Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

5 thoughts on “Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)”

  1. Коте, доволна ли си от машината? Навила съм се на този модел, но още събирам инфо. Ще съм благодарна да споделиш.

  2. Като пълен аматьор в шиенето съм много доволна 🙂

    Уших няколко такива калъфчета за електронни книги, пердетата за къщата, едни сваляеми калъфи за дунапренови възглавници за спалнята, калъфи за столове и нещо като дунапренова къщичка за грейката за крака (прилича на легло за домашен любимец) :))
    Подгънах и няколко чифта дънки.

    Машината шие добре дебели материи и няколко слоя платове. Няма истински оверлок, а тигел, подобен на него, но върши работа. Не съм пробвала режима за илици за копчета, но с шиенето на цип със специалното краче се оправих.

    Веднъж ми се случи да ми се намотае конец по някакви валове вътре, но пробвах със забраненото въртене на обратно и го размотах.

  3. Благодаря! И на мене ми се налага да шия разни неща за къщата от по-плътни материи, а имам един ужасен Лучник от по-миналогодишната промоция в Метро, който е по-лош и от китайско менте.
    Прочетох, че търсиш вълнена прежда – в Бургас има едно магазинче за прежди, одеала, покривки за легло и малки губери на ул. “Цариградска”. Мисля, че беше на някаква кооперация в Средец, щяха да се местят, но останаха на този адрес. Магазинчето е в отсечката между улици “Цар Калоян” и “Дебелт” в нова кооперация. Друг вариант е Женският пазар в София, може някоя баба да продава домашна вълнена прежда. Трети вариант – “Вълнена прежда – безплатна доставкаЦена: 16 лв. Данни : Вълнена прежда бяла и тютюнева. Подходяща за пуловери, елеци, чорапи и другo домашно плетиво. Цената е 16 лв. за килограм. Безплатна доставка!!! Соната и видлон всички цветове. Доставка до два дни. Свържете с е с нас на имейл: sonata28@abv.bg…” Това намерих в нет-а малко скъпо ми се вижда, но вълната все пак наплита. Ето и линка http://azbebeto.com. Ако намеря друго инфо, ще пиша пак.

  4. Ааа, благодарско 🙂
    Ще се снабдя от някое от местата :))

    Аз честно казано така и не свикнах на Лучник-а на майка ми, но той е купуван преди доста години и беше железен все пак. Тойотата е с пластмасов корпус, ако това има значение за теб.
    Иначе джигерите й вътре, доколкото успявам да видя през отворите, са железни.

    Не съм станала професионална шивачка, ама почнаха да ми се получават нещата с тази машина. И при липса на всякакви ателиета в Своге (освен едно за пердета, където ми казаха, че за скосени прозорци не можели да шият…)

  5. Здравейй! Видях, че си имала някакъв опит с “Тула”, можеш ли да ми дадеш съвети, защото много ме тормози и не мога да я разуча?

    Благодаря предварително!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *