполагам доста ще се различава от идеята ми. Намерих някакъв онлайн магазин за подходящ обков на прилична цена (уж ковано желязо), така че и това няма да се наложи да търся в бедничките на асортимент местни магазини.
Направих по-подробен проект на конструкцията основно за собствено забавление и за груба представа колко материал би отишло. С майстора сме се разбрали да се стреми да се доближи до външния вид, а конструкцията, ако се налага, да си я преизчисли така, че хем бараката да е стабилна, хем да не я оскъпим с излишно количество дървен материал.
Реализацията
Нямаме никакво свободно време, а и ни липсва опит, познания как да избираме читав дървен материал и още куп инструменти, за това се отказахме да си я правим сами. Препоръчаха ни местен майстор, почти съсед и работата вече започна – копа се мощно и се изля бетон на поразия. Ама за това ще пиша, като понапреднем в реализацията 🙂
Че как нямате никакво свободно време ве – планинците 🙂 Ко става с краставиците, доматиту 🙂 Деа градските чавета дето сме 🙂 При мен има вече тиквички, репите ги изядохме, домати вързали доста – корнишончета излизат по 1-2 на седмица – що не стават едновременно – не знам. Нормалните краставици никви ги няма, ама може да е рано – не знам. Много комари в тревата тази година – пръсках – ефекта е нулев.
Та споделете вашта градинка как е, градски 🙂
Растат, растат :))
Доматите са още зелени, а от корнишоните има 1 готово вече… ама ние от много неща по малко сме боцнали, за проба. Едни тикви, слънчоглед и царевица чакаме.
Спанака го опасахме (има и малко във фризера), някакъв лапад още ни се мота, първия грах е обран и изяден, а първата тиквичка (с форма на летяща чиния) стана на китайско.
Голяма суша е и поливаме с едни лейки всяка вечер почти. Догодина малко по-интелигентно решение за напояване ще спретнем.
oooo, работите значи тц тц Чак грах – тва е малко куца култура сякаш… Аз си взех един хоризонтален разпръсквач и сутин/вечер го пускам за 10 мин – мързелива работа – но става. Верно голема суша, а и при нас спира водата – та програматор – нъц.
Опита ми до момента показва, че най-вървят тиквички (не тикви), репи – винаги, лук, чесън – домати много – ама са малки още – зелени, куртова капия хе хе – слънчогледите са ток – ама това за красота основно, моркови – и това на мойто опитно поле 3х5 метра 🙂 Забавно е.
Има следваща летяща чиния за клане, появяват се и още 🙂 Иначе дългите краставици и при нас ги няма, даже единия корнишон, който расте си мисля че трябваше да е дълга, ама на – корнишон 😀 Скромни са ни реколтите, че тяа година е учебна малко.
Граха го садим щото го обичаме, а и обогатява почвата (пък нашата има нужда). И боб боднах по същата причина.
Под репи имаш предвид репички ли? Че за зимни репи е рано още. А ние промваме и с големи тикви, ама ще видим дали ще излезе нещо 😀
Репички, да – март засяхме първия път – излапахме всичко – оня ден засях противно на буквара – гледам – пак са тръгнали – да видим 🙂 Тиквички, не тикви – тях кой ги яде особено в количества. От 4 корена вече имам поне 20се тиквички – много им се радвам, нищо. че са като от магазина – тиквички – какви да са 🙂
@Cyber/SAS грахът е много блага работа – не иска почти никакви грижи, излиза един сочен крехък грах за задушаване в масло, а самото растение било полезно за почвата.
При нас водата не спира чак (само много намалява привечер… сещаш се защо), ама нямаме външен водопровод и все още никакви напоителни екстри не можем да ползваме.
Срам ме е да снимам моето опитно поле 🙂 Че и на мен ми е за пръв път… Малко е, но да си набереш каквото се е родило – безценно. Не може само if (isset()) да се ползва хе хе.
Ако станат доматите ще съм истински горд – бая им там, ама знам ли 🙂 Че и едни сортове – розов гигант и биволско сърце – напрао Grade A – няма ко да се лигавим, нали 🙂
Според буквара репичките по това време ще ти изкуфеят и ще са люти, ама да видим, може пък да го опровергаеш 🙂
Аз съм се наканил за зимни репи, че обичаме. Зимата става отлична кръчмарска салата с тях. А тук по кварталните дюкяни няма, пък в сняг и студ невинаги ми се слиза до центъра. (“До Своге” както казват тук в квартала, хъ-хъ)
Аз се чудя защо вместо да изпадате в чак такива строежи не си купихте нещо готово, тип на Миг-03 къщурките, или пък гледам в Баумакс има едни дървени бараки симпатяжни за нещо като 3-4000лв, или просто нещо тип ‘контейнер’. Нито с майстори се занимаваш, нито някой услужлив комшия може да те наклепа, че строиш незаконно.
Колко го смятате да излезе като пари тази барака дето правите?
Гледахме ги готовите в Баухаус (имаше и под 2000 даже), но нищо като форма и размери не ни се вместваше на това място.
Контейнерите ни идват прекалено скъпи.
Отделно тази стена трябваше да се довърши (тя си е част от къщата и по-скоро можем да имаме проблеми, ако я оставим така), а и някаква основа за бараката (ако и стъпки само) пак трябваше да се направи – няма как да легне директно в пръстта, ще изгние дървото.
Постройката се води навес за дърва, преместваема… не изисква проект и разрешение за строеж, поне това ни обясниха в общината.
Материалите (без ондулина) излязоха около 500 лв, за труда още не знаем.
Аха, добре звучи, особено това което са ви казали от общината.
Няма разрешение това на чертежа – води си се временна постройка. Преместваема, паянтова и т.н. А за труда – като не сте сварили ракийка – ще плащате на майстора 🙂 хе хе – Догодина инвестирайте в пърцуца – няма грешка в нашия регион – по-конвертируема от лева и еврото взети заедно 🙂
Абе малко трудно е с тези инвестиции в пърцуца в нашия край на дефилето, че всички с такива акции са се нагрухали и не купуват 🙂
Нашия майстор такава джанковица изкара, като ходихме на преговори при него, че накрая се оказа, че сме се съгласили с всички условия, без изобщо да знаем какви са 😀
Тъй, тъй – това имам предвид – влезли сте в боя с голи ръце дет се вика. И аз в началото се бърках – всеки има парцуца, ама и ти като имаш и те имат така – как да кажа – като за свой… Не че са умрели за още 100 литра 🙂 Друго си е – аз на тебе – ти на мене… Повярвай – и аз още го усмислям 🙂
Лятно време про преговорите са важни три неща ми прави впечатление:
1. Парцуцата – винаги трябва да имаш пърцуца – да те черпят – аз си имам – ако нямат – яда вииш ти аз каква имам;
2. Стайлинга – джапанки (в краен случай – бос/боса). Жените с раздърпани блузи и отрязани дънки – мъжете може и по шорти – най – добре голи и потни, особено ако имат татуировки – ако не – по скромния вариянт (-10 кс) – по потник – става;
3. Местния диалект. Няма аз – има Я. Няма какво – има кво и т.н.
Всичко по-горе е без майтап. Изисква усилие, включително и пренастройка на естетическа основа, обаче резултатите са чутовни 😛
хахах, е ти ме разби… ще трябва да се пробва тая тактика :))
подкрепям идеята за варене на ракия. аз тая година варих за пръв път и вече имам приятели “от казана”, имам си конвертируема валута, а и влияе положително на реномето. охотно се приема от всякакви майстори, хамали, дървари, резачкаджии и други подобни 🙂
Абе тез работници много изморени се прибират вкъщи нещо 😀
абе то тези дни никакви ги няма, та май на друг строеж са се омагьосали… опс… уморили 🙂
Подкрепям напълно теорията на Cyber/SAS (тя всъщност е практика, де 😉 )! Откак и аз я прилагам, без варенето на пърцуца, преговорите с всякакви мъже под наем вървят къде-къде по-гладко. Много е полезна и когато сама жена се изправи пред автомонтьора – тогава подходящия стайлинг в комплект с всичко небрежно подхвърлено в стил: “абе аз си мисля, че ми е изтекла спирачната течност, ама ти си пич, ще хвърлиш поглед и на маркучето на сервото” (примерно) върши чудеса :)))
Aбе, как е постройката след снега, ‘щото аз моята я сглобих преди 3-4 седмици, ама преди 1-2 й слагах допълнителни колони, беше почнала да се огъва от тежестта отгоре?
ми съвсем наред си е постройката 🙂
Конструкцията е доста здрава и ще удържи и повече от 3-те сантима сняг отгоре. Наклона на покрива е достатъчен явно и при този нормален снеговалеж не се задържа много сняг на покрива.
Ламперията все още няма признаци на гниене. За нея ще докладвам напролет де 🙂
Само 1-то крило от двойната врата леко се е изметнало и не прилепва плътно към другото, ама това се очакваше.